Този труден, труден Брекзит
Миналата седмица ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разгласи, че в договарянията сред Европейски Съюз и Англия за Брекзит е реализиран " приемлив прогрес ". Тази вест пристигна на фона на създалото се чувство за зациклили договаряния с прекомерно неразбираем край. Усещане, което траеше месеци наред.
Преди година и половина жителите на Обединеното кралство организираха референдум дали страната да остане в Европейски Съюз или да напусне. С минимално болшинство надви позицията за овакантяване, а резултатът изненада даже министър-председателя Дейвид Камерън, който подаде оставка. Новият министър председател Тереза Мей се нагърби със задачата да организира сполучливи договаряния с Европейския съюз, като заложения времеви небосвод за завършване на Брекзит бе две години.
Днес по-голямата част от този период е минал, само че хепиендът (за която и да е от страните) е към момента оттатък хоризонта. Къде са главните проблеми?
Най-сериозните проблеми, които изискват разрешаване, са три: бъдещите търговски съглашения сред Европейски Съюз и Англия, правата на европейските жители в Обединеното кралство (респективно, правата на английските жители в Евросъюза) и границата сред Република Ирландия и Ълстър, която ще се явява външна за Европейски Съюз.
По отношение на първия проблем, и двете страни имат интерес от опазване на оптимално преференциални търговски взаимоотношения. Не бива да се не помни, че английският евроскептицизъм се основава не толкоз на концепцията за свободно придвижване на хора, артикули и капитали, колкото на упреците към Брюксел, че постанова диктат над националните държавни управления.
Вторият проблем е по-сложен. По време на разяснителната акция за референдума, евроскептиците подчертаваха прекалено много върху негативите (реални и имагинерни) за английското общество от имиграцията на жители от Европейски Съюз и съответно от България и Румъния. От своя страна, Евросъюзът неведнъж е заявил, че правата на всички жители на Европейски Съюз във Англия ще бъдат предпазени наедно и няма да се позволен двойни стандарти.
Третият проблем също изглеждаше проблематичен (все отново става дума за граница, разделяща ирландци и ирландци), само че очевидно към този момент е на път да се реализира договореност за отбягване на " твърда " ирландска граница.
Като цяло проблемите не наподобяват нерешими, само че...
В реалност, главният проблем е обвързван с посланията. В Европейски Съюз има доста съществени настройки (най-вече у " остарели " членки като Франция, Германия, Люксембург) за свирепа кавга с дръзналата да наруши целостта на Евросъюза Англия. За наставление на възможни бъдещи отцепници.
От друга страна, би трябвало да се има пред тип и характерното английско отношение към континентална Европа. Британците постоянно са се възприемали като нещо по-различно от европейци - през викторианската ера се популяризира изказванието, че " папуасите са оттатък Ламанша ", а за целия интервал на своето еврочленство Англия по този начин и не се отърси от настройката, че е по-близо до Съединени американски щати, в сравнение с до Европа. При такива особености на националния нрав всяко английско държавно управление би било задължено да излезе с чест от договарянията и да не допусне чувството за оскърбление.
Не бива да се подценява и мнението, че съществена виновност за Брекзит носи държанието на Европейски Съюз на интернационалната сцена, нежели неправилната преценка на английските гласоподаватели. Когато при започване на 2014-а година Дейвид Камерън насрочи референдума, публичните настройки бяха 40% " за оставане " против 24% " за излизане ". От насрочването на референдума до неговото осъществяване обаче, се случиха няколко рецесии - съветската анексия на Крим, гръцката дългова рецесия, ескалирането на войната в Сирия и нахлуването на варварските орди от " бежанци ", които " минаха всевъзможни граници ". И в четирите случая Европейският съюз изглеждаше или въздържан, или извънредно неоснователен (или и двете). Не е ли обикновено след всичко това британците да трансформират мнението си?
В тази заплетена обстановка интернационалният престиж и на двете договарящи страни е подложен на доста съществено тестване. Изкушението Европа да накаже своенравната Англия е огромно. Но дали по този начин няма да тласнем Острова още по-плътно в прегръдките на Съединени американски щати и да се създадем още един противник (че са ни малко Турция, Русия и ислямизма)? Британското държавно управление пък е подложено на двоен риск - позорен Брекзит или замазването му посредством още по-голям позор с вероятно насрочване на втори референдум и оставане в Европейски Съюз (малко евентуално, само че не изключено, изключително като се има пред тип заплахата от шотландски и северноирландски сепаратизъм).
Що се отнася до ползите на България, в тази ситуация те са ясни - оптималната отбрана на 200-хилядната българска диаспора в Обединеното кралство и недопускане престижът на Европейски Съюз да пострада. Както и да завършат договарянията.
Преди година и половина жителите на Обединеното кралство организираха референдум дали страната да остане в Европейски Съюз или да напусне. С минимално болшинство надви позицията за овакантяване, а резултатът изненада даже министър-председателя Дейвид Камерън, който подаде оставка. Новият министър председател Тереза Мей се нагърби със задачата да организира сполучливи договаряния с Европейския съюз, като заложения времеви небосвод за завършване на Брекзит бе две години.
Днес по-голямата част от този период е минал, само че хепиендът (за която и да е от страните) е към момента оттатък хоризонта. Къде са главните проблеми?
Най-сериозните проблеми, които изискват разрешаване, са три: бъдещите търговски съглашения сред Европейски Съюз и Англия, правата на европейските жители в Обединеното кралство (респективно, правата на английските жители в Евросъюза) и границата сред Република Ирландия и Ълстър, която ще се явява външна за Европейски Съюз.
По отношение на първия проблем, и двете страни имат интерес от опазване на оптимално преференциални търговски взаимоотношения. Не бива да се не помни, че английският евроскептицизъм се основава не толкоз на концепцията за свободно придвижване на хора, артикули и капитали, колкото на упреците към Брюксел, че постанова диктат над националните държавни управления.
Вторият проблем е по-сложен. По време на разяснителната акция за референдума, евроскептиците подчертаваха прекалено много върху негативите (реални и имагинерни) за английското общество от имиграцията на жители от Европейски Съюз и съответно от България и Румъния. От своя страна, Евросъюзът неведнъж е заявил, че правата на всички жители на Европейски Съюз във Англия ще бъдат предпазени наедно и няма да се позволен двойни стандарти.
Третият проблем също изглеждаше проблематичен (все отново става дума за граница, разделяща ирландци и ирландци), само че очевидно към този момент е на път да се реализира договореност за отбягване на " твърда " ирландска граница.
Като цяло проблемите не наподобяват нерешими, само че...
В реалност, главният проблем е обвързван с посланията. В Европейски Съюз има доста съществени настройки (най-вече у " остарели " членки като Франция, Германия, Люксембург) за свирепа кавга с дръзналата да наруши целостта на Евросъюза Англия. За наставление на възможни бъдещи отцепници.
От друга страна, би трябвало да се има пред тип и характерното английско отношение към континентална Европа. Британците постоянно са се възприемали като нещо по-различно от европейци - през викторианската ера се популяризира изказванието, че " папуасите са оттатък Ламанша ", а за целия интервал на своето еврочленство Англия по този начин и не се отърси от настройката, че е по-близо до Съединени американски щати, в сравнение с до Европа. При такива особености на националния нрав всяко английско държавно управление би било задължено да излезе с чест от договарянията и да не допусне чувството за оскърбление.
Не бива да се подценява и мнението, че съществена виновност за Брекзит носи държанието на Европейски Съюз на интернационалната сцена, нежели неправилната преценка на английските гласоподаватели. Когато при започване на 2014-а година Дейвид Камерън насрочи референдума, публичните настройки бяха 40% " за оставане " против 24% " за излизане ". От насрочването на референдума до неговото осъществяване обаче, се случиха няколко рецесии - съветската анексия на Крим, гръцката дългова рецесия, ескалирането на войната в Сирия и нахлуването на варварските орди от " бежанци ", които " минаха всевъзможни граници ". И в четирите случая Европейският съюз изглеждаше или въздържан, или извънредно неоснователен (или и двете). Не е ли обикновено след всичко това британците да трансформират мнението си?
В тази заплетена обстановка интернационалният престиж и на двете договарящи страни е подложен на доста съществено тестване. Изкушението Европа да накаже своенравната Англия е огромно. Но дали по този начин няма да тласнем Острова още по-плътно в прегръдките на Съединени американски щати и да се създадем още един противник (че са ни малко Турция, Русия и ислямизма)? Британското държавно управление пък е подложено на двоен риск - позорен Брекзит или замазването му посредством още по-голям позор с вероятно насрочване на втори референдум и оставане в Европейски Съюз (малко евентуално, само че не изключено, изключително като се има пред тип заплахата от шотландски и северноирландски сепаратизъм).
Що се отнася до ползите на България, в тази ситуация те са ясни - оптималната отбрана на 200-хилядната българска диаспора в Обединеното кралство и недопускане престижът на Европейски Съюз да пострада. Както и да завършат договарянията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ