Още не се знае със сигурност дали микропластмасата е безвредна
Микроскопичните части пластмаса в питейната вода съставляват " невисок " риск за човешкото здраве, съобщи Световната здравна организация в първата сходна оценка на резултата от откритото наскоро доста и постоянно незабележимо наличие на пластмаси в околната среда.
Но от СЗО вършат няколко значими разяснения, от които е видно, че в действителност въпросите от проучването са повече от отговорите. Заключението се отнася до частици с размер 0.15 мм, за които се счита, че са задоволително огромни, с цел да " не е евентуално " да проникват в органите на тялото. Натрупването на по-малки късчета е оценено като " чака се да е лимитирано ". Изводите са на основата на анализиране на последните изследвания за микропластмасите в питейната вода.
" Абсорбирането и разнасянето [из тялото] на доста дребни, в това число на нанопластмаси, обаче може да е по-голямо, въпреки че данните за това са извънредно малко ", споделят създателите.
Те категорично показват, че са нужни повече и по-точни оценки за последствията от излагане под въздействието на микропластмаси и за евентуалния резултат от тях върху човешкото здраве. Няма създадени общоприети способи за премерване концентрацията на микрочастици пластмаса във водата. Трябват и още проучвания за източниците и метода, по който микропластмасите попадат във водата, както и каква е успеваемостта при тях от процесите за филтриране на нечисти води.
На въпроса " Може би да се има вяра на сходни проучвания " от СЗО споделят, че заключението от поръчания отчет е, че доверието към множеството от тях не може да е цялостно, тъй като на употребяваните в тях способи им липсва първокласен надзор. " Поради това резултатите би трябвало да се интерпретират внимателно. (...) В две от изследванията за питейната вода и част от трето изследване, засягаща дребните частици, не е юридически спектроскопски разбор, с цел да се удостовери, че тези частици въобще са пластмаса. Четири от употребяваните 52 проучвания, посочили най-високо качество, са оповестени през 2017 и 2018 година, т.е. евентуално това е сигнал за известно възстановяване на качествения надзор. "
" Спешно се нуждаем от повече знание за здравните последствия от микропластмасите, тъй като те са на всички места, в това число във водата, която пием ", споделя доктор Мария Нейра, шеф на департамента за публично зздраве към СЗО. Препоръката на международната организация е да се пречистват и обработват както питейната, по този начин и отпадната вода, защото това евентуално е метод да се отстраняват до 90% от парченцата пластмаси.
Филтрирането на фекални води е изключително значимо, тъй като в отчета се изяснява, че пластмасите, преминаващи през човешкото или животинското тяло, се изхвърлят с фекалиите. Известно е, че забележителна част от човечеството живее без отходна канализация, а в обширни региони на Африка се върви по потребност навън. Близо 2 милиарда души пият вода, нечиста с фекални останки, а това е причина всяка година съвсем 1 милион души да умират.
От СЗО не предлагат непрестанен мониторинг на микропластмасите в питейната вода, само че проучванията би трябвало да се насочат към отговори на въпроси като това какво се случва с химическите сформира в тези частици, откакто те попаднат в храномсилателната система на индивида. По-малките частици, да вземем за пример, е по-вероятно да се полепват по коремната стена, както и да доближават други тъкани, продължава отчетът, представен от " Ройтерс ".
" Няма данни, доказващи, че микропластмасите са рискови за човешкото здраве, само че това не значи автоматизирано и това, че те са безобидни ", разяснява пред организацията Алис Хортън, откривател в английския Национален център по океанография. " Важно е терзанията от излагането под влияние на микропластмасите в питейната вода да се слагат в подтекст - ние към този момент сме всеобщо под тяхното наличие във всекидневието посредством разнородни източници, от които питейната вода е единствено един. "
През юни от WWF International бяха пресметнали, че замърсяването с пластмаси - постоянно разложени от слънчевата светлина, химикали, водата и ерозията до дребни късчета - е толкоз навлязло в околната среда, че е евентуално човек да гълтам 5 грама, или еквивалента на една кредитна карта, седмично.
За днешното проучване от СЗО прецизират, че другите употребявани отчети са описвали до 1000 частици на литър сладка вода. Само 9 от изследванията са измервали концентрацията в питейни води и в тях са отбелязвани до 10 000 частици в литър, само че със приблизително равнище сред 10-3 до 1000 частици. След което отново се прави конкретизиране: " Не бива да се прави съпоставяне сред проучванията на сладка и на питейна вода, защото в множеството случаи тези за сладките води са фокусирани върху по-големи частици и са употребявани филтри с по-голям размер, в сравнение с при анализирането на питейна вода ".
Но от СЗО вършат няколко значими разяснения, от които е видно, че в действителност въпросите от проучването са повече от отговорите. Заключението се отнася до частици с размер 0.15 мм, за които се счита, че са задоволително огромни, с цел да " не е евентуално " да проникват в органите на тялото. Натрупването на по-малки късчета е оценено като " чака се да е лимитирано ". Изводите са на основата на анализиране на последните изследвания за микропластмасите в питейната вода.
" Абсорбирането и разнасянето [из тялото] на доста дребни, в това число на нанопластмаси, обаче може да е по-голямо, въпреки че данните за това са извънредно малко ", споделят създателите.
Те категорично показват, че са нужни повече и по-точни оценки за последствията от излагане под въздействието на микропластмаси и за евентуалния резултат от тях върху човешкото здраве. Няма създадени общоприети способи за премерване концентрацията на микрочастици пластмаса във водата. Трябват и още проучвания за източниците и метода, по който микропластмасите попадат във водата, както и каква е успеваемостта при тях от процесите за филтриране на нечисти води.
На въпроса " Може би да се има вяра на сходни проучвания " от СЗО споделят, че заключението от поръчания отчет е, че доверието към множеството от тях не може да е цялостно, тъй като на употребяваните в тях способи им липсва първокласен надзор. " Поради това резултатите би трябвало да се интерпретират внимателно. (...) В две от изследванията за питейната вода и част от трето изследване, засягаща дребните частици, не е юридически спектроскопски разбор, с цел да се удостовери, че тези частици въобще са пластмаса. Четири от употребяваните 52 проучвания, посочили най-високо качество, са оповестени през 2017 и 2018 година, т.е. евентуално това е сигнал за известно възстановяване на качествения надзор. "
" Спешно се нуждаем от повече знание за здравните последствия от микропластмасите, тъй като те са на всички места, в това число във водата, която пием ", споделя доктор Мария Нейра, шеф на департамента за публично зздраве към СЗО. Препоръката на международната организация е да се пречистват и обработват както питейната, по този начин и отпадната вода, защото това евентуално е метод да се отстраняват до 90% от парченцата пластмаси.
Филтрирането на фекални води е изключително значимо, тъй като в отчета се изяснява, че пластмасите, преминаващи през човешкото или животинското тяло, се изхвърлят с фекалиите. Известно е, че забележителна част от човечеството живее без отходна канализация, а в обширни региони на Африка се върви по потребност навън. Близо 2 милиарда души пият вода, нечиста с фекални останки, а това е причина всяка година съвсем 1 милион души да умират.
От СЗО не предлагат непрестанен мониторинг на микропластмасите в питейната вода, само че проучванията би трябвало да се насочат към отговори на въпроси като това какво се случва с химическите сформира в тези частици, откакто те попаднат в храномсилателната система на индивида. По-малките частици, да вземем за пример, е по-вероятно да се полепват по коремната стена, както и да доближават други тъкани, продължава отчетът, представен от " Ройтерс ".
" Няма данни, доказващи, че микропластмасите са рискови за човешкото здраве, само че това не значи автоматизирано и това, че те са безобидни ", разяснява пред организацията Алис Хортън, откривател в английския Национален център по океанография. " Важно е терзанията от излагането под влияние на микропластмасите в питейната вода да се слагат в подтекст - ние към този момент сме всеобщо под тяхното наличие във всекидневието посредством разнородни източници, от които питейната вода е единствено един. "
През юни от WWF International бяха пресметнали, че замърсяването с пластмаси - постоянно разложени от слънчевата светлина, химикали, водата и ерозията до дребни късчета - е толкоз навлязло в околната среда, че е евентуално човек да гълтам 5 грама, или еквивалента на една кредитна карта, седмично.
За днешното проучване от СЗО прецизират, че другите употребявани отчети са описвали до 1000 частици на литър сладка вода. Само 9 от изследванията са измервали концентрацията в питейни води и в тях са отбелязвани до 10 000 частици в литър, само че със приблизително равнище сред 10-3 до 1000 частици. След което отново се прави конкретизиране: " Не бива да се прави съпоставяне сред проучванията на сладка и на питейна вода, защото в множеството случаи тези за сладките води са фокусирани върху по-големи частици и са употребявани филтри с по-голям размер, в сравнение с при анализирането на питейна вода ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ