Иво Танев със смразяваща кръвта изповед пред в. "ШОУ": Откъснаха живо месо от мен!
Миналата седмица след ужасяващ автоинцидент неуместно и без време този свят напусна един надарен музикант – Николай Николов – Нико. Той бе едвам на 27, само че както споделят негови близки и другари – доста умен към живота, надраснал годините си. Нико е пътувал дружно с барабаниста Павел Дюлгерски към Русе, където са щели да изнесат два концерта. Инцидентът се случва на Прохода на Републиката. Автомобилът на музикантите сервира от мокрото време и се забива в автовоз, а по-късно трагичната вест оповестява артистът Константин Кацаров, който също е трябвало да излезе дружно с тях на сцената в Русе. По-късно на същия ден той написа в обществената мрежа:
„ Тъга и изтощение. Това усещам сега. С Николай Николов - NI.co, и Павел Дюлгерски през тези два дни трябваше да изнесем два концерта в Русе. Да споделим една сцена. Не се случи. Чаках ги, само че закъсняха. Твърде доста. После пристигна Истината. Груба и нахална. Николай почина по пътя към следващата си сцена, а Павел сега се бори за живота си – евентуално най-тежката борба. Смятах да замълча в символ на печал. Простете ми! Няма да го направя. След няколко часа – довечера, ще се кача на същата сцена на която двамата ми другари не съумяха - до брега на река Дунав. Това няма да е концерт, а разговор. Имам какво да кажа. Причината е: „ Николай и Павел”. Навън вали… Пазете се, другари!”
Николай Николов оставя зад себе си десетки музикални планове и шлагери. Само преди броени дни той и бандата му записаха новото си парче с видео към него, което бе озаглавено „ 2х2”. Искаше да запише и ария за обичания си футболен клуб „ Ботев Пловдив” – такава, каквато не бе правена досега. Той имаше лична група, само че участваше в най-различни музикални планове. Създател е на плана NI.co взаимно с басиста Кирил Диков (познат от група „ Мастило”) и барабаниста Владислав Христов („ Ренегат”). Отскоро в групата се причислява и барабанистът Павел Дюлгерски, който сега се бори за живота си след ужасяващия случай. За Нико приказваме с Иво Танев, с който са били освен в прелестни и ползотворни служебни връзки, само че и в доста близки фамилни. За дъщерята на Иво – Албена Танева, младият музикант е бил като роден брат.
- Иво, предходната седмица музикална България се потресе за кой ли път след нелепата и извънредно ненавременна гибел на младия музикант Николай Николов – Нико.
- Той е извънредно, необикновено надарено момче. Не можеш да си представиш за какъв човек приказвам. Толкова почтен и ярък човек. В оня съдбовен ден са пътували дружно с сътрудника му за концерт в Русе. Нико постоянно е бил извънредно деликатен и съзнателен водач. Караше доста рационално. Никога не е бързал на пътя. Тръгваше рано, умерено, пристигаше постоянно първи, съобразявайки се напълно с разпоредбите на пътя, подсигурявам за това. Но за какво е дал различен да кара, не мога да разбера…
- Защо не е карал той?! Нали са пътували с неговия автомобил…
- Да, пътували са с персоналния му автомобил, само че не Нико е карал, както се написа в някои медии. Зад кормилото е бил новият барабанист на групата му Павел, с който работят неотдавна. Не го познавам, единствено съм чувал за него. Може би тъй като е познавал по-добре пътя ли, не можем и до момента да разберем повода. Така най-малко позволяваме с бащата на Нико. И това се случва… Явно е трябвало да стане… това е пътят… унищожен съм.
- Имал ли е Нико преди някакви произшествия на пътя?
- Не, в никакъв случай. Толкова почтен човек е, че рядко може да се срещне подобен през днешния ден. Аз най-малко не познавам различен подобен човек, напълно съществено ти го споделям. Имам го като собствен наследник. Харесах го незабавно, заобичах го и помня по какъв начин, когато му предложих да работи с нас, беше толкоз удовлетворен, толкоз признателен – и той на мен, и аз на него.
- Доколкото разбрах, другото момче, което в действителност е карало, е в доста тежко положение сега?
- Да, в извънредно тежко положение е. В кома. Не упреквам това момче за нищо. Какво е направил, не знам… Така е било писано, да си отиде нашето богатство. Направо отрязаха живо месо от мен, толкоз доста ме събори това.
- Има ли към този момент изясненост по какъв начин тъкмо се е случил кошмарният случай?
- Все още тече разследване. Било е доста неприятно времето. Някакъв автовоз, цялостен с коли, се е заклатил и водачът несъмнено се е изплашил, натиснал е спирачка и колата се е заметнала, тъй като е било доста мокро, валяло е. Колата се удря в автовоза, след това в мантинелата и пребива момчето ни… Това е най-малко по първични данни.
- Теб къде те завари тази информация?
- Точно бях дошъл на морето, пътувах към къщата една заран рано, когато ми се обади щерка ми Албена. Каза: „ Знаеш ли какво прави Николай? Как е?”, а аз й отвърнах, че последно съм го чул предния ден, тъй като се чувахме непрекъснато. А тя продължи: „ Тате, нещо се е случило с Ники… Чета под неговата покана за Русе „ Мир на душата ти”, а аз я прекъснах: „ Чакай, ти си луда, не може да бъде.” И до момента не мога да допускам. Няма да мога и да приказвам за него в минало време в никакъв случай. Работя с доста млади момчета, доста надарени, само че в случай че младите бяха като Нико, светът щеше да цъфти. Горд съм, че беше в моя екип. И е безусловно непрежалим. Никой не може да го върне, да го замести. Изключителен!
- Казваш за Нико, че е извънредно момче и страховит музикант, а е бил едвам на 27 години…
- Страхотен музикант в действителност. Невероятен композитор, текстописец, аранжор. Снима клипове, прави неповторими монтажи… просто необикновен. В моя екип е тонрежисьор. Уникален човек, за който просто не мога да приказвам в минало време. Ето той е незаместим човек! Аз доста ненавиждам клишетата, изключително когато някой каже „ няма незаменими хора”. Това го е измислил някой тъпанар! Нико е незаместим! На изпращането му пристигнаха над 300 индивида, всеки един от които може да каже тези думи за него, без да се замисли. Това е човек, който никой не познава ядосан, никой не го е виждал и сърдит.
Когато е имало нещо, го е преживявал по негов метод, без да натоварва останалите. Винаги е бил бодър и със ужасно възприятие за комизъм. Изключителен интелектуалец. Беше надраснал годините си. Мъдрец на 27 години… И в този момент, в този непосилен миг, знаеш ли кое ми носи само облекчение? Никога не икономисвам на екипа си, че ги обичам. Винаги съм казвал и на Нико, че го обичам, какъв брой доста държа на него и че е незаместим. Дори напълно скоро го направих, откакто той още веднъж направи прелестни неща в студиото. Затова съм горделив и спокоен, че най-малко той знае какъв брой го обичам. В изключителни връзки сме и с него, и с родителите му. Тия хора просто не заслужават тази участ… Изпратихме го с голям, с голям аплодисмент! Толкова го заслужаваше, благото, обичаното ми момче.
- Музиката ли беше неговият живот? Навярно дарбата му е наследствена?
- Той се занимава с музика от напълно дребен. Родителите му са музикални и доста интелигентни хора. Изключително качествено семейство са. Само като се сетя по какъв начин майка му се прощаваше с него, благата, просто нямам думи… Не знам просто…
- Споделял ли ти е в миналото защо мечтае?
- Разбира се. Беше му мъчително поради това, че правеше страхотна музика, която в България обаче, някак не може да върви, както би трябвало. У нас чалга, рап, хип-хоп, това върви. Много ниска стойност. Нико не можеше да се обърне към този вид музика. Неговата беше за друго време и различен свят. Беше доста напред, извънреден музикант.
- А знаеш ли от кого се е вдъхновявал чисто музикално?
- Беше огромен почитател на „ Ролинг Стоунс”. Харесваше по-старата музика, въпреки че се интересуваше и работеше в посока съвременно и модерно звучене. Още от дребен фамилията му го е закърмило с качествения, хубавия рок. Нико беше част от лейбъла на „ Мастило”, работил е с доста български реализатори, музиканти, в действителност беше необикновен. Трудно ми е да мисля в този миг, само че в случай че можем ще инсталираме клипа, който той трябваше да направи и да издаде, с цел да го пуснем в негова памет.
- Съдбата на музиканта в действителност е доста рискована, тъй като той непрекъснато е на пътя – за концерти, за участия… Опасна специалност!
- Точно за това си говорихме неотдавна с мой другар музикант. Хората просто не си даваме сметка за това – музикантите все бързаме за участия, за това, за онова… На всяка цена, само че няма непременно! Трябва да е умерено, майната му. Става дума за живот! Това постоянно съм му го казвал и на Нико – да работи умерено, без да бърза, каквото и той правеше. Колата си я взе предходната година – хубава, мощна, обаче не може да го спаси… Всичките еърбеци са се отворили, само че доста неприятен е бил ударът в главата. Убил го е на място, не е имало късмет да се избави. Направо не е усетил, толкоз тежък е бил ударът.
Интервю на Анелия ПОПОВА. в. ШОУ
„ Тъга и изтощение. Това усещам сега. С Николай Николов - NI.co, и Павел Дюлгерски през тези два дни трябваше да изнесем два концерта в Русе. Да споделим една сцена. Не се случи. Чаках ги, само че закъсняха. Твърде доста. После пристигна Истината. Груба и нахална. Николай почина по пътя към следващата си сцена, а Павел сега се бори за живота си – евентуално най-тежката борба. Смятах да замълча в символ на печал. Простете ми! Няма да го направя. След няколко часа – довечера, ще се кача на същата сцена на която двамата ми другари не съумяха - до брега на река Дунав. Това няма да е концерт, а разговор. Имам какво да кажа. Причината е: „ Николай и Павел”. Навън вали… Пазете се, другари!”
Николай Николов оставя зад себе си десетки музикални планове и шлагери. Само преди броени дни той и бандата му записаха новото си парче с видео към него, което бе озаглавено „ 2х2”. Искаше да запише и ария за обичания си футболен клуб „ Ботев Пловдив” – такава, каквато не бе правена досега. Той имаше лична група, само че участваше в най-различни музикални планове. Създател е на плана NI.co взаимно с басиста Кирил Диков (познат от група „ Мастило”) и барабаниста Владислав Христов („ Ренегат”). Отскоро в групата се причислява и барабанистът Павел Дюлгерски, който сега се бори за живота си след ужасяващия случай. За Нико приказваме с Иво Танев, с който са били освен в прелестни и ползотворни служебни връзки, само че и в доста близки фамилни. За дъщерята на Иво – Албена Танева, младият музикант е бил като роден брат.
- Иво, предходната седмица музикална България се потресе за кой ли път след нелепата и извънредно ненавременна гибел на младия музикант Николай Николов – Нико.
- Той е извънредно, необикновено надарено момче. Не можеш да си представиш за какъв човек приказвам. Толкова почтен и ярък човек. В оня съдбовен ден са пътували дружно с сътрудника му за концерт в Русе. Нико постоянно е бил извънредно деликатен и съзнателен водач. Караше доста рационално. Никога не е бързал на пътя. Тръгваше рано, умерено, пристигаше постоянно първи, съобразявайки се напълно с разпоредбите на пътя, подсигурявам за това. Но за какво е дал различен да кара, не мога да разбера…
- Защо не е карал той?! Нали са пътували с неговия автомобил…
- Да, пътували са с персоналния му автомобил, само че не Нико е карал, както се написа в някои медии. Зад кормилото е бил новият барабанист на групата му Павел, с който работят неотдавна. Не го познавам, единствено съм чувал за него. Може би тъй като е познавал по-добре пътя ли, не можем и до момента да разберем повода. Така най-малко позволяваме с бащата на Нико. И това се случва… Явно е трябвало да стане… това е пътят… унищожен съм.
- Имал ли е Нико преди някакви произшествия на пътя?
- Не, в никакъв случай. Толкова почтен човек е, че рядко може да се срещне подобен през днешния ден. Аз най-малко не познавам различен подобен човек, напълно съществено ти го споделям. Имам го като собствен наследник. Харесах го незабавно, заобичах го и помня по какъв начин, когато му предложих да работи с нас, беше толкоз удовлетворен, толкоз признателен – и той на мен, и аз на него.
- Доколкото разбрах, другото момче, което в действителност е карало, е в доста тежко положение сега?
- Да, в извънредно тежко положение е. В кома. Не упреквам това момче за нищо. Какво е направил, не знам… Така е било писано, да си отиде нашето богатство. Направо отрязаха живо месо от мен, толкоз доста ме събори това.
- Има ли към този момент изясненост по какъв начин тъкмо се е случил кошмарният случай?
- Все още тече разследване. Било е доста неприятно времето. Някакъв автовоз, цялостен с коли, се е заклатил и водачът несъмнено се е изплашил, натиснал е спирачка и колата се е заметнала, тъй като е било доста мокро, валяло е. Колата се удря в автовоза, след това в мантинелата и пребива момчето ни… Това е най-малко по първични данни.
- Теб къде те завари тази информация?
- Точно бях дошъл на морето, пътувах към къщата една заран рано, когато ми се обади щерка ми Албена. Каза: „ Знаеш ли какво прави Николай? Как е?”, а аз й отвърнах, че последно съм го чул предния ден, тъй като се чувахме непрекъснато. А тя продължи: „ Тате, нещо се е случило с Ники… Чета под неговата покана за Русе „ Мир на душата ти”, а аз я прекъснах: „ Чакай, ти си луда, не може да бъде.” И до момента не мога да допускам. Няма да мога и да приказвам за него в минало време в никакъв случай. Работя с доста млади момчета, доста надарени, само че в случай че младите бяха като Нико, светът щеше да цъфти. Горд съм, че беше в моя екип. И е безусловно непрежалим. Никой не може да го върне, да го замести. Изключителен!
- Казваш за Нико, че е извънредно момче и страховит музикант, а е бил едвам на 27 години…
- Страхотен музикант в действителност. Невероятен композитор, текстописец, аранжор. Снима клипове, прави неповторими монтажи… просто необикновен. В моя екип е тонрежисьор. Уникален човек, за който просто не мога да приказвам в минало време. Ето той е незаместим човек! Аз доста ненавиждам клишетата, изключително когато някой каже „ няма незаменими хора”. Това го е измислил някой тъпанар! Нико е незаместим! На изпращането му пристигнаха над 300 индивида, всеки един от които може да каже тези думи за него, без да се замисли. Това е човек, който никой не познава ядосан, никой не го е виждал и сърдит.
Когато е имало нещо, го е преживявал по негов метод, без да натоварва останалите. Винаги е бил бодър и със ужасно възприятие за комизъм. Изключителен интелектуалец. Беше надраснал годините си. Мъдрец на 27 години… И в този момент, в този непосилен миг, знаеш ли кое ми носи само облекчение? Никога не икономисвам на екипа си, че ги обичам. Винаги съм казвал и на Нико, че го обичам, какъв брой доста държа на него и че е незаместим. Дори напълно скоро го направих, откакто той още веднъж направи прелестни неща в студиото. Затова съм горделив и спокоен, че най-малко той знае какъв брой го обичам. В изключителни връзки сме и с него, и с родителите му. Тия хора просто не заслужават тази участ… Изпратихме го с голям, с голям аплодисмент! Толкова го заслужаваше, благото, обичаното ми момче.
- Музиката ли беше неговият живот? Навярно дарбата му е наследствена?
- Той се занимава с музика от напълно дребен. Родителите му са музикални и доста интелигентни хора. Изключително качествено семейство са. Само като се сетя по какъв начин майка му се прощаваше с него, благата, просто нямам думи… Не знам просто…
- Споделял ли ти е в миналото защо мечтае?
- Разбира се. Беше му мъчително поради това, че правеше страхотна музика, която в България обаче, някак не може да върви, както би трябвало. У нас чалга, рап, хип-хоп, това върви. Много ниска стойност. Нико не можеше да се обърне към този вид музика. Неговата беше за друго време и различен свят. Беше доста напред, извънреден музикант.
- А знаеш ли от кого се е вдъхновявал чисто музикално?
- Беше огромен почитател на „ Ролинг Стоунс”. Харесваше по-старата музика, въпреки че се интересуваше и работеше в посока съвременно и модерно звучене. Още от дребен фамилията му го е закърмило с качествения, хубавия рок. Нико беше част от лейбъла на „ Мастило”, работил е с доста български реализатори, музиканти, в действителност беше необикновен. Трудно ми е да мисля в този миг, само че в случай че можем ще инсталираме клипа, който той трябваше да направи и да издаде, с цел да го пуснем в негова памет.
- Съдбата на музиканта в действителност е доста рискована, тъй като той непрекъснато е на пътя – за концерти, за участия… Опасна специалност!
- Точно за това си говорихме неотдавна с мой другар музикант. Хората просто не си даваме сметка за това – музикантите все бързаме за участия, за това, за онова… На всяка цена, само че няма непременно! Трябва да е умерено, майната му. Става дума за живот! Това постоянно съм му го казвал и на Нико – да работи умерено, без да бърза, каквото и той правеше. Колата си я взе предходната година – хубава, мощна, обаче не може да го спаси… Всичките еърбеци са се отворили, само че доста неприятен е бил ударът в главата. Убил го е на място, не е имало късмет да се избави. Направо не е усетил, толкоз тежък е бил ударът.
Интервю на Анелия ПОПОВА. в. ШОУ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ