"Предизвестие за Ловеч" - роман за трима концлагеристи
"...Милицията ги пресреща от двете страни с ориентирани автомати и ги принуждава да се скупчат един о различен като оформят общо кълбо - ядрото на евентуалната благоевградска опозиция. Опасват ги със здрава тел като стегнат сноп трупи. Пристягат. Затягат още. Тези сполучливи и умни люде в никакъв случай нема да се примирят с новия режим, в никакъв случай нема да са щастливи да станат от богати - небогати, от обстоятелството, че дават цялото си богатство на непризнатата тирания... "
Из романа на Васил Ю. Даскалов " Лагер на гибелта - Предизвестие за Ловеч " /издателство " Буквите " /.
Романът е по същинските истории на младежи, въдворени за наставление в трудовия лагер в Ловеч. Мерките против " хулиганите " се взимат след събитията към Унгарското въстание през 1956 година, когато студентско шествие предизвика хиляди хора да излязат на улицата и да се опълчват на социалистическия режим в страната. Оттогава стартира прецизно следене на българската юноша. Специална корекция в закона разрешава изпращането им в лагери, стига да да имат навършени 18 години.
Така тримата основни герои намират общата си орис в лагера " Слънчев бряг " до Ловеч, а в целия роман се преплита историята и гибелта на музиканта Александър Николов с прякора Сашо Сладура.
" Предизвестие за Ловеч " - част първа
" Това е разказ. Той стъпва на историческите книги, на документалистиката, на книгите на Христо Христов, само че също по този начин и на достоверните разкази от сборниците ", описа за " Дневник " създателят Васил Даскалов.
Романът ще бъде в две елементи, като в първата се показват основните събития по залавянето и въдворяването на основните герои. Втората част, която се чака да излезе следващата година, разказва претърпяното и ужаса в ловешкия концлагер.
Като причина да раздели книгата на две, Даскалов показва, че читателите би трябвало да бъдат наясно за какво тези хора са били изпратени там - " не желая читателите да останат в неизясненост и да си кажат, че щом младежите са в лагера, значи има за какво ".
© Велко Ангелов
Подземията на улица " Московска " 5, където Държавна сигурност е разпитвала арестанти. Днес постройката е на Държавната организация " Архиви ".
" Въдворен за носене на тесни панталони "
Преди две години Даскалов попада на изявление в интернет със заглавие " Въдворен за носене на тесни панталони ". Провокиран от него, той взема решение да се запознае по-обстойно със социалистическия интервал в България. Докоснат е " чисто човешки - като жител, като публицист " и по този начин се появява и концепцията за романа - " Когато започнах по-обстойно да проучвам всички тези мемоарни разкази, които са доста тежки за четене, изключително събрани един след различен, разбрах че не става въпрос просто за една несправедливост, а за нещо доста по-страшно ".
Преди не е знаел доста за наложения режим в България. Когато Даскалов е младеж през 90-е години, показва мнение пред своята вуйна, че през социализма хората са живели по-спокойно. На тази имитация тя отвръща: " Че кое му е било спокойното - някой да влезе в къщата ти и да води тебе или татко ти ". " Тогава не я разбрах ", споделя създателят.
"...това е геноцид на българи против българи "
Книгата стартира с деветосептемврийския прелом в България през 1944 година, като акцентът пада върху първата провела се негласна чистка, обещана на Георги Димитров от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Трайчо Костов, който по-късно също става жертва на режима. Преминава през първите убити и потърпевши и съпътстващите събития.
Тримата основни герои са лагеристите Боян Кръстев, Борис Гигов и Божидар Витанов, всеки със своята история.
" Този геноцид е в спокойно време. Това не е време на война, където всеки може да вземе оръжие и да се отбрани. Това не е сломяване на въоръжена опозиция, тъй като няма нито въоръжаване, нито опозиция. Аз мисля, че това е било безпределно тъпо. За мен беше значимо да го направя като публицист, като жител, като човек, който това го поразява. Тук не приказваме за гонене на непозната раса, непозната нация. Не, че това може да се оправдае, само че това е геноцид на българи против българи "
Из романа на Васил Ю. Даскалов " Лагер на гибелта - Предизвестие за Ловеч " /издателство " Буквите " /.
Романът е по същинските истории на младежи, въдворени за наставление в трудовия лагер в Ловеч. Мерките против " хулиганите " се взимат след събитията към Унгарското въстание през 1956 година, когато студентско шествие предизвика хиляди хора да излязат на улицата и да се опълчват на социалистическия режим в страната. Оттогава стартира прецизно следене на българската юноша. Специална корекция в закона разрешава изпращането им в лагери, стига да да имат навършени 18 години.
Така тримата основни герои намират общата си орис в лагера " Слънчев бряг " до Ловеч, а в целия роман се преплита историята и гибелта на музиканта Александър Николов с прякора Сашо Сладура.
" Предизвестие за Ловеч " - част първа
" Това е разказ. Той стъпва на историческите книги, на документалистиката, на книгите на Христо Христов, само че също по този начин и на достоверните разкази от сборниците ", описа за " Дневник " създателят Васил Даскалов.
Романът ще бъде в две елементи, като в първата се показват основните събития по залавянето и въдворяването на основните герои. Втората част, която се чака да излезе следващата година, разказва претърпяното и ужаса в ловешкия концлагер.
Като причина да раздели книгата на две, Даскалов показва, че читателите би трябвало да бъдат наясно за какво тези хора са били изпратени там - " не желая читателите да останат в неизясненост и да си кажат, че щом младежите са в лагера, значи има за какво ".
© Велко Ангелов
Подземията на улица " Московска " 5, където Държавна сигурност е разпитвала арестанти. Днес постройката е на Държавната организация " Архиви ".
" Въдворен за носене на тесни панталони "
Преди две години Даскалов попада на изявление в интернет със заглавие " Въдворен за носене на тесни панталони ". Провокиран от него, той взема решение да се запознае по-обстойно със социалистическия интервал в България. Докоснат е " чисто човешки - като жител, като публицист " и по този начин се появява и концепцията за романа - " Когато започнах по-обстойно да проучвам всички тези мемоарни разкази, които са доста тежки за четене, изключително събрани един след различен, разбрах че не става въпрос просто за една несправедливост, а за нещо доста по-страшно ".
Преди не е знаел доста за наложения режим в България. Когато Даскалов е младеж през 90-е години, показва мнение пред своята вуйна, че през социализма хората са живели по-спокойно. На тази имитация тя отвръща: " Че кое му е било спокойното - някой да влезе в къщата ти и да води тебе или татко ти ". " Тогава не я разбрах ", споделя създателят.
"...това е геноцид на българи против българи "
Книгата стартира с деветосептемврийския прелом в България през 1944 година, като акцентът пада върху първата провела се негласна чистка, обещана на Георги Димитров от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Трайчо Костов, който по-късно също става жертва на режима. Преминава през първите убити и потърпевши и съпътстващите събития.
Тримата основни герои са лагеристите Боян Кръстев, Борис Гигов и Божидар Витанов, всеки със своята история.
" Този геноцид е в спокойно време. Това не е време на война, където всеки може да вземе оръжие и да се отбрани. Това не е сломяване на въоръжена опозиция, тъй като няма нито въоръжаване, нито опозиция. Аз мисля, че това е било безпределно тъпо. За мен беше значимо да го направя като публицист, като жител, като човек, който това го поразява. Тук не приказваме за гонене на непозната раса, непозната нация. Не, че това може да се оправдае, само че това е геноцид на българи против българи "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ