Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
Миналата седмица Народното събрание гласоподава на първо четене университетските преподаватели да взимат 170% от междинната брутна работна заплата за страната, а за асистентите и за докторантските стипендии този % е 125%. Освен това в предлагането се дефинира заделянето на 10 млн. лева всяка година до 2030 година за подкрепа на научната активност. На този декор в понеделник пристигна и новината за унищожаване на таксите за студенти и докторанти в държавните университети. Но макар опитите на кабинета " Денков " да реформира висшето обучение, остава чувството, че парите в този бранш като че ли не доближават, а проблемите се вземат решение на парче.
Предстои публично разискване на предлагането за унищожаване на студентските такси, а след към месец и половина – два, то ще бъде признато като смяна в Закона за висшето обучение (ЗВО). Освен безплатното висше обучение обаче, би трябвало да мислим и за спомагателен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за финансовите разноски – а не нещата да се вземат решение на парче ”, съобщи пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
“Идеята на нарастването е да се компенсира високата инфлацията и даже леко да се изпревари, тъй че преподавателите да усетят, че има напредък и той е резистентен ", каза още проф. Димитров.
По думите му министър председателят акад. Николай Денков е показал няколко съществени посоки, по които би трябвало да се работи – стипендии на предпочитани посоки, привличане на задгранични студенти, национално съфинансиране.
Пак стигаме до концепцията, че би трябвало да има повсеместен, сложен взор върху финансирането на висшето обучение. Всеки би подкрепил сходно фиксиране на университетските заплати в закона. Но в случай че тръгнем да се съпоставяме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме надалеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има обезпечени заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме терзанието, че средствата ще се гласоподават в закона, само че в бюджета – няма ”, добави той.
Ректорът на УНСС акцентира обаче, че няма по какъв начин заплатите на всички в университета да се усилват, а непреподавателският личен състав, които също са хора с висше обучение, да е на минимална заплата, тъй като по този метод равнището на обслужване не би било качествено.
“Синдикатите, подкрепени от нас, ректорите, предлагаме заплатите на административния личен състав също да се дефинират по отношение на междинната работна заплата за страната. И това да бъде гласувано в ЗВО. Досега в годините сме компенсирали заплатите на непреподавателския личен състав със лични средства, в това число от студентски такси и други доходи ”, сподели проф. Димитров.
Той твърди, че има огромна специфичност при ръководството на университетите, тъй като някои от тях действат като „ предприятия “ - с големи халета, със скъпа инсталация, академични лечебни заведения, спортни парцели, зали по изкуства, индустриални и софтуерни зали – които би трябвало да се поддържат, а бюджетът не го регистрира. Освен от страната, университетите могат да получават в допълнение финансиране единствено от платеното образование или от работата по разнообразни планове.
Освен това на всички места стои казусът с дигитализацията, всеобщото въвеждане на осведомителните технологии и STEM кабинетите. Затова се надяваме на еластичност и разговор сред университетите и МОН ”, добави той.
Според него би трябвало да се гледа сложно и на въпроса за средствата за просвета, които са на миналогодишното си ниво, а по закон те би трябвало да бъдат 10% от присъщата активност на университетите, а в този момент са малко над 1%. Т.е. един университет като УНСС, би трябвало да получава още 2-3 млн. в допълнение за научна активност, което сега не се случва.
“И на този въпрос би трябвало да се гледа сложно – и през Фонда за научни проучвания да се финансират планове, и в изследователските университети, които предходната година получиха обилни суми, и посредством средствата за научни проучвания. Чрез плановете за просвета по-добрите преподаватели могат да получават по-високи хонорари. В УНСС подтикваме преподавателите да пишат публикации в индексирани бази данни – Scopus и Web of science – което им носи бонуси от над 10 хиляди лева По-добрите би трябвало да се стремят да получават повече, това е правилото на пазарните връзки ”, сподели проф. Димитров.
Той изясни и че плановете по първата процедура от Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития на стойност 100 млн. лева съвсем е завършила. Сега са препоръчани още 200 млн. лева по същото перо, които следва да бъдат разпределени чрез размера на блока, потребностите на съответния план и така нататък, а не по отношение на броя студенти.
Високата оценка и новите специалности
Междувременно УНСС получи най-висока институционална акредитация – 9.80. Институционалната акредитация, дружно с рейтинга на висшите учебни заведения, е най-важният отзив за качеството на обучение в съответното висше учебно заведение.
Стремим се към повишението на качеството, това постоянно ни води. Изграждаме положителни взаимоотношения с бизнеса, залагаме на качествено преподаване, научни проучвания и голям брой изявления. Оценката е сложна, състои се от 7 – 8 критерия. Минава съвсем година, в която до момента в който се оцени университета, идват експертни групи, организират срещи със студенти, с преподаватели и така нататък ”, изясни проф. Димитър Димитров.
По думите му днешни студенти имат доста огромен капацитет, който би трябвало да бъде развъртян чрез ориентиране в кариерата по подобаващ метод – посредством практики, стажове, Дни на кариерата, бизнес академии и други
“Миналият месец получихме и специфична премия за най-престижно висше учебно заведение по оценка на работодателите, което за нас е огромно самопризнание ”, съобщи ректорът.
Той изясни, че от година и половина в УНСС се водят договаряния за разкриване на специалности педагогика, информатика и киберсигурност. Университетите обаче могат да откриват нова компетентност, в случай че като цяло за страната са цялостни 60% от бройките. Това е записано в обновената Национална карта на висшето обучение.
“За страдание обаче, не можем да открием тези специалности, защото процентът на запълване на общият потенциал на тези професионални посоки в България, не е напълнен до 60%. Стартирал съм диалози по другите канали, уповавам се да имаме триумф, тъй като ние сме може би най-дигитализираният университет и парадоксално не можем да открием компетентност информатика. Все отново сме стопански университет, би трябвало да развиваме осведомителните технологии, изкуствения разсъдък и да предаваме познания за тях на бъдещите учители, а в този момент сеякаш се пречи на този развой ”, заключи проф. Димитров.
Предстои публично разискване на предлагането за унищожаване на студентските такси, а след към месец и половина – два, то ще бъде признато като смяна в Закона за висшето обучение (ЗВО). Освен безплатното висше обучение обаче, би трябвало да мислим и за спомагателен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за финансовите разноски – а не нещата да се вземат решение на парче ”, съобщи пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
“Идеята на нарастването е да се компенсира високата инфлацията и даже леко да се изпревари, тъй че преподавателите да усетят, че има напредък и той е резистентен ", каза още проф. Димитров.
По думите му министър председателят акад. Николай Денков е показал няколко съществени посоки, по които би трябвало да се работи – стипендии на предпочитани посоки, привличане на задгранични студенти, национално съфинансиране.
Пак стигаме до концепцията, че би трябвало да има повсеместен, сложен взор върху финансирането на висшето обучение. Всеки би подкрепил сходно фиксиране на университетските заплати в закона. Но в случай че тръгнем да се съпоставяме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме надалеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има обезпечени заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме терзанието, че средствата ще се гласоподават в закона, само че в бюджета – няма ”, добави той.
Ректорът на УНСС акцентира обаче, че няма по какъв начин заплатите на всички в университета да се усилват, а непреподавателският личен състав, които също са хора с висше обучение, да е на минимална заплата, тъй като по този метод равнището на обслужване не би било качествено.
“Синдикатите, подкрепени от нас, ректорите, предлагаме заплатите на административния личен състав също да се дефинират по отношение на междинната работна заплата за страната. И това да бъде гласувано в ЗВО. Досега в годините сме компенсирали заплатите на непреподавателския личен състав със лични средства, в това число от студентски такси и други доходи ”, сподели проф. Димитров.
Той твърди, че има огромна специфичност при ръководството на университетите, тъй като някои от тях действат като „ предприятия “ - с големи халета, със скъпа инсталация, академични лечебни заведения, спортни парцели, зали по изкуства, индустриални и софтуерни зали – които би трябвало да се поддържат, а бюджетът не го регистрира. Освен от страната, университетите могат да получават в допълнение финансиране единствено от платеното образование или от работата по разнообразни планове.
Освен това на всички места стои казусът с дигитализацията, всеобщото въвеждане на осведомителните технологии и STEM кабинетите. Затова се надяваме на еластичност и разговор сред университетите и МОН ”, добави той.
Според него би трябвало да се гледа сложно и на въпроса за средствата за просвета, които са на миналогодишното си ниво, а по закон те би трябвало да бъдат 10% от присъщата активност на университетите, а в този момент са малко над 1%. Т.е. един университет като УНСС, би трябвало да получава още 2-3 млн. в допълнение за научна активност, което сега не се случва.
“И на този въпрос би трябвало да се гледа сложно – и през Фонда за научни проучвания да се финансират планове, и в изследователските университети, които предходната година получиха обилни суми, и посредством средствата за научни проучвания. Чрез плановете за просвета по-добрите преподаватели могат да получават по-високи хонорари. В УНСС подтикваме преподавателите да пишат публикации в индексирани бази данни – Scopus и Web of science – което им носи бонуси от над 10 хиляди лева По-добрите би трябвало да се стремят да получават повече, това е правилото на пазарните връзки ”, сподели проф. Димитров.
Той изясни и че плановете по първата процедура от Програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития на стойност 100 млн. лева съвсем е завършила. Сега са препоръчани още 200 млн. лева по същото перо, които следва да бъдат разпределени чрез размера на блока, потребностите на съответния план и така нататък, а не по отношение на броя студенти.
Високата оценка и новите специалности
Междувременно УНСС получи най-висока институционална акредитация – 9.80. Институционалната акредитация, дружно с рейтинга на висшите учебни заведения, е най-важният отзив за качеството на обучение в съответното висше учебно заведение.
Стремим се към повишението на качеството, това постоянно ни води. Изграждаме положителни взаимоотношения с бизнеса, залагаме на качествено преподаване, научни проучвания и голям брой изявления. Оценката е сложна, състои се от 7 – 8 критерия. Минава съвсем година, в която до момента в който се оцени университета, идват експертни групи, организират срещи със студенти, с преподаватели и така нататък ”, изясни проф. Димитър Димитров.
По думите му днешни студенти имат доста огромен капацитет, който би трябвало да бъде развъртян чрез ориентиране в кариерата по подобаващ метод – посредством практики, стажове, Дни на кариерата, бизнес академии и други
“Миналият месец получихме и специфична премия за най-престижно висше учебно заведение по оценка на работодателите, което за нас е огромно самопризнание ”, съобщи ректорът.
Той изясни, че от година и половина в УНСС се водят договаряния за разкриване на специалности педагогика, информатика и киберсигурност. Университетите обаче могат да откриват нова компетентност, в случай че като цяло за страната са цялостни 60% от бройките. Това е записано в обновената Национална карта на висшето обучение.
“За страдание обаче, не можем да открием тези специалности, защото процентът на запълване на общият потенциал на тези професионални посоки в България, не е напълнен до 60%. Стартирал съм диалози по другите канали, уповавам се да имаме триумф, тъй като ние сме може би най-дигитализираният университет и парадоксално не можем да открием компетентност информатика. Все отново сме стопански университет, би трябвало да развиваме осведомителните технологии, изкуствения разсъдък и да предаваме познания за тях на бъдещите учители, а в този момент сеякаш се пречи на този развой ”, заключи проф. Димитров.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ