Денят, в който Юнайтед умря и възкръсна
Милионите почитатели на Манчестър Юн носят в себе си болката от нещастието край летището в Мюнхен. Днес, 6 февруари, се навършват 60 години от гибелта на 23 души, измежду които осем футболисти, осем публицисти, четирима пасажери и трима от управлението на именития клуб. Историята е разказвана хиляди пъти и се е трансформирала в мрачна легенда. Няма по какъв начин в рубриката ни БЛИЦ Архив да не я напомним още веднъж.
В първи четвъртфинал за КЕШ Манчестър Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1 (голове на Боби Чарлтън и Еди Колман). В Белград на реванша англичаните единствено за половин час довеждат резултата до 3:0 с два гола на Боби Чарлтън и един на Денис Вайълет. След това домакините стигат до 3:3 след две попадения на Бора Костич и едно на Лазар Тасич, което обаче не е задоволително за крайната победа.
След мача самолетът „ Лорд Бъгли ", който е под полет 609 на британските кралски линии, каца в Мюнхен, с цел да зареди с керосин.
Снегът вали на парцали. По принцип самолетът не би трябвало да излети. Но поради прецизна домакинска стратегия, направена от британската футболна асоциация, мачове не могат да се отсрочват и надлежно футболистите не могат да преспят в Мюнхен. Самолетът прави два опита да излети, само че пистата е скъсена поради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. В последна сметка самолетът потегля с един разпален мотор, само че се плъзга по пистата.
Страхът към този момент е изписан по лицата на играчите. „ Ще загинем " крещи Джон Бери. Вместо да се отлепи от земята, самолетът се забива в една необитаема къща. Част от перките и опашката се разхвърчават встрани. А корпусът лумва от конфликт в хангар с гуми и бензин. Часът е 10 и 9 минути на 6 февруари 1958 година. Дата, която остава вечно в сърцата на почитателите на Ман Юнайтед.
Вратарят на тима, североирландецът Хари Грег, се трансформира в воин. В най-големия воин на най-черната нощ в историята на Юнайтед. Той съумява да измъкне от пламтящия аероплан първо Боби Чарлтън, а по-късно и Денис Вайълет, като ги хваща за крачолите. После връзва изпадналия в несвяст Боби за една изхвърчала от самолета в нивите седалка. След това чува детски вик и се втурва да извади 22-месечната Венона, а около нея и майка и Вера Лукич. Вера е брачна половинка на югославски посланик, работещ в Англия. Мъжът й урежда нейното пътешестване, като тогава Вера е бременна в четвъртия месец. След като оцелява, по-късно тя ражда момченце, кръстено Зоран.
На 27 октомври предходната година Хари Грег навърши 85 години. Остава в Юнайтед до 1966 година, записвайки общо 210 мача за отбора. Грег и Боби Чарлтън са единствени от оживелите край Мюнхен, които са живи и през днешния ден.
„ Хари беше моят избавител. И освен моят, тъй като избави доста хора. Включително малко момиченце и нейната бременна майка. Той прояви необикновено геройство, което малко хора биха сторили ”, твърди Боби Чарлтън към този момент години наред.
Самолетният капитан Кен Реймънт е измежду починалите, както и приятеля на сър Мат - Уили Сатиноф, който е единственият почитател на борда.
Сред тези, които не оцеляват, е и Дънкан Едуардс – необикновен футболен гений.
В една немска клиника оживелият Мат Бъзби се бори за живота си. След като е възобновен изцяло и се прибира назад в Англия, почитател на Юнайтед му споделя: " Вие оцеляхте, тъй като сте предназначен да развеете клубно ни знаме на най-високия връх. Рано или късно това ще се случи! ”. Слова, които след това се сбъдват.
Тринайсет дни по-късно за купата на Англия Манчестър Юнайтед побеждава Шефилд с 3:0, само че през месец май губи финала с 0:2 против Болтън. Тимът няма сили за пробив в шампионата за Купата на европейските първенци, нито пък на домашната сцена. На полуфиналите за КЕШ „ алените дяволи ” отстъпват на Милан след 2:1 вкъщи и 0:4 в Милано. В британското състезание тимът финишира чак на деветото място (шампион става Уулвърхямптън) и не съумява да завоюва трета поредна купа, откакто през 1956 и 1957 година победи на върха.
Мат Бъзби взема решение да направи нов тим с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Така Юнайтед, умрял на 6 февруари 1958 година, стартира постепенно и последователно своето съживяване.
Десет години по-късно през 1968 година Манчестър става европейски клубен първенец (4:1 на финала против Бенфика след продължения), като преди този момент два пъти печели купата на Англия (1965 и 1967). Мигът, в който взима Купата на европейските първенци в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и споделя: " Тази купа е за вас ".
Тимът става прочут като " Бебетата на Бъзби ". Днес на митичното оборудване „ Олд Трафорд ", на външната западна естрада има паметна плоча с имената на починалите, а специфичен часовник пред стадиона е спрял стрелките си тутакси на злополуката.
От октомври 1958 година се пее песента „ Цветята на Манчестър ". Песента е публично записана през 1962 година от групата „ Спинърс ".
Ако Едуардс беше оживял
Дънкан Едуардс почина на 21 години. Той умира в болница на 21 февруари, петнайсет дни след злополуката. Според мнозина това е един от най-големите гении в цялата история освен на британския, само че и на международния футбол.
„ Ако това снажно момче беше живо, Манчестър Юн щеше да стане европейски първенец още през 1958 година А същата година и Англия щеше да стане международен първенец. По-добър футболист от него не съм виждал и мисля, че няма да видя. Ако трябваше да играя цялостен живот единствено с един човек, това щеше да бъде той... " Това са думи на сър Боби Чарлтън.
За Едуардс се прави нещо, което за никой различен елементарен простосмъртен не е правено. Църквата в родния му град Дъдли, която носи името Сейнт Френсис, го е канонизирала. Образът на обаятелния нападател е изографисан върху витраж.
И до ден сегашен се разправят митове за този необикновено надарен юноша. Така да вземем за пример някогашният управител на Юнайтед Том Дохърти е безапелационен: " Спокойно може да забравите вашите Бест, Пеле или Марадона. Дънкан беше най-големият! "
ЖЕРТВИТЕ:
Футболисти: Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уелън
Членове на управлението: Уолтър Крикмър(секретар), Берт Уоли (треньор), Том Къри (треньор)
Журналисти: Алф Кларк, Дон Дейвис, Джордж Фолоус, Том Джаксън, Арчи Ледбрук, Хенри Роуз, Ерик Томпсън, Франк Суифт
Други пасажери: Кенет Реймънт, Бела Миклош (организатор на полета), Том Кейбъл, Уили Сатиноф (фен на Юнайтед)
ОЦЕЛЕЛИТЕ:
Джони Бери Джеки Бланчфлауър, Денис Вайълет, Рей Ууд, Мат Бъзби (мениджър), Франк Тейлър, Джеймс Тейн(пилот), Джордж Роджърс, Питър Хауърд, Боби Чарлтън, Бил Фулкс, Хари Грег, Кени Морганс, Алберт Сканлън, Тед Елиърд, Вера Лукич, Венона Лукич, Г-жа Миклош (съпругата на уредника на полета - починалия Бела Миклош), Н.Томашеви, Розмари Шевертон, Маргарет Белис
В първи четвъртфинал за КЕШ Манчестър Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1 (голове на Боби Чарлтън и Еди Колман). В Белград на реванша англичаните единствено за половин час довеждат резултата до 3:0 с два гола на Боби Чарлтън и един на Денис Вайълет. След това домакините стигат до 3:3 след две попадения на Бора Костич и едно на Лазар Тасич, което обаче не е задоволително за крайната победа.
След мача самолетът „ Лорд Бъгли ", който е под полет 609 на британските кралски линии, каца в Мюнхен, с цел да зареди с керосин.
Снегът вали на парцали. По принцип самолетът не би трябвало да излети. Но поради прецизна домакинска стратегия, направена от британската футболна асоциация, мачове не могат да се отсрочват и надлежно футболистите не могат да преспят в Мюнхен. Самолетът прави два опита да излети, само че пистата е скъсена поради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. В последна сметка самолетът потегля с един разпален мотор, само че се плъзга по пистата.
Страхът към този момент е изписан по лицата на играчите. „ Ще загинем " крещи Джон Бери. Вместо да се отлепи от земята, самолетът се забива в една необитаема къща. Част от перките и опашката се разхвърчават встрани. А корпусът лумва от конфликт в хангар с гуми и бензин. Часът е 10 и 9 минути на 6 февруари 1958 година. Дата, която остава вечно в сърцата на почитателите на Ман Юнайтед.
Вратарят на тима, североирландецът Хари Грег, се трансформира в воин. В най-големия воин на най-черната нощ в историята на Юнайтед. Той съумява да измъкне от пламтящия аероплан първо Боби Чарлтън, а по-късно и Денис Вайълет, като ги хваща за крачолите. После връзва изпадналия в несвяст Боби за една изхвърчала от самолета в нивите седалка. След това чува детски вик и се втурва да извади 22-месечната Венона, а около нея и майка и Вера Лукич. Вера е брачна половинка на югославски посланик, работещ в Англия. Мъжът й урежда нейното пътешестване, като тогава Вера е бременна в четвъртия месец. След като оцелява, по-късно тя ражда момченце, кръстено Зоран.
На 27 октомври предходната година Хари Грег навърши 85 години. Остава в Юнайтед до 1966 година, записвайки общо 210 мача за отбора. Грег и Боби Чарлтън са единствени от оживелите край Мюнхен, които са живи и през днешния ден.
„ Хари беше моят избавител. И освен моят, тъй като избави доста хора. Включително малко момиченце и нейната бременна майка. Той прояви необикновено геройство, което малко хора биха сторили ”, твърди Боби Чарлтън към този момент години наред.
Самолетният капитан Кен Реймънт е измежду починалите, както и приятеля на сър Мат - Уили Сатиноф, който е единственият почитател на борда.
Сред тези, които не оцеляват, е и Дънкан Едуардс – необикновен футболен гений.
В една немска клиника оживелият Мат Бъзби се бори за живота си. След като е възобновен изцяло и се прибира назад в Англия, почитател на Юнайтед му споделя: " Вие оцеляхте, тъй като сте предназначен да развеете клубно ни знаме на най-високия връх. Рано или късно това ще се случи! ”. Слова, които след това се сбъдват.
Тринайсет дни по-късно за купата на Англия Манчестър Юнайтед побеждава Шефилд с 3:0, само че през месец май губи финала с 0:2 против Болтън. Тимът няма сили за пробив в шампионата за Купата на европейските първенци, нито пък на домашната сцена. На полуфиналите за КЕШ „ алените дяволи ” отстъпват на Милан след 2:1 вкъщи и 0:4 в Милано. В британското състезание тимът финишира чак на деветото място (шампион става Уулвърхямптън) и не съумява да завоюва трета поредна купа, откакто през 1956 и 1957 година победи на върха.
Мат Бъзби взема решение да направи нов тим с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Така Юнайтед, умрял на 6 февруари 1958 година, стартира постепенно и последователно своето съживяване.
Десет години по-късно през 1968 година Манчестър става европейски клубен първенец (4:1 на финала против Бенфика след продължения), като преди този момент два пъти печели купата на Англия (1965 и 1967). Мигът, в който взима Купата на европейските първенци в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и споделя: " Тази купа е за вас ".
Тимът става прочут като " Бебетата на Бъзби ". Днес на митичното оборудване „ Олд Трафорд ", на външната западна естрада има паметна плоча с имената на починалите, а специфичен часовник пред стадиона е спрял стрелките си тутакси на злополуката.
От октомври 1958 година се пее песента „ Цветята на Манчестър ". Песента е публично записана през 1962 година от групата „ Спинърс ".
Ако Едуардс беше оживял
Дънкан Едуардс почина на 21 години. Той умира в болница на 21 февруари, петнайсет дни след злополуката. Според мнозина това е един от най-големите гении в цялата история освен на британския, само че и на международния футбол.
„ Ако това снажно момче беше живо, Манчестър Юн щеше да стане европейски първенец още през 1958 година А същата година и Англия щеше да стане международен първенец. По-добър футболист от него не съм виждал и мисля, че няма да видя. Ако трябваше да играя цялостен живот единствено с един човек, това щеше да бъде той... " Това са думи на сър Боби Чарлтън.
За Едуардс се прави нещо, което за никой различен елементарен простосмъртен не е правено. Църквата в родния му град Дъдли, която носи името Сейнт Френсис, го е канонизирала. Образът на обаятелния нападател е изографисан върху витраж.
И до ден сегашен се разправят митове за този необикновено надарен юноша. Така да вземем за пример някогашният управител на Юнайтед Том Дохърти е безапелационен: " Спокойно може да забравите вашите Бест, Пеле или Марадона. Дънкан беше най-големият! "
ЖЕРТВИТЕ:
Футболисти: Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уелън
Членове на управлението: Уолтър Крикмър(секретар), Берт Уоли (треньор), Том Къри (треньор)
Журналисти: Алф Кларк, Дон Дейвис, Джордж Фолоус, Том Джаксън, Арчи Ледбрук, Хенри Роуз, Ерик Томпсън, Франк Суифт
Други пасажери: Кенет Реймънт, Бела Миклош (организатор на полета), Том Кейбъл, Уили Сатиноф (фен на Юнайтед)
ОЦЕЛЕЛИТЕ:
Джони Бери Джеки Бланчфлауър, Денис Вайълет, Рей Ууд, Мат Бъзби (мениджър), Франк Тейлър, Джеймс Тейн(пилот), Джордж Роджърс, Питър Хауърд, Боби Чарлтън, Бил Фулкс, Хари Грег, Кени Морганс, Алберт Сканлън, Тед Елиърд, Вера Лукич, Венона Лукич, Г-жа Миклош (съпругата на уредника на полета - починалия Бела Миклош), Н.Томашеви, Розмари Шевертон, Маргарет Белис
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ