Правим бартер за новите изтребители?
Минат не минат няколко месеца и сагата с пазаруването на нови изтребители се повтаря по мъчително прочут сюжет. За последните две години в сериала се оформиха най-малко три епизода, които са като близнаци в своите епилози. Военните се надяват на някакво знамение, с цел да се увенчаят с триумф напъните им при създаването на съответните планове.
Министрите на защитата вършат всякакви фокуси, с цел да не демотивират подчинените си и с цел да не разсърдят политическите си началници. За епилога знаят всички. Няма самолети. А и освен самолети. Споменавам тях, тъй като планът им извървя много криволичащ път, по който, за жалост, са тръгнали бойните машини на пехотата и корабите. Военноморски сили към този момент се препънаха в края на предходната година и рано дадоха рестарт на плана. За машините на Сухопътни войски към този момент се чу, че депутати ще изискат планът да мине на „ координиране “ първо през Комисията по защита и по-късно през държавното управление, с цел да не се получи историята с изтребителите. На пръв взор тази угриженост е за възторженостти.
Обикновено някой би трябвало да вдигне глас, с цел да се разсъни публичното мнение и да заприказва за модернизацията на армията. Оказва се, че към този момент това го прави само президентът. В този смисъл може да се чака и нещо положително от така наречен война сред държавен глава и министър председател, подбудена от скорошната замяна на реплики посред им, които някои, не зная за какво, дефинираха и като обвинявания. Държавният глава акцентира, че същинската причина за зародилото напрежение сред двамата са редица тематики и посочи „ пренебрежителното отношение към проблемите на националния суверенитет, скалъпената целенасочена парламентарна комисия за новия изтребител и грубите неистини около нея, прекратената рационализация и разсипията във Въоръжените сили. “
Премиерът реагира на президентската констатация и на конференцията по сигурност в Мюнхен се оплака от високите цени на американското въоръжение, като съобщи, че е желал преференциални цени и от Съединени американски щати, и от Европа, поради геостратегическото състояние на България. „ Сега на цялата конференция това се приказва. И със заместник-държавния секретар и с хората, които бяха от сигурността, и от Вашингтон и от Европа, сложих им въпроса за цените на въоръжението… Все отново, за България го вършим. Казах на американските сътрудници, може ли такива цени да афишират за самолети и танкове?! “, уточни българският министър-председател.
Според мнения на специалисти в тази област министър председателят имал поради повторния старт на процедурата за придобиване на нов вид военен аероплан. Дори се показва вероятно предложение на Съединени американски щати за новопроизведени изтребители F-16V. А когато приказва за танкове, евентуално има поради бойните машини за пехотата и обстоятелството, че американската компания General Dynamics интензивно предлага Piranha V.
По всичко проличава, че министерските фокуси, за които стана дума, са подбудени от неналичието на пари. В Мюнхен министър председателят не за първи път предложи бартер. Даваме на американците да упражняват без да заплащат на нашите бази в Ново село и Граф Игнатиево, а те да понижат цените на самолетите и бойните машини. Прав е и от финансова, и от политическа позиция. Така ще имаме освен осъществени планове, само че и приказките във връзка с използването на базите ще станат по-малко.
Председателят на Комисията по защита ген. Константин Попов, някогашен командващ Военновъздушни сили и шеф на защитата, се оказа оптимист. Според него в границите на март може да бъде изпратено запитването за обвързващи предложения (RFP) за нови изтребители. „ Имаме желанието това да стане по-бързо. И се надявам този развой даже да приключи с контракт през тази година и да могат да бъдат употребявани тези пари за вложение в защитата ”.
Красимир Каракачанов обаче си сподели думата и затвори следващия епизод. „ Тъй като става въпрос въпреки всичко не за 100-200 000 лв., дори не за 100-200 милиона лв., а съответно за самолетите за суми от над 1,3-1,5 милиарда лева, аз не желая да бързаме и да вършим неточности, а след години някой различен да каже, че аз като министър на защитата съм направил нещо, което не е преференциално за армията, а за самия мен “, бе безапелационен министърът на защитата. Така че няма да бързаме. Вероятно ще чакаме по-добри времена, а през това време за лично утешение ще укоряваме предходните ръководещи и ще се пазим да не сбъркаме като тях. А водачите, дано да стоят на земята. Като, в случай че в миналото стане, доставим самолетите, ще ни излезе скъпо и прескъпо да приготвяме нови летци.
Засега това е изгодата от „ войната “ сред президент и министър председател. Пак се заприказва за рационализация на армията. Темата беше затихнала. Волно или несъзнателно концепцията за въвеждане на доброволна военна работа свърши тази работа и отклони публичното мнение от закъсалото превъоръжаване.
Повече бойци или повече техника?
Ако армията ни разполага с високотехнологични оръжия, при които един боец може да извършва дилемите на петима, няма ли да решим в избрана степен казуса с дефицита на персонален състав? За някои този въпрос може да се стори риторичен. За други обаче е табу. Просто не си го слагат. Крайно време е да решим с какво ще водиме война? Само с жива мощ или с техника? И къде? И какви бойци са ни нужни? С висока подготовка или с осмокласно обучение. Дори и да са минали през доброволната военна работа.
Министрите на защитата вършат всякакви фокуси, с цел да не демотивират подчинените си и с цел да не разсърдят политическите си началници. За епилога знаят всички. Няма самолети. А и освен самолети. Споменавам тях, тъй като планът им извървя много криволичащ път, по който, за жалост, са тръгнали бойните машини на пехотата и корабите. Военноморски сили към този момент се препънаха в края на предходната година и рано дадоха рестарт на плана. За машините на Сухопътни войски към този момент се чу, че депутати ще изискат планът да мине на „ координиране “ първо през Комисията по защита и по-късно през държавното управление, с цел да не се получи историята с изтребителите. На пръв взор тази угриженост е за възторженостти.
Обикновено някой би трябвало да вдигне глас, с цел да се разсъни публичното мнение и да заприказва за модернизацията на армията. Оказва се, че към този момент това го прави само президентът. В този смисъл може да се чака и нещо положително от така наречен война сред държавен глава и министър председател, подбудена от скорошната замяна на реплики посред им, които някои, не зная за какво, дефинираха и като обвинявания. Държавният глава акцентира, че същинската причина за зародилото напрежение сред двамата са редица тематики и посочи „ пренебрежителното отношение към проблемите на националния суверенитет, скалъпената целенасочена парламентарна комисия за новия изтребител и грубите неистини около нея, прекратената рационализация и разсипията във Въоръжените сили. “
Премиерът реагира на президентската констатация и на конференцията по сигурност в Мюнхен се оплака от високите цени на американското въоръжение, като съобщи, че е желал преференциални цени и от Съединени американски щати, и от Европа, поради геостратегическото състояние на България. „ Сега на цялата конференция това се приказва. И със заместник-държавния секретар и с хората, които бяха от сигурността, и от Вашингтон и от Европа, сложих им въпроса за цените на въоръжението… Все отново, за България го вършим. Казах на американските сътрудници, може ли такива цени да афишират за самолети и танкове?! “, уточни българският министър-председател.
Според мнения на специалисти в тази област министър председателят имал поради повторния старт на процедурата за придобиване на нов вид военен аероплан. Дори се показва вероятно предложение на Съединени американски щати за новопроизведени изтребители F-16V. А когато приказва за танкове, евентуално има поради бойните машини за пехотата и обстоятелството, че американската компания General Dynamics интензивно предлага Piranha V.
По всичко проличава, че министерските фокуси, за които стана дума, са подбудени от неналичието на пари. В Мюнхен министър председателят не за първи път предложи бартер. Даваме на американците да упражняват без да заплащат на нашите бази в Ново село и Граф Игнатиево, а те да понижат цените на самолетите и бойните машини. Прав е и от финансова, и от политическа позиция. Така ще имаме освен осъществени планове, само че и приказките във връзка с използването на базите ще станат по-малко.
Председателят на Комисията по защита ген. Константин Попов, някогашен командващ Военновъздушни сили и шеф на защитата, се оказа оптимист. Според него в границите на март може да бъде изпратено запитването за обвързващи предложения (RFP) за нови изтребители. „ Имаме желанието това да стане по-бързо. И се надявам този развой даже да приключи с контракт през тази година и да могат да бъдат употребявани тези пари за вложение в защитата ”.
Красимир Каракачанов обаче си сподели думата и затвори следващия епизод. „ Тъй като става въпрос въпреки всичко не за 100-200 000 лв., дори не за 100-200 милиона лв., а съответно за самолетите за суми от над 1,3-1,5 милиарда лева, аз не желая да бързаме и да вършим неточности, а след години някой различен да каже, че аз като министър на защитата съм направил нещо, което не е преференциално за армията, а за самия мен “, бе безапелационен министърът на защитата. Така че няма да бързаме. Вероятно ще чакаме по-добри времена, а през това време за лично утешение ще укоряваме предходните ръководещи и ще се пазим да не сбъркаме като тях. А водачите, дано да стоят на земята. Като, в случай че в миналото стане, доставим самолетите, ще ни излезе скъпо и прескъпо да приготвяме нови летци.
Засега това е изгодата от „ войната “ сред президент и министър председател. Пак се заприказва за рационализация на армията. Темата беше затихнала. Волно или несъзнателно концепцията за въвеждане на доброволна военна работа свърши тази работа и отклони публичното мнение от закъсалото превъоръжаване.
Повече бойци или повече техника?
Ако армията ни разполага с високотехнологични оръжия, при които един боец може да извършва дилемите на петима, няма ли да решим в избрана степен казуса с дефицита на персонален състав? За някои този въпрос може да се стори риторичен. За други обаче е табу. Просто не си го слагат. Крайно време е да решим с какво ще водиме война? Само с жива мощ или с техника? И къде? И какви бойци са ни нужни? С висока подготовка или с осмокласно обучение. Дори и да са минали през доброволната военна работа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ