Михай Чиксентмихай е професор по психология в Клеърмонтския университет и

Михай Чиксентмихай е професор по логика на психиката в Клеърмонтския университет и дълготраен декан на Психологическия факултет на Чикагския университет. Още в края на XX век той си обезпечава място измежду най-влиятелните фигури в актуалната логика на психиката с проучванията си върху положението на поток и аргументите за човешкото благополучие.

Усещането за благополучие зависи от вътрешната естетика, а не от способноста да се управляват силите на Вселената.

Когато се усещаме мощни и дейни, се усещаме и щастливи.

Информацията, която позволяваме в съзнанието е прекомерно значима - точно тя дефинира наличието и качеството на нашия живот.

Нашето схващане прави оценка всеки попаднал в него обичай информация от гледа точка на задачите, които имаме.

Важно е да разберете, че стремежът към наслаждение съставлява единствено по себе си реакция, която е заложена в нашите гени за застраховане оцеляването на типа, а не за наша персонална полза.

Съвременният " натурализъм " се оказа не повече от вариация на положителният остарял предразсъдък: оправдавайки дейностите си с гласа на природата, хората просто желаят да избегнат отговорност.

Ако не мечтае и не рискува, човек може да доближи единствено тъпо сходство на живот.

Ако човек тръгне да се занимава със самоанализ, без да има нужните професионални познания, първото нещо, което идва в главата му са депресивни мисли.

Опитът идва с времето и по тази причина времето е нашият най-ценен запас.

Свободата не оказва помощ за придобиването на смисъл в живота, в противен случай – затруднява намирането му.

Ако сами не управляваме живота си, ще го ръководят външни сили, които ще го употребяват за своите лични цели.

Когато човек трансформира задачите си, в следствие се трансформира и личността му.

Семейният живот дава големи благоприятни условия за развиване и приемане на наслади, които не са налични в никои други области.

Главното затруднение по пътя към хубавия живот си ти самият.

Без използване на старания, скучната работа по този начин и си остава скучна.

Парадоксално е това, че се усещаме най-щастливи тогава, когато започваме нов план или се борим с краен период.

Радостта поражда на границата сред скуката и страхът, че няма да се оправим, тогава, когато сложността съответсва на равнището на майсторството ни.

Човек не може дълго да получава приятност, правейки едно и също. За да избегне скуката, той би трябвало да си слага нови цели, и достигайки ги, усъвършенства своите привички.

Истинската приятност зависи не от това какво вършим, а от това, по какъв начин го вършим.

Състезанието носи приятност единствено до тогава, до момента в който служи като средство за рационализиране на навиците; ставайки самоцел, то престава да носи наслада.

Самите фенове на рискови занимания споделят, че получават наслада не от заплахите, а от способността да ги сведат до най-малко.

За победа над непознат свят е нужно да внесеш в него свои лични закони.

" Любовта ръководи света " е почтена форма, обозначаваща обстоятелството, че множеството наши действия директно или индиректно са продуктувани от полова нужда.

Ние се развиваме и израстваме точно тогава, когато действаме свободно поради самата активност, а не ръководейки се от външни убеждения. 

Контролът на съзнанието е вероятен единствено при изискване на кардинало изменение на визията за това, какво е значимо и какво не.

Религията е единствено краткотрайно решение на казуса за отсъствието на смисъл в живота - тя не дава дефинитивни отговори.

Проблемът със смисъла ще бъде решен когато персоналните цели на индивидите се слеят с целия поток на битието.

Представите ни за положително и зло не костват нищо отвън границата на нашата просвета.

Умението да се управлява разсъдъка е в действителност способноста да превръщаш в източник на наслада всичко протичащо се.

Жестокостта в същността си е повсеместен източник на приятност за този, който не е кадърен да развива в себе си по-сложни качества.

Доброто тичане всекидневно се съчетава с радостното чувство, когато спортистът се е разтворил в своите мисли или дори в отсъствието на такива.

Мислейки единствено за съответната цел, вие имате по-големи шансове да я достигнете.

Повечето хора стават жертва на неналичието на удоволствия, породена от ескалацията на растящите упования.

Доброто е креативното превъзмогване на инертността. Това е силата, която води към еволюция на човешкото схващане.

Ентропия или зло е положение на пасивност, в което системите се връщат обратно, в случай че не вършим нищо, с цел да го предотвратим.

Да контролираш вниманието значи да контролираш своят опит, а затова, качеството на живота си.

Хората, които са се научили да управляват своите прекарвания могат сами да въздействат на качеството на своя живот.

Светът е безусловно изпълнен с милиони евентуално забавни неща, които може да видиш, схванеш и с които можеш да се занимаваш. Те няма да станат същински забавни, до момента в който не им посветим своето внимание.

Без ясно избрани цели е доста мъчно да се образува персона.

Главната причина за сложното реализиране на щастието се състои в това, че Вселената е била основана без отчитане на желанията за комфорт на хората.

Това е същинската орис на човешкият жанр - постоянно да остава незадоволен, тъй като всеки желае повече, в сравнение с е в положение да получи.

Истинският аршин за полезност на нещо се състои в сложноста и качеството на преживения опит.

В самотност може да оживее единствено този, който откри метод да контролира своето внимание и да не разреши ентропията да унищожи неговият разум.

Нашата задача е да се научим да получаваме наслада от всекидневието без да пречим на другите да реализират същото.

Умението да не се предаваш, макар трудностите и неуспехите провокира обосновано удивление, тъй като това е линия, която е изключително значима не за това да се реализира триумф в живота, а с цел да се изпита наслада от него.

Тревогата е цената за безкрайното количество благоприятни условия и непрекъснатото рационализиране, предлагано в нашата просвета.

В ентропията няма нищо радостно или потребно, защото тя съставлява естественото положение на съзнанието.

От това каква активност избираме и по какъв начин се отнасяме към нея зависи качеството на нашите дни: ще бъде ли животът ни безформен и неизразителен или ще бъде същински шедьовър.

Философията и науката са зародили и разцъфнали тъй като мисленето носи наслаждение.

Избрано от „ Поток - Психология на оптималното прекарване “, Михай Чиксентмихай, изд. Хермес
Снимки: psy-conf.ru, TED.com