Може ли Индия да изхранва света по време на войната в Украйна?
Миналата седмица индийският министър председател Нарендра Моди съобщи пред американския президент Джо Байдън, че Индия е подготвена да доставя храна на останалата част от света след настъпилите проблеми с предлагането и възходящите цени поради войната в Украйна.
Според Мoди Индия разполага с "достатъчно храна " за своето население от 1.4 милиарда души и е "готова да доставя хранителни артикули на света от на следващия ден ", в случай че Световната комерсиална организация разреши.
Цените на суровините към този момент бяха достигнали 10-годишни върхове преди началото на войната в Украйна поради проблеми с реколтите. Те скочиха с още след началото на войната и към този момент са на най-високите си равнища от 1990 година, съгласно Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (UNFAO).
Войната в Украйна е „ пагубна за храните в международен мащаб “
Русия и Украйна са две от страните съществени експортьорки на пшеница и способстват с към една трета от годишните продажби на пшеница в международен мащаб. Двете страни също по този начин стоят зад 55% от годишния експорт на слънчоглед в света и 17% от износа на царевица и ечемик. Заедно двете страни се очакваше да изнесат 14 млн. тона пшеница и над 16 млн. тона царевица тази година, съгласно UNFAO.
"Нарушенията в предлагането и опасността от ембарго, пред която е изправена Русия, значат, че този експорт би трябвало да бъде изваден от уравнението. Индия би могла да се намеси и да изнася повече, изключително откакто има задоволително ресурси от пшеница, " споделя пред BBC Упали Галкети Арачилаге, икономист на UNFAO.
Индия е вторият максимален производител на ориз и пшеница в света. Към началото на април страната има 74 млн. тона ресурси от двете култури. От тези количества 21 млн. тона се пазят като стратегически запаси и за Системата за публично систематизиране, която дава на над 700 милиона небогати хора достъп до евтина храна.
Индия също по този начин е един от най-евтините международни снабдители на пшеница и ориз. Страната към този момент изнася ориз за 150 страни по света и пшеница до 68. Индия е изнесла към 7 милиона тона пшеница през 2020-2021 година
Вследствие на повишеното търсене на интернационалните пазари, трейдъри към този момент са сключили контракти за износа на над 3 млн. тона пшеница в интервала април - юли. Селскостопанският експорт надвишава рекордните 50 милиарда $ през 2021-22 година
Индия има потенциал да изнесе 22 млн. тона ориз и 16 млн. тона пшеница през актуалната финансова година, съгласно Ашок Гулати, учител по селскостопански науки в Индийския съвет за проучване на интернационалните стопански връзки.
"Ако Световната комерсиална организация разреши експорт на държавни ресурси, количеството може да бъде още по-голямо. Това ще помогне за „ охлаждането “ на цените в международен мащаб и ще понижи тежестта за страните вносителки по света, " споделя той.
Има и някои запаси. "Разполагаме с задоволително ресурси сега. Има и някои опасения и не би трябвало се въодушевяваме, че ще изхранваме света, " споделя Хариш Дамодаран от Центъра за политически проучвания - основан в Делхи мозъчен концерн.
Първо, има опасения, че реколтата ще е по-слаба от предстоящата. Сезонът на пшеницата в Индия към този момент тече, а формалните упования са, че реколтата ще доближи рекордните 111 млн. тона пшеница, което би било шестото следващо нарастване.
Експерти, като Дамодаран, обаче не са уверени в това. Той счита, че добивът ще доста по-нисък поради дефицита на изкуствени торове и капризите на времето – значителни превалявания и ранни летни жеги. "Надценяваме добива, " споделя той. "Ще разберем след към 10 дни. "
Експерти споделят, че друга въпросителна е обвързвана с изкуствените торове, които са главен селскостопански съставен елемент. Запасите на Индия понижиха след началото на войната. Страната внася диамониев фосфат и торове, които съдържат азот, фосфат, сяра и поташ.
Русия и Беларус стоят зад 40% от износа на поташ в света. Цените на изкуствените торове в международен мащаб към този момент са високи поради поскъпналия природен газ.
Недостиг на изкуствени торове би могъл елементарно да засегне идната годишна продукция. Дамодаран твърди, че един от методите това да бъде избегнато е Индия да изследва покупко-продажби "пшеница против торове " със страни, като Египет и Африка.
Също по този начин, в случай че войната се проточи, Индия може да се сблъска с логистични спънки по отношение на нарастването на износа. "Износът на големи количества зърнени култури изисква сериозна инфраструктура, като превоз, предпазване, кораби. Както и потенциала да се стартира превозването на огромни количества, " споделя Арачилаге. Тук се стига и до въпроса с по-високите транспортни разноски.
На последно място, има терзания по отношение на възходящите цени на питателните артикули в Индия – инфлацията при храните в страната доближи 16-месечен връх от 7.68% през март. Това се дължи най-вече на покачването в цените на питателните масла, зеленчуците, зърнените храни, млякото, месото и рибата.
Централната банка на Идния предизвести за "натиска за покачване на цените в международен мащаб на основни хранителни артикули ", което води до "голяма неустановеност " във връзка с инфлацията.
Руската инвазия евентуално ще има "сериозни последици " за световната продоволствена сигурност съгласно мозъчния концерн IFPRI. От UNFAO пресмятат, че дълготрайно нарушаване на износа на пшеница, изкуствени торове и други първични материали от Русия и Украйна би могло да усили броя на хората по света, които страдат от недохранване, от 8 на 13 милиона.
От държавното управление на Индия признават, че над 3 милиона деца в страната страдат от недохранване, макар изобилната годишна продукция и богатите хранителни ресурси. Броят на недохранените деца е третият максимален в родния щат на премиера Моди - Гуджарат.
"Не можете да се държите джентълменски във връзка с продоволствената сигурност. Не можете да си играете с храна, предопределена за субсидираната хранителна система, " споделя Дамодаран.
Ако има нещо, което индийските политици знаят, то е, че храната, или нейната липса, дефинира тяхната орис - в предишното е имало случаи на рухване на локални и федерални държавни управления поради повишаваща се цена на лука.
Според Мoди Индия разполага с "достатъчно храна " за своето население от 1.4 милиарда души и е "готова да доставя хранителни артикули на света от на следващия ден ", в случай че Световната комерсиална организация разреши.
Цените на суровините към този момент бяха достигнали 10-годишни върхове преди началото на войната в Украйна поради проблеми с реколтите. Те скочиха с още след началото на войната и към този момент са на най-високите си равнища от 1990 година, съгласно Организацията по издръжка и земеделие на Организация на обединените нации (UNFAO).
Войната в Украйна е „ пагубна за храните в международен мащаб “
Русия и Украйна са две от страните съществени експортьорки на пшеница и способстват с към една трета от годишните продажби на пшеница в международен мащаб. Двете страни също по този начин стоят зад 55% от годишния експорт на слънчоглед в света и 17% от износа на царевица и ечемик. Заедно двете страни се очакваше да изнесат 14 млн. тона пшеница и над 16 млн. тона царевица тази година, съгласно UNFAO.
"Нарушенията в предлагането и опасността от ембарго, пред която е изправена Русия, значат, че този експорт би трябвало да бъде изваден от уравнението. Индия би могла да се намеси и да изнася повече, изключително откакто има задоволително ресурси от пшеница, " споделя пред BBC Упали Галкети Арачилаге, икономист на UNFAO.
Индия е вторият максимален производител на ориз и пшеница в света. Към началото на април страната има 74 млн. тона ресурси от двете култури. От тези количества 21 млн. тона се пазят като стратегически запаси и за Системата за публично систематизиране, която дава на над 700 милиона небогати хора достъп до евтина храна.
Индия също по този начин е един от най-евтините международни снабдители на пшеница и ориз. Страната към този момент изнася ориз за 150 страни по света и пшеница до 68. Индия е изнесла към 7 милиона тона пшеница през 2020-2021 година
Вследствие на повишеното търсене на интернационалните пазари, трейдъри към този момент са сключили контракти за износа на над 3 млн. тона пшеница в интервала април - юли. Селскостопанският експорт надвишава рекордните 50 милиарда $ през 2021-22 година
Индия има потенциал да изнесе 22 млн. тона ориз и 16 млн. тона пшеница през актуалната финансова година, съгласно Ашок Гулати, учител по селскостопански науки в Индийския съвет за проучване на интернационалните стопански връзки.
"Ако Световната комерсиална организация разреши експорт на държавни ресурси, количеството може да бъде още по-голямо. Това ще помогне за „ охлаждането “ на цените в международен мащаб и ще понижи тежестта за страните вносителки по света, " споделя той.
Има и някои запаси. "Разполагаме с задоволително ресурси сега. Има и някои опасения и не би трябвало се въодушевяваме, че ще изхранваме света, " споделя Хариш Дамодаран от Центъра за политически проучвания - основан в Делхи мозъчен концерн.
Първо, има опасения, че реколтата ще е по-слаба от предстоящата. Сезонът на пшеницата в Индия към този момент тече, а формалните упования са, че реколтата ще доближи рекордните 111 млн. тона пшеница, което би било шестото следващо нарастване.
Експерти, като Дамодаран, обаче не са уверени в това. Той счита, че добивът ще доста по-нисък поради дефицита на изкуствени торове и капризите на времето – значителни превалявания и ранни летни жеги. "Надценяваме добива, " споделя той. "Ще разберем след към 10 дни. "
Експерти споделят, че друга въпросителна е обвързвана с изкуствените торове, които са главен селскостопански съставен елемент. Запасите на Индия понижиха след началото на войната. Страната внася диамониев фосфат и торове, които съдържат азот, фосфат, сяра и поташ.
Русия и Беларус стоят зад 40% от износа на поташ в света. Цените на изкуствените торове в международен мащаб към този момент са високи поради поскъпналия природен газ.
Недостиг на изкуствени торове би могъл елементарно да засегне идната годишна продукция. Дамодаран твърди, че един от методите това да бъде избегнато е Индия да изследва покупко-продажби "пшеница против торове " със страни, като Египет и Африка.
Също по този начин, в случай че войната се проточи, Индия може да се сблъска с логистични спънки по отношение на нарастването на износа. "Износът на големи количества зърнени култури изисква сериозна инфраструктура, като превоз, предпазване, кораби. Както и потенциала да се стартира превозването на огромни количества, " споделя Арачилаге. Тук се стига и до въпроса с по-високите транспортни разноски.
На последно място, има терзания по отношение на възходящите цени на питателните артикули в Индия – инфлацията при храните в страната доближи 16-месечен връх от 7.68% през март. Това се дължи най-вече на покачването в цените на питателните масла, зеленчуците, зърнените храни, млякото, месото и рибата.
Централната банка на Идния предизвести за "натиска за покачване на цените в международен мащаб на основни хранителни артикули ", което води до "голяма неустановеност " във връзка с инфлацията.
Руската инвазия евентуално ще има "сериозни последици " за световната продоволствена сигурност съгласно мозъчния концерн IFPRI. От UNFAO пресмятат, че дълготрайно нарушаване на износа на пшеница, изкуствени торове и други първични материали от Русия и Украйна би могло да усили броя на хората по света, които страдат от недохранване, от 8 на 13 милиона.
От държавното управление на Индия признават, че над 3 милиона деца в страната страдат от недохранване, макар изобилната годишна продукция и богатите хранителни ресурси. Броят на недохранените деца е третият максимален в родния щат на премиера Моди - Гуджарат.
"Не можете да се държите джентълменски във връзка с продоволствената сигурност. Не можете да си играете с храна, предопределена за субсидираната хранителна система, " споделя Дамодаран.
Ако има нещо, което индийските политици знаят, то е, че храната, или нейната липса, дефинира тяхната орис - в предишното е имало случаи на рухване на локални и федерални държавни управления поради повишаваща се цена на лука.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ