Идват избори без избиратели
Миналата есен имаше вяра за излаз от безпътицата, към този момент няма
Един фантом броди из България, въплътява се с приближаването на 2 октомври. Не е на спечелилия, вдигнал триумфално ръка. Нито на изгубилия. Призракът е на катастрофално ниската изборна интензивност. В момента тя се неглижира като проблем, въпреки че може да способства за огромни последици, пише .
Малко числа. Миналата есен гласоподаваха 2.6 млн. души, като изборите бяха по едно и също време парламентарни и президентски (първи тур). Малко преди този момент, през юли, гласоподавателите бяха 2.7 млн. През април - 3.3 млн. Прогресът на електоралната отмалялост и безпътицата ясно проличава през 2021 година, при все това есента българите имаха двоен претекст да се явят пред урните. На този декор би било същинска сензация на 2 октомври да излязат повече от 2.6 млн. души. Дори би било достижение, тъй като по-вероятно е да са по-малко.
В България най-обичаме да привикваме с това, с което не трябва да се привиква. И да не виждаме очевадното. Затова още малко числа - 3.6 млн., 3.5 млн., 3.6 млн., 3.5 млн., 4.2 млн., 3.7 млн.Това са гласувалите във времето обратно, като не броим 2021 година Тоест, очертаващите се стойности на 2 октомври биха били не просто трагична наклонност, само че и трагичен разлом - сред
България в миналото,
когато отиваха да гласоподават порядъчен брой хора, и България в този момент. Демографията е фактор за стойностите, непочистените изборни описи изкривяват картината. Но сърцевината за отлива е чисто политическа, няма потребност да бъде доказвана научно - българинът се умори в последно време от избори, политиците не го интригуват.
Нека поразсъждаваме има ли фактори в този момент, които да трансформират картината. Тоест налице ли е нещо, което да стимулира повече гласоподавателя по отношение на предходната есен. Отговорът е негативен. Нови месии няма, има разжалвани (ПП, която преди година презареди очакванията на много българи). Липсват хрумвания, послания. Няма втори тип избори, които да настървяват. Липсват нови властови конфигурации в вероятност (трима от остарялата коалиция дават обещание да се съберат без четвъртия; ГЕРБ кани Политическа партия, прокламирайки недопустимото). В акцията не виждаме нищо друго с изключение на хора, които три пъти за 18 месеца изгубиха работата си, а в този момент процедурно аплайват отново. Като ще е същото или по-зле, за какво да гласуваме?
Понеже сме в разгара й, самата акция изисква няколко обособени думи. Преобладаващо се твърди, че войната в Украйна изместила главната ос на опълчване у нас - за и срещу Запада/Русия. За акцията това умозаключение обаче е по-скоро теоретично. В интернет националните маси в действителност се опълчват. Но " надстройката ", партиите - не. ГЕРБ и Политическа партия спорят ли по тая тематика? А някой с Движение за права и свободи? Не. Те окончателно са проатлантически, само че има ли групировка в битка с " Възраждане ", най-русофилската? Няма. А кой с изключение на консуматори на обществените мрежи подлагат на критика Радев за навежданията на изток? Никой. Дали тъй като нямат основни разлики, не желаят да легитимират съперници, или заради трета причина... -
партиите не спорят за Русия и Запада
А следствието е, че по този начин акцията се отдалечава от електоралните трепети. Това самобитно партийно оттегляне може и да бъде оценено като позитивно заради взривоопасността на тематиката. Но е реалност, че политическите сили не са в синхрон с това, за което хората се дърлят от февруари насам.
Колкото парадоксално да звучи, акцията сега се води от служебните министри и трубадурите на президента. Те агитират катастрофа - постоянното държавно управление се провалило, грозят ни мраз, апетит, мор през зимата; газ няма да има, пенсии... Подгласят ГЕРБ, Има Такъв Народ, " Възраждане ". Кирил Петков и Асен Василев някак отвръщат, Българска социалистическа партия отвърна за личните си ресори, Демократична България не реагира, тъй като с нея никой не се занимава. Така акцията, доколкото я има изобщо, е за и срещу последната постоянна власт. Всичко това не просто укрепва едни обединения за сметка на други. Ами и кардинално подрива цялата социална сила, която въпреки всичко донесе някаква смяна в България - оная, съборила Борисов. Петков, Василев и Нинова се мъчат да я съберат, връщайки мача в наказателното поле на ГЕРБ. Но се провалят, тъй като не потвърдиха, че са по-силен тим от ГЕРБ. Не бива да се не помни, че едвам се трансформира светът, каквито и тематики да навлизат извън, главната алтернатива у нас е измитането на ГЕРБ - точно това предпочитание движи процесите от 3 години насам. Почти нищо не се движи към този момент, тъй като не е несъмнено допустимо ли е измитането, по какъв начин...
Накратко: по върховете на българския политически хайлайф текат опити за реституция, новото и остарялото са в сблъсък; хората и прослойките обаче, които са мотор на измененията, се обезвериха; вероятността 2 октомври да създаде нещо по-различно от служебни държавни управления е минимална; акцията е безлична, забавни тематики в нея няма. Като е по този начин, изцяло разумно е вотът да докара до нова най-ниска изборна интензивност.
За разлика от предходната есен обаче това би могло да способства за драматични последици.
За тях ще повлияят и други фактори, само че точно интензивността ще ги хастари с числа " черно на бяло " - така че никой гък да не каже, в случай че инцидентно смята протичащото се за неприемливо.
За самите избори това значи решаваща роля на твърдите електорати. Прагът за влизане в Народното събрание ще падне, малко действителни гласове ще доведат до високи проценти и многочислени парламентарни групи. От всичко това печелят ГЕРБ, " Възраждане ", Движение за права и свободи, частично Българска социалистическа партия и Демократична България. Политическа партия губи, тъй като едвам през последните три месеца узря, че следва да построи корав електорат (местни структури). Той ѝ е необходим освен тъй като всяка една партия се нуждае от подобен електорат. Ами и тъй като Петков и Василев оцеляха малко в облика на спасители, на които се кланят безсистемно миряни.
Специално растежът при " Възраждане " на фона на ниската интензивност може да е подобен, че доста хора да се разсънят на 3-ти сутринта с мисълта " Каква страна доживях!? ". И да им се яви един нов Борисов, който с " разсъдък, диалогичност, балансираност " избавя пустата страна - този път от крайностите и разделянето. И в действителност да наподобява като някакво по-малко зло.
По-важното е, че една такава ниска интензивност, съчетана със ступор, безизходност и обективно сложна зима, рискува тотално да подсече краката на политическата класа (за разлика от предходната есен, когато имаше надежда). За да се избави, тя ще почне да стартира чудодейства. (Полу)президентската република сега наподобява маргинална фантазия на Има Такъв Народ. Излизането от НАТО и Европейски Съюз - още веднъж такава, на " Възраждане ". Екстравагантно звучат и концепциите на градския десен електорат за импийчмънт на президента. Или за орязване на пълномощията му, които така и така не са огромни. Обаче я си представете тотално привършен модел посред обезверени хора!
Политиците, всеки воден от персонални сметки, ще почнат да занимават България с тия нелепости, а и други ще измислят. Ще се карат, ще парчетосват, лъжат... Народът, потвърдено е, постоянно може да излъчи многочислени свои представители, които да повярват. А най-после като нищо някоя нелепост да бъде осъществена.
И по този начин всеки да не помни, че всичко почна като битка за почтеност, против мафията, с цел да има България бъдеще. Ще има смяна на формата, не на наличието.
Един фантом броди из България, въплътява се с приближаването на 2 октомври. Не е на спечелилия, вдигнал триумфално ръка. Нито на изгубилия. Призракът е на катастрофално ниската изборна интензивност. В момента тя се неглижира като проблем, въпреки че може да способства за огромни последици, пише .
Малко числа. Миналата есен гласоподаваха 2.6 млн. души, като изборите бяха по едно и също време парламентарни и президентски (първи тур). Малко преди този момент, през юли, гласоподавателите бяха 2.7 млн. През април - 3.3 млн. Прогресът на електоралната отмалялост и безпътицата ясно проличава през 2021 година, при все това есента българите имаха двоен претекст да се явят пред урните. На този декор би било същинска сензация на 2 октомври да излязат повече от 2.6 млн. души. Дори би било достижение, тъй като по-вероятно е да са по-малко.
В България най-обичаме да привикваме с това, с което не трябва да се привиква. И да не виждаме очевадното. Затова още малко числа - 3.6 млн., 3.5 млн., 3.6 млн., 3.5 млн., 4.2 млн., 3.7 млн.Това са гласувалите във времето обратно, като не броим 2021 година Тоест, очертаващите се стойности на 2 октомври биха били не просто трагична наклонност, само че и трагичен разлом - сред
България в миналото,
когато отиваха да гласоподават порядъчен брой хора, и България в този момент. Демографията е фактор за стойностите, непочистените изборни описи изкривяват картината. Но сърцевината за отлива е чисто политическа, няма потребност да бъде доказвана научно - българинът се умори в последно време от избори, политиците не го интригуват.
Нека поразсъждаваме има ли фактори в този момент, които да трансформират картината. Тоест налице ли е нещо, което да стимулира повече гласоподавателя по отношение на предходната есен. Отговорът е негативен. Нови месии няма, има разжалвани (ПП, която преди година презареди очакванията на много българи). Липсват хрумвания, послания. Няма втори тип избори, които да настървяват. Липсват нови властови конфигурации в вероятност (трима от остарялата коалиция дават обещание да се съберат без четвъртия; ГЕРБ кани Политическа партия, прокламирайки недопустимото). В акцията не виждаме нищо друго с изключение на хора, които три пъти за 18 месеца изгубиха работата си, а в този момент процедурно аплайват отново. Като ще е същото или по-зле, за какво да гласуваме?
Понеже сме в разгара й, самата акция изисква няколко обособени думи. Преобладаващо се твърди, че войната в Украйна изместила главната ос на опълчване у нас - за и срещу Запада/Русия. За акцията това умозаключение обаче е по-скоро теоретично. В интернет националните маси в действителност се опълчват. Но " надстройката ", партиите - не. ГЕРБ и Политическа партия спорят ли по тая тематика? А някой с Движение за права и свободи? Не. Те окончателно са проатлантически, само че има ли групировка в битка с " Възраждане ", най-русофилската? Няма. А кой с изключение на консуматори на обществените мрежи подлагат на критика Радев за навежданията на изток? Никой. Дали тъй като нямат основни разлики, не желаят да легитимират съперници, или заради трета причина... -
партиите не спорят за Русия и Запада
А следствието е, че по този начин акцията се отдалечава от електоралните трепети. Това самобитно партийно оттегляне може и да бъде оценено като позитивно заради взривоопасността на тематиката. Но е реалност, че политическите сили не са в синхрон с това, за което хората се дърлят от февруари насам.
Колкото парадоксално да звучи, акцията сега се води от служебните министри и трубадурите на президента. Те агитират катастрофа - постоянното държавно управление се провалило, грозят ни мраз, апетит, мор през зимата; газ няма да има, пенсии... Подгласят ГЕРБ, Има Такъв Народ, " Възраждане ". Кирил Петков и Асен Василев някак отвръщат, Българска социалистическа партия отвърна за личните си ресори, Демократична България не реагира, тъй като с нея никой не се занимава. Така акцията, доколкото я има изобщо, е за и срещу последната постоянна власт. Всичко това не просто укрепва едни обединения за сметка на други. Ами и кардинално подрива цялата социална сила, която въпреки всичко донесе някаква смяна в България - оная, съборила Борисов. Петков, Василев и Нинова се мъчат да я съберат, връщайки мача в наказателното поле на ГЕРБ. Но се провалят, тъй като не потвърдиха, че са по-силен тим от ГЕРБ. Не бива да се не помни, че едвам се трансформира светът, каквито и тематики да навлизат извън, главната алтернатива у нас е измитането на ГЕРБ - точно това предпочитание движи процесите от 3 години насам. Почти нищо не се движи към този момент, тъй като не е несъмнено допустимо ли е измитането, по какъв начин...
Накратко: по върховете на българския политически хайлайф текат опити за реституция, новото и остарялото са в сблъсък; хората и прослойките обаче, които са мотор на измененията, се обезвериха; вероятността 2 октомври да създаде нещо по-различно от служебни държавни управления е минимална; акцията е безлична, забавни тематики в нея няма. Като е по този начин, изцяло разумно е вотът да докара до нова най-ниска изборна интензивност.
За разлика от предходната есен обаче това би могло да способства за драматични последици.
За тях ще повлияят и други фактори, само че точно интензивността ще ги хастари с числа " черно на бяло " - така че никой гък да не каже, в случай че инцидентно смята протичащото се за неприемливо.
За самите избори това значи решаваща роля на твърдите електорати. Прагът за влизане в Народното събрание ще падне, малко действителни гласове ще доведат до високи проценти и многочислени парламентарни групи. От всичко това печелят ГЕРБ, " Възраждане ", Движение за права и свободи, частично Българска социалистическа партия и Демократична България. Политическа партия губи, тъй като едвам през последните три месеца узря, че следва да построи корав електорат (местни структури). Той ѝ е необходим освен тъй като всяка една партия се нуждае от подобен електорат. Ами и тъй като Петков и Василев оцеляха малко в облика на спасители, на които се кланят безсистемно миряни.
Специално растежът при " Възраждане " на фона на ниската интензивност може да е подобен, че доста хора да се разсънят на 3-ти сутринта с мисълта " Каква страна доживях!? ". И да им се яви един нов Борисов, който с " разсъдък, диалогичност, балансираност " избавя пустата страна - този път от крайностите и разделянето. И в действителност да наподобява като някакво по-малко зло.
По-важното е, че една такава ниска интензивност, съчетана със ступор, безизходност и обективно сложна зима, рискува тотално да подсече краката на политическата класа (за разлика от предходната есен, когато имаше надежда). За да се избави, тя ще почне да стартира чудодейства. (Полу)президентската република сега наподобява маргинална фантазия на Има Такъв Народ. Излизането от НАТО и Европейски Съюз - още веднъж такава, на " Възраждане ". Екстравагантно звучат и концепциите на градския десен електорат за импийчмънт на президента. Или за орязване на пълномощията му, които така и така не са огромни. Обаче я си представете тотално привършен модел посред обезверени хора!
Политиците, всеки воден от персонални сметки, ще почнат да занимават България с тия нелепости, а и други ще измислят. Ще се карат, ще парчетосват, лъжат... Народът, потвърдено е, постоянно може да излъчи многочислени свои представители, които да повярват. А най-после като нищо някоя нелепост да бъде осъществена.
И по този начин всеки да не помни, че всичко почна като битка за почтеност, против мафията, с цел да има България бъдеще. Ще има смяна на формата, не на наличието.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ