Плъстите - незаслужено забравени в миналото
„ Минало и настояще “ - по този начин са озаглавили първата си изложба-базар две пазарджишки майсторки на плъстена вълна - Ваня Терзиева и Кети Миркова. Минало - тъй като това е обичаен за страната ни поминък, несправедливо пропуснат. Настояще - тъй като те, както и техни съидейници в последните години се пробват да го възродят. С доста копнеж, както би се убедил всеки клиент на експозицията, която от петък е разполагаем на посетителите в изложба „ Георги Машев “.
Пантофи с четина от самоед
Старата техника за култивиране на вълната е единствено база, върху която надграждат със лично креативно мислене, отразяващо съвременността. Сред експонатите няма да видите пояси и навуща. За сметка на това пък са показани десетки превъплъщения с белег на съвременността.
Изумителното е, че от този материал може да се създадат освен облекла и аксесоари. В изложбената зала фенът може да види още пантофи, обувки и ботуши - с подметка, позволяваща да се носят даже в сняг и дъжд. И още - стенни пана, възглавнички, килими, дамски чанти, картини, статуи и дори полилеи.
Декорацията за осветителни тела е дело на Ваня, за която Кети с откровено почитание споделя, че е най-хубавата майсторка освен в района, само че и в страната, и се учи от нея. В последния миг се явили купувачи за съвсем всички полилеи, тъй че в първата галерия са едва застъпени.
Любопитна детайлност е, че майсторките пробват да внедрят в изкуството си и нетрадиционни материали, да вземем за пример мека четина от куче самоед. Така са направени детски пантофи, които с изключение на топли са и пухкави като детска играчка. Скоро ще прибавят и вълна от лама и алпака. Преговарят и с човек, отглеждащ екзотичните животни в дома си, и той се е съгласил да ги доставя. А тя е толкоз фина и мека, че даже долни дрехи може да се прави от нея.
Покрив над главата от вълна
Виждали сме авторките - в тандем или поотделно като водещи на проведени от локалните музеи креативен работилнички. С опитност те се пробват да предадат на деца и възрастни употребената от българите техника за култивиране на вълната, която я прави извънредно здрава и даже непромокаема. При това има свойството да поема влагата и да държи кожата суха. Това защищава стъпалата от гъбички, а тялото - от настинка. Неслучайно старите българи и измежду лято по беритба са ходили по нивите с плъстени пояси на кръста. Старите българи са правили даже юртите си от плъст.
Ваня и Кети посрещнаха гостите на дебютната си галерия в национални носии и направиха следващата проява на обичайното за българите плъстене.
Кети Миркова се пали по плъстите на един панаир на занаятите, извършен в Пазарджик преди десетина години. Възхитена е от демонстрацията на Мариета Недкова и други майстори. За пръв път от тях научава какво е плъсти, само че най-големите уроци взема от съветските уеб сайтове, за които споделя, че са съвършени, нямат стигане.
„ Руснаците и до ден сегашен си вършат плъсти и си създават валенки, тъй като вълната е здраве, споделя Кети. Българите гледат да са съвременни и си навличат проблеми с изкуствените материи. А какви кукли създават руснаците - като живи! “.
В Русия се провеждат цели фешън ревюта на дрехи и аксесоари от плъсти и тази техника е на респект. При нас и измежду потребителите отношението е нежелано, изключително в Пазарджик. Дори възрастните не знаят нищичко за забавната техника. В Пловдив и София е друго - народът с готовност купува изделията от вълна, при някои се усеща съвсем колекционерска пристрастеност. Двете майсторки не пропущат изява на всевъзможни фестивали, проведени под дърво и камък в цяла България. Пак по същата причина - там намират фенове, за разлика от родния град. От огромните градове са съвсем всички поръчки за такива произведения. Както и от чужденци. Те обаче желаят всичко да е естествено - до багрилата.
Ваня възражда и старите начини за боядисване, като вкарва в работа какво ли не, най-много растения. Всяка тревичка пуска друг цвят - това си е цяла обособена просвета. Различните типове лук дават друг колорит на жълтото. С мак се прави розово и пепел от рози. С джоджен. зелено и резеда. Вълна се шари и с куркума - в бледооранжево.
Важно е и какъв „ закрепител “ ще се употребява. Стипцата да вземем за пример задържа ярките цветове. Без нея аленото, да речем, става кафяво.
Ваня Терзиева е още по-запалена по това изкуство, перфекционистка, държи на качество до съвършенство, и го реализира, хвали я Кети. Нейно дело в експозицията са килими, подложки, възглавници, шалове, чанти - всички необикновено красиви. За да е сигурна в резултата, тя освен плъсти, обработва вълната със личните си ръце на всички стадии - пере, дарачи, чепка. Купила си е за задачата дребен съветски дарак.
В страна на животновъди купуваме вносна вълна
Парадоксално, само че факт - в България към този момент е доста мъчно да се откри вълна. Според Кети даже да има овчари, не умеят да изкарват пари от този материал. Мързи ги да я изперат и приготвят за обмен, избират да я хвърлят на боклука. В Родопите има цели огради от вълна - мятани руно върху руно през годините, с времето са се сплъстили и станали на неповторими плетове. А във всеки град има плъстари, както и произвеждане на прежди. Суровината е ъгъл, а в това време се прахосва.
Кети и Ваня постоянно купуват импорт - освен от близки страни като Турция, само че и чак от Австралия. От далечния континент внасят най-качествената мериносова суровина.
За да се снабдят с материал, двете дами не пропущат събор на овцевъдите. Но в случай че другите питат за месо и мляко, пазарджиклийките с професионална пристрастеност опипват и правят оценка руната на животните. Кети споделя прочувствено, че имаме невероятни породи - с косъм до 25 см дължина, накъдрен като при умел коафьор. На Арбанаси видели и овце в цвят пелел от рози - няма потребност от боядисване. Любимата част от програмата за Кети и Ваня са надпреварите по стригане. Руната след тях се изхвърлят. Явно за фермерите са отпадък, само че за двете майсторки са скъпа стока, и то без пари. Случвало се е да се снабдят и с мериносова.
Да работиш на инат
Именно слабият интерес на пазарджиклии предизвика двете майсторки да подредят първата си галерия тъкмо тук, в родния град. От самото начало не хранят особени очаквания, че ще имат кой знае какви продажби. Целта им обаче е да покажат на локалните хора многообразното приложение на вълната, преимуществата. Както и необятния набор на приложение - от дребния аксесоар до скулптурата, килима и полилея. Само благодарение на вода и сапун. Въпрос на фикция.
Сътворената от ръцете на Ваня и Кети хубост ще остане експонирана до Деня на дамата 8 март. Една добра опция да изберем автентичен подарък за празника. Както и да се върнем към корените си, да си напомним какъв брой скъп материал в бита ни може да бъде вълната и че не трябва да бъде забравяна.
Пантофи с четина от самоед
Старата техника за култивиране на вълната е единствено база, върху която надграждат със лично креативно мислене, отразяващо съвременността. Сред експонатите няма да видите пояси и навуща. За сметка на това пък са показани десетки превъплъщения с белег на съвременността.
Изумителното е, че от този материал може да се създадат освен облекла и аксесоари. В изложбената зала фенът може да види още пантофи, обувки и ботуши - с подметка, позволяваща да се носят даже в сняг и дъжд. И още - стенни пана, възглавнички, килими, дамски чанти, картини, статуи и дори полилеи.
Декорацията за осветителни тела е дело на Ваня, за която Кети с откровено почитание споделя, че е най-хубавата майсторка освен в района, само че и в страната, и се учи от нея. В последния миг се явили купувачи за съвсем всички полилеи, тъй че в първата галерия са едва застъпени.
Любопитна детайлност е, че майсторките пробват да внедрят в изкуството си и нетрадиционни материали, да вземем за пример мека четина от куче самоед. Така са направени детски пантофи, които с изключение на топли са и пухкави като детска играчка. Скоро ще прибавят и вълна от лама и алпака. Преговарят и с човек, отглеждащ екзотичните животни в дома си, и той се е съгласил да ги доставя. А тя е толкоз фина и мека, че даже долни дрехи може да се прави от нея.
Покрив над главата от вълна
Виждали сме авторките - в тандем или поотделно като водещи на проведени от локалните музеи креативен работилнички. С опитност те се пробват да предадат на деца и възрастни употребената от българите техника за култивиране на вълната, която я прави извънредно здрава и даже непромокаема. При това има свойството да поема влагата и да държи кожата суха. Това защищава стъпалата от гъбички, а тялото - от настинка. Неслучайно старите българи и измежду лято по беритба са ходили по нивите с плъстени пояси на кръста. Старите българи са правили даже юртите си от плъст.
Ваня и Кети посрещнаха гостите на дебютната си галерия в национални носии и направиха следващата проява на обичайното за българите плъстене.
Кети Миркова се пали по плъстите на един панаир на занаятите, извършен в Пазарджик преди десетина години. Възхитена е от демонстрацията на Мариета Недкова и други майстори. За пръв път от тях научава какво е плъсти, само че най-големите уроци взема от съветските уеб сайтове, за които споделя, че са съвършени, нямат стигане.
„ Руснаците и до ден сегашен си вършат плъсти и си създават валенки, тъй като вълната е здраве, споделя Кети. Българите гледат да са съвременни и си навличат проблеми с изкуствените материи. А какви кукли създават руснаците - като живи! “.
В Русия се провеждат цели фешън ревюта на дрехи и аксесоари от плъсти и тази техника е на респект. При нас и измежду потребителите отношението е нежелано, изключително в Пазарджик. Дори възрастните не знаят нищичко за забавната техника. В Пловдив и София е друго - народът с готовност купува изделията от вълна, при някои се усеща съвсем колекционерска пристрастеност. Двете майсторки не пропущат изява на всевъзможни фестивали, проведени под дърво и камък в цяла България. Пак по същата причина - там намират фенове, за разлика от родния град. От огромните градове са съвсем всички поръчки за такива произведения. Както и от чужденци. Те обаче желаят всичко да е естествено - до багрилата.
Ваня възражда и старите начини за боядисване, като вкарва в работа какво ли не, най-много растения. Всяка тревичка пуска друг цвят - това си е цяла обособена просвета. Различните типове лук дават друг колорит на жълтото. С мак се прави розово и пепел от рози. С джоджен. зелено и резеда. Вълна се шари и с куркума - в бледооранжево.
Важно е и какъв „ закрепител “ ще се употребява. Стипцата да вземем за пример задържа ярките цветове. Без нея аленото, да речем, става кафяво.
Ваня Терзиева е още по-запалена по това изкуство, перфекционистка, държи на качество до съвършенство, и го реализира, хвали я Кети. Нейно дело в експозицията са килими, подложки, възглавници, шалове, чанти - всички необикновено красиви. За да е сигурна в резултата, тя освен плъсти, обработва вълната със личните си ръце на всички стадии - пере, дарачи, чепка. Купила си е за задачата дребен съветски дарак.
В страна на животновъди купуваме вносна вълна
Парадоксално, само че факт - в България към този момент е доста мъчно да се откри вълна. Според Кети даже да има овчари, не умеят да изкарват пари от този материал. Мързи ги да я изперат и приготвят за обмен, избират да я хвърлят на боклука. В Родопите има цели огради от вълна - мятани руно върху руно през годините, с времето са се сплъстили и станали на неповторими плетове. А във всеки град има плъстари, както и произвеждане на прежди. Суровината е ъгъл, а в това време се прахосва.
Кети и Ваня постоянно купуват импорт - освен от близки страни като Турция, само че и чак от Австралия. От далечния континент внасят най-качествената мериносова суровина.
За да се снабдят с материал, двете дами не пропущат събор на овцевъдите. Но в случай че другите питат за месо и мляко, пазарджиклийките с професионална пристрастеност опипват и правят оценка руната на животните. Кети споделя прочувствено, че имаме невероятни породи - с косъм до 25 см дължина, накъдрен като при умел коафьор. На Арбанаси видели и овце в цвят пелел от рози - няма потребност от боядисване. Любимата част от програмата за Кети и Ваня са надпреварите по стригане. Руната след тях се изхвърлят. Явно за фермерите са отпадък, само че за двете майсторки са скъпа стока, и то без пари. Случвало се е да се снабдят и с мериносова.
Да работиш на инат
Именно слабият интерес на пазарджиклии предизвика двете майсторки да подредят първата си галерия тъкмо тук, в родния град. От самото начало не хранят особени очаквания, че ще имат кой знае какви продажби. Целта им обаче е да покажат на локалните хора многообразното приложение на вълната, преимуществата. Както и необятния набор на приложение - от дребния аксесоар до скулптурата, килима и полилея. Само благодарение на вода и сапун. Въпрос на фикция.
Сътворената от ръцете на Ваня и Кети хубост ще остане експонирана до Деня на дамата 8 март. Една добра опция да изберем автентичен подарък за празника. Както и да се върнем към корените си, да си напомним какъв брой скъп материал в бита ни може да бъде вълната и че не трябва да бъде забравяна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ