Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула
Миналата седмица публикувахме писмото на либерала проф. Евгений Дайнов до консерватора Тончо Краевски , с което открихме рубриката " Дуел в писма "
Днес предоставяме на Вашето внимание отговора на Тончо Краевски до проф. Дайнов.
Идеята за рубриката " Дуел в писма " се роди от епистоларния спор сред скандалния знаменит романист Мишел Уелбек и философа Бернар-Анри Леви. През 2008-ма двамата вземат решение да си пишат за всички неща, които ги държат будни нощем. Диалогът в писма продължава шест месеца. Главната тематика е това, което ги сплотява – „ И двамата сме много презрени персони “, както споделя самият Уелбек.
Защо е по този начин? Уелбек счита, че Леви е „ мъдрец без своя истинска концепция, само че с отлични контакти “, „ познавач в медийните фасове и сензации “, „ олицетворение на непристойно богатия социализъм “ и „ основател на най-безсмисления филм в историята " (Le jour et la niut).
В течение на кореспонденцията им и двамата стартират да разпознават аргументите за неприязънта, която постоянно разсънват, както и да ги пазят. Макар двамата да се възприемат за политически крайности – Леви е човек на „ моралното ляво “, а Уелбек – „ безсрамен либертарианец “, откриват, че общото им предопределение, отдадеността им на писането, писателите и саможертвата в тяхно име е надалеч по-силна идеологическа мощ.
За страдание у нас все по-рядко следим конфликт на хрумвания. А точно те образуват обществото, в което живеем.
Затова се надяваме, че са вас ще бъде наслаждение всеки вторник да следите кореспонденцията сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
Драги Евгений,
Твоето първо писмо провокира предостатъчно огромен отзив в нашия интернет балон. Не закъсняха предстоящо фрустрираните мнения във връзка нашето начинание, които трябваше да разкритикуват безотговорното ти (ми) решение да ме (те) легитимираш (-ам). При все това, с цел да бъда правилен би трябвало да кажа, че тези гласове си останаха единици и множеството хора в действителност се оказаха позитивно настроени и дори доста отворени за концепцията. Нещо повече, несъмнено си забелязал по какъв начин мнозина започнаха да си пишат обществени писма, та още преди аз да съм съумял да ти отговоря, в Балона към този момент се образува дребна епистоларна зараза. Това значи, че ние въпреки всичко няма да успеем да се превърнем в жертви от ден първи, което би трябвало да е неприятна вест за нас в днешната преобладаваща просвета на жертвите.
В писмото си ти засягаш наболелия въпрос за разцеплението, враждебността и партизанщината в публичното пространство. Този проблем се следи най-автентично в Америка, където е цитаделата на политическия спор и където идеологията на света се образува. До нас доближава единствено лек бриз от бурята, която се е разразила там. И като споделям “у нас ”, имам поради Европа. В Европа следвоенната просветителна система просто е свършила отлична работа в изкореняването на всевъзможни различни гледни точки - само че за това давам обещание да се обоснова в друго писмо.
И по този начин, каква е повода хората да не могат да си приказват? Защо от време на време ни се коства, че приказваме на разнообразни езици?
Аз знам, че няма да ти се понрави, само че ще ти предложа единственото пояснение, което имам - библейското. В Стария завет се споделя по какъв начин откакто хората решили да строят кула до небесата, Господ ги санкционирал всеки да приказва на друг език. Дори да не вярваш безусловно в тази история, не можеш да отречеш три обстоятелството.
Първо, обстоятелството че езикът е непроменяемо характерен на индивида и даже най-затънтените диви племена имат комплицирани езици. Някои споделят, че би било по-правилно да кръстим индивида не homo sapiens (мъдър човек), ами homo loquens (говорещ човек), защото речта е присъща на всички ни, до момента в който мъдростта у хората се демонстрира по-скоро по изключение. Второ, лингвистите до през днешния ден смятат за тайнственост произхода на езиците, тъй че разказът за Вавилонската кула не може да бъде нито доказан, нито непризнат. И трето, най-важно, което ще разясня в този момент: фаталността на човешкото езиково разнообразие.
Въпреки появяването на печата, вестниците и интернет, макар международните империи и модерното обучение, хората по света не уеднаквяват езика си, даже в противен случай - през днешния ден се приказват рекорден брой разнообразни езици и това разнообразие наподобява изцяло неизтребимо. Аз настоявам, че това разнообразие не е особено единствено за народите, въпреки разликите сред тях да са най-явни. Невидими бариери пред разбирането (езикови бариери) съществуват и сред индивидите, които споделят един литературен език. Просвещенските философи, рицари на разсъдъка, постоянно са предполагали че човек първо схваща една концепция и по-късно я приема. Но опитът не удостоверява тази рационална аксиома. Много преди просвещенците да се родят, Анселм Кентърбърийски е казвал “Neque enim quaero intelligere ut credam, sed credo ut intelligam ” (лат. - “Не се пробвам да схвана, с цел да допускам, ами имам вяра, с цел да мога да схвана ”). “Разумното ” схващане на една философска концепция се предхожда от “неразумна ” инициация, от директно приемане на концепцията, а рационализацията идва като следствие. Колаковски споделя, че таман по тази причина философите толкоз постоянно се оплакват, че са останали неразбрани. Например Витгенщайн е декларирал, че Бъртранд Ръсел не е съумял да схване смисъла на неговия Трактат. Твоят обичан Хегел е споделил, че единствено един човек го е схванал и даже той го е схванал неправилно. Изследователи на Аристотел считат, че след двадесет години в Академията, той не е съумял да разбере Платон, който пък от своя страна не е усвоил изцяло учението на Сократ. Просто хората са първо религиозни същества и по-късно рационални. Затова през днешния ден ми е смешно да следя тази подигравка: най-горделивите атеисти почитат Сократ, а не го четат; кълнат се в него, даже когато не схващат философията му. Същински религиозни фанатици, не мислиш ли?
От това следва песимистичния извод, че всеки човек е ненапълно жертван на самотност и недоумение. Гражданското общество, което Джордж Сорос по този начин интензивно и скъпоструващо обгрижва от десетилетия, в никакъв случай няма да разбере концепциите на Попър (впрочем, самият Сорос не схваща Попър, както Насим Талеб посочи предишния месец), нито народът ще практикува в миналото демокрацията съгласно концепциите на Кант.
Тук настава идващото огромно несъгласие сред мен и либералите. Според вас, хората не схващат демократичните хрумвания, тъй като са глупави. Според мен, хората не ви схващат (както и вие не ги разбирате), тъй като всички сме горделиви. Дори най-блестящият разсъдък може да бъде ограден с езиковите бариери на гордостта и по този начин до него да не доближи най-простата концепция. Както писах нагоре, точно непосредственото приемане (т.е. смирението, както го назоваваме християните) се явява предусловието за схващане. Липсата на примирение е предиздвикала строителите на Вавилонската кула да проговорят на разнообразни езици и да се скарат. Колкото по-високо, колкото по-далече от земята, толкоз по-арогантни стават хората и толкоз повече се намразват едни други - което от своя страна обрича и общия им план на неуспех.
Това е моето фундаментално несъгласие против модерността и демократичните й апологети. Либералният план е Вавилонска кула. Да премахнем националните разлики, да премахнем половите разлики, да премахнем обществените неравенства, с цел да станат хората “краен артикул ” на историята. Да изтръгнем човек от църквата, нацията и фамилията му, с цел да стане той самостоятелен и самостоятелен. Да стане индивидът господ, с цел да се сътворява самичък и да се гради по собствен облик. Да натъпчем неразрешените плодове в устата му, до момента в който той не повърне гадините на 20-ти век по цялата земя.
Кое от великите демократични инициативи е триумф? Може би секуларизмът, който отвърна хората и страната от Бога, с цел да може по-късно да се подчинят на Идеологията?
Може би фамозното “сексуално избавление ” на 68-ма, което вместо да освободи, направи индивида плебей на пристрастеността му; което направи, впрочем, дамите повече от всеки път полови обекти, тъй като морално оправда порнографията (интересно, през 70-те против порно филмите в Англия са протестирали единствено крайнолеви феминистки и… консерваторът Роджър Скрутън). Твоето потомство от революционери в никакъв случай няма да разбере какво е като дете да научиш за секса от брутална интернет порнография.
Може би технологиите освещават и облекчават модерния свят? Facebook, който трябваше да свърже световно хората, само че чиито логаритми вместо това ни затвориха в “балони ” и “ехо камери ”, където се чуват едни и същи отзиви? Ютуб, където всеки може да получи обещаните от Уорхол петнадесет минути популярност, стига да откри най-глупавия и трансгресивен метод да бъде автентичен? Инстаграм, който е дейно пазар за малолетни проститутки?
Вавилонска кула е този план. Колкото по-високо стига, толкоз по-отчуждени стават хората, които го строят. Докато един ден всички не проговорят на друг език и не се избият. Не ме разбирай неправилно, аз не съм апокалиптичен християнин, не считам че живеем “в последните дни ”. Напротив, както споделя Калин Янакиев, доста надменно би било да си мислим, че светът пред 2000 години е бил по-малко злобен, антихристиянски и содомитски и че точно нам е съдено да живеем в най-страшното време. Не, аз считам че минусите на света и на хората са си същите, каквито са били. Това, което е пораснало обаче е нашата самонадеяност; това, което се е трансформирало е, че в този момент сме прекомерно заслепени от блестящия си строеж, с цел да забележим същите свои недостатъци. Затова Евгений, аз отхвърлям да строя Вавилонска кула.
Твой, Тончо
Днес предоставяме на Вашето внимание отговора на Тончо Краевски до проф. Дайнов.
Идеята за рубриката " Дуел в писма " се роди от епистоларния спор сред скандалния знаменит романист Мишел Уелбек и философа Бернар-Анри Леви. През 2008-ма двамата вземат решение да си пишат за всички неща, които ги държат будни нощем. Диалогът в писма продължава шест месеца. Главната тематика е това, което ги сплотява – „ И двамата сме много презрени персони “, както споделя самият Уелбек.
Защо е по този начин? Уелбек счита, че Леви е „ мъдрец без своя истинска концепция, само че с отлични контакти “, „ познавач в медийните фасове и сензации “, „ олицетворение на непристойно богатия социализъм “ и „ основател на най-безсмисления филм в историята " (Le jour et la niut).
В течение на кореспонденцията им и двамата стартират да разпознават аргументите за неприязънта, която постоянно разсънват, както и да ги пазят. Макар двамата да се възприемат за политически крайности – Леви е човек на „ моралното ляво “, а Уелбек – „ безсрамен либертарианец “, откриват, че общото им предопределение, отдадеността им на писането, писателите и саможертвата в тяхно име е надалеч по-силна идеологическа мощ.
За страдание у нас все по-рядко следим конфликт на хрумвания. А точно те образуват обществото, в което живеем.
Затова се надяваме, че са вас ще бъде наслаждение всеки вторник да следите кореспонденцията сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
Драги Евгений,
Твоето първо писмо провокира предостатъчно огромен отзив в нашия интернет балон. Не закъсняха предстоящо фрустрираните мнения във връзка нашето начинание, които трябваше да разкритикуват безотговорното ти (ми) решение да ме (те) легитимираш (-ам). При все това, с цел да бъда правилен би трябвало да кажа, че тези гласове си останаха единици и множеството хора в действителност се оказаха позитивно настроени и дори доста отворени за концепцията. Нещо повече, несъмнено си забелязал по какъв начин мнозина започнаха да си пишат обществени писма, та още преди аз да съм съумял да ти отговоря, в Балона към този момент се образува дребна епистоларна зараза. Това значи, че ние въпреки всичко няма да успеем да се превърнем в жертви от ден първи, което би трябвало да е неприятна вест за нас в днешната преобладаваща просвета на жертвите.
В писмото си ти засягаш наболелия въпрос за разцеплението, враждебността и партизанщината в публичното пространство. Този проблем се следи най-автентично в Америка, където е цитаделата на политическия спор и където идеологията на света се образува. До нас доближава единствено лек бриз от бурята, която се е разразила там. И като споделям “у нас ”, имам поради Европа. В Европа следвоенната просветителна система просто е свършила отлична работа в изкореняването на всевъзможни различни гледни точки - само че за това давам обещание да се обоснова в друго писмо.
И по този начин, каква е повода хората да не могат да си приказват? Защо от време на време ни се коства, че приказваме на разнообразни езици?
Аз знам, че няма да ти се понрави, само че ще ти предложа единственото пояснение, което имам - библейското. В Стария завет се споделя по какъв начин откакто хората решили да строят кула до небесата, Господ ги санкционирал всеки да приказва на друг език. Дори да не вярваш безусловно в тази история, не можеш да отречеш три обстоятелството.
Първо, обстоятелството че езикът е непроменяемо характерен на индивида и даже най-затънтените диви племена имат комплицирани езици. Някои споделят, че би било по-правилно да кръстим индивида не homo sapiens (мъдър човек), ами homo loquens (говорещ човек), защото речта е присъща на всички ни, до момента в който мъдростта у хората се демонстрира по-скоро по изключение. Второ, лингвистите до през днешния ден смятат за тайнственост произхода на езиците, тъй че разказът за Вавилонската кула не може да бъде нито доказан, нито непризнат. И трето, най-важно, което ще разясня в този момент: фаталността на човешкото езиково разнообразие.
Въпреки появяването на печата, вестниците и интернет, макар международните империи и модерното обучение, хората по света не уеднаквяват езика си, даже в противен случай - през днешния ден се приказват рекорден брой разнообразни езици и това разнообразие наподобява изцяло неизтребимо. Аз настоявам, че това разнообразие не е особено единствено за народите, въпреки разликите сред тях да са най-явни. Невидими бариери пред разбирането (езикови бариери) съществуват и сред индивидите, които споделят един литературен език. Просвещенските философи, рицари на разсъдъка, постоянно са предполагали че човек първо схваща една концепция и по-късно я приема. Но опитът не удостоверява тази рационална аксиома. Много преди просвещенците да се родят, Анселм Кентърбърийски е казвал “Neque enim quaero intelligere ut credam, sed credo ut intelligam ” (лат. - “Не се пробвам да схвана, с цел да допускам, ами имам вяра, с цел да мога да схвана ”). “Разумното ” схващане на една философска концепция се предхожда от “неразумна ” инициация, от директно приемане на концепцията, а рационализацията идва като следствие. Колаковски споделя, че таман по тази причина философите толкоз постоянно се оплакват, че са останали неразбрани. Например Витгенщайн е декларирал, че Бъртранд Ръсел не е съумял да схване смисъла на неговия Трактат. Твоят обичан Хегел е споделил, че единствено един човек го е схванал и даже той го е схванал неправилно. Изследователи на Аристотел считат, че след двадесет години в Академията, той не е съумял да разбере Платон, който пък от своя страна не е усвоил изцяло учението на Сократ. Просто хората са първо религиозни същества и по-късно рационални. Затова през днешния ден ми е смешно да следя тази подигравка: най-горделивите атеисти почитат Сократ, а не го четат; кълнат се в него, даже когато не схващат философията му. Същински религиозни фанатици, не мислиш ли?
От това следва песимистичния извод, че всеки човек е ненапълно жертван на самотност и недоумение. Гражданското общество, което Джордж Сорос по този начин интензивно и скъпоструващо обгрижва от десетилетия, в никакъв случай няма да разбере концепциите на Попър (впрочем, самият Сорос не схваща Попър, както Насим Талеб посочи предишния месец), нито народът ще практикува в миналото демокрацията съгласно концепциите на Кант.
Тук настава идващото огромно несъгласие сред мен и либералите. Според вас, хората не схващат демократичните хрумвания, тъй като са глупави. Според мен, хората не ви схващат (както и вие не ги разбирате), тъй като всички сме горделиви. Дори най-блестящият разсъдък може да бъде ограден с езиковите бариери на гордостта и по този начин до него да не доближи най-простата концепция. Както писах нагоре, точно непосредственото приемане (т.е. смирението, както го назоваваме християните) се явява предусловието за схващане. Липсата на примирение е предиздвикала строителите на Вавилонската кула да проговорят на разнообразни езици и да се скарат. Колкото по-високо, колкото по-далече от земята, толкоз по-арогантни стават хората и толкоз повече се намразват едни други - което от своя страна обрича и общия им план на неуспех.
Това е моето фундаментално несъгласие против модерността и демократичните й апологети. Либералният план е Вавилонска кула. Да премахнем националните разлики, да премахнем половите разлики, да премахнем обществените неравенства, с цел да станат хората “краен артикул ” на историята. Да изтръгнем човек от църквата, нацията и фамилията му, с цел да стане той самостоятелен и самостоятелен. Да стане индивидът господ, с цел да се сътворява самичък и да се гради по собствен облик. Да натъпчем неразрешените плодове в устата му, до момента в който той не повърне гадините на 20-ти век по цялата земя.
Кое от великите демократични инициативи е триумф? Може би секуларизмът, който отвърна хората и страната от Бога, с цел да може по-късно да се подчинят на Идеологията?
Може би фамозното “сексуално избавление ” на 68-ма, което вместо да освободи, направи индивида плебей на пристрастеността му; което направи, впрочем, дамите повече от всеки път полови обекти, тъй като морално оправда порнографията (интересно, през 70-те против порно филмите в Англия са протестирали единствено крайнолеви феминистки и… консерваторът Роджър Скрутън). Твоето потомство от революционери в никакъв случай няма да разбере какво е като дете да научиш за секса от брутална интернет порнография.
Може би технологиите освещават и облекчават модерния свят? Facebook, който трябваше да свърже световно хората, само че чиито логаритми вместо това ни затвориха в “балони ” и “ехо камери ”, където се чуват едни и същи отзиви? Ютуб, където всеки може да получи обещаните от Уорхол петнадесет минути популярност, стига да откри най-глупавия и трансгресивен метод да бъде автентичен? Инстаграм, който е дейно пазар за малолетни проститутки?
Вавилонска кула е този план. Колкото по-високо стига, толкоз по-отчуждени стават хората, които го строят. Докато един ден всички не проговорят на друг език и не се избият. Не ме разбирай неправилно, аз не съм апокалиптичен християнин, не считам че живеем “в последните дни ”. Напротив, както споделя Калин Янакиев, доста надменно би било да си мислим, че светът пред 2000 години е бил по-малко злобен, антихристиянски и содомитски и че точно нам е съдено да живеем в най-страшното време. Не, аз считам че минусите на света и на хората са си същите, каквито са били. Това, което е пораснало обаче е нашата самонадеяност; това, което се е трансформирало е, че в този момент сме прекомерно заслепени от блестящия си строеж, с цел да забележим същите свои недостатъци. Затова Евгений, аз отхвърлям да строя Вавилонска кула.
Твой, Тончо
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ