Февруари е 9-ят пореден месец с рекордни горещини
Миналият месец беше най-топлият февруари, регистриран в международен мащаб, деветият следващ месец с исторически високи температури на планетата, а изменението на климата насочва света към „ неразучена територия “, разгласи европейският климатичен екран.
Последната година видяхме връхлитащи стихии, изсъхнала годишна продукция, суша и опустошителни пожари, защото породените от индивида климатични промени, засилени от естествения метеорологичен феномен Ел Ниньо, провокираха стопляне до евентуално най-горещите равнища от над 100 000 години. Службата за изменение на климата на Коперник (C3S) предишния месец сподели, че интервалът от февруари 2023 година до януари 2024 година е първият път, когато Земята е издържала 12 поредни месеца на температури с 1,5 градуса по Целзий по-горещи от прединдустриалната епоха.
Тази наклонност продължава, удостоверява се в последната си месечна актуализация, като февруари е с 1,77C по-топъл от месечната оценка за интервала 1850-1900 година, който е прединдустриалният референтен интервал. Температурите се покачиха в сектори от планетата през февруари, от Сибир до Южна Америка, като Европа също записва втората си най-топла зима в историята. През първата половина на месеца дневните световни температури бяха „ извънредно високи “, сподели „ Коперник “ и четири поредни дни записаха междинни стойности с 2C по-високи от прединдустриалните времена. Това е най-дългата поредност над 2C в историята, сподели шефът на C3S Карло Буонтемпо, добавяйки, че жегата е " забележителна ".
Но това не значи нарушаване на ограничаването на Парижкото съглашение за климата от „ много под “ 2C и за предпочитане 1,5C, което се мери в продължение на десетилетия. Преките данни на „ Коперник “ от цялата планета датират от 40-те години на предишния век, само че Буонтемпо сподели, че като вземем поради това, което учените знаят за историческите температури, " нашата цивилизация в никакъв случай не е трябвало да се оправя с подобен климат ". „ В този смисъл мисля, че определението за неразучена територия е уместно “, сподели той пред AФП, добавяйки, че световното стопляне съставлява невиждано предизвикателство за „ нашите градове, нашата просвета, нашата транспортна система, нашата енергийна система “.
Океански върхове
Температурите на морската повърхнина са били най-високите за всички регистрирани месеци, сподели „ Коперник “, смазвайки предходните рискови горещини, следени през август 2023 година, с нов връх от малко над 21C в края на месеца. Океаните покриват 70 % от планетата и поддържат повърхността на Земята годна за живеене, като всмукват 90 % от непотребната топлота, създадена от въглеродното замърсяване на човешката активност от зората на индустриалната епоха. По-горещите океани значат повече влага в атмосферата, което води до все по-променливо време, като свирепи ветрове и мощен дъжд. Цикличният „ Ел Ниньо “, който затопля морската повърхнина в южната част на Тихия океан и провокира по-горещо време в международен мащаб, се чака да изчезне до началото на лятото, сподели Буонтемпо. Той добави, че преходът към охлаждащия феномен „ Ла Ниня “ може да се случи по-бързо от предстоящото, евентуално намалявайки възможностите 2024 година да бъде още една рекордна година.
Топлина с изкопаеми горива
Въпреки че Ел Ниньо и други резултати са изиграли роля в невижданите скорошни горещини, учените акцентират, че излъчванията на парникови газове, които хората не престават да изпомпват в атмосферата, са главният провинен. Климатичният панел на IPCC на Организация на обединените нации предизвести, че светът евентуално ще се срине през 1,5C при започване на 2030 година Емисиите за отопление на планетата, основно от изгарянето на изкопаеми горива, не престават да нарастват, когато учените споделят, че би трябвало да намалеят съвсем на половина през това десетилетие. Страните по време на договарянията за климата на Организация на обединените нации в Дубай предходната година се съгласиха да утроят световния потенциал за възобновими енергийни източници през това десетилетие и да се „ отклонят “ от изкопаемите горива. Но в договорката липсваха значими детайлности, като държавните управления в този момент са под напън да засилят уговорките си в региона на климата и след 2030 година „ Ние знаем какво да вършим – да спрем изгарянето на изкопаеми горива и ги сменяем с по-устойчиви, възобновими източници на сила “, сподели Фридерике Ото от Института за климатични промени и околна среда в Лондон. „ Докато не създадем това, рисковите метеорологични феномени, засилени от изменението на климата, ще продължат да унищожават животи и занаят “. /БГНЕС, Агенция Франс Прес
