Английският астроном Уилям Хершел открива Мимас – естествен спътник на Сатурн
Мимас е натурален сателит на Сатурн открит през 1789 година от Уилям Хершел. По диаметър Мимас е 20-тия максимален сателит в Слънчевата система.
Спътникът носи името на един от 100 и петдесетте колоси със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, наследник на Уран и на Гея. Като опция се употребява означението Сатурн 1.
„ Мимас “ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са препоръчани от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 година в неговата обява Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра вяра.
Физически характерности
Мимас сниман от апарата Касини-Хюйгенс. Обърнете внимание на недотам сферичната форма на спътника.
Ниската компактност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е формиран най-вече от лед и относително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Най-голямата забележителност на спътника е огромният кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или съвсем 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има оптималната дълбочина по отношение на заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения високи 6 km по отношение на дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или огромен колкото Канада. Ударът предизвикал кратера съвсем е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на противоположната страна на спътника. Повърхността е осеяна с голям брой по-малки кратери с диаметър над 40 km, само че в региона на южния полюс кратери над 20 km.
Сондата Пионер 11 прелита около Мимас през 1979 година, като най-голямото доближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 година Вояджър 1 се приближава до спътника през 1980 година, а Вояджър 2 през 1981 година
Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на разнообразни дистанции, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 година Разширената задача на галактическия уред ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото прекосяване на Касини е на 13 февруари 2010 година на разстояние 9 500 km.
Спътникът носи името на един от 100 и петдесетте колоси със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, наследник на Уран и на Гея. Като опция се употребява означението Сатурн 1.
„ Мимас “ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са препоръчани от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 година в неговата обява Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра вяра.
Физически характерности
Мимас сниман от апарата Касини-Хюйгенс. Обърнете внимание на недотам сферичната форма на спътника.
Ниската компактност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи че той е формиран най-вече от лед и относително малко количество скален материал. Поради приливните сили на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Най-голямата забележителност на спътника е огромният кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или съвсем 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има оптималната дълбочина по отношение на заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения високи 6 km по отношение на дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или огромен колкото Канада. Ударът предизвикал кратера съвсем е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на противоположната страна на спътника. Повърхността е осеяна с голям брой по-малки кратери с диаметър над 40 km, само че в региона на южния полюс кратери над 20 km.
Сондата Пионер 11 прелита около Мимас през 1979 година, като най-голямото доближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 година Вояджър 1 се приближава до спътника през 1980 година, а Вояджър 2 през 1981 година
Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на разнообразни дистанции, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 година Разширената задача на галактическия уред ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото прекосяване на Касини е на 13 февруари 2010 година на разстояние 9 500 km.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ