Невероятната история на Иван, който беше клошар, но после...
Минавайки всеки ден по натоварените булеварди, виждаме десетки бездомни хора. Те лежат на земята, те просят, те са безпомощни. Често подмятаме по някоя стотинка, с цел да успокоим съвестта си и след пет минути забравяме. А там, на идващия ъгъл чака следващия безприютен човек, който моли за помощ.
Продавачите на пазара описват на Милена, че Иван е там от към година и половина – евентуално от толкоз и не се и къпал. Често го хранели – приели го като наследник, общували от време на време, само че най-често му давали каквото остане от непродаденото.Историята на Иван не е такава. Той в никакъв случай никого не е молил за помощ. Помощта идва при него в лицето на журналиста Милена Иванова-Момчилова, откакто нейната щерка попада на Иван на пазара в „ Младост – 1” и загрижена за типа му моли майка си да му намерят облекла. Градусите са 40, края на юли, а кожата на краката му се е сраснала с панталона.
Най-тежко му било в студените дни и нощи, по какъв начин е издържал и през днешния ден той споделя, че не знае.
С болежка Иван споделя за един от няколкото пъти, в които група роми го набили без причина. Боят за него завършил със сцепена вежда, строшен нос и ритване в краката и кокалчетата. Именно това ритване довело до внезапно утежняване на разширените вени, от които страдал.
Милена споделя, че когато намерила, Иван бил в толкоз тежко положение, че краката му били пред ампутация.
„ Стоеше в най-голямата горещина в края на юли, облечен в дебели якета, а лицето му беше в рани от мощното слънце. Той умираше пред очите на всички. Състоянието му се утежняваше драстично”, споделя Милена.
Тя стартира да прави опити да му помогне през обществените служби на дирекция „ Социално подпомагане” в „ Младост”. Оказва се, че обществените служащи, както и служителите на реда от Седмо районно доста добре знаят за случая. След като тя повежда борба и никоя институция не желае да спомага, откакто е поровила в интернет, Милена схваща, че Законът за здравето дава опция, в случай че човек си предизвиква самичък щета и не го осъзнава, да бъде спретнат за наложително лекуване.
Следва настаняването на Иван в център за психологично здраве, където остава 6 месеца. След това обаче идва казусът, че Иван няма дом. Социалните го настаняват в дом за хора с интелектуален недостиг – по думите на Милена „ сметище за изоставени хора”, което напълно не е за Иван.
Днес Иван е настанен в предпазено жилище. С помощта на доста хора – юристи, поели неговата отбрана безплатно, хората от пазара събрали пари за психична експертиза, а трети пък му дали облекла и финансова поддръжка – Иван е добре.
Леката умствена назадничавост е едвам забележима. Вече има персонална карта, има ТЕЛК, здравните му осигуровки са платени и най-важното – има къде да живее.
Продавачите на пазара описват на Милена, че Иван е там от към година и половина – евентуално от толкоз и не се и къпал. Често го хранели – приели го като наследник, общували от време на време, само че най-често му давали каквото остане от непродаденото.Историята на Иван не е такава. Той в никакъв случай никого не е молил за помощ. Помощта идва при него в лицето на журналиста Милена Иванова-Момчилова, откакто нейната щерка попада на Иван на пазара в „ Младост – 1” и загрижена за типа му моли майка си да му намерят облекла. Градусите са 40, края на юли, а кожата на краката му се е сраснала с панталона.
Най-тежко му било в студените дни и нощи, по какъв начин е издържал и през днешния ден той споделя, че не знае.
С болежка Иван споделя за един от няколкото пъти, в които група роми го набили без причина. Боят за него завършил със сцепена вежда, строшен нос и ритване в краката и кокалчетата. Именно това ритване довело до внезапно утежняване на разширените вени, от които страдал.
Милена споделя, че когато намерила, Иван бил в толкоз тежко положение, че краката му били пред ампутация.
„ Стоеше в най-голямата горещина в края на юли, облечен в дебели якета, а лицето му беше в рани от мощното слънце. Той умираше пред очите на всички. Състоянието му се утежняваше драстично”, споделя Милена.
Тя стартира да прави опити да му помогне през обществените служби на дирекция „ Социално подпомагане” в „ Младост”. Оказва се, че обществените служащи, както и служителите на реда от Седмо районно доста добре знаят за случая. След като тя повежда борба и никоя институция не желае да спомага, откакто е поровила в интернет, Милена схваща, че Законът за здравето дава опция, в случай че човек си предизвиква самичък щета и не го осъзнава, да бъде спретнат за наложително лекуване.
Следва настаняването на Иван в център за психологично здраве, където остава 6 месеца. След това обаче идва казусът, че Иван няма дом. Социалните го настаняват в дом за хора с интелектуален недостиг – по думите на Милена „ сметище за изоставени хора”, което напълно не е за Иван.
Днес Иван е настанен в предпазено жилище. С помощта на доста хора – юристи, поели неговата отбрана безплатно, хората от пазара събрали пари за психична експертиза, а трети пък му дали облекла и финансова поддръжка – Иван е добре.
Леката умствена назадничавост е едвам забележима. Вече има персонална карта, има ТЕЛК, здравните му осигуровки са платени и най-важното – има къде да живее.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ