За кутията със сувенири. Как учат децата, които избягаха в България от войната
Милиони украински деца бяха принудени да изоставен домовете си поради войнатта. Над 35 000 от тях пристигнаха в България. Срещаме ви с Максим и Микола, които са от Украйна, само че в този момент живеят и учат в София.
Последният четвъртък на февруари е образователен ден в Украйна. 15-годишният Максим си е написал домашното предходната вечер и си е лежащ както нормално. Когато татко му го буди сутринта на 24 февруари, нищо към този момент не е същото.
“Този ден трябваше да стана за учебно заведение. Баща ми ме разсъни. Каза: “Войната стартира ”.
Максим е от град Днипро (Днепър), Централна Украйна, само че в този момент живее в София, България. След началото на съветската военна инвазия в страната му той отпътува дружно с майка си, която е бременна. Баща му остава в Украйна.
Сега Максим върви на учебно заведение в София и оказва помощ на майка си. Той е едно от десетките хиляди украински деца, избягали в България.
Две трети от децата в Украйна са били принудени да изоставен домовете си поради войната, която Русия стартира. Повече от половината украински бежанци са деца, сочат данни на Организация на обединените нации.
Сутринта в първия ден на войната
“Когато би трябвало да пътуваме някъде, майка ми подготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача ”, споделя Максим. “Смешното е, че първото нещо, което се сетих да взема, беше кутията ми със сувенири от всяка страна, в която съм бил. ”
Когато би трябвало да пътуваме някъде, майка ми подготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача.Максим
Максим и татко му взимат майка му от болничното заведение и потеглят с кола към град Ивано-Франковск в Западна Украйна. На излизане от града ги стопира полиция. Казва им, че има предизвестие за въздушна офанзива и би трябвало да се скрият в близката метростанция. Семейството обаче не остава там дълго.
“Трябваше да бързаме, с цел да не изпуснем рейса от Ивано-Франковск ”, споделя Максим. Баща му закарва него и майка му там и по-късно се връща назад в Днипро. Мъжете сред 18 и 60-годишна възраст не могат да напущат Украйна, тъй като подлежат на готовност.
От Западна Украйна Максим и майка му не престават сами. Те се качват на рейс до границата с Румъния. Минават я пешком. След това се качват на различен рейс. Остават в Румъния една седмица. След това пътуват до България.
В София живеят в апартамент, чийто наем е заплатен за един месец от компанията, в която работи чичо му.
“Събудих се от бомбардировките ”
Срещаме Максим в Британското учебно заведение в София (British School of Sofia). Тук учат 90 украински деца. Ръководството на частното учебно заведение единствено е решило да помогне и предлага гратис образование на децата от Украйна.
Там учи и 16-годишният Микола от Киев. Той също е дошъл в България след началото на непровокираната война на Русия против Украйна. Заедно със фамилията си той напуща Киев още на 24 февруари, само че не идва напряко в България.
Беше към пет часа и се разсъниха от бомбардировките.Микола
“Беше към пет часа и се разсъниха от бомбардировките. Погледнах през прозореца и видях, че всички съседи също са се събудили, качват се на колите и отпътуват от Киев ”, споделя той. “Със фамилията ми си взехме нещата и отидохме при другари в Централна Украйна. Останахме там една седмица. ”
След това Микола, майка му и сестра му идват в България. Тук им оказват помощ доброволци.
На учебно заведение в Украйна и в България
Максим и Микола не престават да учат в украинските си учебни заведения, само че часовете им са онлайн. Много от съучениците им също са напуснали градовете си или страната. Максим е трябвало да държи изпити след края на образователната година, само че те са анулирани поради войната.
Те учат и си пишат домашните за украинското учебно заведение откакто приключат часовете им в Британското учебно заведение. Там те учат британски и български, имат часове по точни науки и спорт.
Инициативата да помогне на украинските деца, бягащи от войната, е на управлението на частното учебно заведение. За задачата са наети нови учители, част от които също са украински бежанци.
Финансирането е от бюджета на учебното заведение. Родителите на учениците оказват помощ с дарения. Училището има потребност от за храната на учениците от Украйна.
От началото на войната в България са останали близо 100 000 украински бежанци. От тях над 35 000 са деца, по данни на държавния портал за украинските бежанци.
В български учебни заведения са записани обаче под 200 деца от Украйна от към 1000, изразили предпочитание. Министерството на образованието изясни пред Свободна Европа ниския интерес към ученето в български учебни заведения с продължаващите онлайн уроци на учебните заведения в Украйна.
Властите показват, че повода близо 800 от искащите деца да не са записани в български учебни заведения, са другите имунизационни календари в Украйна и България.
Войната и проектите за бъдещето
Войната пречи на Микола и Максим да осъществят проектите си за бъдещето. Микола е възнамерявал да приключи учебно заведение и да учи инженерни науки. Максим е трябвало да държи изпити и да приключи учебно заведение, а по-късно е желал да учи компютърни науки.
И двамата са мислили да заминат в чужбина, откакто завършат. Микола е обмислял да учи в университет в България.
Сега и двамата приказват единствено за проектите си да се върнат в Украйна незабавно щом могат.
“Със фамилията ми планираме да се върнем в Украйна през май. Но ще останем до тогава и ще забележим ”, споделя Микола.
Максим споделя, че майка му упорства да се върне у дома допустимо най-скоро. Тя желае да роди второто си дете в страната си.
“Но аз не съм сигурен, че това е безвредно. Аз и татко ми не сме съгласни ”, споделя той. “Във всеки миг до момента в който пътува може да има бомбардировка. Много се тормозя да я оставя да пътува сама. ”
Самият Максим се надява да може да се върне скоро. Ако с родителите му решат, че е безвредно, възнамерява да го направи още в края на май. И към този момент мисли какъв сувенир да си вземе от България - за кутията, която първо поставя в багажа, когато напуща дома си в първия ден от войната.
“От всяка страна, която навестявам, вземам някакъв сувенир. Може да е нещо малко, само че постоянно си взимам ”, споделя той. “От България мисля да е нещо с българската писменост. ”
на Британското учебно заведение в София, което образова гратис децата от Украйна, избягали от войната.
Последният четвъртък на февруари е образователен ден в Украйна. 15-годишният Максим си е написал домашното предходната вечер и си е лежащ както нормално. Когато татко му го буди сутринта на 24 февруари, нищо към този момент не е същото.
“Този ден трябваше да стана за учебно заведение. Баща ми ме разсъни. Каза: “Войната стартира ”.
Максим е от град Днипро (Днепър), Централна Украйна, само че в този момент живее в София, България. След началото на съветската военна инвазия в страната му той отпътува дружно с майка си, която е бременна. Баща му остава в Украйна.
Сега Максим върви на учебно заведение в София и оказва помощ на майка си. Той е едно от десетките хиляди украински деца, избягали в България.
Две трети от децата в Украйна са били принудени да изоставен домовете си поради войната, която Русия стартира. Повече от половината украински бежанци са деца, сочат данни на Организация на обединените нации.
Сутринта в първия ден на войната
“Когато би трябвало да пътуваме някъде, майка ми подготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача ”, споделя Максим. “Смешното е, че първото нещо, което се сетих да взема, беше кутията ми със сувенири от всяка страна, в която съм бил. ”
Когато би трябвало да пътуваме някъде, майка ми подготвя багажа. Но тя беше в болница и това стана моя задача.Максим
Максим и татко му взимат майка му от болничното заведение и потеглят с кола към град Ивано-Франковск в Западна Украйна. На излизане от града ги стопира полиция. Казва им, че има предизвестие за въздушна офанзива и би трябвало да се скрият в близката метростанция. Семейството обаче не остава там дълго.
“Трябваше да бързаме, с цел да не изпуснем рейса от Ивано-Франковск ”, споделя Максим. Баща му закарва него и майка му там и по-късно се връща назад в Днипро. Мъжете сред 18 и 60-годишна възраст не могат да напущат Украйна, тъй като подлежат на готовност.
От Западна Украйна Максим и майка му не престават сами. Те се качват на рейс до границата с Румъния. Минават я пешком. След това се качват на различен рейс. Остават в Румъния една седмица. След това пътуват до България.
В София живеят в апартамент, чийто наем е заплатен за един месец от компанията, в която работи чичо му.
“Събудих се от бомбардировките ”
Срещаме Максим в Британското учебно заведение в София (British School of Sofia). Тук учат 90 украински деца. Ръководството на частното учебно заведение единствено е решило да помогне и предлага гратис образование на децата от Украйна.
Там учи и 16-годишният Микола от Киев. Той също е дошъл в България след началото на непровокираната война на Русия против Украйна. Заедно със фамилията си той напуща Киев още на 24 февруари, само че не идва напряко в България.
Беше към пет часа и се разсъниха от бомбардировките.Микола
“Беше към пет часа и се разсъниха от бомбардировките. Погледнах през прозореца и видях, че всички съседи също са се събудили, качват се на колите и отпътуват от Киев ”, споделя той. “Със фамилията ми си взехме нещата и отидохме при другари в Централна Украйна. Останахме там една седмица. ”
След това Микола, майка му и сестра му идват в България. Тук им оказват помощ доброволци.
На учебно заведение в Украйна и в България
Максим и Микола не престават да учат в украинските си учебни заведения, само че часовете им са онлайн. Много от съучениците им също са напуснали градовете си или страната. Максим е трябвало да държи изпити след края на образователната година, само че те са анулирани поради войната.
Те учат и си пишат домашните за украинското учебно заведение откакто приключат часовете им в Британското учебно заведение. Там те учат британски и български, имат часове по точни науки и спорт.
Инициативата да помогне на украинските деца, бягащи от войната, е на управлението на частното учебно заведение. За задачата са наети нови учители, част от които също са украински бежанци.
Финансирането е от бюджета на учебното заведение. Родителите на учениците оказват помощ с дарения. Училището има потребност от за храната на учениците от Украйна.
От началото на войната в България са останали близо 100 000 украински бежанци. От тях над 35 000 са деца, по данни на държавния портал за украинските бежанци.
В български учебни заведения са записани обаче под 200 деца от Украйна от към 1000, изразили предпочитание. Министерството на образованието изясни пред Свободна Европа ниския интерес към ученето в български учебни заведения с продължаващите онлайн уроци на учебните заведения в Украйна.
Властите показват, че повода близо 800 от искащите деца да не са записани в български учебни заведения, са другите имунизационни календари в Украйна и България.
Войната и проектите за бъдещето
Войната пречи на Микола и Максим да осъществят проектите си за бъдещето. Микола е възнамерявал да приключи учебно заведение и да учи инженерни науки. Максим е трябвало да държи изпити и да приключи учебно заведение, а по-късно е желал да учи компютърни науки.
И двамата са мислили да заминат в чужбина, откакто завършат. Микола е обмислял да учи в университет в България.
Сега и двамата приказват единствено за проектите си да се върнат в Украйна незабавно щом могат.
“Със фамилията ми планираме да се върнем в Украйна през май. Но ще останем до тогава и ще забележим ”, споделя Микола.
Максим споделя, че майка му упорства да се върне у дома допустимо най-скоро. Тя желае да роди второто си дете в страната си.
“Но аз не съм сигурен, че това е безвредно. Аз и татко ми не сме съгласни ”, споделя той. “Във всеки миг до момента в който пътува може да има бомбардировка. Много се тормозя да я оставя да пътува сама. ”
Самият Максим се надява да може да се върне скоро. Ако с родителите му решат, че е безвредно, възнамерява да го направи още в края на май. И към този момент мисли какъв сувенир да си вземе от България - за кутията, която първо поставя в багажа, когато напуща дома си в първия ден от войната.
“От всяка страна, която навестявам, вземам някакъв сувенир. Може да е нещо малко, само че постоянно си взимам ”, споделя той. “От България мисля да е нещо с българската писменост. ”
на Британското учебно заведение в София, което образова гратис децата от Украйна, избягали от войната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ