Михал Карапуда е роден през 1976 г. в Краснистав, Полша.

...
Михал Карапуда е роден през 1976 г. в Краснистав, Полша.
Коментари Харесай

Културната столица не е конкурс за най-много похарчени пари

Михал Карапуда е роден през 1976 година в Краснистав, Полша. Завършил е философия в университета „ Мария Склодовска Кюри “ в Люблин. Има следдипломна подготовка по ръководство на културата в структурите на Европейския съюз към Полската академия на науките във Варшава.

Абсолвент е на програмата „ Европейска тапия за ръководство на културни планове 2011/2012 “ на Марсел Хиктер, Брюксел.

Работил е в „ Газета Виборча “ като експерт по маркетинг и текстописец, както и в Културния център в Люблин като началник на отдел „ Промоция и маркетинг “. Свързан е със основаването на Нощта на културата, Ягелонския панаир, Европейския културен лицей.

През 2010-2013 е заместник-директор на отдел „ Култура в община Люблин. През 2008-2011 година е шеф на Офис Люблин 2016 - претендент за Европейска столица на културата. От 2013 година е шеф на отдел „ Култура “ в община Люблин.

- Люблин загуби през 2016 година борбата за Европейска столица на културата от Вроцлав. Донесе ли обаче някакви изгоди за града присъединяване ви в състезанието?

- Люблин се кандидатира за Европейска столица, с цел да употребява и доразвие културния си капацитет. Културните среди в Люблин, които предизвикаха кандидатурата, въодушевено и интензивно се бориха за приемането на купата.

За нас планът беше значим ангажимент към културната среда на Люблин, както и към жителите му, които са главните нейни приемници. Културата сега е водеща област в развиването на града и основа на неговата рекламна и маркетингова тактика, като по този метод се трансформира във значим детайл от марката Люблин.

Успехът на Люблин макар изгубената борба за купата е обвързван на първо място с общата цел, обединила всички радетели за Европейска столица на културата. От момента на подаването на апликационната форма до наши дни разноските за просвета в община Люблин се усилиха неведнъж.

Благодарение на борбата за купата в общината се реализира прекосяване от годишни бюджети към многогодишни стратегии, както и преход от ограничения „ на парче “ към стратегическо обмисляне. Културният одит от страна на външни специалисти също повлия благотворно върху града ни. Сред главните придобивки от присъединяване ни в състезанието бе и развиването на инфраструктурата.

Една от изгодите бе дълготрайното нарастване на интензивността на жителите, изразяваща се в основаване на Съвет за общественополезни действия и Съвет за просвета на град Люблин, необятно придвижване на доброволчество в региона на културата, основаване на Конгрес на неправителствените организации, иницииране на културни действия на локално равнище, основаване на цивилен бюджет и други

Европейска столица на културата засилва неправителствени организации и неофициални групи, които се включиха в подготовката на голям брой планове.

- Реализира ли Люблин плановете, заложени в апликационната форма макар загубата на купата?

- Апликационната форма стана основа за приемането през 2013 година на Стратегия за развиването на културата в Люблин за интервала 2013-2020 година Тази тактика се осъществя поетапно, а връхната точка бе отбелязването на 700-годишния празник на града през 2017 година

- Какви културни събития залегнаха в основата на вашата кандидатура?

- От самото начало се фокусирахме главно върху значителната страна на плана. Бяхме наясно, че промоционалните действия са значими и ги изпълнявахме, само че си давахме сметка, че състезанието за Европейска столица на културата не е съревнование за най-хубаво показване. По-съществена бе концепцията за развиването на града.

Дейностите, подхванати в Люблин по време на 3-годишната подготовка за състезанието, повлияха значително върху бъдещото развиване на града. Разходите за просвета в бюджета се усилиха повече от два пъти през 2007-2011 година За същия интервал разноските за културни планове на неправителствени организации, съфинансирани от община Люблин, се усилиха трикратно.

Броят на културните планове, съфинансирани от община Люблин, се усили три пъти през интервала 2007-2010 година Създаде се нова градска културна институция - Център за междукултурни креативен начинания „ Кръстопът ”, както и нова общинска културна институция - Работилници за просвета.

Стартирахме ремонт на Стария спектакъл в Люблин (един от най-старите театри в Полша, издигнат през 1822 г.) и ремонт на Културния център. Сградата на някогашния Механотехникум беше приспособена за културни потребности, като в нея бе разположено седалището на културните работилници. Взето бе решение за създаване на културен дом в един от кварталите на града. Купихме и нова постройка за потребностите на градската социална библиотека.

Инициирани бяха доста нови фестивали и културни събития: Art`n`Music Festival, Нощта на културата, Ягелонският панаир, Фестивалът на традицията и музикалния авангард „ Кодове ”, Карнавалът на магьосниците, Фестивалът на разказвачите „ Давам дума ”, Литературният фестивал „ Град на поезията ”, Фестивалът на изкуството в публичното пространство " Open City/ Отворен град ", Люблин джаз фестивал, Европейският фестивал на усета.

Целият този развой докара до динамично развиване на културата в Люблин. Така тя стана един от основните фактори за разцвет на града.

Постигнахме забележителен растеж на участниците в културни събития както измежду жителите на Люблин, по този начин и измежду туристите.

- Каква беше финансовата стойност на плановете?

- Общият размер на разноските за просвета в Люблин през интервала 2006-2011 година се усили от 14 на 35 милиона злоти (1 полска злота е равна почти на 0.23 евро). През 2018 година те са 63 милиона злоти.

Общите разноски за подготовка за състезанието, в това число разноските за действието на Офиса на ЕКС /бел. ред. - еквивалент на нашата фондация " Пловдив 2019/ и за представянето на плана през 2007-2011 година, бяха 4 млн. злоти /около 1,9 млн. лева/.

- Кое беше по-важно по време на кандидатстването на Люблин за Европейска столица на културата - парите или положителните хрумвания?

- Конкурсът за купата " Европейска столица на културата " не е съревнование по това кой ще похарчи повече пари и кой ще направи по-добро показване на града си. В основата на концепцията за Европейска столица на културата е европейците да се опознаят и да споделят полезностите на своите районни култури. Именно тъй като имахме какво да споделим, ние се стремяхме към тази купа. Убедени сме, че представляваме просвета, способна да очарова европейците.

Люблин, ситуиран на границата на Източна и Западна Европа, от епохи е прегледен образец за разликата, само че и за връзката сред европейските култури. Той е идеалното място за разговор и стимулиране на съзнателната принадлежност към една и съща европейска общественост. От друга страна, искахме да се доближим до концепциите и полезностите на Западна Европа - потребност, на която състезанието за Европейска столица на културата отговаряше.

Културата се счита за главно направление в актуалните градове. Развитието в наши дни обезпечава на първо място обществен капитал, т.е. по-добро качество на " това, което е сред нас " - по какъв начин приказваме, по какъв начин дефинираме и решаваме проблемите, по какъв начин си сътрудничим, по какъв начин си оказваме помощ, по какъв начин се учим взаимно. Всичко това построява просвета, от която по-късно се въодушевяваме за артистични, просветителни, обществени, спортни и развлекателни действия.

Културата е отворен обществен план, в чието основаване взе участие всеки от нас. Тя е нашето поле за развиване, само че по едно и също време с това и късмет за Обединена Европа. Културата, вкоренена в нашето завещание, докара до неповторими, новаторски планове, от които се възползвахме освен ние, само че и други градове и нации.

За да спечелиш купата Европейска столица на културата, би трябвало да отговаряш на доста високи критерии. Този конкурс изискваше от нас да актуализираме метода си на мислене - както във връзка с нашия град, по този начин и на нас самите.

Европейска столица на културата е съревнование, което се печели от градове, които осъзнават капацитета си и имат воля за развиване. Прекрасно знаем, че тласъкът за всеки от призьорите е голям. През първия месец от семейството си като Европейската столица на културата през 2009 година Вилнюс бе посетен от повече от четвърт милион туристи.

Примерът на Ливърпул, Европейска столица на културата през 2008 година, демонстрира, че всяко евро, вложено от общината, може да донесе няколко евро под формата на външни вложения. Печелят всички - хотели, търговски центрове, квартални магазинчета и сервизи, дребни и огромни. По този метод цената на културата се покачва, защото тя има непосредствено влияние върху качеството ни на живот.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР