Човек поема еквивалента на една кредитна карта пластмаса седмично
Микроскопични частици пластмаса са открити на най-отдалечените места, от дълбините на океана до арктическия лед - и в телата ни, до момента в който вдишваме и ядем тези микрочастици както и пием вода с пластмаса всеки ден. Хората гълтам еквивалента на пластмасова кредитна карта седмично, написа турското издание Daily Sabah, като се базира на неотдавнашно изследване на WWF.
WWF International са обхванали в прочуването основно питейната вода, само че и храна като миди, които се употребяват цели, тъй че пластмасата в храносмилателната им система също се употребява.
Reuters употребява резултатите от изследването, с цел да илюстрира по какъв начин в действителност наподобява това количество пластмаса през разнообразни интервали от време.
През последните 50 години производството на пластмаса набъбна, което докара до необятното потребление на евтини артикули за еднократна приложимост, които имат опустошително влияние върху околната среда: нечисти плажове и пагубно въздействие за морската дива природа.
Пластмасата не се разгражда. Вместо това се разпада на по-малки части и в последна сметка се озовава на всички места, в това число в хранителната верига.
За седмица гълтаме пластмасова капачка за бутилка или лъжица и след шест месеца консумираме колкото цялостна купа със зърнена закуска.
Това може да не звучи доста, само че се натрупва. При тази норма на ползване за десетилетие бихме могли да изядем 2,5 кг пластмаса. А за цялостен живот ние консумираме към 20 кг микропластика.
Човечеството към момента не знае изцяло какво въздействие оказва поглъщането на микро- и наночастици пластмаса върху здравето ни, споделя Тава Паланисами от Австралийския университет в Нюкасъл, който работи по изследването на WWF. " Всичко, което знаем, е, че ги гълтаме и че те имат капацитета да бъдат токсични. Това несъмнено е причина за безпокойствие ", регистрира още специалистът.
WWF International са обхванали в прочуването основно питейната вода, само че и храна като миди, които се употребяват цели, тъй че пластмасата в храносмилателната им система също се употребява.
Reuters употребява резултатите от изследването, с цел да илюстрира по какъв начин в действителност наподобява това количество пластмаса през разнообразни интервали от време.
През последните 50 години производството на пластмаса набъбна, което докара до необятното потребление на евтини артикули за еднократна приложимост, които имат опустошително влияние върху околната среда: нечисти плажове и пагубно въздействие за морската дива природа.
Пластмасата не се разгражда. Вместо това се разпада на по-малки части и в последна сметка се озовава на всички места, в това число в хранителната верига.
За седмица гълтаме пластмасова капачка за бутилка или лъжица и след шест месеца консумираме колкото цялостна купа със зърнена закуска.
Това може да не звучи доста, само че се натрупва. При тази норма на ползване за десетилетие бихме могли да изядем 2,5 кг пластмаса. А за цялостен живот ние консумираме към 20 кг микропластика.
Човечеството към момента не знае изцяло какво въздействие оказва поглъщането на микро- и наночастици пластмаса върху здравето ни, споделя Тава Паланисами от Австралийския университет в Нюкасъл, който работи по изследването на WWF. " Всичко, което знаем, е, че ги гълтаме и че те имат капацитета да бъдат токсични. Това несъмнено е причина за безпокойствие ", регистрира още специалистът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ