Милиарди скални образувания, наречени полиметални конкреции, съдържащи мед, никел, желязо,

Милиарди скални формирания, наречени полиметални конкреции, съдържащи мед, никел, желязо, манган, кобалт и редкоземни детайли, лежат в най-дълбоките елементи на морското дъно, където не прониква светлина.

Тези първични материали са от решаващо значение за стопанската система на Европейски Съюз, защото се употребяват за производството на акумулатори за електрически автомобили, слънчеви панели и полупроводници.

Сега блокът се надпреварва в напъните си да преодолее дефицита им, като открива нови вериги за доставки, само че доста от страните отхвърлят да добиват първични материали от океанското дъно, написа в материал по тематиката Euronews.

Учените знаят малко за неповторимите екосистеми, чието оцеляване зависи от тези конкреции, защото досега човечеството е вложило повече в проучването на дълбините на Космоса, в сравнение с в дълбините на океана.

Сега геополитическата конкуренция за проучване на морското дъно с недоказана технология тревожи природозащитниците, които сигнализират за необратими вреди върху морските екосистеми, а мнението на международните водачи е разграничено.

Европейската комисия и Европейският парламент са водещи в апелите за интернационален мораториум върху дълбоководния рандеман на потребни изкопаеми, до момента в който не бъдат запълнени научните пропуски. " Нашите опасения са свързани със отбраната и възобновяване на морската среда, дълбоководното биоразнообразие и смекчаването на изменението на климата ", съобщи представител на Европейската комисия пред Euronews.

Въздействието на замърсяването и загубата на биологично многообразие върху рибарството и доставките на морски артикули също буди угриженост.

Европейски Съюз е вложил над 80 млн. евро в проучвателен планове, свързани с дълбоководния рандеман, като резултатите демонстрират обилни пропуски.

" Необходими са дълготрайни изследвания, с цел да се оцени цялостният набор от въздействия на минното дело върху бентосното и дълбоководното океанско биоразнообразие и екосистемните услуги, както и техният капацитет за възобновяване ", добави представителят на Европейска комисия.

Водещи индустриални играчи също приканиха за мораториум. BMW, Volvo, Гугъл и Samsung дадоха заричане да не купуват метали, добити от океанското дъно.

Досега обаче единствено седем държави-членки на Европейски Съюз – Испания, Франция, Германия, Швеция, Ирландия, Финландия и Португалия намерено са призовали за прекъсване на добива.

Някои страни се разграничават от позицията на Европейски Съюз.

Белгия приготвя законодателство, което да дефинира при какви условия държавното управление може да " спонсорира употребата на дадена компания в избран миг в бъдеще ", съгласно нейното министерство на външните работи. Представители на белгийските експлоатационни компании са придружавали държавното управление по време на договарянията на Международния орган за морското дъно (ISA), малко прочут междуправителствен орган, отговарящ за регулирането на дълбоководния рандеман в интернационалните води.

Липсата на единогласие в Европейски Съюз подкопава напъните за мораториум.

" По време на съвещанията няма представител на Европейски Съюз, който да взема думата от името на всички държави-членки. Вместо това всяка изрича личната си позиция ", счита Клаудия Кремерс, теоретичен помощник по интернационално ръководство на океана в IDDRI.

Норвегия може да стане първата страна в света, която ще добива метали от океанското дъно. Правителствено решение за отваряне на 281 000 кв. км – повърхност с размерите на Италия, за рандеман от морското дъно ще бъде гласувано в норвежкия парламент тази есен.

Макар Норвегия да твърди, че добивът ще бъде резистентен и виновен, природозащитниците предизвестяват, че в случай че бъде признато от Народното събрание, това ще бъде едно от най-лошите екологични решения, вземани в миналото от страната.

Обединеното кралство също отхвърли да поддържа мораториума, макар апела на група опозиционни депутати към министър-председателя Риши Сунак.

" Гласовете против дълбоководния рандеман в никакъв случай не са били толкоз мощни, само че шепа държавни управления като Норвегия и Обединеното кралство държат на ползите си ", съобщи Халдис Тйелдфлаат Хеле, деятел в " Грийнпийс " – Скандинавия. " Започването на дълбоководен рандеман в Арктика би било закононарушение. Норвегия е водеща в света, само че очевидно не е схванала за възходящата съпротива против тази разрушителна промишленост ", добавя той.

Предложената от Норвегия зона за рандеман на потребни изкопаеми включва архипелага Шпицберген в Арктика – зона под норвежки суверенитет, в която други страни, в това число Европейски Съюз и Обединеното кралство, исторически са се употребили с равни права за комерсиална активност в нейните води. Съгласно Договора от Шпицберген от 1920 година подписалите го страни следва да имат еднакъв достъп за лов на риба, както и за промишлени, минни и търговски действия.

Ако не бъдат чути апелите на Европейски Съюз за прекъсване на дълбоководния рандеман, неговите съседи биха могли да продължат с употребата в региони, в които могат да претендират за права върху ресурсите.

" Между европейските страни и Норвегия се води деен спор по отношение на правата върху континенталния шелф към Шпицберген ", съобщи представител на Коалицията за запазване на дълбоководните запаси, обединяване на интернационалните организации. " Намерението на Норвегия да отвори зоната за дълбоководен рандеман ще добави разногласия по отношение на нуждата от отбрана на сензитивната морска среда от такива разрушителни действия. "

" Дълбоко спорен е фактът, че норвежкото държавно управление предлага да отвори Арктика за екологично опустошаване, до момента в който страните в МСА към момента договарят дали въобще би трябвало да се прави дълбоководен рандеман ", съгласно Хеле от " Грийнпийс ". " По създание те играят на хазарт с интернационалното право и заплашват връзките със прилежащите страни и репутацията си на океанска страна ", добавя той.