Супер герои или супер жени - наричайте ги, както искате!
Минаха няколко дни от края на Световното състезание по лека атлетика в Доха, а аз към момента черпя същинско ентусиазъм от него.
Харесва ми да мисля за дамите като за супер герои. Женското показване в Катар беше повече от запаметяващо се.
Освен извънредно мощните резултати в съвсем всяка една женска дисциплинираност + международен връх на 400м с трудности, огромно усещане направиха атлетките-майки на стадиона. Няколко от международните шампионки и медалистки правеха почетни обиколки с дребните си деца на ръце. Броят на атлетките върнали се от майчинство и достигнали върха на света, беше изненадващо огромен, а посланието като че ли беше - да си жена и майка е всичко друго, само че не и уязвимост.
Замислих се за това какъв брой огромно достижение е да се върнеш във форма за негативно време и да спечелиш купа, до момента в който преминаваш през всички битовизми свързани с развъждането на едно дете. Гледайки феноменалния край на 100м дами и Шели Ан Фрейзър-Прайс гушнала 2-годишния си наследник, развявайки Ямайското знаме, ми хрумна концепцията за този пост. Защото дамите и техните от време на време свръх благоприятни условия са ентусиазъм.
“На 32 съм, майка съм и, не щеш ли троша стериотипи!”
— Шели Ан Фрейзър-Прайс
Ямайската спринтьорка се трансформира в първата майка и жена на 32г., която печели международна купа на 100м. Тя го прави на 0,01 стотна от персоналния си връх, като пробяга дистанцията за 10.71!
В изявленията, тя споделя, че след появяването на сина Зейн мотивацията е още по-голяма - отдадена е на спорта, само че и на майчинството. Синът е съвсем на всяка нейна подготовка, а тя с наслада му демонстрира на какво е способна мама. В посланието си в обществените мрежи, след спечелването на купата, Фрейзър-Прайс посвещава успеха си на всички девойки, които идват след нея, които работят върху личния си триумф и развиват гении си макар компликациите. И в случай че това не е мотивиращо…
Другата майка, която заслужава овации безспорно е Алисън Феликс - едно от огромните имена в спорта. Свикнали сме да я виждаме в спринтовите дисциплини, като в последните години тя залага главно на 400м. Помня я още като дете, не бях почнала да упражнявам, а тя печелеше купа след купа в първите си години при дамите. Самата тя роди преди 10 месеца, само че прибързано. В обществените мрежи, споделя какъв брой мъчно е било да се бори за живота на детето си и за личното си здраве. След тъкмо 10 месеца тя прибавя още две международни трофеи към сбирката си от медали и съумява да победи Юсеин Болт, като общо в кариерата си е завоювала 13 броя единствено от международни шампионати. Кой казвате е “кралят” на спринта?
По-рано през сезона Феликс направи още нещо запаметяващо се - съумя да промени политиката на Найки за атлетките в майчинство.
“Винаги съм знаела, че изразявайки мнението си, мога да навредя на кариерата си. Опитах да не демонстрирам страсти, да върша това, което се чака от мен. Не обичам да заблуждавам хората. Но с безмълвие нищо не може да се промени. През годините съм била един от най-популярните и сполучливи спортисти на Найки. Ако аз не мога да се боря за атлетките в майчинство, кой може?”
— Алисън Феликс, Ню Йорк Таймс
В в детайли изявление за New York Times, атлетката споделя за натиска, който е изпитвала от дългогодишния си спонсор Найки, да влезе във форма и да печели медали допустимо най-бързо след раждането. Феликс изяснява, че през целия си живот фокусът е бил точно върху това - печеленето на медали и не може да повярва, че точно Найки, компанията с твърди правила, приема бременността като “провал”. Самата тя е една от най-награждаваните спортисти в света с 6 златни олимпийски медала и 11 международни трофеи (вече 13). Въпреки това спортният колос желал да понижи спонсорския контракт на Феликс със 70%!
Атлетките през днешния ден потвърждават, че майчинството и професионалния спорт могат да вървят ръка за ръка, въпреки напъните да са големи. Благодарение на нея и още няколко смели атлетки, които дават публичност на казуса, през днешния ден Найки и други огромни компании прибавят към договорите си с дами спортисти уговорка за отбрана на заплащането по време на бременност.
Ниа Али е другият воин на Световното първеснтво в Доха. Американската хърделистка няма едно, а цели 2 деца, а профилът в Инстаграм гласи “Im not a regular mom, I’m a cool mom”, което безспорно е по този начин. Али даже не беше любимец за спечелването на купата на планетарния шампионат, само че победи със златото. Това не е първото завръщане след бременност. На Олимпийски игри прз 2016-та, Али става втора на 100м с трудности, година след раждането на сина си.
Днес тя може да се назова и шампионка на света и да направи заслужената почетна обиколка с двамата си най-големи мотиватори.
“Това, че си майка, не значи, че не можеш да бъдеш състезател от международна класа. Знам, че един ден щерка ми ще гледа на достиженията ми като на огромна мотивация. Искам да покажа какво значи да си мощна в реалност - да си майка, да тренираш интензивно и да стигнеш до върха”
— Ниа Али
Лиу Хонг е 32 годишната шампионка на 20км спортно вървене, завърнала се след 2-годишна пауза по майчинство. Спортното вървене може да не е най-атрактивната дисциплинираност в леката атлетика, само че сигурно има своите фенове, а достижението на китайката е удивително, имайки поради атмосферните условия в Доха - 32 градуса и 75% мокрота!
Тя споделя, че е трансформирала изцяло подготвителния си график събразно обстоятелството, че към този момент е майка, само че и спортист от международна класа.
В какво се мери едно в действителност положително показване в професионалния спорт? Свикнали сме да оценяваме всичко в медали и резултати, само че няма ли освен това? Какво остава за спортистите справили се с “невъзможни” травми, опровергали всевъзможни мрачни прогнози, а за похлупак достигнали същинско спортно дългоденствие? Да, имам предвид Ивет Лалова, която е най-близкия ни образец за супер жена.
А тези, които раждат и не се борят единствено със следродилното тегло, а гледат към оптималнта спортна форма и международния връх? Това единствено по себе си, не заслужава ли орден?
Да, леката атлетика е прецизен спорт - “метър и хронометър”, както споделят, само че все пак има хора заслужили възхитата ни със и без медали. Това за хората, които ни въодушевяват дотам, че ставаме и хващаме проблемите за ушите, тъй като, в случай че Алисън Феликс може да роди и месеци по-късно, да стане международен първенец, то и аз мога да се оправя!
Ако Шели Ан-Фрейзър може да покаже на сина си, какъв брой бърза и мощна майка има, то и аз мога да преборя компликациите.
Хареса ми ми изявлението на Аби Уамбак (футбол): “You never know if you can actually do something against all odds until you actually do it”, а тези дами са едни от актуалните герои, които ни демонстрират, че всичко е допустимо!
Кари
Текстът е от блога на лекоатлетката Карин Околие „ My Book of Inspirations “
Харесва ми да мисля за дамите като за супер герои. Женското показване в Катар беше повече от запаметяващо се.
Освен извънредно мощните резултати в съвсем всяка една женска дисциплинираност + международен връх на 400м с трудности, огромно усещане направиха атлетките-майки на стадиона. Няколко от международните шампионки и медалистки правеха почетни обиколки с дребните си деца на ръце. Броят на атлетките върнали се от майчинство и достигнали върха на света, беше изненадващо огромен, а посланието като че ли беше - да си жена и майка е всичко друго, само че не и уязвимост.
Замислих се за това какъв брой огромно достижение е да се върнеш във форма за негативно време и да спечелиш купа, до момента в който преминаваш през всички битовизми свързани с развъждането на едно дете. Гледайки феноменалния край на 100м дами и Шели Ан Фрейзър-Прайс гушнала 2-годишния си наследник, развявайки Ямайското знаме, ми хрумна концепцията за този пост. Защото дамите и техните от време на време свръх благоприятни условия са ентусиазъм.
“На 32 съм, майка съм и, не щеш ли троша стериотипи!” — Шели Ан Фрейзър-Прайс
Ямайската спринтьорка се трансформира в първата майка и жена на 32г., която печели международна купа на 100м. Тя го прави на 0,01 стотна от персоналния си връх, като пробяга дистанцията за 10.71!
В изявленията, тя споделя, че след появяването на сина Зейн мотивацията е още по-голяма - отдадена е на спорта, само че и на майчинството. Синът е съвсем на всяка нейна подготовка, а тя с наслада му демонстрира на какво е способна мама. В посланието си в обществените мрежи, след спечелването на купата, Фрейзър-Прайс посвещава успеха си на всички девойки, които идват след нея, които работят върху личния си триумф и развиват гении си макар компликациите. И в случай че това не е мотивиращо…
Другата майка, която заслужава овации безспорно е Алисън Феликс - едно от огромните имена в спорта. Свикнали сме да я виждаме в спринтовите дисциплини, като в последните години тя залага главно на 400м. Помня я още като дете, не бях почнала да упражнявам, а тя печелеше купа след купа в първите си години при дамите. Самата тя роди преди 10 месеца, само че прибързано. В обществените мрежи, споделя какъв брой мъчно е било да се бори за живота на детето си и за личното си здраве. След тъкмо 10 месеца тя прибавя още две международни трофеи към сбирката си от медали и съумява да победи Юсеин Болт, като общо в кариерата си е завоювала 13 броя единствено от международни шампионати. Кой казвате е “кралят” на спринта?
По-рано през сезона Феликс направи още нещо запаметяващо се - съумя да промени политиката на Найки за атлетките в майчинство.
“Винаги съм знаела, че изразявайки мнението си, мога да навредя на кариерата си. Опитах да не демонстрирам страсти, да върша това, което се чака от мен. Не обичам да заблуждавам хората. Но с безмълвие нищо не може да се промени. През годините съм била един от най-популярните и сполучливи спортисти на Найки. Ако аз не мога да се боря за атлетките в майчинство, кой може?”
— Алисън Феликс, Ню Йорк Таймс
В в детайли изявление за New York Times, атлетката споделя за натиска, който е изпитвала от дългогодишния си спонсор Найки, да влезе във форма и да печели медали допустимо най-бързо след раждането. Феликс изяснява, че през целия си живот фокусът е бил точно върху това - печеленето на медали и не може да повярва, че точно Найки, компанията с твърди правила, приема бременността като “провал”. Самата тя е една от най-награждаваните спортисти в света с 6 златни олимпийски медала и 11 международни трофеи (вече 13). Въпреки това спортният колос желал да понижи спонсорския контракт на Феликс със 70%!
Атлетките през днешния ден потвърждават, че майчинството и професионалния спорт могат да вървят ръка за ръка, въпреки напъните да са големи. Благодарение на нея и още няколко смели атлетки, които дават публичност на казуса, през днешния ден Найки и други огромни компании прибавят към договорите си с дами спортисти уговорка за отбрана на заплащането по време на бременност.
Ниа Али е другият воин на Световното първеснтво в Доха. Американската хърделистка няма едно, а цели 2 деца, а профилът в Инстаграм гласи “Im not a regular mom, I’m a cool mom”, което безспорно е по този начин. Али даже не беше любимец за спечелването на купата на планетарния шампионат, само че победи със златото. Това не е първото завръщане след бременност. На Олимпийски игри прз 2016-та, Али става втора на 100м с трудности, година след раждането на сина си.
Днес тя може да се назова и шампионка на света и да направи заслужената почетна обиколка с двамата си най-големи мотиватори.
“Това, че си майка, не значи, че не можеш да бъдеш състезател от международна класа. Знам, че един ден щерка ми ще гледа на достиженията ми като на огромна мотивация. Искам да покажа какво значи да си мощна в реалност - да си майка, да тренираш интензивно и да стигнеш до върха”
— Ниа Али
Лиу Хонг е 32 годишната шампионка на 20км спортно вървене, завърнала се след 2-годишна пауза по майчинство. Спортното вървене може да не е най-атрактивната дисциплинираност в леката атлетика, само че сигурно има своите фенове, а достижението на китайката е удивително, имайки поради атмосферните условия в Доха - 32 градуса и 75% мокрота!
Тя споделя, че е трансформирала изцяло подготвителния си график събразно обстоятелството, че към този момент е майка, само че и спортист от международна класа.
В какво се мери едно в действителност положително показване в професионалния спорт? Свикнали сме да оценяваме всичко в медали и резултати, само че няма ли освен това? Какво остава за спортистите справили се с “невъзможни” травми, опровергали всевъзможни мрачни прогнози, а за похлупак достигнали същинско спортно дългоденствие? Да, имам предвид Ивет Лалова, която е най-близкия ни образец за супер жена. А тези, които раждат и не се борят единствено със следродилното тегло, а гледат към оптималнта спортна форма и международния връх? Това единствено по себе си, не заслужава ли орден?
Да, леката атлетика е прецизен спорт - “метър и хронометър”, както споделят, само че все пак има хора заслужили възхитата ни със и без медали. Това за хората, които ни въодушевяват дотам, че ставаме и хващаме проблемите за ушите, тъй като, в случай че Алисън Феликс може да роди и месеци по-късно, да стане международен първенец, то и аз мога да се оправя!
Ако Шели Ан-Фрейзър може да покаже на сина си, какъв брой бърза и мощна майка има, то и аз мога да преборя компликациите.
Хареса ми ми изявлението на Аби Уамбак (футбол): “You never know if you can actually do something against all odds until you actually do it”, а тези дами са едни от актуалните герои, които ни демонстрират, че всичко е допустимо!
Кари
Текстът е от блога на лекоатлетката Карин Околие „ My Book of Inspirations “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ