Миналата седмица Душко Иванович направи нещо немислимо, като изведе Баскония

Миналата седмица Душко Иванович направи нещо немислимо, като изведе Баскония до златните медали в испанското баскетболно състезание. Не че не го е правил и преди, само че в този момент бе в миг, в който малко хора са вярвали, че тимът е кадърен на чудеса. През декември Иванович пое един отчаян отбор, намиращ се на седмо място в класирането, а няколко месеца по-късно той е безспорен първенец в най-силното баскетболно състезание в Европа.

На полуфинала отборът от град Витория победи домакина на заключителния шампионат Валенсия, а в борбата за трофея надви с 69:67 над суперотбора на Барселона, воден от Светислав Пешич, с надвит панер на Лука Вилдоса 3.4 секунди преди сирената.

Всъщност за мнозина триумфът на Иванович не е изненада, тъй като Душко познава испанския баскетбол като дланта на ръката си. Историята стартира още при започване на 90-те, когато той играе в продължение на три сезона (1990-1993) в тима на Жирона. В треньорската си кариера пък в три интервала е водил Баскония (2000-2005, 2008-2012 и от 2019-а досега) и в един Барселона (2005-2008).

Въпреки че е бил в доста тимове от разнообразни страни в Европа, Душко постоянно е казвал, че се " завръща вкъщи " при всяко идване в тима от град Витория. Миналата година, през декември, той пое отбора, с цел да гаси пожар, а в последна сметка направи по този начин, че сезонът да приключи с шампионски фойерверки.

" Паузата поради ковид облагодетелства Иванович и той направи по този начин, че да вгради своя щемпел върху тима.„ Баскония се трансформира в мощен физически отбор, с нападателна отбрана, който играе до краен лимит ", съобщи Фернандо Сан Еметерио, добър ценител на системата на Иванович.

Трофеите, които е спечелил в Испания, са доста. Има три трофеи на страната с Баскония (2001/2002, 2009/2010 и 2019/2020) и четири купи – три с Баскония (2002, 2004 и 2009) и една с Барселона (2007). Всички в страната споделят, че стоманеният нрав е това, което отличава отборите на Иванович и което им носи триумфи.

Душко пое предходната година Баскония, който бе в рецесия, и го направи първенец тъкмо 10 години след последната му купа. Още с идването му на пейката се усети смяна на манталитета и характера в клуба. Нещо, което той търсеше от първия миг и което се оказа главно за напредъка на тима, с цел да стигне той до равнище да се бори за купата. Всъщност работната нравственос на Душко го прави сигурен, че играчите му ще дадат 100 % в мачовете макар невероятната отмалялост с натрупването на доста дуели.

Всеизвестно е, че неговата максима " без оправдания " е един от основните фактори за смяната в мисленето на играчите. Няма извинения, няма болежка - всеки би трябвало да превъзмогне физическите си проблеми и да не помни за всичко друго, с изключение на за това, което се случва да паркета. Така Баскония стартира да гребе в посоката, заложена от Душко. Неговата трофейна витрина споделя какъв брой огромен е той като треньор и същинско осквернение ще е, в случай че някой му опонира.

" Усещаме, че това е нашият миг ", съобщи Лука Вилдоса преди финала за купата против Барселона. И тъкмо той, воден от тази несломима убеденост, вградена от Иванович, донесе купата с панер малко над 3 секунди преди края на дуела. Самият треньор пък си заслужи контракт и за идващия сезон, а всички в Испания знаят – щом Душко е в Лига Енседа, постоянно е забавно.

Георги Пехливанов, " Меридиан Мач "