Голямата коалиция на либералния консенсус
Миналата седмица стана ясно, че след комплицирани договаряния, в Германия е допустимо скоро да има решение на политическата рецесия. Християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на Мартин Шулц са се споразумели за сформиране на съдружно държавно управление. Ако това съглашение бъде утвърдено от членовете на ГСДП, новото държавно управление може да встъпи в служба след към месец.
В случай, че това стане факт, ще бъдем очевидци на третата " огромна коалиция " сред ХДС/ХСС и ГСДП под егидата на канцлера Меркел (първата бе основана в края на 2005г., а втората - в края на 2013г.; през 2009г. се образува коалиция сред християндемократи и либерали, още веднъж отпред с Ангела Меркел). Коалиция сред двете най-големи политически сили, стоящи надлежно вдясно и вляво от политическия център. Две политически сили, за които се допуска, че са съперници по доста въпроси на държавното ръководство. Само че...
Как се получава по този начин, че в Германия умерената десница и умерената левица могат да ръководят дружно, освен това за трети път? Естествено, тук става дума и за съществени отстъпки и от двете страни. Отстъпки, които се записват в съдружни съглашения от по 150-170 страници. Но не е единствено това.
Още по време на предизборната акция, един на пръв взор чудноват факт направи усещане на мнозина наблюдаващи. По време на телевизионния спор " Меркел - Шулц ", двамата водачи много постоянно бяха на идентични или сходни позиции. На какво се дължи това? Нали от десницата и от левицата се чакат разнообразни решения на еднакъв проблем? Да не би в действителност лявото и дясното в актуалната политика да се размиват от ден на ден и в резултат на това да се обезсмислят като понятия?
Нищо сходно. През последните години наблюдавахме една наклонност на смяна на главните параметри на политическото опълчване в редица европейски общества. Класическият конфронтация " ляво - дясно " се подменяше с един демократичен консенсус сред обичайна левица, демократичния център и обичайна десница. Християндемокрацията приемаше доста от икономическите постановки на социалдемократите и доста от ценностните постановки на либералите. Този демократичен консенсус се противопоставяше на всички, които не бяха съгласни с него (независимо къде са позиционирани по политическата ос). И стана по този начин, че тези, които въпреки всичко отстояваха типичните десни/консервативни полезности, биваха набеждавани за крайнодесни, фашисти или популисти.
Завоят на немските християндемократи към центъра и даже вляво от него направи допустимо взаимното ръководство с левицата. Но въпреки това, тласна значително десни гласоподаватели към различен политически индивид ( " Алтернатива за Германия " ). Сега пред " Алтернативата " се отваря неповторимата опция да се трансформира в съществена опозиционна мощ. И в допълнение да ерозира въздействието на обичайна немска десница.
" Либералният консенсус ", изразяващ се в приемането на ляволибералната теория от страна на десницата, до скоро доминираше европейската политика. Този консенсус обаче през последните години съществено се пропука и огромна заслуга за това имаше точно ХДС и персонално Ангела Меркел. Отношението към съветската нападателна външна политика бе пасивно. Неоосманистка Турция бе толерирана. Милиони " бежанци " от Африка и Близкия Изток бяха позволени на европейска територия с концепцията за мултикултурно обогатяване на континента, без да се регистрират големите опасности. Всичко това докара освен до компрометиране на демократичния консенсус, а самата европейска концепция бе сложена под въпрос. Слава Богу, в множеството европейски страни разочарованието от либерализма не докара до мощни евроскептични настроения, само че започнаха да се търсят способи за смяна на пътя, по който Европа е поела. А Германия, дружно с Франция, е съществена движеща мощ на общоевропейските процеси.
Бъдещото съдружно държавно управление ще бъде изправено освен пред опозиционните рецензии на Алтернатива за Германия, а и пред конкуренцията на ръководството в прилежаща Австрия. Ако немската поредна " огромна коалиция " е знак на демократичния консенсус, то обединението сред австрийските Народна партия и Партия на свободата е знак на новосъздаващия се " закостенял консенсус ". Двете държавни управления в немскоезичните страни в Европейски Съюз се трансформират в два конкуриращи се модела за бъдещето на Европа.
И до момента в който единият е към този момент тежко злепоставен, другият занапред ще демонстрира по какъв начин се оправя с националните и общоевропейски провокации. И при всички положения на фрау Меркел ще ѝ бъде по-трудно от всеки път...
В случай, че това стане факт, ще бъдем очевидци на третата " огромна коалиция " сред ХДС/ХСС и ГСДП под егидата на канцлера Меркел (първата бе основана в края на 2005г., а втората - в края на 2013г.; през 2009г. се образува коалиция сред християндемократи и либерали, още веднъж отпред с Ангела Меркел). Коалиция сред двете най-големи политически сили, стоящи надлежно вдясно и вляво от политическия център. Две политически сили, за които се допуска, че са съперници по доста въпроси на държавното ръководство. Само че...
Как се получава по този начин, че в Германия умерената десница и умерената левица могат да ръководят дружно, освен това за трети път? Естествено, тук става дума и за съществени отстъпки и от двете страни. Отстъпки, които се записват в съдружни съглашения от по 150-170 страници. Но не е единствено това.
Още по време на предизборната акция, един на пръв взор чудноват факт направи усещане на мнозина наблюдаващи. По време на телевизионния спор " Меркел - Шулц ", двамата водачи много постоянно бяха на идентични или сходни позиции. На какво се дължи това? Нали от десницата и от левицата се чакат разнообразни решения на еднакъв проблем? Да не би в действителност лявото и дясното в актуалната политика да се размиват от ден на ден и в резултат на това да се обезсмислят като понятия?
Нищо сходно. През последните години наблюдавахме една наклонност на смяна на главните параметри на политическото опълчване в редица европейски общества. Класическият конфронтация " ляво - дясно " се подменяше с един демократичен консенсус сред обичайна левица, демократичния център и обичайна десница. Християндемокрацията приемаше доста от икономическите постановки на социалдемократите и доста от ценностните постановки на либералите. Този демократичен консенсус се противопоставяше на всички, които не бяха съгласни с него (независимо къде са позиционирани по политическата ос). И стана по този начин, че тези, които въпреки всичко отстояваха типичните десни/консервативни полезности, биваха набеждавани за крайнодесни, фашисти или популисти.
Завоят на немските християндемократи към центъра и даже вляво от него направи допустимо взаимното ръководство с левицата. Но въпреки това, тласна значително десни гласоподаватели към различен политически индивид ( " Алтернатива за Германия " ). Сега пред " Алтернативата " се отваря неповторимата опция да се трансформира в съществена опозиционна мощ. И в допълнение да ерозира въздействието на обичайна немска десница.
" Либералният консенсус ", изразяващ се в приемането на ляволибералната теория от страна на десницата, до скоро доминираше европейската политика. Този консенсус обаче през последните години съществено се пропука и огромна заслуга за това имаше точно ХДС и персонално Ангела Меркел. Отношението към съветската нападателна външна политика бе пасивно. Неоосманистка Турция бе толерирана. Милиони " бежанци " от Африка и Близкия Изток бяха позволени на европейска територия с концепцията за мултикултурно обогатяване на континента, без да се регистрират големите опасности. Всичко това докара освен до компрометиране на демократичния консенсус, а самата европейска концепция бе сложена под въпрос. Слава Богу, в множеството европейски страни разочарованието от либерализма не докара до мощни евроскептични настроения, само че започнаха да се търсят способи за смяна на пътя, по който Европа е поела. А Германия, дружно с Франция, е съществена движеща мощ на общоевропейските процеси.
Бъдещото съдружно държавно управление ще бъде изправено освен пред опозиционните рецензии на Алтернатива за Германия, а и пред конкуренцията на ръководството в прилежаща Австрия. Ако немската поредна " огромна коалиция " е знак на демократичния консенсус, то обединението сред австрийските Народна партия и Партия на свободата е знак на новосъздаващия се " закостенял консенсус ". Двете държавни управления в немскоезичните страни в Европейски Съюз се трансформират в два конкуриращи се модела за бъдещето на Европа.
И до момента в който единият е към този момент тежко злепоставен, другият занапред ще демонстрира по какъв начин се оправя с националните и общоевропейски провокации. И при всички положения на фрау Меркел ще ѝ бъде по-трудно от всеки път...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ