Милиардерите не представляват монолитна група. Стив Джобс беше много по-различен

Милиардерите не съставляват монолитна група. Стив Джобс беше доста по-различен Бил Гейтс. Илон Мъск и Питър Тийл нямат доста пресечни точки, а явно и не таят изключително позитивно мнение един за различен. Уорън Бъфет обича тихата игра на бридж, до момента в който Ричард Брансън избира кайт сърфинг през Ламанша.

Макар че всеки член на клуба на свръх богатите има разнообразни желания, политически визии и личностни черти, това не значи, че сред тези хора няма никакви прилики. Проведени са голям брой изследвания, чиято цел е да разкрият какви тъкмо са хората, които дефинираме като притежатели на „ предприемачески дух “, с разнообразни резултати. Хората, които постоянно работят с най-богатите, обаче виждат редица общи характерности в тяхното държание.

Манфред Кетс де Врис споделя, че е следил много от тях в работата си като коуч, психоаналитик и професор по мениджмънт. Той счита, че тази група хора има няколко общи черти:

Мотивация

Не е изненадващо, че един от най-ясно различимите индикатори, които подсказват, че един човек ще стане извънредно състоятелен, е желанието на този човек да бъде богат.  

„ Много самоиздигнали се милиардери имат друг мироглед спрямо елементарните предприемачи. Те са доста целенасочени и имат. Те имат способността да си показват разнообразни пътища в бъдеще “, споделя Де Врис.

Решителност

Милиардерите също по този начин не се отхвърлят елементарно. „ Когато се сблъскват с рецесии и провали, те не подхващат нужните дейности с цел да продължат напред. Те не тънат в самосъжаление и не изпадат в меланхолия. Освен това, милиардерите знаят, че триумфът не за една нощ. Те работят в границите на дълготраен времеви небосвод “, твърди той.

Социални умения

Повечето милиардери са осъзнали, че започването на нови бизнес инициативи не е интензивност, която се прави от един човек. „ Предвид техните междуличностни умения, те имат способността да убеждават другите да се включат в осъществяването на техните фантазии. Освен това, без да бъдат възпирани от критици и скептици, те не одобряват „ не “ за отговор и постоянно намират способи да заобиколят трудностите пред тях “, споделя Де Врис.

Инакомислие

Трудно бихте могли да забележите благоприятни условия, които никой различен не вижда, в случай че метода ви на мислене съответствува с този на останалите.

„ Докато другите хора прекарват времето си в опити да се впишат измежду останалите, супер богатите вървят по свои личен път. За тях опълчването на общоприетите разбирания е нещо обикновено. Много от тях даже обичат да плуват против течението и изпитват стеснение при мисълта, че техните хрумвания са прекомерно мейнстрийм ”, споделя той.

Самочувствие

Супер богатите имат вяра в личните си качества. Те гледат на триумфа като на резултат от напъните, които са положили, а не като на някаква композиция от шанс, орис или съответни условия. Те имат вяра, че няма проблем, който не могат да не могат да разрешат, сподели Де Врис. Тази линия обаче може да се трансформира в рискова, когато стигне крайни степени, защото може да докара до липса на съпричастност към по-необлагодетелстваните хора.

Силна вътрешен глас

Според Де Врис, това е една от чертите на милиардерите, които не получават изключително внимание. „ В съпоставяне със средностатистическите корпоративни мениджъри, супер богатите хора взимат доста решения на база на своята вътрешен глас, а не на супер детайлни разбори. По някакъв метод те съумяват да свият пропастта сред съзнателната и несъзнателната част на мозъка “, споделя той.

Конкурентност

„ Самоиздигналите се милиардери процъфтяват в изискванията на мощна конкуренцията. Всъщност, доста от тях могат да се похвалят със спортни оценки, които са ги научили по какъв начин да преследват успеха. Този им опит също по този начин ги е научил по какъв начин да се оправят с разочарованието от загубата и да се изправят още веднъж на крайници “, споделя Де Врис.

Толерантност към риска

Хората, които са в „ развой на преобразяване в милиардери “, знаят по какъв начин да поемат изчислени опасности, твърди той. „ За тях отбягването на риска не е пътя към огромни достижения. В същото време те постоянно се питат по какъв начин могат да лимитират загубите си. С други думи, те са толерантни към риска, само че не и импулсивни “, споделя Де Врис.

............

Джесика Стилман , бизнес блогър, за