Защо Голямата криза е само спомен как София реши най-важния въпрос за един милионен град
Милиони хора, събрани на едно място, значи както голямо ползване, по този начин и не по-малко сметоотделяне. А мърсотията постоянно е проблем за който и да е огромен град в света и първи въпрос за решение.
Така е и в София. За последните 10 години обаче проблемите на столицата към този момент са доста по-далеч от тези на източния свят и доста по-близо до западния. Докато през 2009 година се чудехме къде да си изхвърлим кофата с отпадък и по какъв начин да вървим пешком по улиците, без да ни се повдига от смрадта на претъпкани контейнери, през днешния ден грижата в изнесена край село Яна, малко след Горни Богров. Там към този момент четвърта година " Столично дружество за отнасяне на боклуци ", по-известно като Завода за отпадък работи с цялостен годишен потенциал от 410 000 тона. А въпросът не е дали чувалите със боклук са събрани, а каква част от тях се рециклират по метод, който да им даде опция да бъдат употребявани още веднъж за потребностите на столичани.
Повече от 10 години след огромната рецесия с боклука от 2009-а София разполага с един от двата най-модерни завода за преправка на боклуци в Европа. Инсталация " Садината " разполага с 5 здания, в които се правят процесите по ръчно и машинно подбиране, преработване, биологично сушене и произвеждане на RDF гориво, а наоколо до нея площадка " Хан Богров " е с апаратура за отнасяне на био и зелени боклуци.
Компостирането, високият % на преработване и биологичното сушене на боклуци без външни материали донесоха коренна смяна за Столична община, в която сега депонирането на боклуци е сведено до едвам 15% на годишна база. Така, до момента в който през 2009 година всичкият отпадък отиваше в сметища, в този момент - през 2019-а, 85% от него се оползотворяват в инсталациите на завода. За информация - единствено от автоматизираното делене резултатът е към 2 тона алуминий дневно, най-вече от кен опаковки и дезодоранти.
Така е и в София. За последните 10 години обаче проблемите на столицата към този момент са доста по-далеч от тези на източния свят и доста по-близо до западния. Докато през 2009 година се чудехме къде да си изхвърлим кофата с отпадък и по какъв начин да вървим пешком по улиците, без да ни се повдига от смрадта на претъпкани контейнери, през днешния ден грижата в изнесена край село Яна, малко след Горни Богров. Там към този момент четвърта година " Столично дружество за отнасяне на боклуци ", по-известно като Завода за отпадък работи с цялостен годишен потенциал от 410 000 тона. А въпросът не е дали чувалите със боклук са събрани, а каква част от тях се рециклират по метод, който да им даде опция да бъдат употребявани още веднъж за потребностите на столичани.
Повече от 10 години след огромната рецесия с боклука от 2009-а София разполага с един от двата най-модерни завода за преправка на боклуци в Европа. Инсталация " Садината " разполага с 5 здания, в които се правят процесите по ръчно и машинно подбиране, преработване, биологично сушене и произвеждане на RDF гориво, а наоколо до нея площадка " Хан Богров " е с апаратура за отнасяне на био и зелени боклуци.
Компостирането, високият % на преработване и биологичното сушене на боклуци без външни материали донесоха коренна смяна за Столична община, в която сега депонирането на боклуци е сведено до едвам 15% на годишна база. Така, до момента в който през 2009 година всичкият отпадък отиваше в сметища, в този момент - през 2019-а, 85% от него се оползотворяват в инсталациите на завода. За информация - единствено от автоматизираното делене резултатът е към 2 тона алуминий дневно, най-вече от кен опаковки и дезодоранти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ