Покоят на непобедената човешка личност или памет за Валерия Новодворская
Милен Радев,
Преди 8 години на 12 юли 2014, си отиде Валерия Новодворская.
Тя напусна този свят в разгара на първата съветска експанзия против Украйна и заграбването на Крим, на огромни елементи от Луганска и Донецка области. Напусна го тогава, когато нейният глас против злото от Кремъл бе н а с ъ щ н о нужен…
Днес сме ужасени очевидци на новата, към този момент пълномащабна война на путинския фашистки режим против Украйна.
Как може да не си спомним за Валерия Илинична и нейните непрекъснати
предизвестия и предвиждания на това, което се случва през днешния ден
Почувствах потребност да напиша нещо в нейна памет, да напомня за тези, които я ценяха и да поясня за по-младите, нейната неповторима фигура на герой за правдата и свободата.
Но откакто извадих от архива тези редове, писани 2014, вечерта след новината за гибелта й, разбрах, че нищо друго и нищо повече от казаното тогава не мога да прибавя. Всяко изречение стои, като че ли съм го писал през днешния ден.
Покрусени. Осиротели
В Москва умря Валерия Новодворская
На 64 години, изумена от „ инфекциозна интоксикация “ тя намира покой след своя неспокоен, енергично и почтено изживян, в действителност храбър живот.
Тя намира покоя, който Воланд бе заречен на измъчения Майстор, само че нейният покой е покоят на непобедената човешка персона.
Както единствено малко на брой по света, след претърпените от нея затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, насмешки и преследвания при „ действителния социализъм “ и „ нереалната перестройка “, та чак до днешния съвременен ретро-сталинизъм, Валерия Новодворская остана несломена, непобедена и напълно безстрашна.
Най-свободният човек, който познавам
И индивидът, който най-осмислено и уверено ненавиждаше болшевишката руска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по личните й думи „ поради пошлостта, жестокостта, нелепостта и несвободата “
Хилядите й читатели, поклонници и фенове стоим през днешния ден пред една незапълнима празнина.
Тъй неповторим и вдъхновяващ бе гласът й, такава виталност, подигравка, духовитост и изстрадана мъдрост бликаше от нея, така международно неповторима бе фигурата й на самостоятелен и нестрахуващ се от никого герой за свободата, за истината и достолепието на индивида, че неналичието й няма по какъв начин да не направи живота ни по-беден и сив.
От тук нататък единствено ще препрочитаме и ще се ровим из стотиците й публикации, ще слушаме и гледаме незабравимите й спонтанни, лакътушещи като джазова импровизация видеокоментари по злободневни и безконечни тематики. Но в никакъв случай повече няма да чуем мнението й за настоящи събития, няма да съпоставяме с нея оценките си за този и оня популяризирал или опозорил се съвременник, за тази смела или онази мърляшка постъпка на хора, на политици и страни.
Немногобройната читава Русия осиротя. Човешкото пространство в тази днешна същинска империя на злото, както постоянно я наричаше починалата Валерия, се свива до неразпознаваемост.
В Москва господства изчадието на кремълския престол, поддържано от одобрителното ръмжене на многомилионна навалица хипнотизирани, оскотели русияни. Хищно настървени за непознато благополучие и за непознати трудови богатства.
Без умната, благородна и непреклонна човешка фигура на Валерия Новодворская Русия все по-неудържимо се трансформира в
лагер на чумавите и прокажените,
заплашителен образец за заплашване на непослушни деца и на лекомислени нации, един действително сбъднат земен пъкъл под синьото небе…
В дългия си и паметен диалог с украинския публицист Дмитро Гордон през 2008 година Валерия Илинична бе загатнала, че след 40 години дисидентски стаж, тя като стрелян човек е виждала и доста по-страшни облици от Путин и подобен като него не може да я изплаши. Ако се наложи, продължи тя, сама съм подготвена да изпия чашката с полоний, тъй като такава гибел е къде, къде по-лека от това на което той и сътрудниците му са способни.
Днес по този начин и не знаем дали въпреки всичко не е изпила в действителност чашката…
Валерия напуща нашия свят в тези дни, в които съветски военни елементи с танкове и ракетни установки пресичат границата с Украйна, навлизат в украински градове и към този момент без намигвания и превземки стартират своя поход на Запад, против демокрацията, против европейския ред, против цивилизацията и хуманизма.
Затова, когато желаем ярък път на тази измъчена душа, когато се заричаме паметта й да бъде светла и безконечна, не може да не се провикнем след нея:
Валерия Илинична, бъдете наша застъпница г о р е, тъй като идва потребност велика!
Мракът над Русия е от през вчерашния ден още по-безпросветен.
Затова пък на небето свети нова звезда, по която можем да се ориентираме…
Берлин, 13 юли 2014 година
Б.Р. Чуйте достоверния глас на Новодворская и едно от последните и пророчества:
Преди 8 години на 12 юли 2014, си отиде Валерия Новодворская.
Тя напусна този свят в разгара на първата съветска експанзия против Украйна и заграбването на Крим, на огромни елементи от Луганска и Донецка области. Напусна го тогава, когато нейният глас против злото от Кремъл бе н а с ъ щ н о нужен…
Днес сме ужасени очевидци на новата, към този момент пълномащабна война на путинския фашистки режим против Украйна.
Как може да не си спомним за Валерия Илинична и нейните непрекъснати
предизвестия и предвиждания на това, което се случва през днешния ден
Почувствах потребност да напиша нещо в нейна памет, да напомня за тези, които я ценяха и да поясня за по-младите, нейната неповторима фигура на герой за правдата и свободата.
Но откакто извадих от архива тези редове, писани 2014, вечерта след новината за гибелта й, разбрах, че нищо друго и нищо повече от казаното тогава не мога да прибавя. Всяко изречение стои, като че ли съм го писал през днешния ден.
Покрусени. Осиротели
В Москва умря Валерия Новодворская
На 64 години, изумена от „ инфекциозна интоксикация “ тя намира покой след своя неспокоен, енергично и почтено изживян, в действителност храбър живот.
Тя намира покоя, който Воланд бе заречен на измъчения Майстор, само че нейният покой е покоят на непобедената човешка персона.
Както единствено малко на брой по света, след претърпените от нея затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, насмешки и преследвания при „ действителния социализъм “ и „ нереалната перестройка “, та чак до днешния съвременен ретро-сталинизъм, Валерия Новодворская остана несломена, непобедена и напълно безстрашна.
Най-свободният човек, който познавам
И индивидът, който най-осмислено и уверено ненавиждаше болшевишката руска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по личните й думи „ поради пошлостта, жестокостта, нелепостта и несвободата “
Хилядите й читатели, поклонници и фенове стоим през днешния ден пред една незапълнима празнина.
Тъй неповторим и вдъхновяващ бе гласът й, такава виталност, подигравка, духовитост и изстрадана мъдрост бликаше от нея, така международно неповторима бе фигурата й на самостоятелен и нестрахуващ се от никого герой за свободата, за истината и достолепието на индивида, че неналичието й няма по какъв начин да не направи живота ни по-беден и сив.
От тук нататък единствено ще препрочитаме и ще се ровим из стотиците й публикации, ще слушаме и гледаме незабравимите й спонтанни, лакътушещи като джазова импровизация видеокоментари по злободневни и безконечни тематики. Но в никакъв случай повече няма да чуем мнението й за настоящи събития, няма да съпоставяме с нея оценките си за този и оня популяризирал или опозорил се съвременник, за тази смела или онази мърляшка постъпка на хора, на политици и страни.
Немногобройната читава Русия осиротя. Човешкото пространство в тази днешна същинска империя на злото, както постоянно я наричаше починалата Валерия, се свива до неразпознаваемост.
В Москва господства изчадието на кремълския престол, поддържано от одобрителното ръмжене на многомилионна навалица хипнотизирани, оскотели русияни. Хищно настървени за непознато благополучие и за непознати трудови богатства.
Без умната, благородна и непреклонна човешка фигура на Валерия Новодворская Русия все по-неудържимо се трансформира в
лагер на чумавите и прокажените,
заплашителен образец за заплашване на непослушни деца и на лекомислени нации, един действително сбъднат земен пъкъл под синьото небе…
В дългия си и паметен диалог с украинския публицист Дмитро Гордон през 2008 година Валерия Илинична бе загатнала, че след 40 години дисидентски стаж, тя като стрелян човек е виждала и доста по-страшни облици от Путин и подобен като него не може да я изплаши. Ако се наложи, продължи тя, сама съм подготвена да изпия чашката с полоний, тъй като такава гибел е къде, къде по-лека от това на което той и сътрудниците му са способни.
Днес по този начин и не знаем дали въпреки всичко не е изпила в действителност чашката…
Валерия напуща нашия свят в тези дни, в които съветски военни елементи с танкове и ракетни установки пресичат границата с Украйна, навлизат в украински градове и към този момент без намигвания и превземки стартират своя поход на Запад, против демокрацията, против европейския ред, против цивилизацията и хуманизма.
Затова, когато желаем ярък път на тази измъчена душа, когато се заричаме паметта й да бъде светла и безконечна, не може да не се провикнем след нея:
Валерия Илинична, бъдете наша застъпница г о р е, тъй като идва потребност велика!
Мракът над Русия е от през вчерашния ден още по-безпросветен.
Затова пък на небето свети нова звезда, по която можем да се ориентираме…
Берлин, 13 юли 2014 година
Б.Р. Чуйте достоверния глас на Новодворская и едно от последните и пророчества:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ