Сега, преди и после. Какво ни казва икономическият анализ
"Миналото е изтрито, заличаването е забравено, лъжата е станала истината. "
Джордж Оруел
Проблемът с тълкуването на интервала 1944-1989 година се поражда от възгледите за сегашното и упоритостите за бъдещето.
Икономическият прочит е релативно свободен от произвол и истината се разграничава елементарно. Винаги има данни и разбори от външни и безстрастни наблюдаващи. За мнозина от локалните наблюдаващи, освен по идеологически аргументи, икономическото съпоставяне на настояща България с тази преди 1989 година е неловко, написа Красен Станчев в коментар за радио.
Тогава и в този момент
Ако се има вяра на изчисленията на Мартин Иванов, през 1870 година брутният вътрешен артикул (БВП) на човек от територията на настояща България е бил съвсем с 40% по-висок от този индикатор за Гърция, малко по-висок от Испания и Финландия, и единствено два пъти по-нисък от Брутният вътрешен продукт на човек в Съединени американски щати.
През 1945 година Гърция по този индикатор е към този момент с 55% по-бедна, Испания е задминала България с 20%, а жителите на Финландия и Съединени американски щати са надлежно два и седем пъти по-богати от тези на България.
Очевидно независимостта на България не е стопански доста преференциално начинание. Поне не удържа преимуществата на този индикатор на богатство спрямо към този момент доста по-заможни стопански системи към края на Втората международна война. Между другото, независимостта към 1906 година е и 10 пъти по-скъпа за поданиците на царство България от налозите, които те биха плащали на Високата врата.
Тези калкулации са по общоприета методика – в щатски долари от 1990 година Според тях Брутният вътрешен продукт на човек в България през 1945 година е 7300 щатски $. По същата методика КУАНДЪЛ, реномиран портал за икономическа статистика (в основата са данни на МВФ), демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на човек в България в края на 1980 година е бил 6500 $, т.е. по-малко от 1945 година (окупираните „ обединени “ територии не са в сметката).
В края на 1988 и 1989 индикаторът е 8700 $ на човек, с цел да спадне през 1996-1997 година до 5400 $.
През 1945 година Гърция е по-бедна от България, а през 1989 е към този момент над три пъти по-богата.
Тук се натрапва неприятният извод, че в непрекъснати цени благосъстоянието на българските жители (измерено по този начин) е останало същото като в края на Втората международна война. През това време Гърция, която през 1945 година е по-бедна от България, е към този момент над три пъти по-богата от България, нищо че минава през революция и военна тирания, които траят доникъде 1970-те години.
Този факт крещи за пояснение по някакъв метод. Само спадът от 1989 до 1997 година е 48% от Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, т.е. към половината приход е липсващ.
Защо
Съществен принос за това развиване има събитието, че България е не просто единствената комунистическа страна, която за 45 години е „ съумяла “ да банкрутира три пъти. Тя е единствената страна в северното полукълбо с подобен връх през втората половина на ХХ век.
Това е по този начин, тъй като стопанската система работи на загуба. А през 1996-1997 година има още един в действителност банкрут по вътрешния държавен дълг. Той е „ изчистен “ с инфлация. През януари 1997 година междинната пенсия е 14 $, заплатата – 40, с цел да спаднат през февруари същата година до надлежно 5 и 20 $. Който не помни, може да прочете обзора на МВФ за тези години. Впрочем това е най-ниското относително ниво на персонални приходи в цялата история на България след 1878 година
След Втората международна война българските жители в никакъв случай не са били по-добре.
След 1997 година България повтаря промените от 1991-1994 година, този път по-решително. Резултатът е, че в края на 2018 година (според същия източник) Брутният вътрешен продукт на човек в България е 12 800 $. Иначе казано, както и да се пояснява случилото се през последните 20 години, няма по какъв начин да не се означи, че това – с едно 16-месечно спиране през 2009-2010 година - е най-дългият интервал на икономически напредък след 1878 година насам и че в относителен проект след Втората международна война българските жители в никакъв случай не са били по-добре.
В последна сметка към 80 на 100 от страните в света са по-бедни от България. Включително Русия през множеството години от 1990-те насам, като в този момент стойностите на Брутният вътрешен продукт на човек са почти равни, съгласно същия източник.
После
Ако споменете един от горните обстоятелства, неизбежно ще би трябвало да споменете и съвсем всичко останало
Последните 30 години се разделят много ясно на два под-периода. До средата на 1997 година и по-късно. Периодът от 1990 до 1998 година е време на блуждаене в стопанската политика: положително, въпреки и несигурно, начало на пазарните промени от 1991 до 1994 година, връщане на централното обмисляне от януари 1995 до март 1997 година (проявило се в надзор върху цените, дълбока банкова рецесия, хиперинфлация и всеобщо обедняване на населението), и второ начало на либерализацията на стопанския живот след март 1997 година Хрониката на прекосяването от единия интервал към другия е история на прекосяването оттатък монументалните икономически несгоди. То в никакъв случай не е дефинитивно.
Ако признаете триумфа на интервала след 1998 година, следва да се признае и неуспеха на годините преди този момент. Ако животът ви е минал в някаква основна част преди 1989 година, той е публично неудачен, без значение от самостоятелното самочувствие и богатство.
Ако сте публичен активист, вие ще би трябвало да приемете обстоятелството на разликата сред двата интервала. Ако сте освен това и политически активист, ще се окаже, че вие просто няма какво да вършите – „ огромната работа “ към този момент реализирана.
Вие ще сте толкоз по-голям и необходим, колкото повече хора са уверени, че:
а) демокрацията след 1989 година е лишила нещо на жителите,б) летоброенето стартира от вас,в) предшествениците са маскари, а преходът е „ напълно сгрешен и отчасти престъпен “,г) България „ в никакъв случай не е била толкоз зле “ иг) Европейски Съюз я ограбва, „ колонизира “ и й пробутва по-лошо качество храни на по-високи цени.
През 1998 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в България по отношение на междинното в Европейски Съюз е 22%. Днес е 50%. Това е поради приватизацията, външните вложения, участието в НАТО и вероятността за, а по-късно и присъединението в Европейски Съюз.
До 2009 година България е измежду първите 10 страни в света по привличане на задгранични вложения. След 2010 година Национален статистически институт записва 31% растеж на Брутният вътрешен продукт. Дори и вие да сте управлявали, упоритостта изисква да неглижирате това, на което вашият триумф е стъпил.
Някак си естествено общият знаменател на политическите тълкувания се измества към обругаване на либерализацията от последните 20 години и прослава на времето, за което няма мемоари и документи.
Джордж Оруел
Проблемът с тълкуването на интервала 1944-1989 година се поражда от възгледите за сегашното и упоритостите за бъдещето.
Икономическият прочит е релативно свободен от произвол и истината се разграничава елементарно. Винаги има данни и разбори от външни и безстрастни наблюдаващи. За мнозина от локалните наблюдаващи, освен по идеологически аргументи, икономическото съпоставяне на настояща България с тази преди 1989 година е неловко, написа Красен Станчев в коментар за радио.
Тогава и в този момент
Ако се има вяра на изчисленията на Мартин Иванов, през 1870 година брутният вътрешен артикул (БВП) на човек от територията на настояща България е бил съвсем с 40% по-висок от този индикатор за Гърция, малко по-висок от Испания и Финландия, и единствено два пъти по-нисък от Брутният вътрешен продукт на човек в Съединени американски щати.
През 1945 година Гърция по този индикатор е към този момент с 55% по-бедна, Испания е задминала България с 20%, а жителите на Финландия и Съединени американски щати са надлежно два и седем пъти по-богати от тези на България.
Очевидно независимостта на България не е стопански доста преференциално начинание. Поне не удържа преимуществата на този индикатор на богатство спрямо към този момент доста по-заможни стопански системи към края на Втората международна война. Между другото, независимостта към 1906 година е и 10 пъти по-скъпа за поданиците на царство България от налозите, които те биха плащали на Високата врата.
Тези калкулации са по общоприета методика – в щатски долари от 1990 година Според тях Брутният вътрешен продукт на човек в България през 1945 година е 7300 щатски $. По същата методика КУАНДЪЛ, реномиран портал за икономическа статистика (в основата са данни на МВФ), демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на човек в България в края на 1980 година е бил 6500 $, т.е. по-малко от 1945 година (окупираните „ обединени “ територии не са в сметката).
В края на 1988 и 1989 индикаторът е 8700 $ на човек, с цел да спадне през 1996-1997 година до 5400 $.
През 1945 година Гърция е по-бедна от България, а през 1989 е към този момент над три пъти по-богата.
Тук се натрапва неприятният извод, че в непрекъснати цени благосъстоянието на българските жители (измерено по този начин) е останало същото като в края на Втората международна война. През това време Гърция, която през 1945 година е по-бедна от България, е към този момент над три пъти по-богата от България, нищо че минава през революция и военна тирания, които траят доникъде 1970-те години.
Този факт крещи за пояснение по някакъв метод. Само спадът от 1989 до 1997 година е 48% от Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, т.е. към половината приход е липсващ.
Защо
Съществен принос за това развиване има събитието, че България е не просто единствената комунистическа страна, която за 45 години е „ съумяла “ да банкрутира три пъти. Тя е единствената страна в северното полукълбо с подобен връх през втората половина на ХХ век.
Това е по този начин, тъй като стопанската система работи на загуба. А през 1996-1997 година има още един в действителност банкрут по вътрешния държавен дълг. Той е „ изчистен “ с инфлация. През януари 1997 година междинната пенсия е 14 $, заплатата – 40, с цел да спаднат през февруари същата година до надлежно 5 и 20 $. Който не помни, може да прочете обзора на МВФ за тези години. Впрочем това е най-ниското относително ниво на персонални приходи в цялата история на България след 1878 година
След Втората международна война българските жители в никакъв случай не са били по-добре.
След 1997 година България повтаря промените от 1991-1994 година, този път по-решително. Резултатът е, че в края на 2018 година (според същия източник) Брутният вътрешен продукт на човек в България е 12 800 $. Иначе казано, както и да се пояснява случилото се през последните 20 години, няма по какъв начин да не се означи, че това – с едно 16-месечно спиране през 2009-2010 година - е най-дългият интервал на икономически напредък след 1878 година насам и че в относителен проект след Втората международна война българските жители в никакъв случай не са били по-добре.
В последна сметка към 80 на 100 от страните в света са по-бедни от България. Включително Русия през множеството години от 1990-те насам, като в този момент стойностите на Брутният вътрешен продукт на човек са почти равни, съгласно същия източник.
После
Ако споменете един от горните обстоятелства, неизбежно ще би трябвало да споменете и съвсем всичко останало
Последните 30 години се разделят много ясно на два под-периода. До средата на 1997 година и по-късно. Периодът от 1990 до 1998 година е време на блуждаене в стопанската политика: положително, въпреки и несигурно, начало на пазарните промени от 1991 до 1994 година, връщане на централното обмисляне от януари 1995 до март 1997 година (проявило се в надзор върху цените, дълбока банкова рецесия, хиперинфлация и всеобщо обедняване на населението), и второ начало на либерализацията на стопанския живот след март 1997 година Хрониката на прекосяването от единия интервал към другия е история на прекосяването оттатък монументалните икономически несгоди. То в никакъв случай не е дефинитивно.
Ако признаете триумфа на интервала след 1998 година, следва да се признае и неуспеха на годините преди този момент. Ако животът ви е минал в някаква основна част преди 1989 година, той е публично неудачен, без значение от самостоятелното самочувствие и богатство.
Ако сте публичен активист, вие ще би трябвало да приемете обстоятелството на разликата сред двата интервала. Ако сте освен това и политически активист, ще се окаже, че вие просто няма какво да вършите – „ огромната работа “ към този момент реализирана.
Вие ще сте толкоз по-голям и необходим, колкото повече хора са уверени, че:
а) демокрацията след 1989 година е лишила нещо на жителите,б) летоброенето стартира от вас,в) предшествениците са маскари, а преходът е „ напълно сгрешен и отчасти престъпен “,г) България „ в никакъв случай не е била толкоз зле “ иг) Европейски Съюз я ограбва, „ колонизира “ и й пробутва по-лошо качество храни на по-високи цени.
През 1998 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в България по отношение на междинното в Европейски Съюз е 22%. Днес е 50%. Това е поради приватизацията, външните вложения, участието в НАТО и вероятността за, а по-късно и присъединението в Европейски Съюз.
До 2009 година България е измежду първите 10 страни в света по привличане на задгранични вложения. След 2010 година Национален статистически институт записва 31% растеж на Брутният вътрешен продукт. Дори и вие да сте управлявали, упоритостта изисква да неглижирате това, на което вашият триумф е стъпил.
Някак си естествено общият знаменател на политическите тълкувания се измества към обругаване на либерализацията от последните 20 години и прослава на времето, за което няма мемоари и документи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ