Съединението
Милена МИЛОШЕВА
Руско-турската война (1877-1878 г.) довежда до Освобождението на България и слага на нов стадий нейното развиване в динамичния XIX "век на нациите ". Официалното признание на възобновената българска държавност става обаче не със Санстефанския кротичък контракт, а с извършения от 1 юни до 1 юли 1878 година Берлински конгрес. Решенията от този конгрес разпокъсват България на пет елементи. Северна България и Софийското поле съставляват Княжество България, което е самостоятелно под висшата власт на султана. На юг от Стара планина изкуствено е основана провинция Източна Румелия (най-голяма роля за това има британската дипломация), която остава под директната политическа и военна власт на султана в изискванията на административна автономност. Беломорието, Македония и Източна Тракия са върнати на Високата врата, като чл.23 от Берлинския контракт планува промени там, които да доведат до автономност. Потвърдено е предаването на Северна Добруджа на Румъния и на Нишко, Пиротско и Враня - на Сърбия.
Решенията на Берлинския конгрес слагат началото на българския народен въпрос. Докато 480 година българите търсят метод да се освободят, в десетилетията след 1878 година ще търсят метод да се обединят. Договорът от Берлин затвърждава и балканските несъгласия. Именно решенията, които разпокъсват нацията ни, са повода за присъединяване на България в Балканските войни, Първата и Втората международни война.
Българският народ не приема Берлинския контракт, а огромна част от научната общност го дефинира като диктат. Чрез дипломатически и бунтовни акции народът се стреми да се сплоти в естествените си етнически граници (петиции, молби, заявления, подписки до съветските управляващи и до западните Велики сили; Кресненско-Разложкото въстание).
Съединисткото дело се разпростира незабавно след Берлинския конгрес и основаването на Източна Румелия. Временното съветско ръководство в провинцията съумява да наложи на управителни постове в администрацията българи, да сътвори Устав на Източна Румелия, доста непосредствен до Търновската конституция, и нещо доста значимо - посредством "гимнастически сдружения " да образова мъжката част от популацията да си служи с оръжие. По молба на ген. Тотлебен съветският император Александър II се съгласява оръжието, останало след превъоръжаването на съветската войска, да се даде на локалното население. Правителствата на Княжество България поддържат съединистката концепция, само че няколко пъти, заради интернационалната обстановка, я оставят настрана от дневния си ред.
На 10 февруари 1885 година в столицата на Източна Румелия Пловдив е основан Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК) с ръководител Захарий Стоянов и секретар Иван Андонов. Според Програмата на комитета негова съществена цел е избавление и
обединяване на българския народ
посредством взаимни дейности от двете страни на Стара планина. От февруари до юли 1885 година популацията на Източна Румелия е под въздействието на изявленията на Захарий Стоянов във в. "Борба ". Комитетът провежда тържества за бележити дати, откриват се контакти с дейци на македонските комитети в Княжеството, подкрепят се чети в Македония.
Преломен миг в активността на БТЦРК е съвещанието на 25 юли 1885 година в с. Дермен дере. На него е определено ново управление в състав Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович и пристигналите от Княжеството Коста Паница и Димитър Ризов. Делегатите вземат решение съединението да се реализира единствено сред Княжество България и Източна Румелия. Макар и да не дава отговор на българския националноосвободителен блян, позицията е реалистична. Ако се включи и Македония, противодействието на балканските страни и Великите сили ще е още по-силно.
Сава Муткуров и Димитър Ризов отиват в Княжеството, с цел да съгласуват проектите с княз Батенберг. Но ориста е решила да сплоти българите и без координиране на проекти. На 2 септември 1885 година в Панагюрище, пред черквата и под звъна на камбаните, събралото се голям брой скандира: "Долу Румелия! Да живее Съединението! " В идващите дни избухва въстание в с. Голямо Конаре отпред с Продан Тишков, пловдивският префект е задържан. БТЦРК взема решение, че би трябвало да работи незабавно.
На 6 септември 1885 година отряди бойци под командването на Данаил Николаев обкръжават конака на военачалник губернатора на Източна Румелия. Гаврил Кръстевич е знаел за акцията, само че не прави даже опит да се възползва от правото си да извика турски гарнизон. Излиза от конака с думите: "И аз съм българин. " В Пловдив е прочетена разгласа, формирана от Захарий Стоянов. В провинцията е основано Временно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, а главнокомандващ е Данаил Николаев. Усилено се приготвя готовност на популацията, благодарение на съветски офицери е формиран проект за вероятно нахлуване от страна на Турция. От селищата към Пловдив идват въоръжени отряди, подготвени да пазят Съединението.
Временното държавно управление с депеша упорства княз Батенберг да признае Съединението. На 8 септември князът легитимира Съединението. На идващия ден - 9 септември, княз Батенберг, министър-председателят Петко Каравелов и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов идват в Пловдив, с цел да поддържат обществено акцията.
Съединението се обрисува като
общобългарско независимо дело
Увеличават се опциите на България да оказва по-ефективна материална, дипломатическа и политическа помощ на българите, останали под непозната власт. За обединената българска страна обаче занапред следва най-голямото тестване - интернационалната отбрана на Съединението. По същността си то е нарушаване на Берлинския контракт. Поради персоналната си злост към княз Батенберг и обстоятелството, че Русия не е известена авансово, съветският император Александър III не поддържа Съединението. Императорът даже подрежда съветските офицери в българската армия да се изтеглят. Английското държавно управление изпраща нота до Германия и Италия за дейности. Разбирайки, че Руската империя не поддържа Съединението, Англия заема противоположна позиция. Чрез този акт Британската империя цели да понижи съветското въздействие. Франция приканва балканските съседи на България да се въздържат от враждебни дейности, а Великите сили да подхващат обща интернационална акция. Германия желае интернационална конференция. От голямо значение е ходът на Австро-Унгария. През 1881 година тя е сключила скришен контракт със Сърбия, с който й дава поддръжката си за разширение на южната й граница. Подходите на Австрийската империя подкопават съветското въздействие в Белград. Сърбия и Гърция се афишират против Съединението, страхувайки се от бъдещо обединяване на България и Македония. Турция декларира, че си резервира правото да реши въпроса с военна мощ. На младата българска дипломация се пада достойнството да отбрани Съединението.
В края на 1885-а България разпростира дипломатическа атака. Делегация отпред с митрополит Климент отива в Русия за диалози с император Александър III; от Русия Иван Евстатиев Гешов отива в Лондон и Париж, а българският дипломатически представител в Букурещ посещава Виена; делегация от Южна България (Източна Румелия) отпред с доктор Стоян Чомаков и Иван Хаджипетров посещава Истанбул. На 24 октомври в Цариград стартира конференция. Работата й е прекратена, когато на 2 ноември сред България и Сърбия заговарят оръдията. От дипломатическа отбраната на Съединението за българите се трансформира във военна.
Сърбия афишира война на България, тъй като е нарушен Берлинският контракт. Причините обаче са по-дълбоки. Сръбската страна се притеснява от обединена и мощна България, която като натурален държавен, културен и нравствен център може да притегли и българите от Македония и да засегне съществено сръбските ползи там. Западната ни съседка има териториални искания към Трънско, Радомирско и Видинско. Сръбският крал Милан не е изключително известен в личната си страна и посредством тази война желае да увеличи престижа си. Неговите думи за спора са, че ще си направи военна разходка до София.
Сърбия стартира войната с 60-хилядна войска, подготвена и съвременно въоръжена с помощта на великодушен австро-унгарски заем. Сръбската войска е командвана от генерали с военен опит от две войни против Турция. Най-важната задача получава Нишавската войска - тя би трябвало да настъпи на изток, да превземе София и да разбие идващите от южната граница български войски. Другата задача е за Тимошката войска, която би трябвало да влезе във Видин и да овладее Северозападна България.
Българската войска е доста по-лошо екипирана от сръбската, по-малобройна и без военен опит. В нея най-високият чин е майор, по тази причина и спорът остава в историята като
"война на капитани против генерали "
По-голямата част от родната армия е по границата с Турция, откъдето се чака нахлуване. Независимо от всички условия, изброени дотук, българските бойци освен пазят почтено родината, само че и печелят безапелационно войната.
Решителните борби са от 5 до 7 ноември на територията на Сливница и нейните покрайнини. Българските бойци са превозени с трен от Пловдив до Саранбей, след което не престават пешком. Издръжливостта им надминава всички упования. Воините са тържествено посрещнати в София от министър-председателя Петко Каравелов, който ги изпраща към Сливница. На 5 ноември стартират тежките боеве. Още същия ден Атанас Бендерев, пълководец на северния бранш на българската позиция, дружно с отряда си разрушава сърбите при Мека црев. На 6 ноември кап. Зафиров отблъсква сърбите при Комшица, което обърква проектите на сръбското командване. Крал Милан бяга от бойното поле и се открива в Пирот. Моравската дивизия обаче заплашително настава към българския фланг. Сърбите са към 8000 души. Българското командване изпраща против тях отряда на кап. Стоян Кисьов, наброяващ към 2500 души. Българският отряд е разрушен при Брезник, само че стопира с един ден сръбското нахлуване, което се оказва от огромна значимост за хода на войната. На 7 ноември сърбите търпят погром при височините Три уши и отстъпват. При Гургулят е разрушена и Моравската дивизия от отряда на кап. Стоян Попов. Сливница е избавена. Героизмът на нейните бранители е възпят от Иван Вазов в стихотворението "Новото гробище над Сливница ".
На 10 ноември е високомерен Драгоман, не след дълго пада и Цариброд. На 14 и 15 ноември се водят сражения за Пирот, където сръбската армия още веднъж се оказва неспособна да се опълчи на българското нахлуване. Крал Милан се обръща към западноевропейските страни да спрат българите. В Северозападна България отрядът на Атанас Узунов разрушава непознатите войски при Белоградчик. Последните съумяват да обсадят Видин, само че не и да го завладяват.
Сърбия е изправена пред цялостен погром. Нейният поръчител Австро-Унгария се намесва, с цел да я избави. Австрийският посланик в Белград декларира на българското основно командване, че в случай че не спре настъплението, ще срещне австро-унгарски щикове.
Сръбско-българската война приключва на 7 декември 1885 година с подписано помирение. Същинският кротичък контракт е подписан на 19 февруари идната година в Букурещ без териториални промени. Българските бойци, опълченци и доброволци сполучливо пазят делото и идеята на своя народ. Българите потвърждават своето изконно право да бъдат един народ и свободни. Поклон пред българския дух!
.jpg )
Руско-турската война (1877-1878 г.) довежда до Освобождението на България и слага на нов стадий нейното развиване в динамичния XIX "век на нациите ". Официалното признание на възобновената българска държавност става обаче не със Санстефанския кротичък контракт, а с извършения от 1 юни до 1 юли 1878 година Берлински конгрес. Решенията от този конгрес разпокъсват България на пет елементи. Северна България и Софийското поле съставляват Княжество България, което е самостоятелно под висшата власт на султана. На юг от Стара планина изкуствено е основана провинция Източна Румелия (най-голяма роля за това има британската дипломация), която остава под директната политическа и военна власт на султана в изискванията на административна автономност. Беломорието, Македония и Източна Тракия са върнати на Високата врата, като чл.23 от Берлинския контракт планува промени там, които да доведат до автономност. Потвърдено е предаването на Северна Добруджа на Румъния и на Нишко, Пиротско и Враня - на Сърбия.
Решенията на Берлинския конгрес слагат началото на българския народен въпрос. Докато 480 година българите търсят метод да се освободят, в десетилетията след 1878 година ще търсят метод да се обединят. Договорът от Берлин затвърждава и балканските несъгласия. Именно решенията, които разпокъсват нацията ни, са повода за присъединяване на България в Балканските войни, Първата и Втората международни война.
Българският народ не приема Берлинския контракт, а огромна част от научната общност го дефинира като диктат. Чрез дипломатически и бунтовни акции народът се стреми да се сплоти в естествените си етнически граници (петиции, молби, заявления, подписки до съветските управляващи и до западните Велики сили; Кресненско-Разложкото въстание).
Съединисткото дело се разпростира незабавно след Берлинския конгрес и основаването на Източна Румелия. Временното съветско ръководство в провинцията съумява да наложи на управителни постове в администрацията българи, да сътвори Устав на Източна Румелия, доста непосредствен до Търновската конституция, и нещо доста значимо - посредством "гимнастически сдружения " да образова мъжката част от популацията да си служи с оръжие. По молба на ген. Тотлебен съветският император Александър II се съгласява оръжието, останало след превъоръжаването на съветската войска, да се даде на локалното население. Правителствата на Княжество България поддържат съединистката концепция, само че няколко пъти, заради интернационалната обстановка, я оставят настрана от дневния си ред.
На 10 февруари 1885 година в столицата на Източна Румелия Пловдив е основан Български скришен централен революционен комитет (БТЦРК) с ръководител Захарий Стоянов и секретар Иван Андонов. Според Програмата на комитета негова съществена цел е избавление и
обединяване на българския народ
посредством взаимни дейности от двете страни на Стара планина. От февруари до юли 1885 година популацията на Източна Румелия е под въздействието на изявленията на Захарий Стоянов във в. "Борба ". Комитетът провежда тържества за бележити дати, откриват се контакти с дейци на македонските комитети в Княжеството, подкрепят се чети в Македония.
Преломен миг в активността на БТЦРК е съвещанието на 25 юли 1885 година в с. Дермен дере. На него е определено ново управление в състав Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович и пристигналите от Княжеството Коста Паница и Димитър Ризов. Делегатите вземат решение съединението да се реализира единствено сред Княжество България и Източна Румелия. Макар и да не дава отговор на българския националноосвободителен блян, позицията е реалистична. Ако се включи и Македония, противодействието на балканските страни и Великите сили ще е още по-силно.
Сава Муткуров и Димитър Ризов отиват в Княжеството, с цел да съгласуват проектите с княз Батенберг. Но ориста е решила да сплоти българите и без координиране на проекти. На 2 септември 1885 година в Панагюрище, пред черквата и под звъна на камбаните, събралото се голям брой скандира: "Долу Румелия! Да живее Съединението! " В идващите дни избухва въстание в с. Голямо Конаре отпред с Продан Тишков, пловдивският префект е задържан. БТЦРК взема решение, че би трябвало да работи незабавно.
На 6 септември 1885 година отряди бойци под командването на Данаил Николаев обкръжават конака на военачалник губернатора на Източна Румелия. Гаврил Кръстевич е знаел за акцията, само че не прави даже опит да се възползва от правото си да извика турски гарнизон. Излиза от конака с думите: "И аз съм българин. " В Пловдив е прочетена разгласа, формирана от Захарий Стоянов. В провинцията е основано Временно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, а главнокомандващ е Данаил Николаев. Усилено се приготвя готовност на популацията, благодарение на съветски офицери е формиран проект за вероятно нахлуване от страна на Турция. От селищата към Пловдив идват въоръжени отряди, подготвени да пазят Съединението.
Временното държавно управление с депеша упорства княз Батенберг да признае Съединението. На 8 септември князът легитимира Съединението. На идващия ден - 9 септември, княз Батенберг, министър-председателят Петко Каравелов и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов идват в Пловдив, с цел да поддържат обществено акцията.
Съединението се обрисува като
общобългарско независимо дело
Увеличават се опциите на България да оказва по-ефективна материална, дипломатическа и политическа помощ на българите, останали под непозната власт. За обединената българска страна обаче занапред следва най-голямото тестване - интернационалната отбрана на Съединението. По същността си то е нарушаване на Берлинския контракт. Поради персоналната си злост към княз Батенберг и обстоятелството, че Русия не е известена авансово, съветският император Александър III не поддържа Съединението. Императорът даже подрежда съветските офицери в българската армия да се изтеглят. Английското държавно управление изпраща нота до Германия и Италия за дейности. Разбирайки, че Руската империя не поддържа Съединението, Англия заема противоположна позиция. Чрез този акт Британската империя цели да понижи съветското въздействие. Франция приканва балканските съседи на България да се въздържат от враждебни дейности, а Великите сили да подхващат обща интернационална акция. Германия желае интернационална конференция. От голямо значение е ходът на Австро-Унгария. През 1881 година тя е сключила скришен контракт със Сърбия, с който й дава поддръжката си за разширение на южната й граница. Подходите на Австрийската империя подкопават съветското въздействие в Белград. Сърбия и Гърция се афишират против Съединението, страхувайки се от бъдещо обединяване на България и Македония. Турция декларира, че си резервира правото да реши въпроса с военна мощ. На младата българска дипломация се пада достойнството да отбрани Съединението.
В края на 1885-а България разпростира дипломатическа атака. Делегация отпред с митрополит Климент отива в Русия за диалози с император Александър III; от Русия Иван Евстатиев Гешов отива в Лондон и Париж, а българският дипломатически представител в Букурещ посещава Виена; делегация от Южна България (Източна Румелия) отпред с доктор Стоян Чомаков и Иван Хаджипетров посещава Истанбул. На 24 октомври в Цариград стартира конференция. Работата й е прекратена, когато на 2 ноември сред България и Сърбия заговарят оръдията. От дипломатическа отбраната на Съединението за българите се трансформира във военна.
Сърбия афишира война на България, тъй като е нарушен Берлинският контракт. Причините обаче са по-дълбоки. Сръбската страна се притеснява от обединена и мощна България, която като натурален държавен, културен и нравствен център може да притегли и българите от Македония и да засегне съществено сръбските ползи там. Западната ни съседка има териториални искания към Трънско, Радомирско и Видинско. Сръбският крал Милан не е изключително известен в личната си страна и посредством тази война желае да увеличи престижа си. Неговите думи за спора са, че ще си направи военна разходка до София.
Сърбия стартира войната с 60-хилядна войска, подготвена и съвременно въоръжена с помощта на великодушен австро-унгарски заем. Сръбската войска е командвана от генерали с военен опит от две войни против Турция. Най-важната задача получава Нишавската войска - тя би трябвало да настъпи на изток, да превземе София и да разбие идващите от южната граница български войски. Другата задача е за Тимошката войска, която би трябвало да влезе във Видин и да овладее Северозападна България.
Българската войска е доста по-лошо екипирана от сръбската, по-малобройна и без военен опит. В нея най-високият чин е майор, по тази причина и спорът остава в историята като
"война на капитани против генерали "
По-голямата част от родната армия е по границата с Турция, откъдето се чака нахлуване. Независимо от всички условия, изброени дотук, българските бойци освен пазят почтено родината, само че и печелят безапелационно войната.
Решителните борби са от 5 до 7 ноември на територията на Сливница и нейните покрайнини. Българските бойци са превозени с трен от Пловдив до Саранбей, след което не престават пешком. Издръжливостта им надминава всички упования. Воините са тържествено посрещнати в София от министър-председателя Петко Каравелов, който ги изпраща към Сливница. На 5 ноември стартират тежките боеве. Още същия ден Атанас Бендерев, пълководец на северния бранш на българската позиция, дружно с отряда си разрушава сърбите при Мека црев. На 6 ноември кап. Зафиров отблъсква сърбите при Комшица, което обърква проектите на сръбското командване. Крал Милан бяга от бойното поле и се открива в Пирот. Моравската дивизия обаче заплашително настава към българския фланг. Сърбите са към 8000 души. Българското командване изпраща против тях отряда на кап. Стоян Кисьов, наброяващ към 2500 души. Българският отряд е разрушен при Брезник, само че стопира с един ден сръбското нахлуване, което се оказва от огромна значимост за хода на войната. На 7 ноември сърбите търпят погром при височините Три уши и отстъпват. При Гургулят е разрушена и Моравската дивизия от отряда на кап. Стоян Попов. Сливница е избавена. Героизмът на нейните бранители е възпят от Иван Вазов в стихотворението "Новото гробище над Сливница ".
На 10 ноември е високомерен Драгоман, не след дълго пада и Цариброд. На 14 и 15 ноември се водят сражения за Пирот, където сръбската армия още веднъж се оказва неспособна да се опълчи на българското нахлуване. Крал Милан се обръща към западноевропейските страни да спрат българите. В Северозападна България отрядът на Атанас Узунов разрушава непознатите войски при Белоградчик. Последните съумяват да обсадят Видин, само че не и да го завладяват.
Сърбия е изправена пред цялостен погром. Нейният поръчител Австро-Унгария се намесва, с цел да я избави. Австрийският посланик в Белград декларира на българското основно командване, че в случай че не спре настъплението, ще срещне австро-унгарски щикове.
Сръбско-българската война приключва на 7 декември 1885 година с подписано помирение. Същинският кротичък контракт е подписан на 19 февруари идната година в Букурещ без териториални промени. Българските бойци, опълченци и доброволци сполучливо пазят делото и идеята на своя народ. Българите потвърждават своето изконно право да бъдат един народ и свободни. Поклон пред българския дух!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ