КНСБ: Минималната заплата трябва да стане 1080 лв.
Минималната работна заплата би трябвало да стигне 1080 лева следващата година. Това сочат плановете на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Размерът би трябвало да е подобен, с цел да се съблюдава законовото условие минималното заплащане да бъде 50 на 100 от междинната заплата у нас. В момента минималната работна заплата е 933 лева
Любослав Костов, основният икономист на КНСБ уточни, че желаят бъдещата минимална работна да се усили с 15,7%. Днес той взе участие на конференцията “Европейската инструкция за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България ”, проведена от индустриалните федерации на КТ „ Подкрепа “ и на КНСБ, взаимно с IndustriALL.
Костов разгласи, че при започване на септември министърът на труда и обществената политика би трябвало да уточни размера на минималната работна заплата за идната година.
“Това са 147 лв. повече, в сравнение с е сега или 15.7% растеж и това би трябвало да се случи, защото е настоящо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата ”, уточни той.
Костов акцентира, че междинната заплата за първото тримесечие на тази година е близо 2200 лева
Той изрази вяра за придвижване в процеса на договаряне сред синдикатите и Министерството на труда и обществената политика по отношение на транспониране на текстовете на Европейската инструкция за минималната работна заплата. По думите му крайният период е 15 ноември и евентуално няма да бъде спазен.
Костов изясни, че плановете на КНСБ показват, че нужната сума за живот на един работещ у нас е 1450 лева Така препоръчаното нарастване не би било съответно, само че ще се приближи към сумата, която синдикатите са пресметнали.
“Държавата би трябвало да има проект какво ще направи, с цел да увеличи обсега с групови контракти до 80%, както е записано в директивата ”, съобщи Костов.
Той акцентира, че при работодателите, които оферират групови трудови контракти, минималната работна заплата е по-висока с 14% спрямо местата, на които липсва подобен. Костов акцентира и, че бизнесът отхвърля да приказва за заплати за прехрана.
Предложенията са дадни на изпълнителната власт още преди половин година, съобщи Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ “Подкрепа ”. Все още чакат отговор.
“Трябва да търсим икономическа успеваемост, само че и обществена правдивост, а след транспонирането на тази инструкция синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече принадлежности за влияние ”, изясни той.
И добави:
“Минималната заплата би трябвало да се доближава към издръжката за живота, с цел да могат хората да си платят налозите и осигуровките, да посрещнат главните си потребност от храна. Основният ни спор с бизнеса е този период какъв да бъде като %, като в този момент е закрепен да е половината от междинната работна заплата. ”
Ненко Салчев, началник на отдел „ Трудово право и условия на труд “ в Министерството на труда и обществената политика, увери, че в министерството чакат предложенията и на “социалните сътрудници ”.
Чуйте прикачения звуков файл
Любослав Костов, основният икономист на КНСБ уточни, че желаят бъдещата минимална работна да се усили с 15,7%. Днес той взе участие на конференцията “Европейската инструкция за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България ”, проведена от индустриалните федерации на КТ „ Подкрепа “ и на КНСБ, взаимно с IndustriALL.
Костов разгласи, че при започване на септември министърът на труда и обществената политика би трябвало да уточни размера на минималната работна заплата за идната година.
“Това са 147 лв. повече, в сравнение с е сега или 15.7% растеж и това би трябвало да се случи, защото е настоящо законодателство в Кодекса на труда и няма връзка с транспонирането на директивата ”, уточни той.
Костов акцентира, че междинната заплата за първото тримесечие на тази година е близо 2200 лева
Той изрази вяра за придвижване в процеса на договаряне сред синдикатите и Министерството на труда и обществената политика по отношение на транспониране на текстовете на Европейската инструкция за минималната работна заплата. По думите му крайният период е 15 ноември и евентуално няма да бъде спазен.
Костов изясни, че плановете на КНСБ показват, че нужната сума за живот на един работещ у нас е 1450 лева Така препоръчаното нарастване не би било съответно, само че ще се приближи към сумата, която синдикатите са пресметнали.
“Държавата би трябвало да има проект какво ще направи, с цел да увеличи обсега с групови контракти до 80%, както е записано в директивата ”, съобщи Костов.
Той акцентира, че при работодателите, които оферират групови трудови контракти, минималната работна заплата е по-висока с 14% спрямо местата, на които липсва подобен. Костов акцентира и, че бизнесът отхвърля да приказва за заплати за прехрана.
Предложенията са дадни на изпълнителната власт още преди половин година, съобщи Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ “Подкрепа ”. Все още чакат отговор.
“Трябва да търсим икономическа успеваемост, само че и обществена правдивост, а след транспонирането на тази инструкция синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече принадлежности за влияние ”, изясни той.
И добави:
“Минималната заплата би трябвало да се доближава към издръжката за живота, с цел да могат хората да си платят налозите и осигуровките, да посрещнат главните си потребност от храна. Основният ни спор с бизнеса е този период какъв да бъде като %, като в този момент е закрепен да е половината от междинната работна заплата. ”
Ненко Салчев, началник на отдел „ Трудово право и условия на труд “ в Министерството на труда и обществената политика, увери, че в министерството чакат предложенията и на “социалните сътрудници ”.
Чуйте прикачения звуков файл
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ