Милена ФУЧЕДЖИЕВА: Време е да обърнем внимание на свестните хора
Милена Фучеджиева е сценаристка, дружно с Елена Иванова, на нашумелия ефирен сериал „ Пътят на честта” по Нова тв. Тя е известна писателка, сценаристка, публицистка, създател на бестселъра "Сексът и комунизмът ", на още няколко сборника с есета и разкази, на текста и на тв сериала "7 часа разлика " и още мн. други. Баща ѝ е писателят Дико Фучеджиев, дълготраен шеф на Народния спектакъл "Иван Вазов ", а майка ѝ, Пиринка Хаджиева, е била редактор и сценарист на документални филми. Милена е потомка на македонския революционен жанр Хаджиеви от Голешево. Тя е учила две години актьорско майсторство, след което приключва кинорежисура в НАТФИЗ. Между 1973 и 1976 година живее и учи в Париж. През 1990 година емигрира в Съединени американски щати., а от 2010 година живее в България.
- „ Пътят на честта” е измежду най-успешните бг сериали напоследък, който се излъчва от Нова тв. Г-жо Фучеджиева, какво ви предизвика да изберете такова философско заглавие за сюжета?
- Първоначалното заглавие беше „ Жена на достойнството “, само че взехме решение, че всеки човек извървява пътя на достойнството си, без значение дали е жена или мъж. Този път стартира от момента на осъзнаването ни като хора, поемащи отговорности. Случва се някъде в пубертета, когато започваме мъчително да разбираме света на възрастните. И от този миг нататък тръгваме по него или се отклоняваме от него. Той е много явен и прав за тези, които имат силата да запазят чистотата си – като Кера, която е възпитана да бъде почтена и виновна, а ориста непрестанно й слага тежки тествания, сякаш да види дали тя ще издържи. И тя устоя. Има хора като нея. Във времето, в което живеем, за тях е много мъчно, тъй като сходни хора не са склонни към взаимни отстъпки. Компромисите не са безусловно път на безчестието, само че несъмнено отклоняват човек от вътрешната му права. С партньорката ми Елена Иванова се опитваме да разкажем на феновете ни една модерна, от време на време жестока, само че реалистична приказка за компликациите на всеки българин по пътя на достойнството, и другите реакции на тестванията.
- Казват, че един филм е толкоз добър, колкото са мощни облиците на негативните герои в него. Вашите Бонка и Димитър са пълнокръвно зли и проклети, но това действително ли е? Възможно ли е човек да е единствено злобен или единствено добър?
- Напълно действително е. Познавам такива хора. Те са като захласнати. А може би в действителност са захласнати, в случай че човек има вяра в съществуването на Дявола. Аз имам от време на време подозрения, че в действителност има някаква тъмна мощ, която съумява да се промъкне в душите на хората и да дирижира дейностите им да предизвикват зло. Бонка и Димитър нямат сетива за нищо и никой различен с изключение на личните си стремежи. Те са социопати, изключително Бонка. Димитър е неин артикул. Освен обаче, че носи нейните гени, той в никакъв случай не е бил обичан както починалия й различен наследник Огнян. Димитър постоянно се е чувствал подценен и е намразил и майка си и света, което, несъмнено, не е опрощение за престъпното му държание.
Част от екипа на "Пътят на достойнството " след фотоси
- Какъв е вашият път на достойнството, можем ли да ви разпознаем в някой от екранните облици във кино лентата?
- Не, аз не съм нито толкоз добра колкото Кера, нито толкоз неприятна, колкото Киро Християнина. За страдание обликът на Киро беше редуциран до елементарен умопобъркан, а драматургично той е доста по-нюансиран и бездънен. Моят път на достойнството е да не отстъпвам правилата си с оптималната успеваемост, макар пречките и неприятните изненади, които ориста поставя като трудности на пътя на всеки човек. Каквито и свирепи борби да съм водила от време на време, към този момент съм съумяла да не се огъвам толкоз, че да не се одобрявам.
- Казвате, че думите, сюжетите и облиците, които създавате, са вашата градина. Как я поддържате, с цел да е постоянно свежа и завладяваща?
- Прекарвам задоволително време сама със себе си, с цел да мога да мисля и да работя. Самотата и тишината са ми нужни, с цел да мога да преправям света към мен и да екстрахирам от него това, което в действителност ме вълнува. Информационно провокациите са ужасно доста и е нужна сериозна централизация, с цел да може човек да отсее зърното от плявата. А от там да има задоволително тишина и с цел да чуе кое от шума в близост ще се отдели в глас, който ще му проговори. Интуицията ми е най-хубавият ми консултант. Разбира се, чувам и хората към мен, само че към този момент знам, че вътрешният ми глас е най-хубавият ми другар и доста внимавам в нюансите му.
- Мислите ли някой ден да напишете сюжет и за пътя на безчестието, за какъвто май има обилие от материал по нашите земи?
- Всъщност сериалът е за контраста сред достойнството и безчестието – героите на Димитър, Бонка, Камен и Киро желаят да смажат Кера, Калоян и фамилията му. Това е борбата на всеки почтен човек в България. Мисля, че задоволително дълго се приказва – и без необикновен резултат - за умни и красиви хора с усет, време е да обърнем внимание на свестните хора, които не постоянно са естети с изискани разбирания за света, някои от тях даже може да слушат чалга, само че пък са свестни, положителни хора. Думата „ добрина “ няма по какъв начин да бъде заместена от „ умност “. И в действителност това са единствено понятия. Най-важното е в България да стартират да се съблюдават законите на всякакво равнище. И да не се краде и лъже по този начин поголовно.
- Минаха 30 години от промяната на режима на 10 ноември 1989 година Написахте превъзходна книга за времето преди тази дата – „ Сексът и комунизмът” и чудесни сюжети по-късно – „ Седем часа разлика”, „ Пътят на честта”. Кои нравствени качества, определящи достойнството, загубихме по този път?
- Не мисля, че нещо е изгубено. Трудностите по пътя възпитават темперамент. Никой не може да принуди никого да загуби своята истина и вярата си, в случай че те не са били симулация, самозаблуда. Хората на всички места са комплицирани от невъзможността да реализират баланс сред желанието да реализират фантазиите си за по-добър живот и натиска от медиите да антагонизират. Всъщност по кое време се е живяло по-добре от в този момент? Не мисля, че в България е имало време в което хората да са били по този начин всеобщо задоволени материално с домове, домашна техника, облекла, храна, благоприятни условия за пътешестване, независимост и така нататък Когато се научим да виждаме чашата на половина цялостна, а не на половина празна, тогава и атмосферата на истерично неодобрение ще се успокои. Естествено, че има мафия и корупция, само че тях ги има на всички места. В Испания се краде от еврофондове на пакост, в Гърция също, в Италия да не приказваме. Там мафията в никакъв случай не е преставала да бъде мощна. Непримиримостта към тези феномени би трябвало да е безапелационна, само че в името на нормалността на бъдещите генерации би било добре тези, които ги възпитават да управляват желанието си да разискват хора зад тила им, ей по този начин, тъй като сме на един непреходно селски площад. Липсата на образование влече всичко надолу. За мен това е най-големият проблем на българския народ. Не може да се извиняваме с комунизма, ченгетата и прехода до края на света. Светът ще свърши и отново ще кажем: „ Мамка им на тия ченгета”. Всеки да потърси ченгето в себе си, този микро-подлец, който го кара да гледа непрестанно в паницата на другия и да го разисква в отрицателна светлина, да се стреми да го унищожи, и да направи всичко по силите си да хареса личния си свят, това малко житейско пространство, което обитаваме с околните си. А оттова да открие мира в душата си. Всичко отвън нея е вторично, а един народ е цялост от души. Няма по какъв начин да се живее щастливо, в случай че непрекъснато изпитваме мазохистичното наслаждение на отрицанието. Някак срамно е, че сме толкоз надолу в класацията за благополучие, в случай, че доста по-бедни от нас страни са по-напред.
Милена Фучеджиева с щерка си Радина
- „ Пътят на честта” е измежду най-успешните бг сериали напоследък, който се излъчва от Нова тв. Г-жо Фучеджиева, какво ви предизвика да изберете такова философско заглавие за сюжета?
- Първоначалното заглавие беше „ Жена на достойнството “, само че взехме решение, че всеки човек извървява пътя на достойнството си, без значение дали е жена или мъж. Този път стартира от момента на осъзнаването ни като хора, поемащи отговорности. Случва се някъде в пубертета, когато започваме мъчително да разбираме света на възрастните. И от този миг нататък тръгваме по него или се отклоняваме от него. Той е много явен и прав за тези, които имат силата да запазят чистотата си – като Кера, която е възпитана да бъде почтена и виновна, а ориста непрестанно й слага тежки тествания, сякаш да види дали тя ще издържи. И тя устоя. Има хора като нея. Във времето, в което живеем, за тях е много мъчно, тъй като сходни хора не са склонни към взаимни отстъпки. Компромисите не са безусловно път на безчестието, само че несъмнено отклоняват човек от вътрешната му права. С партньорката ми Елена Иванова се опитваме да разкажем на феновете ни една модерна, от време на време жестока, само че реалистична приказка за компликациите на всеки българин по пътя на достойнството, и другите реакции на тестванията.
- Казват, че един филм е толкоз добър, колкото са мощни облиците на негативните герои в него. Вашите Бонка и Димитър са пълнокръвно зли и проклети, но това действително ли е? Възможно ли е човек да е единствено злобен или единствено добър?
- Напълно действително е. Познавам такива хора. Те са като захласнати. А може би в действителност са захласнати, в случай че човек има вяра в съществуването на Дявола. Аз имам от време на време подозрения, че в действителност има някаква тъмна мощ, която съумява да се промъкне в душите на хората и да дирижира дейностите им да предизвикват зло. Бонка и Димитър нямат сетива за нищо и никой различен с изключение на личните си стремежи. Те са социопати, изключително Бонка. Димитър е неин артикул. Освен обаче, че носи нейните гени, той в никакъв случай не е бил обичан както починалия й различен наследник Огнян. Димитър постоянно се е чувствал подценен и е намразил и майка си и света, което, несъмнено, не е опрощение за престъпното му държание.
Част от екипа на "Пътят на достойнството " след фотоси
- Какъв е вашият път на достойнството, можем ли да ви разпознаем в някой от екранните облици във кино лентата?
- Не, аз не съм нито толкоз добра колкото Кера, нито толкоз неприятна, колкото Киро Християнина. За страдание обликът на Киро беше редуциран до елементарен умопобъркан, а драматургично той е доста по-нюансиран и бездънен. Моят път на достойнството е да не отстъпвам правилата си с оптималната успеваемост, макар пречките и неприятните изненади, които ориста поставя като трудности на пътя на всеки човек. Каквито и свирепи борби да съм водила от време на време, към този момент съм съумяла да не се огъвам толкоз, че да не се одобрявам.
- Казвате, че думите, сюжетите и облиците, които създавате, са вашата градина. Как я поддържате, с цел да е постоянно свежа и завладяваща?
- Прекарвам задоволително време сама със себе си, с цел да мога да мисля и да работя. Самотата и тишината са ми нужни, с цел да мога да преправям света към мен и да екстрахирам от него това, което в действителност ме вълнува. Информационно провокациите са ужасно доста и е нужна сериозна централизация, с цел да може човек да отсее зърното от плявата. А от там да има задоволително тишина и с цел да чуе кое от шума в близост ще се отдели в глас, който ще му проговори. Интуицията ми е най-хубавият ми консултант. Разбира се, чувам и хората към мен, само че към този момент знам, че вътрешният ми глас е най-хубавият ми другар и доста внимавам в нюансите му.
- Мислите ли някой ден да напишете сюжет и за пътя на безчестието, за какъвто май има обилие от материал по нашите земи?
- Всъщност сериалът е за контраста сред достойнството и безчестието – героите на Димитър, Бонка, Камен и Киро желаят да смажат Кера, Калоян и фамилията му. Това е борбата на всеки почтен човек в България. Мисля, че задоволително дълго се приказва – и без необикновен резултат - за умни и красиви хора с усет, време е да обърнем внимание на свестните хора, които не постоянно са естети с изискани разбирания за света, някои от тях даже може да слушат чалга, само че пък са свестни, положителни хора. Думата „ добрина “ няма по какъв начин да бъде заместена от „ умност “. И в действителност това са единствено понятия. Най-важното е в България да стартират да се съблюдават законите на всякакво равнище. И да не се краде и лъже по този начин поголовно.
- Минаха 30 години от промяната на режима на 10 ноември 1989 година Написахте превъзходна книга за времето преди тази дата – „ Сексът и комунизмът” и чудесни сюжети по-късно – „ Седем часа разлика”, „ Пътят на честта”. Кои нравствени качества, определящи достойнството, загубихме по този път?
- Не мисля, че нещо е изгубено. Трудностите по пътя възпитават темперамент. Никой не може да принуди никого да загуби своята истина и вярата си, в случай че те не са били симулация, самозаблуда. Хората на всички места са комплицирани от невъзможността да реализират баланс сред желанието да реализират фантазиите си за по-добър живот и натиска от медиите да антагонизират. Всъщност по кое време се е живяло по-добре от в този момент? Не мисля, че в България е имало време в което хората да са били по този начин всеобщо задоволени материално с домове, домашна техника, облекла, храна, благоприятни условия за пътешестване, независимост и така нататък Когато се научим да виждаме чашата на половина цялостна, а не на половина празна, тогава и атмосферата на истерично неодобрение ще се успокои. Естествено, че има мафия и корупция, само че тях ги има на всички места. В Испания се краде от еврофондове на пакост, в Гърция също, в Италия да не приказваме. Там мафията в никакъв случай не е преставала да бъде мощна. Непримиримостта към тези феномени би трябвало да е безапелационна, само че в името на нормалността на бъдещите генерации би било добре тези, които ги възпитават да управляват желанието си да разискват хора зад тила им, ей по този начин, тъй като сме на един непреходно селски площад. Липсата на образование влече всичко надолу. За мен това е най-големият проблем на българския народ. Не може да се извиняваме с комунизма, ченгетата и прехода до края на света. Светът ще свърши и отново ще кажем: „ Мамка им на тия ченгета”. Всеки да потърси ченгето в себе си, този микро-подлец, който го кара да гледа непрестанно в паницата на другия и да го разисква в отрицателна светлина, да се стреми да го унищожи, и да направи всичко по силите си да хареса личния си свят, това малко житейско пространство, което обитаваме с околните си. А оттова да открие мира в душата си. Всичко отвън нея е вторично, а един народ е цялост от души. Няма по какъв начин да се живее щастливо, в случай че непрекъснато изпитваме мазохистичното наслаждение на отрицанието. Някак срамно е, че сме толкоз надолу в класацията за благополучие, в случай, че доста по-бедни от нас страни са по-напред.
Милена Фучеджиева с щерка си Радина
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ