Миналият месец се превърна в поредното доказателство за мащабите на

Миналият месец се трансформира в следващото доказателство за мащабите на климатичната рецесия , в която се намира светът. Данните демонстрираха, че юли е бил най-горещият регистриран месец в историята, измествайки от тази позиция даже юли 2016 година, когато имаше мощно въздействие на явлението Ел Ниньо. Програмата на Европейския съюз за климатичните промени „ Коперник “ проучва данните за температурата от цялата планета. Резултатът сподели, че предишния юли е бил с към 0,56°C по-топъл от междинната световна температура в интервала сред 1981 и 2010 година Екстремните жеги доведоха до най-високите температури в Аляска, улесниха невижданите пожари в Арктика и провокира всеобщо размразяване на ледената завивка на остров Гренландия, оповестиха от WWF.
„ Месец юли нормално е най-горещият в годината. Но този юли беше най-горещият, регистриран в миналото “, споделя Жан-Ноел Тепо, началник на програмата „ Коперник “. „ Годините сред 2015 и 2018 са били четирите най-топли в човешката история. Ако продължим да усилваме излъчванията парникови газове, които оказват отрицателно влияние върху температурите на Земята, ще продължим да означаваме и такива върхове. “
Водата като „ отбрана “ от високите температури
Най-надеждното средство за противопоставяне на горещите талази и жегите е водата. За страдание, на нея също може да се разчита все по-малко. Ново изследване на Световния институт по ресурсите откри, че от 1960 година насам изземването на водата в световен мащаб е повишено двойно поради засилващото се търсене – най-вече за потребностите на земеделието и индустрията. Институтът разгласява и проучване на най-силно изложените на воден стрес страни. Оказа се, че 17 страни – дом на една четвърт от международното население, са подложени на „ свръхвисок воден стрес “. По-голямата част от страните в Южна Европа като Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия, както и обичайно дъждовната Белгия, попадат в категорията на страни с „ висок воден стрес “ , включваща 44-те най-засегнати страни на планетата. Това значи, че техните водни запаси понижават със приблизително 40 % на годишна база. България се подрежда на 54-о място по равнища на воден стрес в света.
Природозащитната организация WWF предизвестява, че водният стрес съставлява сериозна опасност за човешкия живот, занаят и бизнес непоклатимост. Причината е, че повишаването на популацията, социално-икономическото развиване и урбанизацията усилват потребността от вода, до момента в който климатичните промени въздействат на динамичността и количеството на преваляванията.
Дванадесет от 17-те страни, които са най-силно изложени на риск от липса на вода, се намират в Близкия Изток и Северна Африка. Районът е парещ и изсъхнал, а измененията в климата съставляват в допълнение предизвикателство за тях. Световната банка откри, че в следствие от това тези страни ще претърпят стопански загуби на стойност сред 6 и 14 % от Брутният вътрешен продукт до 2050 година
За да ограничим равнищата на водния стрес WWF поучава:
- да повишим успеваемостта на селското стопанство, което през днешния ден е отговорно за 40 % от общото количество вода, употребена на годишна база. Земеделските производители биха могли да се ориентират към семена, които се нуждаят от по-малко вода и да подобрят техниките си за напояване, употребявайки точно поливане;
- да консумираме рационално и ограничим количеството храна, което изхвърляме. Към момента то се прави оценка на 33 % от създаваното в международен мащаб;
- да влагаме по едно и също време в „ сива “ и „ зелена “ инфраструктура. Тръбите и пречиствателните станции могат да работят в тандем с влажните зони и здравите водоеми за справяне с проблемите на водоснабдяването;
- да спрем да мислим за отпадъчните води като за „ отпадъчни “. Повторната им приложимост основава нов водоизточник. В тези води съществуват потребни запаси, които могат да се събират, с цел да се понижат разноските по филтриране на водата.
Защо издигнаха монумент на хладилник може да прочетете в публикацията ТУК