Къщата с ягодите – последен поглед отвътре, преди да я демонтират
Минавайки по централната улица „ Сан Стефано “, няма по какъв начин да пропуснем онази огромна, безлюдна и запазила доста дребна част от хубостта си постройка, която всички назовават Къщата с ягодите , поради декоративните ягоди, които били посадени в двора й. От години тя е необитаема, занемарена и злокобно припомня ориста на други архитектурни монументи, като следващо доказателство, че не умеем да съхраняваме красивата част от предишното си.
Въпреки че през 2004 година къщата, която публично от 1978 година е оповестена за монумент на културата, става благосъстоятелност на Валентин Златев, по този начин и не са подхванати ограничения за нейната реституция. Списание „ Градът “ обаче оповестява, че е задвижен план, съгласно който тя ще бъде демонтирана, само че реконструирана по този начин, че да бъде непокътнат духа на постройката. В публикацията се разказва в детайли и в какво положение се намира сега Къщата с ягодите след две експертни оценки на екипи от УАСГ, а проектът на Златев е нейната жилищна функционалност да бъде възобновена. Жители на квартала обаче не престават да упорстват за самостоятелна експертиза от Общината, както и постройката да бъде непокътната в истинския си тип.
Преди няколко години своя достоверен взор от вътрешната страна ни сподели фотографът Здравко Йончев и в галерията ни горе можете да видите неговите впечатляващи фрагменти, както и разрухата на един монумент на културата. Сред паяжини, прахуляк и олющени стени, само дребното непокътнати орнаменти по таваните, изящни барелефи и впечатляващата камина от червен мрамор в дневната припомнят, че в миналото тя е била измежду емблематичните здания в София, показващи развиването на градската архитектура и европейските въздействия в нея.
Красивата къща е основана от архитекта Георги Кунев сред 1927 и 1930 година. Той е е учил във Виена и Германия и името му се свързва с плана за Общинската минерална баня и този за храм-паметника „ Св. Александър Невски “. Първоначално това е бил домът на банкера Димитър Иванов и брачната половинка му Надежда Станкович и сигурно стените са „ запечатали “ мемоари от изискани приеми и високопоставени посетители. Но едвам до 1944 година, като след войната парцелът е национализиран. В нея след това се обитава румънското посолство, по-късно се счита, че тук бил Щабът на Народната милиция.
По-късно в къщата е комерсиалното посланичество на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно е седалище на Агенцията по печата и новините на Русия, както и на други комунистически структури. През 1990 година е реституирана и е върната на правоприемник на първия притежател, а публично е продадена на сегашния притежател през 2004 г. Каква ще бъде ориста й оттук насетне, следва да разберем? И нека да имаме опция да я забележим по този начин, както е украсявала центъра на София през 30-те години на предишния век.
.
10 възобновени фасади, които разкриват хубостта на София
Въпреки че през 2004 година къщата, която публично от 1978 година е оповестена за монумент на културата, става благосъстоятелност на Валентин Златев, по този начин и не са подхванати ограничения за нейната реституция. Списание „ Градът “ обаче оповестява, че е задвижен план, съгласно който тя ще бъде демонтирана, само че реконструирана по този начин, че да бъде непокътнат духа на постройката. В публикацията се разказва в детайли и в какво положение се намира сега Къщата с ягодите след две експертни оценки на екипи от УАСГ, а проектът на Златев е нейната жилищна функционалност да бъде възобновена. Жители на квартала обаче не престават да упорстват за самостоятелна експертиза от Общината, както и постройката да бъде непокътната в истинския си тип.
Преди няколко години своя достоверен взор от вътрешната страна ни сподели фотографът Здравко Йончев и в галерията ни горе можете да видите неговите впечатляващи фрагменти, както и разрухата на един монумент на културата. Сред паяжини, прахуляк и олющени стени, само дребното непокътнати орнаменти по таваните, изящни барелефи и впечатляващата камина от червен мрамор в дневната припомнят, че в миналото тя е била измежду емблематичните здания в София, показващи развиването на градската архитектура и европейските въздействия в нея.
Красивата къща е основана от архитекта Георги Кунев сред 1927 и 1930 година. Той е е учил във Виена и Германия и името му се свързва с плана за Общинската минерална баня и този за храм-паметника „ Св. Александър Невски “. Първоначално това е бил домът на банкера Димитър Иванов и брачната половинка му Надежда Станкович и сигурно стените са „ запечатали “ мемоари от изискани приеми и високопоставени посетители. Но едвам до 1944 година, като след войната парцелът е национализиран. В нея след това се обитава румънското посолство, по-късно се счита, че тук бил Щабът на Народната милиция.
По-късно в къщата е комерсиалното посланичество на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно е седалище на Агенцията по печата и новините на Русия, както и на други комунистически структури. През 1990 година е реституирана и е върната на правоприемник на първия притежател, а публично е продадена на сегашния притежател през 2004 г. Каква ще бъде ориста й оттук насетне, следва да разберем? И нека да имаме опция да я забележим по този начин, както е украсявала центъра на София през 30-те години на предишния век.
.
10 възобновени фасади, които разкриват хубостта на София
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ