Милиони изгинаха от глад, десетки хиляди бяха избити - и

Милиони изгинаха от апетит, десетки хиляди бяха избити - и все пак Сталин гръмко тръбеше: "Животът стана по-весел, приятели! ". Лъжата - точно на това се градеше сталинизмът, твърди немският историк Йорг Баберовски.

Ето фрагмент от обстойно есе на известния ценител на Русия Йорг Баберовски, оповестено на страниците на "Ди Цайт " и представено от dw.com:

Съветската тирания се опира върху концепцията, че болшевишката партия би трябвало да трансформира селяните в служащи, а служащите - в комунисти. В този смисъл болшевизмът е превъзпитателна и пречупваща власт. Оковани в стоманените вериги на терора, хората нямат сили да се опълчват на властта и да се съюзяват между тях за борба против нея. Един от инструментите, посредством които властта подчинява хората, са спуснатите от горната страна неистини. Защото когато принудиш хората да величаят лъжите като чиста истина, тогава властта ти е подсигурена. Е, понякога би трябвало да унищожаваш отклоняващите се от правата линия, с цел да може и последният песимист да проумее, че няма смисъл да се приказва истината. Защото диктаторът може да бъде сигурен във властта си едвам тогава, когато лъжата автоматизирано се отронва от устата на всеки един жител.

Сталин и лъжата

Лъжата става вездесъща и неудържима, тъй като таман тя споява връзката сред хората. Вярва се в нещо, което не съществува, а тези, които не имат вяра или го слагат под подозрение, са принудени да се подчиняват. Както всички групи, които са сложени под напън или се намират в изолираност, болшевиките се барикадират в личната си цитадела, зад чиито стени за истина се счита само това, което вождът е оповестил за истина. Невъзможно е да схванеш неуместните спектакли на обвинявания и покаяния, в случай че не си наясно с дисциплинарните ритуали, посредством които се консолидират властващите елити.

След години заплашване и дисциплиниране, в Съветския съюз лъжата последователно се трансформира в нормалност. И всеки руски човек е подготвен когато и да е да удостовери, че слънцето грее, до момента в който в реалност вали дъжд. Лъжата обаче вкарва диктатора в една неизбежна алтернатива. Сталин може да принуди всекиго да приказва лъжи, само че в следствие от това той самият към този момент не знае какво в действителност мислят неговите реализатори и наместниците му в провинцията. Тайната полиция го зарежда само с новините, които той желае да чуе: най-много информации за шпионски групировки и саботьори, които готвят покушения против вожда. Така Сталин се трансформира в заложник на личните си неистини, а параноята завладява и цялото му обграждане, което в последна сметка стартира да има вяра и на най-абсурдните истории, тъй като към този момент никой не може да направи разлика сред неистина и истина. Но това не е и значимо, тъй като властта е обезпечена с помощта на насадения боязън и смут.

Още при започване на 1930-те години лъжата плъзва навсякъде оттатък стените на центъра на властта. Пресата е сложена под цялостен надзор, а опозицията - победена, така че съвсем няма пространство, където може да се приказва по съвест. В учебните заведения се пеят химни във прослава на диктатурата и на вожда, нежеланите книги са отстранени от библиотеките, детските буквари - пренаписани, фотографиите - ретуширани. Бивши съратници на Сталин, изпаднали в недружелюбност, внезапно изчезват от старите фотоси. Историците и писателите имат право да пишат за историята само при изискване, че са подготвени да популяризират Лъжата. Цялата история е пренаписана, а вождът внезапно се оказва в центъра ѝ. И нито един историк към този момент не смее да загатва обстоятелства, които влизат в несъгласие с публично наложената интерпретация.

Сталин заличи паметта на руснаците

Така историческата просвета трансферира мост сред едно фиктивно минало и едно фиктивно настояще, които напълно опонират на всекидневния опит на хората. Лъжите се трансформират във обстоятелства. Работниците и селяните би трябвало един път вечно да не помнят, че в миналото е съществувала Русия, която не е била ръководена от Сталин и нему сходните. Милиони селяни усвояват писмеността на омразата и се научават да живеят в неистина. Паметта им е заличена, остарелият свят е заличен от спомените им. А лишени от минало, хората с подготвеност се хвърлят в обятията на лъжата.

В годините на всеобщия гнет умеенето да се преструваш се трансформира в застраховка „ Живот ". Онези, които умеят „ креативен " да си служат с лъжите, имат доста по-големи шансове за оцеляване от хората, които не осъзнават, че ежедневно са изложени на заплаха - както тези задгранични комунисти, които не владеят нито езика, нито нормалните конвенции, неизбежно нужни за всекидневното оцеляване в една непозната среда. В резултат от терора обществото се разпада, а жителите към този момент взаимодействат с страната само като обособени лица, неспособни да се обединят в опозиция против смъртната опасност. Всеки се опасява от другия, всеки мисли само по какъв начин да надживее другия.

Какво ли могат да създадат против лъжата тези милиони обособени и уплашени до гибел хора? Поданиците просто истерично се включват в хора, който ден след ден е заставен да пее химна на омразата. В тази атмосфера на произвол и смут, когато управляващите нощ след нощ забират хора от домовете им, с цел да ги отпратят вечно в небитието, най-важното е да останеш незабележим, да не се набиваш на очи. Абсурдът се трансформира във всекидневна нормалност. Така лъжата се оказва развъдена милиони пъти. И се трансформира в реалност, от която към този момент никой не може да избяга, написа в есето си немският историк Йорг Баберовски.