Каква е истинската причина Иран да разпусне моралната полиция?
Миналата седмица основният прокурор на Иран Мохамад Джафар Монтазери разгласи, че " Насочващият патрул ", необятно прочут като “моралната полиция ”, ще бъде спрян. Монтазери добави, че правосъдната система ще продължи да следи публичното държание, написа The Atlantic.
В типичния жанр на висшите ирански чиновници, Монтазери беше неразбираем и не даде да се разбере дали висшият водач, аятолах Али Хаменей, е одобрил решението. Той също по този начин не разкри какво ще се случи с дамите, които се появяват на обществени места без наложителния хиджаб или кърпа.
Иранският държавен ефирен канал отхвърли изказването на главнияпрокурор. Все отново протестиращите са окуражени от новината. В изявление за BBC (Би Би Си) един от протестиращите споделя: „ Това, което се случва, може да се назова гражданска война. Хиджабът беше началото и ние не желаеме нищо по-малко от гибел за диктатора и промяна на режима. “
Много старейшини на Ислямската република са научили от дълго време – в действителност от ориста на предходния режим – да отстъпиш на протестиращите значи да разкриеш уязвимостта си. През януари 1979 година последният крал на Иран, шахът Мохамед Реза Пахлави, се опита да потуши недоволството, с което се сблъска, като назначи за министър-председател Шапур Бахтиар, реформист, чиито близки съдружници на аятолах Рухола Хомейни, фактическият водач на придвижването за събаряне на шаха, оценяваха високо. Но Хомейни незабавно отхвърли този ход, наричайки новия министър-председател и неговото държавно управление нелегитимни и обещавайки, че придвижването ще продължи, до момента в който монархията не бъде разрушена.
Зеленото придвижване от 2009 година беше последният, най-хубав късмет на теократите. Тогава протестиращите питаха „ Къде ми е гласът? ” тъй като те към момента имаха вяра да доведат до смяна, като изберат евентуален модернизатор.
От всички многочислени митинги, минали през Иран през последните четири десетилетия, този финален рунд е доста друг. Никое друго въстание не е било толкоз необятно публикувано или траяло толкоз дълго и до момента нито едно не е оспорвало самата основа на режима.
Този път Иран още веднъж наподобява на прага на гражданска война, тъй като не може нито да покори недоволните, нито да отговори на настояванията им. Въпреки че режимът е умъртвил повече от 400 свои жители и е задържал към 16 000, придвижването не е потушено. Изправен пред неуспеха на репресиите, наподобява, че режимът отстъпва, като изтегли моралната полиция. Но за какво такава отстъпка, в случай че духовниците знаят образеца с опита на шаха да смекчи протестиращите?
В Иран протестиращите отхвърлиха новината и започнаха тридневна национална стачка. Множество магазини и базари бяха затворени тази седмица в символ на взаимност. Въпреки антизападните прояви на режима, той постоянно е провел огромна част от политическия си спектакъл за американска консумация; в отсъствието на дипломатически връзки, това е методът, по който се пробва да изпрати обръщение и да повлияе на Вашингтон.
Източник: The Atlantic
В типичния жанр на висшите ирански чиновници, Монтазери беше неразбираем и не даде да се разбере дали висшият водач, аятолах Али Хаменей, е одобрил решението. Той също по този начин не разкри какво ще се случи с дамите, които се появяват на обществени места без наложителния хиджаб или кърпа.
Иранският държавен ефирен канал отхвърли изказването на главнияпрокурор. Все отново протестиращите са окуражени от новината. В изявление за BBC (Би Би Си) един от протестиращите споделя: „ Това, което се случва, може да се назова гражданска война. Хиджабът беше началото и ние не желаеме нищо по-малко от гибел за диктатора и промяна на режима. “
Много старейшини на Ислямската република са научили от дълго време – в действителност от ориста на предходния режим – да отстъпиш на протестиращите значи да разкриеш уязвимостта си. През януари 1979 година последният крал на Иран, шахът Мохамед Реза Пахлави, се опита да потуши недоволството, с което се сблъска, като назначи за министър-председател Шапур Бахтиар, реформист, чиито близки съдружници на аятолах Рухола Хомейни, фактическият водач на придвижването за събаряне на шаха, оценяваха високо. Но Хомейни незабавно отхвърли този ход, наричайки новия министър-председател и неговото държавно управление нелегитимни и обещавайки, че придвижването ще продължи, до момента в който монархията не бъде разрушена.
Зеленото придвижване от 2009 година беше последният, най-хубав късмет на теократите. Тогава протестиращите питаха „ Къде ми е гласът? ” тъй като те към момента имаха вяра да доведат до смяна, като изберат евентуален модернизатор.
От всички многочислени митинги, минали през Иран през последните четири десетилетия, този финален рунд е доста друг. Никое друго въстание не е било толкоз необятно публикувано или траяло толкоз дълго и до момента нито едно не е оспорвало самата основа на режима.
Този път Иран още веднъж наподобява на прага на гражданска война, тъй като не може нито да покори недоволните, нито да отговори на настояванията им. Въпреки че режимът е умъртвил повече от 400 свои жители и е задържал към 16 000, придвижването не е потушено. Изправен пред неуспеха на репресиите, наподобява, че режимът отстъпва, като изтегли моралната полиция. Но за какво такава отстъпка, в случай че духовниците знаят образеца с опита на шаха да смекчи протестиращите?
В Иран протестиращите отхвърлиха новината и започнаха тридневна национална стачка. Множество магазини и базари бяха затворени тази седмица в символ на взаимност. Въпреки антизападните прояви на режима, той постоянно е провел огромна част от политическия си спектакъл за американска консумация; в отсъствието на дипломатически връзки, това е методът, по който се пробва да изпрати обръщение и да повлияе на Вашингтон.
Източник: The Atlantic
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ