Боже, пази България от обединители!
Мине не мине време, и още веднъж се развява знамето на обединяването. Сега обединяването се показва като някакво сближение на обществото към една персона. Пръв подобен " обединител " бе Фердинанд, неслучайно определян като българоубиецът от XX век. След това бе фашистът-кръволок Александър Цанков, който бе за обединяването на всичко дясно, възбрана и заличаване на всичко ляво, сговор на народа към националните ползи. Голям " обединител " бе и монархът-фашист Борис III, който по този начин сплоти България, че тя се оказа на подсъдимата пейка на Парижката мирна конференция през 1947 година
Под давление на ГЕРБ през последните две години се развява
медийният флаг
че президентът би трябвало да е обединител на нацията, а Радев бил разединител. Мантрата " обединител " се приписва на Конституцията. В нея обаче написа нещо по-различно: Чл. 92 (1) " Президентът е държавен глава. Той въплъщава единството на нацията и съставлява Република България в интернационалните връзки ". Тук няма термин " сплотява " и респективно " обединител ". Ясно е посочено, че той единствено " въплъщава " и " съставлява ". Президентът не основава единството на нацията. Той е лицето на България, на нацията пред света.
Съвсем не е инцидентно, че " безпартийният " Анастас Герджиков като кандидат-президент се произнесе: " Моята основна цел е да обединим всички български партии и всички български жители ". Явно герберското " обединител ", което той възприе като своя теза, или не му е напълно ясно, или с него, волно или несъзнателно, взе участие в операцията на наивното българско поданство от олигархическия кръг към партия ГЕРБ.
Изкуствена е логическата структура, че щом президентът " въплъщава единството на нацията ", той не може да я разделя. Той не има нужните политически и законови лостове, с цел да образува или разделя " единството на нацията ". Тези лостове са в ръцете на изпълнителната власт. А тя, ръководена от 12 години от Борисов, Доган, Пеевски и прочие политици, бизнесмени-олигарси и мутри, докара България до голямото разделяне на свръхбогати и свръхбедни. Сега действителните разединители на нацията по правилото
" крадецът вика дръжте крадеца "
трансферират своята разединителна активност на президента Радев, който няма действителна власт.
Защо президентът да е " разединител "? За това ли, че застана на страната на хората от митингите и на борещите се против срастването на държавната власт с олигархията и мутрите? Тече развой на целево манипулиране на част от гласоподавателите посредством потребление и втълпяване на основни думи с оценъчен темперамент: Герджиков - обединител, Радев - разединител. Терминът обединител се възприема доста по-добре, той е с позитивна конотация, до момента в който разединител се възприема негативно. И се получава, че позитивен воин е обединителят Герджиков, а негативен - Радев. Разчита се някои избиратели-лапнишарани да клъвнат на тази въдица.
Първоначално Герджиков ясно и изрично сподели, че задачата му е да сплоти " всички български партии ", т.е. да сътвори нещо сходно на Отечествен фронт на почтените хора. Малко по-късно се отхвърли от думите си: " Аз не споделям, че би трябвало да се сплотяват партии, а би трябвало да се обединят всички български жители зад дела ". Но не е ясна основната или най-малко няколкото по-главни дела, за които той ще сплотява българите. Не ни осведоми и по какъв начин, с какви средства ще ни сплотява. А основната идея на българите би трябвало да е всички в обществото да имат право на заслужен живот, на високо витално ниво, а освен богатите.
Освен това той се произнесе, че ще е " изразител на ползите на всички ", т.е... на никой. Но ползите най-често са противоположни. Проблемът е не в изложение на ползите на всички и освен в търсенето на баланс на ползите, " тъй че всички да се почувстват задоволени от някакъв обективен резултат ". Проблемът е, че с общи изречения се замъглява истината.
Налага се да поясним. Интересът е демонстрация на човешка нужда. Вероятно като академик проф. Герджиков възприема интереса като познавателна нужда на индивида, който желае да знае повече, да научи нещо ново, да види нови забележителности и така нататък Но в обществото има значими ползи, които са причина за политически, обществени, стопански, културно-просветни и други дейности и събития. Интересите са демонстрация на желанието на хората за угаждане на техните потребности, и то най-вече за по-добър живот, за материални и духовни богатства.
В актуалното българско общество има
огромна обществена диференциация
водеща до икономическо и политическо опълчване, даже до борба. Обществото ни е разграничено по голям брой " червени линии ". Основата на актуалната диференциация се дължи на особеното място на хората във връзка с труда, на разделянето и преразпределението на резултатите от него, на мястото в трудовия развой, в приемания дял от облагата, от Брутният вътрешен продукт. Различното място на хората в процеса на труда е в основата на образуването на техните политически ползи. Потребностите и основаващите се на тяхна основа ползи са разнообразни и разнопосочни. Интересите на хората от другите класи, съсловия, групи са от време на време радикално противоположни. В обществото изразители на ползите на част от хората са партиите, професионалните съюзи и други Удовлетворяването на обществените ползи става посредством политическите ползи.
Главното, което се изпуска от новите " обединители ", е задачата на обединяването. За какво да се сплотяваме? За това богатите да стават все по-богати, а бедните - все по-бедни, т.е. опазване на герберско-депесарското статукво? Как да обединиш ползите на богаташа, живеещ в покои и необикновен разкош, притежаващ аероплан, лимузини, яхти, вили, жилища, бодигардове и така нататък, с индивида, който рови по кофите за отпадък в огромните градове, проси по улиците, който е без работа и приходи, на който децата не могат да бъдат нахранени, облечени и образовани?
Не по-малко значимо е кандидат-обединителите да кажат кого ще сплотяват. И можем да се запитаме общи ли са ползите на служителя на реда, прокурора и съдията с тези на нарушителя? Какъв да е салдото? Как да обединиш рекетирания търговец с рекетьора? Кого да обединиш - националистите от Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и " Атака " с Движение за права и свободи? Та те не могат да се понасят. Кого да обединиш - артистите от операта, балета, театъра, изпълнителите на класическа музика, писателите и така нататък с изпълнителите от чалготеките? Как да обединиш болшинството с малцинството? Когато те се обединят, към този момент няма да има болшинство и малцинство, а аморфна маса, която с лекост може да бъде манипулирана от нови месии и купени малките екрани.
Поради голямата икономическа и обществена мизерия и заради лимитираните пълномощия народът не може да бъде единен от който и да е президент. Има заплаха под маската на блян за обединяване да се прикриват значими диспропорции и разделения в обществото, т.е. извънредно неподходящата социално-икономическа диференциация. Има нова заплаха - левите (бедните) да гласоподават за богатите (десните), които пред бедните гласоподаватели се прикриват зад общи изречения за обединяване и единение. Не разбрахме от интервютата на Герджиков кое " обединяване на нацията " е на напред във времето: политическо, икономическо, обществено, духовно. В сегашната обществено-политическа обстановка у нас социално-икономическо обединяване е невероятно. Богатите не се отхвърлят от благосъстоянието и лукса, а бедните не всеки път се помиряват да живеят в мизерия. Няма по какъв начин вълкът да е утолен и агнето да е цяло. Политическото обединяване ни връща към тезата на Кирил Петков и Асен Василев, че всички са едно и също нещо - няма ляво, няма дясно, и са
обединени към богатите
и " почтените " предприемачи, които ръководят в собствен интерес. Формалното политическо обединяване е допустимо, само че то би противоречало на съдържателното - ползите на другите обществени групи. Без социално-икономическо издигане на виталното ниво на всички хора в обществото, без заслужен живот за всички, не може да има единение, единство, спояване и сливане на нацията.
Всеки може да се самооопределя като обединител на нацията или да се самопредложи за министър-председател като Борисов и Петков. Но без поддръжката на избрани вътрешни и външни политически сили, без значима финансова поддръжка от избрани кръгове, без безкрайното манипулирано гастролиране по всички малките екрани, никой не може да стане " обединител " на нацията. Зад гърба на Герджиков прозират политическите ползи на ГЕРБ с Борисов, на Движение за права и свободи с Доган. Самопредлагането на Карадайъ за претендент за президент единствено прикрива същинската обстановка. ГЕРБ и Движение за права и свободи са кръвно заинтригувани от запазване на олигархическата власт на централно и общинско ниво.
Неолибералната народна власт в България иманентно допуска плурализъм освен на мненията и идеите, а и на партии, изразяващи социално-икономически ползи на огромни групи хора. Остава подозрението, че с Герджиков се избира нова политическа позиция с позата на " човек от народа ", угрижен за единството и обединяването на нацията и неприкрит зложелател на разединението и борбата. Пази, боже, България от сходни обединители, които не помнят за живеещите в мизерия хора и са обединители единствено на " почтените " богаташи. Пази, боже, България от обединители, които не помнят и нехаят за демографската злополука. А обединяването на " почтените " богаташи и интелектуалци е всъщност обединяване против потребностите и ползите на " работещите небогати ", които в България са най-вече в съпоставяне със страните от Европейски Съюз.
Под давление на ГЕРБ през последните две години се развява
медийният флаг
че президентът би трябвало да е обединител на нацията, а Радев бил разединител. Мантрата " обединител " се приписва на Конституцията. В нея обаче написа нещо по-различно: Чл. 92 (1) " Президентът е държавен глава. Той въплъщава единството на нацията и съставлява Република България в интернационалните връзки ". Тук няма термин " сплотява " и респективно " обединител ". Ясно е посочено, че той единствено " въплъщава " и " съставлява ". Президентът не основава единството на нацията. Той е лицето на България, на нацията пред света.
Съвсем не е инцидентно, че " безпартийният " Анастас Герджиков като кандидат-президент се произнесе: " Моята основна цел е да обединим всички български партии и всички български жители ". Явно герберското " обединител ", което той възприе като своя теза, или не му е напълно ясно, или с него, волно или несъзнателно, взе участие в операцията на наивното българско поданство от олигархическия кръг към партия ГЕРБ.
Изкуствена е логическата структура, че щом президентът " въплъщава единството на нацията ", той не може да я разделя. Той не има нужните политически и законови лостове, с цел да образува или разделя " единството на нацията ". Тези лостове са в ръцете на изпълнителната власт. А тя, ръководена от 12 години от Борисов, Доган, Пеевски и прочие политици, бизнесмени-олигарси и мутри, докара България до голямото разделяне на свръхбогати и свръхбедни. Сега действителните разединители на нацията по правилото
" крадецът вика дръжте крадеца "
трансферират своята разединителна активност на президента Радев, който няма действителна власт.
Защо президентът да е " разединител "? За това ли, че застана на страната на хората от митингите и на борещите се против срастването на държавната власт с олигархията и мутрите? Тече развой на целево манипулиране на част от гласоподавателите посредством потребление и втълпяване на основни думи с оценъчен темперамент: Герджиков - обединител, Радев - разединител. Терминът обединител се възприема доста по-добре, той е с позитивна конотация, до момента в който разединител се възприема негативно. И се получава, че позитивен воин е обединителят Герджиков, а негативен - Радев. Разчита се някои избиратели-лапнишарани да клъвнат на тази въдица.
Първоначално Герджиков ясно и изрично сподели, че задачата му е да сплоти " всички български партии ", т.е. да сътвори нещо сходно на Отечествен фронт на почтените хора. Малко по-късно се отхвърли от думите си: " Аз не споделям, че би трябвало да се сплотяват партии, а би трябвало да се обединят всички български жители зад дела ". Но не е ясна основната или най-малко няколкото по-главни дела, за които той ще сплотява българите. Не ни осведоми и по какъв начин, с какви средства ще ни сплотява. А основната идея на българите би трябвало да е всички в обществото да имат право на заслужен живот, на високо витално ниво, а освен богатите.
Освен това той се произнесе, че ще е " изразител на ползите на всички ", т.е... на никой. Но ползите най-често са противоположни. Проблемът е не в изложение на ползите на всички и освен в търсенето на баланс на ползите, " тъй че всички да се почувстват задоволени от някакъв обективен резултат ". Проблемът е, че с общи изречения се замъглява истината.
Налага се да поясним. Интересът е демонстрация на човешка нужда. Вероятно като академик проф. Герджиков възприема интереса като познавателна нужда на индивида, който желае да знае повече, да научи нещо ново, да види нови забележителности и така нататък Но в обществото има значими ползи, които са причина за политически, обществени, стопански, културно-просветни и други дейности и събития. Интересите са демонстрация на желанието на хората за угаждане на техните потребности, и то най-вече за по-добър живот, за материални и духовни богатства.
В актуалното българско общество има
огромна обществена диференциация
водеща до икономическо и политическо опълчване, даже до борба. Обществото ни е разграничено по голям брой " червени линии ". Основата на актуалната диференциация се дължи на особеното място на хората във връзка с труда, на разделянето и преразпределението на резултатите от него, на мястото в трудовия развой, в приемания дял от облагата, от Брутният вътрешен продукт. Различното място на хората в процеса на труда е в основата на образуването на техните политически ползи. Потребностите и основаващите се на тяхна основа ползи са разнообразни и разнопосочни. Интересите на хората от другите класи, съсловия, групи са от време на време радикално противоположни. В обществото изразители на ползите на част от хората са партиите, професионалните съюзи и други Удовлетворяването на обществените ползи става посредством политическите ползи.
Главното, което се изпуска от новите " обединители ", е задачата на обединяването. За какво да се сплотяваме? За това богатите да стават все по-богати, а бедните - все по-бедни, т.е. опазване на герберско-депесарското статукво? Как да обединиш ползите на богаташа, живеещ в покои и необикновен разкош, притежаващ аероплан, лимузини, яхти, вили, жилища, бодигардове и така нататък, с индивида, който рови по кофите за отпадък в огромните градове, проси по улиците, който е без работа и приходи, на който децата не могат да бъдат нахранени, облечени и образовани?
Не по-малко значимо е кандидат-обединителите да кажат кого ще сплотяват. И можем да се запитаме общи ли са ползите на служителя на реда, прокурора и съдията с тези на нарушителя? Какъв да е салдото? Как да обединиш рекетирания търговец с рекетьора? Кого да обединиш - националистите от Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и " Атака " с Движение за права и свободи? Та те не могат да се понасят. Кого да обединиш - артистите от операта, балета, театъра, изпълнителите на класическа музика, писателите и така нататък с изпълнителите от чалготеките? Как да обединиш болшинството с малцинството? Когато те се обединят, към този момент няма да има болшинство и малцинство, а аморфна маса, която с лекост може да бъде манипулирана от нови месии и купени малките екрани.
Поради голямата икономическа и обществена мизерия и заради лимитираните пълномощия народът не може да бъде единен от който и да е президент. Има заплаха под маската на блян за обединяване да се прикриват значими диспропорции и разделения в обществото, т.е. извънредно неподходящата социално-икономическа диференциация. Има нова заплаха - левите (бедните) да гласоподават за богатите (десните), които пред бедните гласоподаватели се прикриват зад общи изречения за обединяване и единение. Не разбрахме от интервютата на Герджиков кое " обединяване на нацията " е на напред във времето: политическо, икономическо, обществено, духовно. В сегашната обществено-политическа обстановка у нас социално-икономическо обединяване е невероятно. Богатите не се отхвърлят от благосъстоянието и лукса, а бедните не всеки път се помиряват да живеят в мизерия. Няма по какъв начин вълкът да е утолен и агнето да е цяло. Политическото обединяване ни връща към тезата на Кирил Петков и Асен Василев, че всички са едно и също нещо - няма ляво, няма дясно, и са
обединени към богатите
и " почтените " предприемачи, които ръководят в собствен интерес. Формалното политическо обединяване е допустимо, само че то би противоречало на съдържателното - ползите на другите обществени групи. Без социално-икономическо издигане на виталното ниво на всички хора в обществото, без заслужен живот за всички, не може да има единение, единство, спояване и сливане на нацията.
Всеки може да се самооопределя като обединител на нацията или да се самопредложи за министър-председател като Борисов и Петков. Но без поддръжката на избрани вътрешни и външни политически сили, без значима финансова поддръжка от избрани кръгове, без безкрайното манипулирано гастролиране по всички малките екрани, никой не може да стане " обединител " на нацията. Зад гърба на Герджиков прозират политическите ползи на ГЕРБ с Борисов, на Движение за права и свободи с Доган. Самопредлагането на Карадайъ за претендент за президент единствено прикрива същинската обстановка. ГЕРБ и Движение за права и свободи са кръвно заинтригувани от запазване на олигархическата власт на централно и общинско ниво.
Неолибералната народна власт в България иманентно допуска плурализъм освен на мненията и идеите, а и на партии, изразяващи социално-икономически ползи на огромни групи хора. Остава подозрението, че с Герджиков се избира нова политическа позиция с позата на " човек от народа ", угрижен за единството и обединяването на нацията и неприкрит зложелател на разединението и борбата. Пази, боже, България от сходни обединители, които не помнят за живеещите в мизерия хора и са обединители единствено на " почтените " богаташи. Пази, боже, България от обединители, които не помнят и нехаят за демографската злополука. А обединяването на " почтените " богаташи и интелектуалци е всъщност обединяване против потребностите и ползите на " работещите небогати ", които в България са най-вече в съпоставяне със страните от Европейски Съюз.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ