Коронавирус: какво чака българите след 21 декември?
Миналата събота се събраха министър председателят, министри и разните корона-щабове и взеха решение, че тъй като „ дават резултат “, „ противоепидемичните ограничения не престават да се ползват до 21 декември “. Съобщението прозвуча много озадачаващо. Първо, тъй като същото решение един път към този момент беше взето - две седмици по-рано. И второ, тъй като в действителност никакви „ резултати “ не се виждат.
Какво му се желае на премиера
Още по-озадачаващ обаче е идващият въпрос: какво ни чака след 21-ви декември? Озадачаващ, тъй като изобщо не е ясно какво би трябвало да стане или да не стане, с цел да бъдат анулирани ограниченията или не. Ясно е единствено какво му се желае на премиера, макар че сигналите, които излъчва той, наподобяват променливи и спорни.
7 декември, Цалапица, една хлебопекарна: „ Най-добрата антикризисна мярка, която съм разпоредил на докторите, е на 21 декември да отворим още веднъж всичко. (...) При всички случаи на 21-ви въведените последно ограничавания отпадат ".
11 декември, Брюксел (явно под въздействие на „ сътрудниците “ от ЕС): „ Очаква се трета вълна и доста тежки рестрикции. Коледа и Нова година би трябвало да бъдат в най-тесен фамилен кръг, по този начин е във всички европейски страни. (...) Трябва да сме доста умерени ".
12 декември, София, Министерски съвет: „ Опасността март да пристигна трета вълна или незабавно след втората да ни захлупи третата, е доста огромна. И по тази причина би трябвало да бъдем оптимално гъвкави. До четвъртък почти ще имаме решение какво да вършим. Но не забравяйте, че на 21-ви сме дали обещание за Коледа да оставим хората свободни. Да се надяваме на хубавичко мисъл на българина, с която той е прочут, че няма да направиме по този начин да се изпозаразиме отново “.
Както се вижда, ситуацията на премиера никак не е за завиждане - по какъв начин да е хем „ доста сдържан “, хем „ оптимално еластичен “, хем да се хареса на всички. В такива случаи се споделя: „ хем му се желае, хем не му стиска “. А би могъл и в това отношение да вземе образец от „ сътрудниците “ си.
По света...
Ето да вземем за пример по какъв начин се взема решение въпросът във Франция. И там ръководещите по принцип бяха дали обещание да „ освободят “ хората за празниците - от през днешния ден, 15 декември. За да стане това обаче, авансово бяха сложени две ясни условия: дневният растеж на инфектираните с ковид да падне под 5 000 и по едно и също време с това броят на тежко болните в интензивни отделения да падне под 3000. Когато още предходната седмица стана ясно, че тези условия няма да бъдат изпълнени, управляващите оповестиха, че анулацията на множеството карантинни ограничавания се отсрочва. Както сподели президентът Макрон, френските управляващи биха били безотговорни, в случай че действаха по този начин, като че ли всичко е наред.
... и у нас
Тук няма нищо такова. Всичко е неразбираемо, неопределено и непредвидимо. Няма никакви условия, ясни количествени индикатори и критерии, при които една или друга мярка да се вкарва или анулира. Всъщност, може и да има, само че никой не ги споделя, с цел да не се обвързва ненужно с тях. Вместо това ни баламосват с уклончиви изречения в една или друга посока. А и с откровени измислици. Така да вземем за пример предходната седмица, с цел да поддържат ентусиазма на премиера, здравните управляващи започнаха бодряшки да повтарят за „ върховете, които реализираме “ с броя на „ излекуваните “ от Ковид-19. Всеки, който следи данните, знае, че 2-3 седмици, откакто влязат в статистиката на заболяването, хората, дали позитивен тест, автоматизирано излизат от нея. Затова просто „ върховете “ с броя на „ излекуваните “ следват върховете с броя на заболелите. При това множеството от тях не са „ излекувани “, а са „ оздравели “, тъй като са се самолекували у дома без даже да са видели доктор.
В пика на епидемията
А сме си все по този начин в пика на епидемията. Почти всички индикатори не престават да порастват (например броят на хората в болници), а по някои от тях продължаваме да сме на първите места в Европа и в света (например смъртност и % на позитивните тестове). Единственото, по което сме трайно на последните места, е броят на тестванията за болест с ковид.
И да има някакви позитивни резултати, те са толкоз нежни и дребни, че даже не се виждат. Което не значи, че няма по какъв начин да се окажат задоволителни за здравните управляващи, с цел да проявят „ оптималната еластичност “ и да облекат в думи желанията на премиера. Та да отворим заведения за хранене и молове и да „ оставим хората свободни “ да се напразнуват. Пък след това, когато отново се „ изпозаразим “, виновността още веднъж ще може да се стовари върху тях.
Автор: Ясен Бояджиев,
Какво му се желае на премиера
Още по-озадачаващ обаче е идващият въпрос: какво ни чака след 21-ви декември? Озадачаващ, тъй като изобщо не е ясно какво би трябвало да стане или да не стане, с цел да бъдат анулирани ограниченията или не. Ясно е единствено какво му се желае на премиера, макар че сигналите, които излъчва той, наподобяват променливи и спорни.
7 декември, Цалапица, една хлебопекарна: „ Най-добрата антикризисна мярка, която съм разпоредил на докторите, е на 21 декември да отворим още веднъж всичко. (...) При всички случаи на 21-ви въведените последно ограничавания отпадат ".
11 декември, Брюксел (явно под въздействие на „ сътрудниците “ от ЕС): „ Очаква се трета вълна и доста тежки рестрикции. Коледа и Нова година би трябвало да бъдат в най-тесен фамилен кръг, по този начин е във всички европейски страни. (...) Трябва да сме доста умерени ".
12 декември, София, Министерски съвет: „ Опасността март да пристигна трета вълна или незабавно след втората да ни захлупи третата, е доста огромна. И по тази причина би трябвало да бъдем оптимално гъвкави. До четвъртък почти ще имаме решение какво да вършим. Но не забравяйте, че на 21-ви сме дали обещание за Коледа да оставим хората свободни. Да се надяваме на хубавичко мисъл на българина, с която той е прочут, че няма да направиме по този начин да се изпозаразиме отново “.
Както се вижда, ситуацията на премиера никак не е за завиждане - по какъв начин да е хем „ доста сдържан “, хем „ оптимално еластичен “, хем да се хареса на всички. В такива случаи се споделя: „ хем му се желае, хем не му стиска “. А би могъл и в това отношение да вземе образец от „ сътрудниците “ си.
По света...
Ето да вземем за пример по какъв начин се взема решение въпросът във Франция. И там ръководещите по принцип бяха дали обещание да „ освободят “ хората за празниците - от през днешния ден, 15 декември. За да стане това обаче, авансово бяха сложени две ясни условия: дневният растеж на инфектираните с ковид да падне под 5 000 и по едно и също време с това броят на тежко болните в интензивни отделения да падне под 3000. Когато още предходната седмица стана ясно, че тези условия няма да бъдат изпълнени, управляващите оповестиха, че анулацията на множеството карантинни ограничавания се отсрочва. Както сподели президентът Макрон, френските управляващи биха били безотговорни, в случай че действаха по този начин, като че ли всичко е наред.
... и у нас
Тук няма нищо такова. Всичко е неразбираемо, неопределено и непредвидимо. Няма никакви условия, ясни количествени индикатори и критерии, при които една или друга мярка да се вкарва или анулира. Всъщност, може и да има, само че никой не ги споделя, с цел да не се обвързва ненужно с тях. Вместо това ни баламосват с уклончиви изречения в една или друга посока. А и с откровени измислици. Така да вземем за пример предходната седмица, с цел да поддържат ентусиазма на премиера, здравните управляващи започнаха бодряшки да повтарят за „ върховете, които реализираме “ с броя на „ излекуваните “ от Ковид-19. Всеки, който следи данните, знае, че 2-3 седмици, откакто влязат в статистиката на заболяването, хората, дали позитивен тест, автоматизирано излизат от нея. Затова просто „ върховете “ с броя на „ излекуваните “ следват върховете с броя на заболелите. При това множеството от тях не са „ излекувани “, а са „ оздравели “, тъй като са се самолекували у дома без даже да са видели доктор.
В пика на епидемията
А сме си все по този начин в пика на епидемията. Почти всички индикатори не престават да порастват (например броят на хората в болници), а по някои от тях продължаваме да сме на първите места в Европа и в света (например смъртност и % на позитивните тестове). Единственото, по което сме трайно на последните места, е броят на тестванията за болест с ковид.
И да има някакви позитивни резултати, те са толкоз нежни и дребни, че даже не се виждат. Което не значи, че няма по какъв начин да се окажат задоволителни за здравните управляващи, с цел да проявят „ оптималната еластичност “ и да облекат в думи желанията на премиера. Та да отворим заведения за хранене и молове и да „ оставим хората свободни “ да се напразнуват. Пък след това, когато отново се „ изпозаразим “, виновността още веднъж ще може да се стовари върху тях.
Автор: Ясен Бояджиев,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ