Миналия понеделник, в Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО, чиято 65-а

...
Миналия понеделник, в Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО, чиято 65-а
Коментари Харесай

Безсмислени жертви

Миналия понеделник, в Парламентарната асамблея (ПА) на НАТО, чиято 65-а сесия заседава в Лондон, зам.-председателят на словенската делегация Матей Тонин запитал генералния секретар Йенс Столтенберг " по кое време ще забележим Грузия като пълновръстен член на НАТО ", споделя изданието " Грузия online ". Отговорът на норвежеца почнал с " Вратите на НАТО са отворени... "

Общо взето, дотук може и да ограничите четенето на казаното от Столтенберг, тъй като тъкмо по същия метод стартират всички изявления от 2008 г насам, освен неговите, когато се повдигат въпросите за участието на Тбилиси, а и Киев, след което не се дава съответен отговор.

Разбира се, Столтенберг разказал пред парламентаристите по какъв начин е призната Черна Гора, по какъв начин ще бъде призната след два месеца Северна Македония и по този начин НАТО ще има 30 члена на 70-годишнината си, само че магията на цифрите е лъжлива, когато опира до действителната, а не до пиарската политика. А в действителния свят въпреки на Грузия да се дава обещание участие на най-различни конгреси, Столтенберг многозначително отбелязал: " Ние нямаме времеви рамки за този развой ". Т.е. Грузия няма да получи проект за дейности по участието си в НАТО и на идната среща на върха. Впрочем на нея се чака Грузия и Украйна да помолят и даже да " изискат " да им бъде възложен лелеяният План за дейности.

Сега обаче грузинците, които напълно неотдавна за следващ път си изпатиха грубо от дивния си шовинизъм, ги залъгват с концепцията, че в случай че публично се простят с някогашните си провинции Южна Осетия и Абхазия, то нещата с НАТО може и да потръгнат.

Първо през септември някогашният генсек на Алианса Андерс Фог Расмусен съобщи, че Тбилиси може да намерения върху опцията да кандидатства за НАТО, като разгласи, че не включва за тази цел териториите на Абхазия и Южна Осетия, които за множеството страни в света са към момента част от Грузия. Така нямало да се постанова нормите на пакта да се популяризират върху тях.

Тогава тази концепция бе оповестена за екзотична, само че евентуално забавна за разискване, още повече че дава отговор на действителностите, само че множеството коментатори обръщаха внимание, че Расмусен е просто едно частно лице. Тези дни обаче същата мисъл посети и американския посланик Матю Брайза. В петък пред изданието Georgia Today той съобщи, че в случай че Грузия реши да влиза в НАТО без тези две нейни някогашни провинции, то това е механически допустимо и тогава член 5 за груповата защита няма да се популяризира върху тези земи. Брайза даже дава образеца с Кипър, който е член на Европейски Съюз без северната си част, която държавното управление в Никозия не управлява, само че в това време множеството страни в света, без Турция, я считат за част от островната република.

Всъщност и Расмусен, и Брайза внушават на грузинците в действителност да разгласят, че се отхвърлят от тези земи, като в подмяна влязат в НАТО, а в това време бъде заобиколен въпросът с съществуването на териториални проблеми, който сякаш спъва влизането на Грузия, а и на Украйна в Алианса. Но това не е тъкмо по този начин и даже напълно не е по този начин.

Според редица специалисти действително уставът на НАТО не не разрешава участието на страни с териториални или междуетнически проблеми. Такъв текст само с целесъобразен темперамент се съдържа в изследване, наречено " Изследване върху разширението на НАТО " от 1995 година Така излиза, че приемането на всяка страна е неповторимо и зависи от доста фактори, а освен от съществуването или отсъствието на някакъв съответен проблем.

Причината Грузия и Украйна да не са членки до през днешния ден са опасенията на европейските страни, или най-малко на водещите от тях - Германия и Франция, че тлеещите спорове на тези две страни с Русия могат да прераснат в горещи и по този начин НАТО да бъде въвлечено във война с нуклеарна страна. Цитираният нагоре Брайза през октомври и отново пред грузинско издание - Georgian institute for security police, непосредствено упрекна Германия, че тя е главният " провинен " Грузия да не бъде член на Алианса, тъй като Берлин се страхувал от борба с Москва.

Досегашната процедура обаче сподели, че тези опасения са основателни, тъй като и в Украйна, и в Грузия се оказа, че има задоволително безотговорни и искрено малоумни политици, подготвени да основат предвоенна обстановка, а след това героичен да чакат Западът да ги избавя. Случаят в Керченския проток бе задоволително сладкодумен. Поради това може да предложим, че въпросът с териториалните проблеми ще бъде употребен и отсега нататък при тези две страни като спирачки при отсъствието на здрав разсъдък.

В същото време шарже д`аферът на американското посолство в Украйна Уилям Тейлър сподели на 18 септември пред Първи канал на грузинската телевизия, че, несъмнено, на Грузия и Украйна им е дадено през 2008 година, че ще бъдат признати, само че: " няма да е неприятно, в случай че руснаците изоставен Южна Осетия, Абхазия, Крим или Донбас, това ще опрости процеса на влизане (в НАТО - бел. ред.) ".

Тейлър или не схваща точния проблем, или се прави на прелестно заплеснат. Проблемът на Абхазия, Южна Осетия и Донбас не са съветските войски, каквито просто няма. Проблемът е в отношението на някогашните метрополии на тези формирания към хората, които живеят там. И в тези случаи точно военната мощ на Русия е гаранцията, че грузинската или украинската няма да се решат на нова интервенция " Чисто поле ", както се реши през 2008 година авантюристът Михаил Саакашвили. Резултатите са забележими и до през днешния ден.

В Тбилиси обаче има и хора, които ясно виждат гибелността на досегашния курс към НАТО. Например водачът на ратуващата за възстановяване на връзките с Русия парламентарната група " Алианс на патриотите на Грузия " Давид Тархан-Моурави, е представен от " Sputnik Грузия " да декларира, че страната му няма да бъде член на НАТО, а всички диалози на тази тематика имат за цел въвличането на кавказката страна в нова война с Русия.

Ситуацията с Украйна е още по-тежка за натолюбците в Киев. Там е изцяло явно, че вкарването на някогашната руска република в Алианса мигновено ще бъде признато от Москва като открита подготовка за директен боен конфликт с нея. Последиците от такава крачка не могат да бъдат изчислени, с изключение на от някои евроатлантически НПО-та и адепти, за които морето постоянно е до колене, тъй като не носят отговорност пред никого.

На есенната сесия на ПА на НАТО в отчета на сенатора от Канада Джейн Корди се показва, че Украйна е още надалеч от сходство на критериите за участие макар, че имала прогрес, само че трябвало да получи сигнал, че участието е достижимо. От личен опит знаем, че с сходни дефиниция някоя страна може да бъде години държана отвън вратите на организация, която тя счита за първокласен клуб.

В същото време в Киев, още по времето на президента Петро Порошенко, записаха в конституцията, че страната ще стане членка на НАТО, което единствено по себе си е извънредно безсмислено деяние, тъй като нито зависи от волята на Народното събрание, нито от волята на народа. Новите управляващи, след успеха на Владимир Зеленски на изборите, наподобява, понижиха истеричния звук по отношение на участието в НАТО и подхождат по-реалистично към въпроса.

През септември бе призната стратегия до 2025 година, която да реализира седем цели по пътя към НАТО и Европейски Съюз. Сред тях са 1 млн. нови работни меса, 40% напредък на Брутният вътрешен продукт, позитивен приръст на популацията и така нататък Все неща, които към НАТО нямат директно отношение, само че пък е подозрително, че ще бъдат осъществени за толкоз къс период. В същото време в армията се вкарват " натовски " звания за военните, а полковете ще се назовават към този момент бригади.

Грузия и Украйна в този момент са ос, която е подкрепяна от НАТО, разбирай Съединени американски щати, с цел да основава непрестанно напрежение по съветските граници. Това е тяхната задача, против която получават единствено голи обещания, а в това време търпят ужасни неволи. Такова нещо видяхме и в тази ситуация с Македония, която беше заставена пред очите на света да се унизи, като си смени името сякаш за крайната цел да стане член на Европейски Съюз, като единствено пътьом мине през НАТО, а в този момент след ветото на Франция е в, меко казано, доста неуместно и още по-унизително състояние.

Умело разиграваната обаче националистическа карта към момента поддържа виталността в двете някогашни руски републики, въпреки това да става все по-трудно. Просто времето работи за Русия.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР