В САЩ е патентована микровълновата печка
Микровълновата фурна (често наричана и микровълнова печка) е домашен електроуред, употребяващ силата на микровълните за обработка на храна. За разлика от класическата фурна в готварската печка, при микровълновата се реализира нагряване по едно и също време в целия размер на храната. Използва се най-вече за стопляне на към този момент сготвена храна, в това число полуфабрикати, само че с нея може и да се готви.
История
Американският инженер Пърси Спенсър пръв вижда способността на свърхвисокочестотното лъчение да нагрява артикули и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретението Спенсър работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на съоръжение за радари. Според легендата, когато Спенсър прави опити с следващия магнетрон, вижда, че парче шоколад в джоба му се е разтопило. Според друга версия, той вижда, че се е нагрял сандвичът, комплициран върху включения магнетрон. Възможно е повода за изобретението да е просто опарване, само че от търговски съображения трябвало да се пази имиджът на уреда.
Патентът за микровълнова фурна е публикуван през 1950 година Първата в света СВЧ печка „ Radarange “ е създадена през 1947 година от компанията Raytheon и е предопределена не за подготвяне на храна, а за бързо топене на артикули и е употребена извънредно от военните (във войнишки столови и в столовите на военни болници). Височината ѝ била примерно колкото човешки растеж, масата е 340 kg, мощността – 3 kW, което примерно е два пъти повече от мощността на модерна битова СВЧ печка. През 1949 година стартира серийното ѝ произвеждане. Печката коствала към $3000.
Принцип на деяние
За загряване на храната в микровълнова фурна се употребяват електромагнитни талази с периодичност от микровълновия диапазон (за битовите фурни това е 2,45 GHz, само че има индустриални модели с работна периодичност 915 MHz), при която избрани молекули с огромен диполен миг (например вода или мазнини) гълтам сила и протича диелектрично нагряване. Продукти, съдържащи малко вода или мазнини, се нагряват мъчно в микровълнова фурна. Трудно се нагряват и храни и субстанции с дребен tg δ (тангенс делта – ъгъл на диелектрични загуби). Микровълните имат стерилизиращо деяние.
Домашните микровълнови фурни работят на периодичност 2,45 GHz, т.е. дължина на вълната λ = 12,23 cm. Eлектромагнитните талази се генерират от специфична радиолампа – магнетрон, която е захранена с високо непрекъснато напрежение – към 4 000 V, и по вълновод постъпват в камерата с храната. Камерата има форма на паралелепипед, като стените ѝ са железни, като се изключи стъклената малка врата. От вътрешната страна на малката врата, както и пред гнездото на осветителната лампа, са сложени железни решетки с отвори, неведнъж по-малки от дължината на вълната, тъй че да попречват разпространяването на вълните отвън камерата, т.е. камерата сама по себе си съставлява фарадеев кафез. Освен това микровълновите фурни са снабдени със отбрана, която стопира излъчването на микровълни при отваряне на вратата по време на готвене. Защитите постоянно са няколко, самостоятелни една от друга. Също по този начин фурните имат вентилатор, който охлажда оборудването и вентилира размера за готвене. В множеството микровълнови фурни храната се слага върху въртяща се подложка за по-равномерно нагряване, а по-скъпите модели са снабдени и с въртящ се рефлектор, ситуиран на тавана на камерата. Някои модерни микровълнови фурни имат и грил опция за комбинирано печене (микровълни + грил), което покачва качеството на сготвената храна.
Управление
Микровълновите фурни могат да имат механично или електронно ръководство. Тези с механично се ръководят нормално посредством два регулатора – посредством единия се настройва мощността (която се контролира на правилото включено – изключено, с изменчиво съответствие при редуването им), а посредством другия (таймера) – времето за нагряване. При микровълнови печки с електронно ръководство времето се настройва с акуратност до 1 s посредством електронен панел за ръководство и имат специфични стратегии за готвене според от типа на храната. По-новите модели имат инверторни зареждания, които употребяват широчинно-импулсна модулация, с цел да се обезпечи дейно дълготрайно загряване при понижена мощ, тъй че храните да са нагряват по-равномерно при обещано равнище на мощ и да се нагряват по-бързо, без да се повредят от неравномерно нагряване.
История
Американският инженер Пърси Спенсър пръв вижда способността на свърхвисокочестотното лъчение да нагрява артикули и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретението Спенсър работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на съоръжение за радари. Според легендата, когато Спенсър прави опити с следващия магнетрон, вижда, че парче шоколад в джоба му се е разтопило. Според друга версия, той вижда, че се е нагрял сандвичът, комплициран върху включения магнетрон. Възможно е повода за изобретението да е просто опарване, само че от търговски съображения трябвало да се пази имиджът на уреда.
Патентът за микровълнова фурна е публикуван през 1950 година Първата в света СВЧ печка „ Radarange “ е създадена през 1947 година от компанията Raytheon и е предопределена не за подготвяне на храна, а за бързо топене на артикули и е употребена извънредно от военните (във войнишки столови и в столовите на военни болници). Височината ѝ била примерно колкото човешки растеж, масата е 340 kg, мощността – 3 kW, което примерно е два пъти повече от мощността на модерна битова СВЧ печка. През 1949 година стартира серийното ѝ произвеждане. Печката коствала към $3000.
Принцип на деяние
За загряване на храната в микровълнова фурна се употребяват електромагнитни талази с периодичност от микровълновия диапазон (за битовите фурни това е 2,45 GHz, само че има индустриални модели с работна периодичност 915 MHz), при която избрани молекули с огромен диполен миг (например вода или мазнини) гълтам сила и протича диелектрично нагряване. Продукти, съдържащи малко вода или мазнини, се нагряват мъчно в микровълнова фурна. Трудно се нагряват и храни и субстанции с дребен tg δ (тангенс делта – ъгъл на диелектрични загуби). Микровълните имат стерилизиращо деяние.
Домашните микровълнови фурни работят на периодичност 2,45 GHz, т.е. дължина на вълната λ = 12,23 cm. Eлектромагнитните талази се генерират от специфична радиолампа – магнетрон, която е захранена с високо непрекъснато напрежение – към 4 000 V, и по вълновод постъпват в камерата с храната. Камерата има форма на паралелепипед, като стените ѝ са железни, като се изключи стъклената малка врата. От вътрешната страна на малката врата, както и пред гнездото на осветителната лампа, са сложени железни решетки с отвори, неведнъж по-малки от дължината на вълната, тъй че да попречват разпространяването на вълните отвън камерата, т.е. камерата сама по себе си съставлява фарадеев кафез. Освен това микровълновите фурни са снабдени със отбрана, която стопира излъчването на микровълни при отваряне на вратата по време на готвене. Защитите постоянно са няколко, самостоятелни една от друга. Също по този начин фурните имат вентилатор, който охлажда оборудването и вентилира размера за готвене. В множеството микровълнови фурни храната се слага върху въртяща се подложка за по-равномерно нагряване, а по-скъпите модели са снабдени и с въртящ се рефлектор, ситуиран на тавана на камерата. Някои модерни микровълнови фурни имат и грил опция за комбинирано печене (микровълни + грил), което покачва качеството на сготвената храна.
Управление
Микровълновите фурни могат да имат механично или електронно ръководство. Тези с механично се ръководят нормално посредством два регулатора – посредством единия се настройва мощността (която се контролира на правилото включено – изключено, с изменчиво съответствие при редуването им), а посредством другия (таймера) – времето за нагряване. При микровълнови печки с електронно ръководство времето се настройва с акуратност до 1 s посредством електронен панел за ръководство и имат специфични стратегии за готвене според от типа на храната. По-новите модели имат инверторни зареждания, които употребяват широчинно-импулсна модулация, с цел да се обезпечи дейно дълготрайно загряване при понижена мощ, тъй че храните да са нагряват по-равномерно при обещано равнище на мощ и да се нагряват по-бързо, без да се повредят от неравномерно нагряване.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ