Ограничим ли корупцията в елита, ще преборим и комунизма
Миналата седмица водачът на френската последна десница Марин Льо Пен прикани европейските популистки партии да се обединят на изборите за Европейски парламент през 2019 и на мястото на изчерпания Европейски съюз да учредят „ Съюз на европейските народи “.
Льо Пен бе предизвикана от стартираната на 12 септември 2018 наказателна процедура против Унгария по т.7 от Договора за Европейски Съюз поради „ явен риск страната да извърши тежко нарушаване на полезностите, на които се основава съюза “. Евродепутатите от ГЕРБ гласоподаваха против процедурата.
На 20 септември 2018, в отсъствието на Борисов, двете вицета Симеонов и Каракачанов плюс Нено Димов, прокараха решение на държавното управление, че при вероятно гласоподаване да бъде ли лишена Унгария от право на глас в Европейски Съюз, България ще наложи несъгласие. Същият ден, на неофициалната среща на евролидерите в Залцбург, Борисов отбрани Орбан пред Еворпейската комисия. Унгарски уебсайт означи събитието с красонречиво заглавие: „ Най-корумпираната страна в Европейски Съюз (за България става дума, в случай че някой се направи, че не е разбрал) пази Орбан и неговото държавно управление пред Европейската комисия “.
Оттогава на новоизлюпените български консерватори им замириса на кръв. Те и преди този момент се бяха превъзбудили от опцията да се разправят с либералите и соросоидите, само че процедурата против Унгария (която евентуално в никакъв случай няма да завърши) им пристигна дюшеш. Орбан се трансформира първо в народен, а след това и в европейски воин – разгорещен герой против диктатурата на неприятния Брюксел, оглозгал съвсем до кокал 110-годишния, свято защитаван български суверенитет. Новите български консерватори като същи матросовци заслониха с гърдите си Орбан и зачакаха картечните откоси на Меркел и Макрон. Да се чуди човек дали да се подреди до тях, или да им издигне монумент, когато паднат в неравномерен пердах с врага.
А врагът в действителност е общ – в случай че в действителност новите български консерватори се борят против тези евролидери и евродепутати, които желаят да ни наложат един все по-хомогенизиран, наднационален, командван от (евро)комисари Съветски съюз в задния двор.
В началната фаза на европейската интеграция доникъде на осемдесетте години, либерализационният модел в действителност преобладаваше. Днес обаче в Европейски Съюз триумфално шества хармонизационния. Само доста привързан наблюдаващ може „ да не види “ това. Само доста привързан наблюдаващ може и да „ не забележи “, че либералите водят битка за възобновяване на първичния модел на европейска интеграция от 30 години – откогато социалистът Жак Делор стартира да търси „ душата на Европейския съюз “.
Идеите за интернационализма – глобализма – мултикултурализма – универсализма, в никакъв случай не са били демократични. Те постоянно са били социалистически. А това, което Льо Пен назовава „ съюз на европейските народи “, е доста покрай либерализационния модел на европейска интеграция. Този модел се основава на междудържавно съдействие, при което настоящи лица са обособените европейски страни. Те резервират огромна част от контрола върху политическите, обществените и икономическите системи в личните си ръце, като отстраняват единствено ненужните бариери, сложени пред дейностите на жителите от държавните граници.
Приравняването на хармонизацията с либерализма е неприятна политика – в случай че плашенето на хората въобще може да се назова политика. „ Новите консерватори “ в типично комунистически жанр настояват, че съответната национална страна, постоянно с многовековна история, ще отмре за сметка на нещо, което към момента е единствено „ набор от наднационални институции “, а не единна страна. И не могат или не желаят да си дадат сметка, че с общи старания Европейски Съюз може да си остане НАЙ-МНОГО набор от наднационални институции. Може част от непотребните институции да бъдат закрити или принудени да работят в интерес на жителите, а не на политиците. Може дори самата концепция налози, обществени помощи, всевъзможни типове „ стандарти “, да се„ хармонизират “ под мъдрото управление на европейската администрация и европейските политици, да бъде преосмислена.
Нищо не пречи на новите консерватори да се причислят към тази битка на старите либерали. Тогава те в действителност от кардинални позиции ще са се противопоставили на „ намесата на омразния Брюксел”. Само че „ новите български консерватори “ не пазят националните обичаи против заплащващия ги мултикутурен социализъм. Те пазят българския политически хайлайф. А българският политически хайлайф се бори с разпоредбите на Европейски Съюз, тъй като те му пречат да лъже и краде. Скандалният случай с изгарянето на документи край Радомир, свидетелстващи за действието на необятно разклонена в държавната администрация мрежа за източване на еврофондове, за следващ път потвърждава това.
Българският политически хайлайф е лъжовен и граблив, тъй като е (пост)комунистически. България е надълбоко затънала в блатото на комуноидния нрав и ние, либералите, т.е. бранителите на свободата, би трябвало да хвърлим доста старания, с цел да я измъкнем оттова. „ Новите български консерватори “ надали ще оказват помощ. Помощ от достоверните обаче – в случай че такива въобще има – ще е добре пристигнала.
Ограничим ли корупцията на елита, ще преборим и комунизма. Защото, както споделяше Кенеди, комунизмът в никакъв случай не е идвал на власт в страна, която не е разрушена от война, от корупция или и от двете.
Вече писах, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. Смятам да го дублирам, до момента в който Картаген бъде опустошен.
Калин Манолов
Льо Пен бе предизвикана от стартираната на 12 септември 2018 наказателна процедура против Унгария по т.7 от Договора за Европейски Съюз поради „ явен риск страната да извърши тежко нарушаване на полезностите, на които се основава съюза “. Евродепутатите от ГЕРБ гласоподаваха против процедурата.
На 20 септември 2018, в отсъствието на Борисов, двете вицета Симеонов и Каракачанов плюс Нено Димов, прокараха решение на държавното управление, че при вероятно гласоподаване да бъде ли лишена Унгария от право на глас в Европейски Съюз, България ще наложи несъгласие. Същият ден, на неофициалната среща на евролидерите в Залцбург, Борисов отбрани Орбан пред Еворпейската комисия. Унгарски уебсайт означи събитието с красонречиво заглавие: „ Най-корумпираната страна в Европейски Съюз (за България става дума, в случай че някой се направи, че не е разбрал) пази Орбан и неговото държавно управление пред Европейската комисия “.
Оттогава на новоизлюпените български консерватори им замириса на кръв. Те и преди този момент се бяха превъзбудили от опцията да се разправят с либералите и соросоидите, само че процедурата против Унгария (която евентуално в никакъв случай няма да завърши) им пристигна дюшеш. Орбан се трансформира първо в народен, а след това и в европейски воин – разгорещен герой против диктатурата на неприятния Брюксел, оглозгал съвсем до кокал 110-годишния, свято защитаван български суверенитет. Новите български консерватори като същи матросовци заслониха с гърдите си Орбан и зачакаха картечните откоси на Меркел и Макрон. Да се чуди човек дали да се подреди до тях, или да им издигне монумент, когато паднат в неравномерен пердах с врага.
А врагът в действителност е общ – в случай че в действителност новите български консерватори се борят против тези евролидери и евродепутати, които желаят да ни наложат един все по-хомогенизиран, наднационален, командван от (евро)комисари Съветски съюз в задния двор.
В началната фаза на европейската интеграция доникъде на осемдесетте години, либерализационният модел в действителност преобладаваше. Днес обаче в Европейски Съюз триумфално шества хармонизационния. Само доста привързан наблюдаващ може „ да не види “ това. Само доста привързан наблюдаващ може и да „ не забележи “, че либералите водят битка за възобновяване на първичния модел на европейска интеграция от 30 години – откогато социалистът Жак Делор стартира да търси „ душата на Европейския съюз “.
Идеите за интернационализма – глобализма – мултикултурализма – универсализма, в никакъв случай не са били демократични. Те постоянно са били социалистически. А това, което Льо Пен назовава „ съюз на европейските народи “, е доста покрай либерализационния модел на европейска интеграция. Този модел се основава на междудържавно съдействие, при което настоящи лица са обособените европейски страни. Те резервират огромна част от контрола върху политическите, обществените и икономическите системи в личните си ръце, като отстраняват единствено ненужните бариери, сложени пред дейностите на жителите от държавните граници.
Приравняването на хармонизацията с либерализма е неприятна политика – в случай че плашенето на хората въобще може да се назова политика. „ Новите консерватори “ в типично комунистически жанр настояват, че съответната национална страна, постоянно с многовековна история, ще отмре за сметка на нещо, което към момента е единствено „ набор от наднационални институции “, а не единна страна. И не могат или не желаят да си дадат сметка, че с общи старания Европейски Съюз може да си остане НАЙ-МНОГО набор от наднационални институции. Може част от непотребните институции да бъдат закрити или принудени да работят в интерес на жителите, а не на политиците. Може дори самата концепция налози, обществени помощи, всевъзможни типове „ стандарти “, да се„ хармонизират “ под мъдрото управление на европейската администрация и европейските политици, да бъде преосмислена.
Нищо не пречи на новите консерватори да се причислят към тази битка на старите либерали. Тогава те в действителност от кардинални позиции ще са се противопоставили на „ намесата на омразния Брюксел”. Само че „ новите български консерватори “ не пазят националните обичаи против заплащващия ги мултикутурен социализъм. Те пазят българския политически хайлайф. А българският политически хайлайф се бори с разпоредбите на Европейски Съюз, тъй като те му пречат да лъже и краде. Скандалният случай с изгарянето на документи край Радомир, свидетелстващи за действието на необятно разклонена в държавната администрация мрежа за източване на еврофондове, за следващ път потвърждава това.
Българският политически хайлайф е лъжовен и граблив, тъй като е (пост)комунистически. България е надълбоко затънала в блатото на комуноидния нрав и ние, либералите, т.е. бранителите на свободата, би трябвало да хвърлим доста старания, с цел да я измъкнем оттова. „ Новите български консерватори “ надали ще оказват помощ. Помощ от достоверните обаче – в случай че такива въобще има – ще е добре пристигнала.
Ограничим ли корупцията на елита, ще преборим и комунизма. Защото, както споделяше Кенеди, комунизмът в никакъв случай не е идвал на власт в страна, която не е разрушена от война, от корупция или и от двете.
Вече писах, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. Смятам да го дублирам, до момента в който Картаген бъде опустошен.
Калин Манолов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ