Развръзката във Висшата лига започва утре - какво се случи дотук и какво да очакваме
Мина доста време след петия кръг в британската Висша лига през предишния септември. Именно тогава написах за най-силното футболно състезание в света, пробвайки да предвиждам идни събития, да очертая трендове и по някои посоки съумях. По други претърпях провал.
Няма по-подходящ миг от днешния ден, единствено един преди подновяването на Премиър лийг след пауза за мачовете на националните тимове, да се заключи станалото дотук, в това число с наблягане на познатото и непознатото, както и да се очертаят вероятните сюжети за финалната фаза на сезона, чийто цикъл стартира от на следващия ден.
Челси
Защитата на " сините ", която акцентирах и през септември, остана все по този начин постоянна в хода на сезона дотук и все още е втората най-хубава в лигата след тази на Манчестър Сити. Изненадващо или не обаче, Челси изостана много от Сити и Ливърпул поради усложнението да се означи гол в някои мачове.
Футболистите на Томас Тухел понатрупаха много равенства и някои загуби, като с изключение на на головата отпадналост на моменти, сривовете могат да се отдадат и на други две неща. Или даже три.
Първо, предходната година означих, че лондончани имат блестящи стартови 11, само че в случай че някой от основните футболисти в дадената линия се контузи, това неизбежно ще се отрази много. Така и се случи в някои от мачовете на Челси.
Второ, въпреки и да се въздържах от тази констатация по-рано, най-малкото от почитание към обстоятелството, че Томас Тухел тогава бе свеж европейски и международен клуб първенец с Челси, немският управител на този стадий не е изпъквал като експерт с неоспорим шампионски нрав, изключително в " дългите надбягвания ", каквито са националните шампионати, и изключително когато против себе си има мениджъри от международна класа.
С Борусия Дортмунд Томас Тухел не съумя да скапе рахата на Байерн, а с ПСЖ, въпреки да стана първенец два пъти, също не убеди почитателите в своя нрав.
И трето, което още веднъж е обвързвано директно с Тухел. Във времето той съумя да се скара с една от звездите на тима - Ромелу Лукаку, а в медиите на Острова бяха оповестени информации, че освен белгиецът е неудовлетворен от отношението на наставника, а и немалка част други футболисти на " сините ", които били обиждани от германеца по време на тренировките.
Добавяйки и детайлността със промяната на собствеността на клуба, Челси сигурно няма да стане първенец, само че има ресурсите да опита да резервира мястото си в Топ 4.
Ливърпул
" Мърсисайдци " в действителност са един от двата тима, които ще вземат участие в една епична борба за купата във Висшата лига. Всичко, написано през септември 2021 за тях, е безусловно годно и през днешния ден. Разбира се, детайлности могат да се прибавят, като една от тях е, че тимът на Клоп разполага с още едно " острие " в офанзива - Луис Диас.
От друга страна Ливърпул съумя да се върне в битката за купата едвам в последните седмици. Ман Сити бяха понатрупали задатък на върха след някои изненадващи неточности на Ливърпул - като равенството против Брайтън вкъщи и това с Брентфорд отвън дома, само че в упоменатите няколко седмици обратно футболистите на Пеп Гуардиола върнаха жеста, с цел да гледаме вълнуваща конкуренция за шампионското отличие, която може би ще продължи до самия край.
А мощната серия на Ливърпул е подбудена и от това, че след завръщането от травми на футболисти като Харви Елиът, Тиаго Алкантара и други, които въпреки и за не толкоз дълго, се контузват постоянно, отборът на процедура разполага с два съвсем равностойни тима. Но директно след въпросното целокупно завръщане на контузени още веднъж се забелязваше, че сред мачовете дадени футболисти попадат в лазарета. Например - в случай че Къртис Джоунс е възобновен, то съвсем безусловно Наби Кейта се оказва контузен или болен, или пък в случай че Джордан Хендерсън е разполагаем, Тиаго Алкантара е отвън строя.
Манчестър Сити
Тимът и в този момент наподобява тъкмо по този начин, както го описвах есента - всички в него са си малко писнали, изморени от непрекъснатото печелене на мачове и титли, като към това през днешния ден може да се добави, че на " жителите " липсват и голмайстори. Нещо като при Челси. Разликата е, че за разлика от лондончани, футболистите на именития състезател и треньор Гуардиола основават голям брой голови обстановки, само че от време на време не съумяват да ги осъществят. И Ливърпул ги догони главно поради това.
Борбата за купата
Толкова комплицирано скоро не е било. Има разнообразни фактори, които накланят в една от двете направления - Ливърпул и Манчестър Сити.
От една страна, в профил наподобява, че Ливърпул като цяло са по-гладни за триумфи, в съответния случай и за спечелването на шампионата. От друга обаче програмата е против тях. Те имат посещение на Манчестър Сити, т.е. пряк дуел, в който отчасти битката за купата може да бъде решена, и семейства на Манчестър Юнайтед, Евертън и Тотнъм.
На пръв взор мачовете против тези избори наподобяват като най-сложни, по тази причина и загатвам единствено тях.
В каквото и положение да са Ман Юнайтед и градският противник на Ливърпул, мачовете против тях са дербита и като такива не са напълно елементарно предвидими. И двата противника на " мърсисайдци " ще създадат всичко допустимо, с цел да им нанесат вреди в гонитбата със Сити. Включително с мръсни номера - изнервяне на мачовете, раздробяване на играта и груба такава.
А Тотнъм на Антонио Конте, като тим, който оказа помощ на Ливърпул да настигне " жителите " в класирането, побеждавайки ги неотдавна на " Етихад " с 3:2, сигурно ще изиска да се похвали на футболния свят, че е сторил същото и с тима на Юрген Клоп. И това е надалеч от невъзможното, тъй като Конте има умеенето по брилянтен метод да приготвя тимовете си за 90 минути реактивен футбол - добре групирани по целия терен и изригващи с контраатаки. " Шпорите " имат ужасно подобаващи футболисти за това и по този начин или другояче го вършат постоянно. На всичкото от горната страна имат и класа, изключително в нахлуване.
От трета страна историята демонстрира, че Гуардиола има съществено преимущество пред Клоп що се касае до извоюваните шампионати. Изобщо не е изключено - след тази пауза, която имахме, каталунецът да извади най-хубавото от футболистите си до края на сезона и те още веднъж да вдигнат оценката, което най-вече се цени в Англия - купата във Висшата лига.
От четвърта - Ман Сити има точка превес пред Ливърпул. С това факторите, основаващи се на обстоятелства стават 3:1 в интерес на " жителите ", само че страстта, жаждата и аурата на Ливърпул може да преобърне този резултат.
Манчестър Юнайтед
Относно " алените дяволи " за игрови елементи няма смисъл да се приказва. Ясно е, че ситуацията при тях не е положително, а точната дума, описваща последните им няколко години, е своенравие. Което, естествено, автоматизирано изключва манталитета на спечелили.
За това своенравие не е отговорен нито уволненият през ноември Оле Гунар Солскяер, нито актуалният краткотраен треньор на Ман Юнайтед Ралф Рангник. Виновни са хората по високите етажи на клуба, които са взимали стратегическото решение - и то нееднократно, какъв да е отпред на тима.
Манчестърци станаха жертва на някои промени във футбола, едното от които е, че в актуалния футбол, с цел да имаш триумфи, ти би трябвало мениджър/треньор визионер, на който да дадеш време. Като това не значи, че би трябвало да даваш доверието си на всеки, тъй като има хора в сектора, които или по принцип не стават за тази специалност, или не са подобаващи за съответното място.
Друго, което е обвързвано с първото и не е мое умозаключение, а на Борислав Борисов от екипа, коментиращ британски футбол в каналите на Nova, е това, че в последните години футболът стана игра на треньорите. Вече не е задоволително просто да имаш самостоятелна класа - добър централен нападател или положително крило, които да вкарват и да печелиш. И преди треньорите имаха доста съществено значение, само че през днешния ден то е още по-осезаемо, тъй като футболът се разви доста, той в прочут смисъл към този момент е просвета и това доста изравнява силите на терена.
На процедура единственото, което можеше да избави манчестърския гранд след неуспехите с Дейвид Мойс, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо, бе Хосеп Гуардиола да застане отпред му, а не да отиде в градския противник Сити. Успешен преход след епоха като тази на Алекс Фъргюсън, изпълнена с триумфи, можеше да бъде съхранена единствено с пъклен добър управител визионер. Моуриньо е добър, само че не е визионер, отвън епохата му сме и разчита доста на самостоятелната класа на играчите си.
Макар и евентуално малко по-бавно, Клоп също щеше да им свърши работа - да останат в крайник с трендовете и в огромната игра. Той първо щеше да раздруса Манчестър Юнайтед, да го държи най-малкото жив, а по-късно последователно щеше да построи нещо стабилно, което при липса на конкуренция би било цялостен хегемон.
Арсенал
" Артилеристите " ме изненадаха. Да, аз чаках, че Артета ще гради и води отбор, който няма да е по никакъв начин зле и последователно ще прогресира, само че растежът на Арсенал е доста по-бърз и огромен от упования от мен. Те са в битката за Топ 4 - нещо, което смятах за утопично през този сезон. Уви, Артета и футболистите му ме опровергаха и в общи линии познах едно - точно тогавашният полузащитник е точният човек за управител на тима. И в този момент въпросителната е единствено една - а точно дали през някой от идващите сезони Арсенал ще огледа и към купата.
Тотнъм
" Шпорите " имат спорен сезон. Започнаха с Нуно Ешпирито Санто и то нелошо, само че любовната история сред него и Тотнъм не се получи и по тази причина пристигна Антонио Конте. Той, сходно на предшественика си, позволява неговият отбор да прави неточности, само че към този момент явно се употребява с доста по-голямо самообладание към себе си. Тимът имат класа, както споделих и по-рано - изключително в офанзива, и борбата за Топ 4 с Арсенал, Манчестър Юнайтед и Уест Хям ще е доста забавна, а прогноза по какъв начин ще завърши тя е прекомерно мъчно да се анправи.
Тотнъм се явява късмет за Конте да покаже на футболната общност, че не е треньор за бързи и единични триумфи, че не е треньор, който си потегля след първия важен триумф. Шанс да може да бъде наименуван визионер и да направи нещо като " Групата на визионерите " с Гуардиола и Клоп.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От плануваните за към осмицата тимове съществено разминаване с прогнозата ми се получи в Евертън. Рафаел Бенитес бе уволнен, а тимът и клубът като цяло несъмнено не са в цветущо здраве. " Карамелите " имат проблеми от най-различен тип и жанр.
При уволнението на именития за Ливърпул испански управител има два момента.
Единият е, че в случай че бе оставен за по-дълго, в случай че към него бе проявено самообладание, евентуално " сините от Ливърпул " щяха да продължат да лъкатушат, само че сигурен съм, нямаше да изпаднат. На Бенитес постоянно му е било належащо време, с цел да гради съгласно това, което има, и по-късно последователно да притегля нови футболисти, с цел да направи тима подобен, какъвто той желае да го вижда. Или какъвто притежателите на дадения клуб го желаят.
Вторият миг е, че още от началото той не бе признат изключително добре на " Гудисън парк " и това ненапълно бе предстоящо и обикновено. Все отново той е легенда за градския противник Ливърпул. И това напрежение, което се сътвори към Рафаел Бенитес още първоначално, продължи в едно хронично съмнение във времето, което в последна сметка докара до лесното му уволняване от страна на клуба. Но то не промени изключително обстановката на тима, и през днешния ден той е заплашен от изпадане в Чемпиъншип.
Ситуацията на Бенитес - резервираното и даже враждебно отношение към него от почитателите, ми припомня на несполучливия интервал на Синиша Михайлович отпред на Милан. Там той не просто бе външен човек, а зложелател, тъй като има запаметяваща се кариера в градския противник на " росонерите " - Интер. И даже може да се каже, че при него - за разлика от Бенитес, който и в Евертън бе в последния стадий от кариерата си, несполучливият интервал в Милан се оказа преломен в отрицателна посока за треньорската му кариера. А той имаше качества за мощна такава. Но в никакъв случай повече не води клуб с сан на гранд. И не че е късно, просто е малко евентуално.
Простете ме, това си беше цяло отклоняване към Серия А...
Астън Вила, въпреки да смени треньора, покрива упованията им от септември. Не повтарят мощния минал сезон, само че и не са застрашени от изпадане.
Уест Хям даже надминава упованията ми. А Брайтън и Лестър несъмнено разочароваха, изключително " чайките ", само че в последна сметка са тъкмо там, където чаках - златна среда.
Уволнените мениджъри и застрашените от изпадане
Към септември 2021 писах, че най-застрашен от уволняване е Даниел Фарке, тогава управител на Норич, и той бе уволнен по-малко от месец по-късно. Преди него от Уотфорд изхвърча Сиско Муньос. Него не бях споменавал, тъй като не счетох за нужно към оня миг да разясняваме Уотфорд, само че чаках да не приключи сезона.
Марсело Биелса бе уволнен през февруари тази година, като към предходната допусках, че е допустимо това да се случи и го подредих измежду мениджърите, които може да се простят с работата си, само че го маркирах като този, който е най-невероятно от евентуалните да имат такава орис. Защо - тъй като и тогава, и все още на уволнението си той се ползваше с голямото самопризнание, обич и доверие от страна на почитателите на Лийдс. Все отново обаче желанието на притежателите клубът да остане във Висшата лига надви и те го уволниха. Заменилият го Джеси Марш обаче не ми се коства като точният управител за тима и не му давам доста време като подобен.
Крах имаше и в прогнозата ми за възможни уволнения на Бруно Лаже от Уулвърхемптън и на Ралф Хазенхютъл от Саутхемптън. Не се случиха и даже в противен случай - като цяло и двата отбора са много постоянни в представянето си и се опълчват сполучливо в това число на грандовете в лигата под вещото управление на Лаже и Хазенхютъл.
Относно изпадащите, Норич е сигурен с подобен, макар промяната на Фарке с Дийн Смит. Тя бе неточност в частта със заместника.
Бърнли този път по-скоро няма да успее да се избави, както го правеше няколко сезона подред. Преди години по сходен метод Съндърланд оцеляваше на ръба в няколко следващи сезона и тъй като година след година не променяше нищо значително, най-после изпадна. След това " черните котки " изпаднаха и от Чемпиъншип и все още не престават да са в третото равнище на британския футбол - Лига 1.
Уотфорд и Евертън са на три точки един от различен - 22 за първите и 25 за вторите и " карамелите " са тези, които са не в, а над зоната на изпадащите. Един-два мача обаче могат да извърнат нещата,
Лийдс е с 29 точки и най-малко на този стадий в клуба дишат малко по-спокойно, само че още е рано за цялостно утешение.
На този декор, говорейки и за смяната на мениджъри в Норич, Лийдс и Уотфорд, и за това кой евентуално ще изпадне, за мен е огромна изненада, че никой от упоменатите три отбора не потърси Сам Алардайс, който е експерт по спасяването на тимове във Висшата лига.
Норич взе уволнения от Астън Вила Дийн Смит, чиито качества са ми противоречиви още от сполучливия му интервал при виланите, защото считам, че там в основата на триумфа бе помощникът му Джон Тери. Сезон по-късно легендата на Челси напусна щаба му, правилно един-двама ключочи футболисти също си потеглиха, и бирмингамци се оказаха надалеч от равнището си през предишния сезон.
Уотфорд първо притегли Клаудио Раниери, който пристигна след неуспех в Сампдория. Провали се и при " стършелите ", уволниха го и привлякоха именития Рой Ходжсън. Той е нелош избор за тим без огромни искания, само че не и когато този тим е забъркан в битката за оцеляване в последната фаза на сезона. На Ходжсън му би трябвало повече време, с цел да укрепне тимът, а той го няма и това доста усложнява задачата му. Големият Сам, т.е. Алардайс, е индивидът на бързия резултат, който ти би трябвало при битка за оцеляване.
Въпреки неверните решения Уотфорд може и да оцелее, тъй като Ходжсън е по-опитен от Франк Лампард, който води Евертън, като и пред двата тима предстоят доста, доста тежки тествания.
И въпреки всичко прогнози за първенец, Топ 4 и изпадащи:
Шампион: Ливърпул (силно привързан съм)
Топ 4: Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Тотнъм ( за третия и четвъртия изхождам от програмата)
Изпадащи: Евертън, Бърнли, Норич
Няма по-подходящ миг от днешния ден, единствено един преди подновяването на Премиър лийг след пауза за мачовете на националните тимове, да се заключи станалото дотук, в това число с наблягане на познатото и непознатото, както и да се очертаят вероятните сюжети за финалната фаза на сезона, чийто цикъл стартира от на следващия ден.
Челси
Защитата на " сините ", която акцентирах и през септември, остана все по този начин постоянна в хода на сезона дотук и все още е втората най-хубава в лигата след тази на Манчестър Сити. Изненадващо или не обаче, Челси изостана много от Сити и Ливърпул поради усложнението да се означи гол в някои мачове.
Футболистите на Томас Тухел понатрупаха много равенства и някои загуби, като с изключение на на головата отпадналост на моменти, сривовете могат да се отдадат и на други две неща. Или даже три.
Първо, предходната година означих, че лондончани имат блестящи стартови 11, само че в случай че някой от основните футболисти в дадената линия се контузи, това неизбежно ще се отрази много. Така и се случи в някои от мачовете на Челси.
Второ, въпреки и да се въздържах от тази констатация по-рано, най-малкото от почитание към обстоятелството, че Томас Тухел тогава бе свеж европейски и международен клуб първенец с Челси, немският управител на този стадий не е изпъквал като експерт с неоспорим шампионски нрав, изключително в " дългите надбягвания ", каквито са националните шампионати, и изключително когато против себе си има мениджъри от международна класа.
С Борусия Дортмунд Томас Тухел не съумя да скапе рахата на Байерн, а с ПСЖ, въпреки да стана първенец два пъти, също не убеди почитателите в своя нрав.
И трето, което още веднъж е обвързвано директно с Тухел. Във времето той съумя да се скара с една от звездите на тима - Ромелу Лукаку, а в медиите на Острова бяха оповестени информации, че освен белгиецът е неудовлетворен от отношението на наставника, а и немалка част други футболисти на " сините ", които били обиждани от германеца по време на тренировките.
Добавяйки и детайлността със промяната на собствеността на клуба, Челси сигурно няма да стане първенец, само че има ресурсите да опита да резервира мястото си в Топ 4.
Ливърпул
" Мърсисайдци " в действителност са един от двата тима, които ще вземат участие в една епична борба за купата във Висшата лига. Всичко, написано през септември 2021 за тях, е безусловно годно и през днешния ден. Разбира се, детайлности могат да се прибавят, като една от тях е, че тимът на Клоп разполага с още едно " острие " в офанзива - Луис Диас.
От друга страна Ливърпул съумя да се върне в битката за купата едвам в последните седмици. Ман Сити бяха понатрупали задатък на върха след някои изненадващи неточности на Ливърпул - като равенството против Брайтън вкъщи и това с Брентфорд отвън дома, само че в упоменатите няколко седмици обратно футболистите на Пеп Гуардиола върнаха жеста, с цел да гледаме вълнуваща конкуренция за шампионското отличие, която може би ще продължи до самия край.
А мощната серия на Ливърпул е подбудена и от това, че след завръщането от травми на футболисти като Харви Елиът, Тиаго Алкантара и други, които въпреки и за не толкоз дълго, се контузват постоянно, отборът на процедура разполага с два съвсем равностойни тима. Но директно след въпросното целокупно завръщане на контузени още веднъж се забелязваше, че сред мачовете дадени футболисти попадат в лазарета. Например - в случай че Къртис Джоунс е възобновен, то съвсем безусловно Наби Кейта се оказва контузен или болен, или пък в случай че Джордан Хендерсън е разполагаем, Тиаго Алкантара е отвън строя.
Манчестър Сити
Тимът и в този момент наподобява тъкмо по този начин, както го описвах есента - всички в него са си малко писнали, изморени от непрекъснатото печелене на мачове и титли, като към това през днешния ден може да се добави, че на " жителите " липсват и голмайстори. Нещо като при Челси. Разликата е, че за разлика от лондончани, футболистите на именития състезател и треньор Гуардиола основават голям брой голови обстановки, само че от време на време не съумяват да ги осъществят. И Ливърпул ги догони главно поради това.
Борбата за купата
Толкова комплицирано скоро не е било. Има разнообразни фактори, които накланят в една от двете направления - Ливърпул и Манчестър Сити.
От една страна, в профил наподобява, че Ливърпул като цяло са по-гладни за триумфи, в съответния случай и за спечелването на шампионата. От друга обаче програмата е против тях. Те имат посещение на Манчестър Сити, т.е. пряк дуел, в който отчасти битката за купата може да бъде решена, и семейства на Манчестър Юнайтед, Евертън и Тотнъм.
На пръв взор мачовете против тези избори наподобяват като най-сложни, по тази причина и загатвам единствено тях.
В каквото и положение да са Ман Юнайтед и градският противник на Ливърпул, мачовете против тях са дербита и като такива не са напълно елементарно предвидими. И двата противника на " мърсисайдци " ще създадат всичко допустимо, с цел да им нанесат вреди в гонитбата със Сити. Включително с мръсни номера - изнервяне на мачовете, раздробяване на играта и груба такава.
А Тотнъм на Антонио Конте, като тим, който оказа помощ на Ливърпул да настигне " жителите " в класирането, побеждавайки ги неотдавна на " Етихад " с 3:2, сигурно ще изиска да се похвали на футболния свят, че е сторил същото и с тима на Юрген Клоп. И това е надалеч от невъзможното, тъй като Конте има умеенето по брилянтен метод да приготвя тимовете си за 90 минути реактивен футбол - добре групирани по целия терен и изригващи с контраатаки. " Шпорите " имат ужасно подобаващи футболисти за това и по този начин или другояче го вършат постоянно. На всичкото от горната страна имат и класа, изключително в нахлуване.
От трета страна историята демонстрира, че Гуардиола има съществено преимущество пред Клоп що се касае до извоюваните шампионати. Изобщо не е изключено - след тази пауза, която имахме, каталунецът да извади най-хубавото от футболистите си до края на сезона и те още веднъж да вдигнат оценката, което най-вече се цени в Англия - купата във Висшата лига.
От четвърта - Ман Сити има точка превес пред Ливърпул. С това факторите, основаващи се на обстоятелства стават 3:1 в интерес на " жителите ", само че страстта, жаждата и аурата на Ливърпул може да преобърне този резултат.
Манчестър Юнайтед
Относно " алените дяволи " за игрови елементи няма смисъл да се приказва. Ясно е, че ситуацията при тях не е положително, а точната дума, описваща последните им няколко години, е своенравие. Което, естествено, автоматизирано изключва манталитета на спечелили.
За това своенравие не е отговорен нито уволненият през ноември Оле Гунар Солскяер, нито актуалният краткотраен треньор на Ман Юнайтед Ралф Рангник. Виновни са хората по високите етажи на клуба, които са взимали стратегическото решение - и то нееднократно, какъв да е отпред на тима.
Манчестърци станаха жертва на някои промени във футбола, едното от които е, че в актуалния футбол, с цел да имаш триумфи, ти би трябвало мениджър/треньор визионер, на който да дадеш време. Като това не значи, че би трябвало да даваш доверието си на всеки, тъй като има хора в сектора, които или по принцип не стават за тази специалност, или не са подобаващи за съответното място.
Друго, което е обвързвано с първото и не е мое умозаключение, а на Борислав Борисов от екипа, коментиращ британски футбол в каналите на Nova, е това, че в последните години футболът стана игра на треньорите. Вече не е задоволително просто да имаш самостоятелна класа - добър централен нападател или положително крило, които да вкарват и да печелиш. И преди треньорите имаха доста съществено значение, само че през днешния ден то е още по-осезаемо, тъй като футболът се разви доста, той в прочут смисъл към този момент е просвета и това доста изравнява силите на терена.
На процедура единственото, което можеше да избави манчестърския гранд след неуспехите с Дейвид Мойс, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо, бе Хосеп Гуардиола да застане отпред му, а не да отиде в градския противник Сити. Успешен преход след епоха като тази на Алекс Фъргюсън, изпълнена с триумфи, можеше да бъде съхранена единствено с пъклен добър управител визионер. Моуриньо е добър, само че не е визионер, отвън епохата му сме и разчита доста на самостоятелната класа на играчите си.
Макар и евентуално малко по-бавно, Клоп също щеше да им свърши работа - да останат в крайник с трендовете и в огромната игра. Той първо щеше да раздруса Манчестър Юнайтед, да го държи най-малкото жив, а по-късно последователно щеше да построи нещо стабилно, което при липса на конкуренция би било цялостен хегемон.
Арсенал
" Артилеристите " ме изненадаха. Да, аз чаках, че Артета ще гради и води отбор, който няма да е по никакъв начин зле и последователно ще прогресира, само че растежът на Арсенал е доста по-бърз и огромен от упования от мен. Те са в битката за Топ 4 - нещо, което смятах за утопично през този сезон. Уви, Артета и футболистите му ме опровергаха и в общи линии познах едно - точно тогавашният полузащитник е точният човек за управител на тима. И в този момент въпросителната е единствено една - а точно дали през някой от идващите сезони Арсенал ще огледа и към купата.
Тотнъм
" Шпорите " имат спорен сезон. Започнаха с Нуно Ешпирито Санто и то нелошо, само че любовната история сред него и Тотнъм не се получи и по тази причина пристигна Антонио Конте. Той, сходно на предшественика си, позволява неговият отбор да прави неточности, само че към този момент явно се употребява с доста по-голямо самообладание към себе си. Тимът имат класа, както споделих и по-рано - изключително в офанзива, и борбата за Топ 4 с Арсенал, Манчестър Юнайтед и Уест Хям ще е доста забавна, а прогноза по какъв начин ще завърши тя е прекомерно мъчно да се анправи.
Тотнъм се явява късмет за Конте да покаже на футболната общност, че не е треньор за бързи и единични триумфи, че не е треньор, който си потегля след първия важен триумф. Шанс да може да бъде наименуван визионер и да направи нещо като " Групата на визионерите " с Гуардиола и Клоп.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От плануваните за към осмицата тимове съществено разминаване с прогнозата ми се получи в Евертън. Рафаел Бенитес бе уволнен, а тимът и клубът като цяло несъмнено не са в цветущо здраве. " Карамелите " имат проблеми от най-различен тип и жанр.
При уволнението на именития за Ливърпул испански управител има два момента.
Единият е, че в случай че бе оставен за по-дълго, в случай че към него бе проявено самообладание, евентуално " сините от Ливърпул " щяха да продължат да лъкатушат, само че сигурен съм, нямаше да изпаднат. На Бенитес постоянно му е било належащо време, с цел да гради съгласно това, което има, и по-късно последователно да притегля нови футболисти, с цел да направи тима подобен, какъвто той желае да го вижда. Или какъвто притежателите на дадения клуб го желаят.
Вторият миг е, че още от началото той не бе признат изключително добре на " Гудисън парк " и това ненапълно бе предстоящо и обикновено. Все отново той е легенда за градския противник Ливърпул. И това напрежение, което се сътвори към Рафаел Бенитес още първоначално, продължи в едно хронично съмнение във времето, което в последна сметка докара до лесното му уволняване от страна на клуба. Но то не промени изключително обстановката на тима, и през днешния ден той е заплашен от изпадане в Чемпиъншип.
Ситуацията на Бенитес - резервираното и даже враждебно отношение към него от почитателите, ми припомня на несполучливия интервал на Синиша Михайлович отпред на Милан. Там той не просто бе външен човек, а зложелател, тъй като има запаметяваща се кариера в градския противник на " росонерите " - Интер. И даже може да се каже, че при него - за разлика от Бенитес, който и в Евертън бе в последния стадий от кариерата си, несполучливият интервал в Милан се оказа преломен в отрицателна посока за треньорската му кариера. А той имаше качества за мощна такава. Но в никакъв случай повече не води клуб с сан на гранд. И не че е късно, просто е малко евентуално.
Простете ме, това си беше цяло отклоняване към Серия А...
Астън Вила, въпреки да смени треньора, покрива упованията им от септември. Не повтарят мощния минал сезон, само че и не са застрашени от изпадане.
Уест Хям даже надминава упованията ми. А Брайтън и Лестър несъмнено разочароваха, изключително " чайките ", само че в последна сметка са тъкмо там, където чаках - златна среда.
Уволнените мениджъри и застрашените от изпадане
Към септември 2021 писах, че най-застрашен от уволняване е Даниел Фарке, тогава управител на Норич, и той бе уволнен по-малко от месец по-късно. Преди него от Уотфорд изхвърча Сиско Муньос. Него не бях споменавал, тъй като не счетох за нужно към оня миг да разясняваме Уотфорд, само че чаках да не приключи сезона.
Марсело Биелса бе уволнен през февруари тази година, като към предходната допусках, че е допустимо това да се случи и го подредих измежду мениджърите, които може да се простят с работата си, само че го маркирах като този, който е най-невероятно от евентуалните да имат такава орис. Защо - тъй като и тогава, и все още на уволнението си той се ползваше с голямото самопризнание, обич и доверие от страна на почитателите на Лийдс. Все отново обаче желанието на притежателите клубът да остане във Висшата лига надви и те го уволниха. Заменилият го Джеси Марш обаче не ми се коства като точният управител за тима и не му давам доста време като подобен.
Крах имаше и в прогнозата ми за възможни уволнения на Бруно Лаже от Уулвърхемптън и на Ралф Хазенхютъл от Саутхемптън. Не се случиха и даже в противен случай - като цяло и двата отбора са много постоянни в представянето си и се опълчват сполучливо в това число на грандовете в лигата под вещото управление на Лаже и Хазенхютъл.
Относно изпадащите, Норич е сигурен с подобен, макар промяната на Фарке с Дийн Смит. Тя бе неточност в частта със заместника.
Бърнли този път по-скоро няма да успее да се избави, както го правеше няколко сезона подред. Преди години по сходен метод Съндърланд оцеляваше на ръба в няколко следващи сезона и тъй като година след година не променяше нищо значително, най-после изпадна. След това " черните котки " изпаднаха и от Чемпиъншип и все още не престават да са в третото равнище на британския футбол - Лига 1.
Уотфорд и Евертън са на три точки един от различен - 22 за първите и 25 за вторите и " карамелите " са тези, които са не в, а над зоната на изпадащите. Един-два мача обаче могат да извърнат нещата,
Лийдс е с 29 точки и най-малко на този стадий в клуба дишат малко по-спокойно, само че още е рано за цялостно утешение.
На този декор, говорейки и за смяната на мениджъри в Норич, Лийдс и Уотфорд, и за това кой евентуално ще изпадне, за мен е огромна изненада, че никой от упоменатите три отбора не потърси Сам Алардайс, който е експерт по спасяването на тимове във Висшата лига.
Норич взе уволнения от Астън Вила Дийн Смит, чиито качества са ми противоречиви още от сполучливия му интервал при виланите, защото считам, че там в основата на триумфа бе помощникът му Джон Тери. Сезон по-късно легендата на Челси напусна щаба му, правилно един-двама ключочи футболисти също си потеглиха, и бирмингамци се оказаха надалеч от равнището си през предишния сезон.
Уотфорд първо притегли Клаудио Раниери, който пристигна след неуспех в Сампдория. Провали се и при " стършелите ", уволниха го и привлякоха именития Рой Ходжсън. Той е нелош избор за тим без огромни искания, само че не и когато този тим е забъркан в битката за оцеляване в последната фаза на сезона. На Ходжсън му би трябвало повече време, с цел да укрепне тимът, а той го няма и това доста усложнява задачата му. Големият Сам, т.е. Алардайс, е индивидът на бързия резултат, който ти би трябвало при битка за оцеляване.
Въпреки неверните решения Уотфорд може и да оцелее, тъй като Ходжсън е по-опитен от Франк Лампард, който води Евертън, като и пред двата тима предстоят доста, доста тежки тествания.
И въпреки всичко прогнози за първенец, Топ 4 и изпадащи:
Шампион: Ливърпул (силно привързан съм)
Топ 4: Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Тотнъм ( за третия и четвъртия изхождам от програмата)
Изпадащи: Евертън, Бърнли, Норич
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ