Напуснах я, защото тя заслужава нещо по-добро
Минаха две години откогато се разделих с нея. Трябваше да я напусна. Тя беше красива, тя беше възхитителна, тя беше добра. Честно казано, тя беше всичко, за което можеше да мечтае един мъж. Точно по тази причина трябваше да я оставя. Не й влизах в подметките.
Безполезно момче като мен не заслужаваше момиче като нея. Тя беше първото момиче, в което се влюбих, което обичах. Тя беше единственият човек, който смятах за най-хубав другар. Тя ме накара да допускам в любовта.
Обичах я повече, в сравнение с можех да си показва. Може би към момента я обичам. Разглеждах всички дарове, които тя ми беше подарила, любувах се на всеки спомен, плачех самичък в леглото.
За Бога, минаха две години! Защо не мога да я не помни? Защо не мога да я не помни и да продължа нататък? Всяко момиче, което ми хареса или което се опита да ме обича, ми припомня на нея.
Колкото и да се пробвах да продължа напред в живота, всички опити бяха безполезни. Не можех да се отърва от това, което тя ми даде. Не ми доближи храброст. Затова взех решение въпреки всичко да си я върна. Реших да й позвъня. Да я попитам по какъв начин е и има ли си другар.
Тя подвигна телефона и попита: „ Кой е? “ И незабавно щом чух гласа й, очите ми се изпълниха със сълзи. Какво да кажа в този момент? Момичето, което прекарваше цели нощи в диалози с мен, ме питаше кой съм. Отговорих: „ Аз съм “. И цялостна тишина в отговор. Тя знаеше кой съм. Последва къс несръчен диалог за сегашния живот. При нея както на първо място беше прелестно, а при мен умерено и самотно.
Когато я попитах има ли си другар, първоначално тя се поколеба, само че след това сподели: „ Да “. Аз не споделих нищо. Не можех да кажа нищо. Затворих слушалката. Тя не позвъни. И това още веднъж ми разруши сърцето на милион части. Това беше нашият финален диалог.
Сега взех решение да не й връщам всичките дарове, фотоси, пари, които ми е давала назаем (сложих ги в плик и ще ги дам за благотворителност), малко плюшено мече и чаша за кафе. Сега ще счупя тази чаша с бейзболна бухалка и ще изгоря останалото.
Сега се багра да видя лицето й още веднъж. Боя се, че повече в никакъв случай няма да мога да я не помни. Боя се, че устните, които целувах аз, в този момент целува различен. Някой доста по-добър от мен. Защото тя го заслужава. Нещо по-добро.
