Аякс: там където една звезда винаги си отива, за да дойде друга
Миналото лято седем от най-ярките звезди на Аякс бяха привикани в стая в подготвителната база на клуба. Превърналият се от вратар в изпълнителен шеф Едвин ван дер Сар и миналият от скоростните нападения на крилото към поста състезателен шеф Марк Овермарс имаха да им покажат един видеоклип. Идеята беше простичка.
Всеки от играчите бе комбиниран с икона от блестящата история на Аякс съгласно споделяна позиция на терена, народност и, в един от случаите, кръвна линия. Вратарят Андре Онана да вземем за пример бе съпоставен с Ван дер Сар, Каспер Долберг – със Златан Ибрахимович, Джъстин Клуйверт – с татко си Патрик, Френки де Йонг – с Кристиан Ериксен, а Матийс де Лихт – с Бари Хулсхоф.
Идеята съгласно Ван дер Сар била „ да им се покаже по какъв начин да станат митове на Аякс”. Филмът бил изработен да убеди перлите в короната на клуба да устоят на изкушението да се реалокират в Англия, Испания или Италия за най-малко година и „ да останат дружно да завоюват награди и титли тук и след това да създадат идната стъпка”.
Тактиката сработи. Шестима от седемте би трябвало да играят за Аякс в семейството против европървенеца Реал Мадрид в осминафиналите на Шампионската лига. Де Лихт ще управлява отбраната, Де Йонг ще оркестрира офанзивите от междинната линия.
Само един от тях ще липсва. Клуйверт удържа на прочувствения зов да последва стъпките на татко си, отхвърли да удължи своя контракт и бе продаден на Рома. В клуба схващат за какво е решил по този начин – поради привлекателността на концепцията за един младеж с известна фамилия да извърви собствен личен път, но при споменаването на името му в този момент се усеща нотка разкаяние, щипка отчаяние. Не тъй като си е тръгнал, а тъй като си е тръгнал прекомерно скоро. „ Ако някои състезател си замине след единствено половин година в мъжкия тим, какъвто е неговият случай, сме разочаровани”, споделя Саид Уаали, шефът на известната клубна академия Де Тукомст.
През януари от Аякс направиха нов филм – този път за обществена консумация, и го пуснаха в клубните канали в обществените медии. Той е дълъг малко над минутка, само че демонстрира всички тези „ специфични качества” на Де Йонг, както ги назова старши треньорът Ерик загар Хах. Заглавието му е “Frenkie Futuro” и е в чест на потвърждаването на прехвърлянето на 21-годишния халф в Барселона през идното лято.
Де Йонг е пътеводната светлина на сегашния отбор на Аякс; толкоз обещаващ състезател, че нееднократно го сравняваха със самия Йохан Кройф. И въпреки всичко в този момент нямаше съжаления от напускането му. „ Барселона, наслаждения се на бъдещето, както ние му се наслаждаваме”, написаха от нидерландския гранд в своя формален Туитър акаунт.
Чувствата ще са същите това лято и когато Де Лихт – част от клуба от 8-годишна възраст, се чака да последва своя приятел към изхода – може би също в Барса, а може би в Ювентус. Този 20-годишен централен бранител се счита от някои скаути от Премиър Лийг за играча с максимален капацитет на коя да е позиция в целия международен футбол. При всяко състояние няма да има горест и чувство за нещо пропуснато. Да, Тен Хах си признава, че се чуди какво би могло да бъде, в случай че ги има разполагаем още две-три години, когато стигнат апогея си, само че до такава степен. „ Ще бъда горделив – споделя треньорът на тима. – Скаутите, които са ги разкрили, също. Марк Овермарс ще бъде горделив. Всички ще са. Ако те преминат в огромен клуб, си благополучен за тях.”
Това, несъмнено, е нещо, което Аякс постоянно е правил. Откак самият Кройф напусна към Барса през 1973 година, се отвори поток на гении към други грандове: Йохан Неескенс, Марко ван Бастен, Франк Райкаард, Кларънс Сеедорф, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт, Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт, Ериксен, Ибрахимович, Ян Вертонген, Луис Суарес. Да минеш през Аякс е гаранция за висше качество във футбола.
Формулата, която разреши това да е по този начин, виси на стена в кабинета на Тен Хах: черно-бели портрети на Ринус Михелс – архитекта на великия тим от 1970-те, звездата Крайф и възродителя от 1990-те с построен съвсем напълно от Де Тукомст отбор Луис ван Хаал. Тен Хах се усмихва, когато поглежда към стената. „ Те ти задават стандарт”, споделя и издишва натрупалия се в бузите въздух. Той обаче става сериозен, когато се отвори дума за Аясийд – кръстоска сред задача и кредо на клуба.
Ето тези детайли Аякс се пробва да вгради у всеки един носещ фланелката му или просто преминаващ през Де Тукомст състезател, както и у треньорите и служащите си. Единайсет са и са подредени като в тактическа система, несъмнено, в типичната за клуба 1-4-3-3. Варират от поемането на отговорност и самодейност, през запазването на дисциплинираност, та до това да се забавляваш.
Подходът явно работи. Никой в Европа не създава повече професионални футболисти от Аякс, като в класирането следват Партизан и Динамо (Киев). Според Уаали удивителните 86% от играчите, останали на Де Тукомст на 16-годишна възраст, стигат до професионална кариера.
Това обаче не иде да рече, че е нямало пипвания и приспособявания през годините. Този развой стартира през 2011 година със завръщането на Кройф в един клуб, който по думите на Ван дер Сар „ към този момент не се усещаше като Аякс”. Кройф и взводът някогашни играчи, доведени от него, желаеха освен да върнат фокуса върху развиването на млади гении и да разкарат високо платените застаряващи футболисти, а и да трансформират изцяло метода на работа в клуба.
„ Винаги се концентрираме върху характерността – споделя Уаали. – Не мислим за възрастови групи като Нидерландската федерация или други клубове. Това може да е мъчно за треньорите, тъй като те желаят и резултати, триумфи, нанагорнище на по-високо равнище, само че ние се стараем да намираме треньори, които се концентрират върху развиването на играча, на характерността, а не на тима.”
В клуба схванаха и че би трябвало да работят по-бързо отпреди. Играчите към този момент не остават в Еередивиси до 23 или 24 години, а си потеглят на 21, 20, че даже и по-рано. „ На 19 те трябваше да са подготвени да играят в мъжкия отбор, тъй като на 20 към този момент си заминаваха”, споделя Тен Хах. Това значеше повече физическа работа на по-ниските възрастови равнища и завършек на ходенето на учебно заведение отвън Де Тукомст. Сега те остават в академията, с цел да употребяват оптимално времето си сред класната стая и подготвителния терен. Клубът зае това от методологията на Мария Монтесори, като смеси възрастовите групи и отстрани тима си до-18 за „ да увеличи напрежението върху таланта”, както разкрива Уаали.
Вторият отбор – Йонг Аякс, който играе във втория ешалон на Нидерландия, към този момент не биваше изпълнен от по-възрастни футболисти, като през днешния ден множеството от състава са още младежи. „ Трябваше да забързаме процеса – споделя Тен Хах. – Те трябваше да станат положителни по-бързо.”
Всичко това е официално самопризнание за мястото на Аякс в елита на футбола на XXI век. Красноречиво е да вземем за пример това, че Уаали гледа на работата си и на Де Тукомст не като на фабрика за първия тим, а за „ Аякс, след това за националния тим, след това за върховото интернационално ниво”.
Този ред е значим. Аякс не се свежда единствено до развиването на играчи, той държи и на успехите. Специално Ван дер Сар ясно съзнаваше потребността да задържи протежетата задоволително дълго, че да извади изгода от тях. Затова и поотпусна перото за заплати в бюджета, с цел да направи оставането им за още година-две привлекателна концепция. Затова и клубът се старае да разшири световния си обсег, като отвори офис в Ню Йорк и се споразумя за младежка школа с китайския Гуанджоу – просто тъй като търси способи да осребри името си.
Де Йонг и Де Лихт извършиха това, за което бяха помолени, откакто изгледаха кино лентата предишното лято. Те може и да не са спечелили трофей до момента, но с извеждането на отбора до осминафинален конфликт с първенеца Реал Мадрид в Шампионската лига „ са ни върнали нещо от вложеното у тях”, счита Ван дер Сар.
Когато те двамата си тръгнат, евентуално последвани и от други членове на Великолепната седморка, ще го сторят с благоволението на клуба и тогава цялата система ще се задвижи отначало. Все отново това е същинската заложба на Аякс: умеенето да създава не един отличен футболист или цяло потомство, а да не стопира да създава във времето. Точно това прави напускането на футболистите освен мечтано, прави го и належащо.
„ Ние би трябвало да отворим кулоар за идващия – споделя Ван дер Сар. – Ако играчите се застоят прекомерно дълго, идващият по ред не може да играе и цялата система забуксува.” И цитира образец от единствено преди две години. Тогавашният капитан Дейви Клаасен беше на 24. В клуба имали огромни очаквания за младия халф Дони ван дер Беек, за който обаче нямало място на терена. „ Дони споделяше: „ Хайде, Дейви, време ти е да си тръгваш!”, спомня си Ван дер Сар.
И Клаасен си потегли. Към Евертън. Е, тази сряда в халфовата линия против Реал Мадрид ще излезе Ван дер Беек – различен състезател от поточната линия, който връща нещо от вложеното.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Всеки от играчите бе комбиниран с икона от блестящата история на Аякс съгласно споделяна позиция на терена, народност и, в един от случаите, кръвна линия. Вратарят Андре Онана да вземем за пример бе съпоставен с Ван дер Сар, Каспер Долберг – със Златан Ибрахимович, Джъстин Клуйверт – с татко си Патрик, Френки де Йонг – с Кристиан Ериксен, а Матийс де Лихт – с Бари Хулсхоф.
Идеята съгласно Ван дер Сар била „ да им се покаже по какъв начин да станат митове на Аякс”. Филмът бил изработен да убеди перлите в короната на клуба да устоят на изкушението да се реалокират в Англия, Испания или Италия за най-малко година и „ да останат дружно да завоюват награди и титли тук и след това да създадат идната стъпка”.
Тактиката сработи. Шестима от седемте би трябвало да играят за Аякс в семейството против европървенеца Реал Мадрид в осминафиналите на Шампионската лига. Де Лихт ще управлява отбраната, Де Йонг ще оркестрира офанзивите от междинната линия.
Само един от тях ще липсва. Клуйверт удържа на прочувствения зов да последва стъпките на татко си, отхвърли да удължи своя контракт и бе продаден на Рома. В клуба схващат за какво е решил по този начин – поради привлекателността на концепцията за един младеж с известна фамилия да извърви собствен личен път, но при споменаването на името му в този момент се усеща нотка разкаяние, щипка отчаяние. Не тъй като си е тръгнал, а тъй като си е тръгнал прекомерно скоро. „ Ако някои състезател си замине след единствено половин година в мъжкия тим, какъвто е неговият случай, сме разочаровани”, споделя Саид Уаали, шефът на известната клубна академия Де Тукомст.
През януари от Аякс направиха нов филм – този път за обществена консумация, и го пуснаха в клубните канали в обществените медии. Той е дълъг малко над минутка, само че демонстрира всички тези „ специфични качества” на Де Йонг, както ги назова старши треньорът Ерик загар Хах. Заглавието му е “Frenkie Futuro” и е в чест на потвърждаването на прехвърлянето на 21-годишния халф в Барселона през идното лято.
Де Йонг е пътеводната светлина на сегашния отбор на Аякс; толкоз обещаващ състезател, че нееднократно го сравняваха със самия Йохан Кройф. И въпреки всичко в този момент нямаше съжаления от напускането му. „ Барселона, наслаждения се на бъдещето, както ние му се наслаждаваме”, написаха от нидерландския гранд в своя формален Туитър акаунт.
Чувствата ще са същите това лято и когато Де Лихт – част от клуба от 8-годишна възраст, се чака да последва своя приятел към изхода – може би също в Барса, а може би в Ювентус. Този 20-годишен централен бранител се счита от някои скаути от Премиър Лийг за играча с максимален капацитет на коя да е позиция в целия международен футбол. При всяко състояние няма да има горест и чувство за нещо пропуснато. Да, Тен Хах си признава, че се чуди какво би могло да бъде, в случай че ги има разполагаем още две-три години, когато стигнат апогея си, само че до такава степен. „ Ще бъда горделив – споделя треньорът на тима. – Скаутите, които са ги разкрили, също. Марк Овермарс ще бъде горделив. Всички ще са. Ако те преминат в огромен клуб, си благополучен за тях.”
Това, несъмнено, е нещо, което Аякс постоянно е правил. Откак самият Кройф напусна към Барса през 1973 година, се отвори поток на гении към други грандове: Йохан Неескенс, Марко ван Бастен, Франк Райкаард, Кларънс Сеедорф, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт, Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт, Ериксен, Ибрахимович, Ян Вертонген, Луис Суарес. Да минеш през Аякс е гаранция за висше качество във футбола.
Формулата, която разреши това да е по този начин, виси на стена в кабинета на Тен Хах: черно-бели портрети на Ринус Михелс – архитекта на великия тим от 1970-те, звездата Крайф и възродителя от 1990-те с построен съвсем напълно от Де Тукомст отбор Луис ван Хаал. Тен Хах се усмихва, когато поглежда към стената. „ Те ти задават стандарт”, споделя и издишва натрупалия се в бузите въздух. Той обаче става сериозен, когато се отвори дума за Аясийд – кръстоска сред задача и кредо на клуба.
Ето тези детайли Аякс се пробва да вгради у всеки един носещ фланелката му или просто преминаващ през Де Тукомст състезател, както и у треньорите и служащите си. Единайсет са и са подредени като в тактическа система, несъмнено, в типичната за клуба 1-4-3-3. Варират от поемането на отговорност и самодейност, през запазването на дисциплинираност, та до това да се забавляваш.
Подходът явно работи. Никой в Европа не създава повече професионални футболисти от Аякс, като в класирането следват Партизан и Динамо (Киев). Според Уаали удивителните 86% от играчите, останали на Де Тукомст на 16-годишна възраст, стигат до професионална кариера.
Това обаче не иде да рече, че е нямало пипвания и приспособявания през годините. Този развой стартира през 2011 година със завръщането на Кройф в един клуб, който по думите на Ван дер Сар „ към този момент не се усещаше като Аякс”. Кройф и взводът някогашни играчи, доведени от него, желаеха освен да върнат фокуса върху развиването на млади гении и да разкарат високо платените застаряващи футболисти, а и да трансформират изцяло метода на работа в клуба.
„ Винаги се концентрираме върху характерността – споделя Уаали. – Не мислим за възрастови групи като Нидерландската федерация или други клубове. Това може да е мъчно за треньорите, тъй като те желаят и резултати, триумфи, нанагорнище на по-високо равнище, само че ние се стараем да намираме треньори, които се концентрират върху развиването на играча, на характерността, а не на тима.”
В клуба схванаха и че би трябвало да работят по-бързо отпреди. Играчите към този момент не остават в Еередивиси до 23 или 24 години, а си потеглят на 21, 20, че даже и по-рано. „ На 19 те трябваше да са подготвени да играят в мъжкия отбор, тъй като на 20 към този момент си заминаваха”, споделя Тен Хах. Това значеше повече физическа работа на по-ниските възрастови равнища и завършек на ходенето на учебно заведение отвън Де Тукомст. Сега те остават в академията, с цел да употребяват оптимално времето си сред класната стая и подготвителния терен. Клубът зае това от методологията на Мария Монтесори, като смеси възрастовите групи и отстрани тима си до-18 за „ да увеличи напрежението върху таланта”, както разкрива Уаали.
Вторият отбор – Йонг Аякс, който играе във втория ешалон на Нидерландия, към този момент не биваше изпълнен от по-възрастни футболисти, като през днешния ден множеството от състава са още младежи. „ Трябваше да забързаме процеса – споделя Тен Хах. – Те трябваше да станат положителни по-бързо.”
Всичко това е официално самопризнание за мястото на Аякс в елита на футбола на XXI век. Красноречиво е да вземем за пример това, че Уаали гледа на работата си и на Де Тукомст не като на фабрика за първия тим, а за „ Аякс, след това за националния тим, след това за върховото интернационално ниво”.
Този ред е значим. Аякс не се свежда единствено до развиването на играчи, той държи и на успехите. Специално Ван дер Сар ясно съзнаваше потребността да задържи протежетата задоволително дълго, че да извади изгода от тях. Затова и поотпусна перото за заплати в бюджета, с цел да направи оставането им за още година-две привлекателна концепция. Затова и клубът се старае да разшири световния си обсег, като отвори офис в Ню Йорк и се споразумя за младежка школа с китайския Гуанджоу – просто тъй като търси способи да осребри името си.
Де Йонг и Де Лихт извършиха това, за което бяха помолени, откакто изгледаха кино лентата предишното лято. Те може и да не са спечелили трофей до момента, но с извеждането на отбора до осминафинален конфликт с първенеца Реал Мадрид в Шампионската лига „ са ни върнали нещо от вложеното у тях”, счита Ван дер Сар.
Когато те двамата си тръгнат, евентуално последвани и от други членове на Великолепната седморка, ще го сторят с благоволението на клуба и тогава цялата система ще се задвижи отначало. Все отново това е същинската заложба на Аякс: умеенето да създава не един отличен футболист или цяло потомство, а да не стопира да създава във времето. Точно това прави напускането на футболистите освен мечтано, прави го и належащо.
„ Ние би трябвало да отворим кулоар за идващия – споделя Ван дер Сар. – Ако играчите се застоят прекомерно дълго, идващият по ред не може да играе и цялата система забуксува.” И цитира образец от единствено преди две години. Тогавашният капитан Дейви Клаасен беше на 24. В клуба имали огромни очаквания за младия халф Дони ван дер Беек, за който обаче нямало място на терена. „ Дони споделяше: „ Хайде, Дейви, време ти е да си тръгваш!”, спомня си Ван дер Сар.
И Клаасен си потегли. Към Евертън. Е, тази сряда в халфовата линия против Реал Мадрид ще излезе Ван дер Беек – различен състезател от поточната линия, който връща нещо от вложеното.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ