Завръщането в офиса поражда нови източници на стрес
Миналото лято Хулио Кармона стартира последователно да превключва от напълно отдалечен работен график към хибриден модел на работа като стартира да се появява в офиса един път седмично.
Новият му хибриден график в държавната организация в Стратфорд, Кънектикът въпреки всичко му разрешава да готви вечеря за фамилията си и да води щерка си на баскетбол.
Но през идващите месеци се изправя пред вероятността да прекарва повече време в офиса. А това поражда стрес в бащата на три деца.
37-годишният Кармона, чийто татко е починал от Ковид през предходната година, се тормози, че ще се болести с вируса, само че отбелязва и други неща, които го тревожат – нарастването в разноските за храна и гориво, заплащането на детска градина за новороденото бебе и напъните му да поддържа здравословен баланс сред работата и фамилията.
„ Работата от у дома е доста по-малко стресираща. По-продуктивен си тъй като имаш по-малко неща, които да те разсейват, “ споделя Кармона, който работи в Департамента за деца и фамилии в Кънектикът.
С настояването на от ден на ден компании за връщане в офисите, работещите би трябвало да се завърнат към предпандемичните си ритуали, като дълго пътешестване, оправянето с грижи за деца и физическите взаимоотношения с сътрудници. Но тези ритуали са станали по-трудни две години по-късно. Прекарването на повече време с сътрудници може да докара до увеличени опасности за заразяване с ковид, а инфлацията е нараснала цените за обяд и гориво.
При чиновниците, които са работили от у дома, само че са ходили най-малко един път седмично присъствено, нещата са се подобрили, а самите те са по-продуктивни, демонстрира изследване на Асошиейтед Прес взаимно с НОРК Център за изследване на публични въпроси * . Но в това време равнището на стрес при тях се е повишило.
16% от обхванатите в изследването на Асошиейтед споделят, че работят отдалечено, 13% са на хибриден модел, 72% работят напълно присъствено. 39% от работещите, които са били на отдалечен режим и са се върнали в офиса споделят, че нещата са се подобрили откогато са се върнали, до момента в който съгласно други 23% те са се влошили. 38% споделят, че няма разлика. 45% са на мнение, че размера на свършена работа се е подобрил, а 18% - че се е влошил.
Но 41% от завърналите се регистрират, че равнището на стрес, който изпитват се е влошило. За 37% няма смяна, до момента в който 22% виждат усъвършенстване.
Дори и тези, които са били напълно присъствено на работа по време на пандемията са с по-негативни настройки за метода, по който пандемията се е отразила на професионалния им живот. 35% споделят, че смяната е към по-лошо против 20%, които са на противоположното мнение. 50% са безапелационни, че равнищата им на стрес са се повишили, до момента в който единствено 11% настояват, че са по-добре. 39% не виждат разлика.
Половината от служащите, които работят присъствено, споделят, че балансирането на отговорностите, ежедневното пътешестване и вероятното заразяване с Ковид на работното място и обществените срещи са източници на стрес. Но по-малко от една трета ги дефинират като „ съществени “ източници на стрес.
Хората с деца са по-склонни да счита, че завръщането им има неподходящ резултат, който отчасти се предизвиква от терзания за запазване на фамилиите им от Ковид и поддържане на по-добър баланс сред професионалния и персоналния живот. Повечето споделят, че може да помогне за облекчение на напрежението, в случай че работодателите дават по-гъвкави благоприятни условия за работа и защитни ограничения за сигурност на работното място от вируса.
„ Много хора привикнаха да работят от у дома. Минаха две години. За фирмите е значимо да приоритизират психологичното здраве и да усилят връзките по тази тематика. Не би трябвало да се опасяват да питат служащите си по какъв начин се усещат, “ споделя Джесика Едуардс, народен шеф на стратегическите съюзи и развиване в Националния алианс по психологични болести – основана в Съединени американски щати застъпническа група.
Залозите са високи, предупрежават още експертите. Прогнозите демонстрират, че нелекуваните психологични болести могат да костват на фирмите до 300 милиарда $ годишно, основно поради въздействието върху продуктивността, отсъствията и увеличението на медицинските разноски и разноските за неработоспособност, споделят от Националния алианс за психологични болести.
Ръс Глас, основен изпълнителен шеф на онлайн платформата за психологично здраве и благоденствие „ Хедспейс Хелт “, споделя, че е забелязал четирикратен скок в потреблението на поведенчески здравни тренировки и петкратен скок в клиничните услуги като терапия и психиатрична помощ по време на пандемията спрямо времето преди нея. С приложения като „ Гингер “ и „ Хедспейс “, компанията обслужва повече от 100 милиона души и 3500 компании. Сред главните терзания са тревогата от заразяване с COVID-19 и битката с салдото сред професионалния и персоналния живот.
„ Не сме го виждали да спада. Нивото на тревога просто остава високо, “ споделя Глас.
*Анкетата на Асошиейтед Прес НОРК e извършена измежду 1085 възрастни в интервала от 14 до 18 април
По материали от Асошиейтед Прес
Новият му хибриден график в държавната организация в Стратфорд, Кънектикът въпреки всичко му разрешава да готви вечеря за фамилията си и да води щерка си на баскетбол.
Но през идващите месеци се изправя пред вероятността да прекарва повече време в офиса. А това поражда стрес в бащата на три деца.
37-годишният Кармона, чийто татко е починал от Ковид през предходната година, се тормози, че ще се болести с вируса, само че отбелязва и други неща, които го тревожат – нарастването в разноските за храна и гориво, заплащането на детска градина за новороденото бебе и напъните му да поддържа здравословен баланс сред работата и фамилията.
„ Работата от у дома е доста по-малко стресираща. По-продуктивен си тъй като имаш по-малко неща, които да те разсейват, “ споделя Кармона, който работи в Департамента за деца и фамилии в Кънектикът.
С настояването на от ден на ден компании за връщане в офисите, работещите би трябвало да се завърнат към предпандемичните си ритуали, като дълго пътешестване, оправянето с грижи за деца и физическите взаимоотношения с сътрудници. Но тези ритуали са станали по-трудни две години по-късно. Прекарването на повече време с сътрудници може да докара до увеличени опасности за заразяване с ковид, а инфлацията е нараснала цените за обяд и гориво.
При чиновниците, които са работили от у дома, само че са ходили най-малко един път седмично присъствено, нещата са се подобрили, а самите те са по-продуктивни, демонстрира изследване на Асошиейтед Прес взаимно с НОРК Център за изследване на публични въпроси * . Но в това време равнището на стрес при тях се е повишило.
16% от обхванатите в изследването на Асошиейтед споделят, че работят отдалечено, 13% са на хибриден модел, 72% работят напълно присъствено. 39% от работещите, които са били на отдалечен режим и са се върнали в офиса споделят, че нещата са се подобрили откогато са се върнали, до момента в който съгласно други 23% те са се влошили. 38% споделят, че няма разлика. 45% са на мнение, че размера на свършена работа се е подобрил, а 18% - че се е влошил.
Но 41% от завърналите се регистрират, че равнището на стрес, който изпитват се е влошило. За 37% няма смяна, до момента в който 22% виждат усъвършенстване.
Дори и тези, които са били напълно присъствено на работа по време на пандемията са с по-негативни настройки за метода, по който пандемията се е отразила на професионалния им живот. 35% споделят, че смяната е към по-лошо против 20%, които са на противоположното мнение. 50% са безапелационни, че равнищата им на стрес са се повишили, до момента в който единствено 11% настояват, че са по-добре. 39% не виждат разлика.
Половината от служащите, които работят присъствено, споделят, че балансирането на отговорностите, ежедневното пътешестване и вероятното заразяване с Ковид на работното място и обществените срещи са източници на стрес. Но по-малко от една трета ги дефинират като „ съществени “ източници на стрес.
Хората с деца са по-склонни да счита, че завръщането им има неподходящ резултат, който отчасти се предизвиква от терзания за запазване на фамилиите им от Ковид и поддържане на по-добър баланс сред професионалния и персоналния живот. Повечето споделят, че може да помогне за облекчение на напрежението, в случай че работодателите дават по-гъвкави благоприятни условия за работа и защитни ограничения за сигурност на работното място от вируса.
„ Много хора привикнаха да работят от у дома. Минаха две години. За фирмите е значимо да приоритизират психологичното здраве и да усилят връзките по тази тематика. Не би трябвало да се опасяват да питат служащите си по какъв начин се усещат, “ споделя Джесика Едуардс, народен шеф на стратегическите съюзи и развиване в Националния алианс по психологични болести – основана в Съединени американски щати застъпническа група.
Залозите са високи, предупрежават още експертите. Прогнозите демонстрират, че нелекуваните психологични болести могат да костват на фирмите до 300 милиарда $ годишно, основно поради въздействието върху продуктивността, отсъствията и увеличението на медицинските разноски и разноските за неработоспособност, споделят от Националния алианс за психологични болести.
Ръс Глас, основен изпълнителен шеф на онлайн платформата за психологично здраве и благоденствие „ Хедспейс Хелт “, споделя, че е забелязал четирикратен скок в потреблението на поведенчески здравни тренировки и петкратен скок в клиничните услуги като терапия и психиатрична помощ по време на пандемията спрямо времето преди нея. С приложения като „ Гингер “ и „ Хедспейс “, компанията обслужва повече от 100 милиона души и 3500 компании. Сред главните терзания са тревогата от заразяване с COVID-19 и битката с салдото сред професионалния и персоналния живот.
„ Не сме го виждали да спада. Нивото на тревога просто остава високо, “ споделя Глас.
*Анкетата на Асошиейтед Прес НОРК e извършена измежду 1085 възрастни в интервала от 14 до 18 април
По материали от Асошиейтед Прес
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ