Частичната мобилизация ще бъде нов военен провал, пътят към дългия разпад на Руската федерация е неизбежен
Михаил Найденов*
" Частична готовност " за " специфична военна интервенция ". Това е нещо сходно на " дървено желязо ".
Този ход на Путин е подбуден от обезсърчение. Най-вече това съставлява опит за угнетяване на настъпващата в Москва суматоха от военната злополука. И произлизащото от това неодобрение измежду силоваците. Най-вече, това е манипулативно деяние, с което Путин цели да консолидира поддръжка към себе си. Или най-малкото по този начин той прави обезверен опит да потисне възходящото неодобрение измежду управническите кръгове, като им подмята нова вяра за превръщане на хода на войната, която съветските въоръжени сили явно не са в положение да завоюват. И с всеки минал ден те стават все по-неспасобни да осъществят военни триумфи.
" Частичната готовност " ще докара до количествено повишаване на хората, които могат да бъдат хвърлени на фронта. Само че това надали ще усили сензитивно качествата на съветските въоръжени сили. А война се печели със качества. Те, от своя страна, са цялост от осем незаменими съставния елемент, познати в НАТО под DOTMLPFI - Доктрини (също и концепции и тактики, техники и процедури), Организация, Подготовка, Материални средства (въоръжение и бойна техника), Лидерство и Образование, Личен състав, Инфраструктура и Оперативна съгласуемост - Doctrine, Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability. Не може да има действителна и използваема отбранителна дарба,
в случай че е налице недостиг на който и да било от тези осем съставния елемент.
С това си деяние Путин ще усили единствено в количествено отношение въоръжените сили на дейна работа, само че не и в качествено. Що се отнася до другите съставни елементи, Кремъл не е в положение да ги обезпечи в задоволително количество и/или качество.
Най-напред хората, които ще бъдат " отчасти мобилизирани ", би трябвало да бъдат задоволително добре готови и подготвени, с цел да станат ефикасни на бойното поле. И с цел да могат да оцелеят, на първо място. Свикването и изпращането на война на запасни, огромна част от които към този момент са изгубили форма и най-много действат в особеностите на съветския народен битов подтекст на прогресивно алкохолизиране на популацията, надали обезпечава съществуването на ефикасни бойни единици. Да не приказваме за мотивацията. Случаите на отклоняване от военна работа и дезертиране разумно занапред ще нарастват с увеличение на броя на изпратените повиквателни. С други думи, на съветските въоръжени сили съставният елемент " хора ", като най-важният съставен елемент на качествата, ще си остане със сериозен недостиг, най-много в качествено отношение. Възможен метод за намаляване на това неподходящо за съветската войска развиване би било на фронта да се изпращат към този момент съединените и квалифицираните формирования, а на тяхно място по поделенията в страната на бойно дежурство да застъпват мобилизираните запасни.
Що се отнася до образованието и подготовката,
съветските военни ще се сблъскат с дефицит на време, на материални запаси и най-много на младши офицери и сержанти
(напрактика липсва сержантски корпус, който е сериозно значим за печелене на актуалните войни), които да се заемат с образованието и освежаване на знанията и уменията на запасните.
Казармите и пространствата, в които ще бъдат настанени запасните, предстоящо ще бъдат спонтанни и в окаяно положение. Едва ли е разполагаем в този момент задоволително първокласен сграден фонд, с подобаващи материално-битови условия, за настаняване на " отчасти мобилизираните ".
По отношение на въоръжението и техниката, при привършване на новите и съвременни оръжия, на запасните ще бъдат давани по-стари такива. Въпросът е до каква степен използваема ще бъде разконсервираната от складовете остаряла техника.
Дори и от позиция на материалните средства, при тази обстановка, съветската войска да успее да се оправи на относително обичайно равнище, нейната организация и качеството на водачеството си оставят същите.
На доктринално ниво
е малко вероятно да настъпи качествена и бърза смяна,
без значение от горчивите уроци на досегашните провали. Нейните командири от стратегическо до тактическо равнище не могат да се трансформират в качествено отношение за малко време. Не си проличава до момента и съветските военни да вземат дейно поучения от практиката на бойното поле в Украйна. Те са научени да водят война по един метод и тромавата и централизирана военна организация надали ще се промени, тъй че да даде самодейност на младшите командири на място, което е значимо за реализиране на триумфи.
Не на последно място, надали ще се сработи добре на място, освен това за малко време, толкоз хетерогенна маса от " военнослужещи ", с друго равнище на подготовка и като цяло с ниска мотивация - военнослужещи на контракт (контрактници), изпратени по насила наборници, наемници от частните военни компании, от ден на ден пандизчии, принудително мобилизирани от окупираните територии мъже и от в този момент нататък - мобилизирани по насила запасни.
Предвид всичко това, колкото и гръмко да звучи думата готовност в този момент, тя надали ще донесе стремежи от Кремъл резултат - прекъсване на настъплението на украинските въоръжени сили и опазване на допустимо най-вече окупирани територии. Като най-малко Донбас и Крим.
Този ход, без значение че е съпроводен с подразбиращи се закани за ескалация посредством потребление и на нуклеарно оръжие, нито ще понижи решителността и готовността на Украйна да отвоюва всички свои територии, нито ще демотивира западните страни в поддръжката им за Киев. Даже в противен случай - занапред нататък Украйна ще получава още повече военна помощ от Запад. И от ден на ден ще желае такава от страните от НАТО и Европейски Съюз, откакто Путин към този момент разгласи готовност.
Следователно, " частичната готовност " ще бъде нов боен неуспех, единствена позитивна последица от която ще бъде, че ще направи невъзможна всеобщата готовност. Това го прави и стратегически неуспех. А отсам пътят към дългия разпад на Руската федерация е неминуем.
* Михаил Найденов е специалист по защита и национална сигурност, член на Атлантическия съвет на България.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя. Заглавието е на faktor.bg
" Частична готовност " за " специфична военна интервенция ". Това е нещо сходно на " дървено желязо ".
Този ход на Путин е подбуден от обезсърчение. Най-вече това съставлява опит за угнетяване на настъпващата в Москва суматоха от военната злополука. И произлизащото от това неодобрение измежду силоваците. Най-вече, това е манипулативно деяние, с което Путин цели да консолидира поддръжка към себе си. Или най-малкото по този начин той прави обезверен опит да потисне възходящото неодобрение измежду управническите кръгове, като им подмята нова вяра за превръщане на хода на войната, която съветските въоръжени сили явно не са в положение да завоюват. И с всеки минал ден те стават все по-неспасобни да осъществят военни триумфи.
" Частичната готовност " ще докара до количествено повишаване на хората, които могат да бъдат хвърлени на фронта. Само че това надали ще усили сензитивно качествата на съветските въоръжени сили. А война се печели със качества. Те, от своя страна, са цялост от осем незаменими съставния елемент, познати в НАТО под DOTMLPFI - Доктрини (също и концепции и тактики, техники и процедури), Организация, Подготовка, Материални средства (въоръжение и бойна техника), Лидерство и Образование, Личен състав, Инфраструктура и Оперативна съгласуемост - Doctrine, Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability. Не може да има действителна и използваема отбранителна дарба,
в случай че е налице недостиг на който и да било от тези осем съставния елемент.
С това си деяние Путин ще усили единствено в количествено отношение въоръжените сили на дейна работа, само че не и в качествено. Що се отнася до другите съставни елементи, Кремъл не е в положение да ги обезпечи в задоволително количество и/или качество.
Най-напред хората, които ще бъдат " отчасти мобилизирани ", би трябвало да бъдат задоволително добре готови и подготвени, с цел да станат ефикасни на бойното поле. И с цел да могат да оцелеят, на първо място. Свикването и изпращането на война на запасни, огромна част от които към този момент са изгубили форма и най-много действат в особеностите на съветския народен битов подтекст на прогресивно алкохолизиране на популацията, надали обезпечава съществуването на ефикасни бойни единици. Да не приказваме за мотивацията. Случаите на отклоняване от военна работа и дезертиране разумно занапред ще нарастват с увеличение на броя на изпратените повиквателни. С други думи, на съветските въоръжени сили съставният елемент " хора ", като най-важният съставен елемент на качествата, ще си остане със сериозен недостиг, най-много в качествено отношение. Възможен метод за намаляване на това неподходящо за съветската войска развиване би било на фронта да се изпращат към този момент съединените и квалифицираните формирования, а на тяхно място по поделенията в страната на бойно дежурство да застъпват мобилизираните запасни.
Що се отнася до образованието и подготовката,
съветските военни ще се сблъскат с дефицит на време, на материални запаси и най-много на младши офицери и сержанти
(напрактика липсва сержантски корпус, който е сериозно значим за печелене на актуалните войни), които да се заемат с образованието и освежаване на знанията и уменията на запасните.
Казармите и пространствата, в които ще бъдат настанени запасните, предстоящо ще бъдат спонтанни и в окаяно положение. Едва ли е разполагаем в този момент задоволително първокласен сграден фонд, с подобаващи материално-битови условия, за настаняване на " отчасти мобилизираните ".
По отношение на въоръжението и техниката, при привършване на новите и съвременни оръжия, на запасните ще бъдат давани по-стари такива. Въпросът е до каква степен използваема ще бъде разконсервираната от складовете остаряла техника.
Дори и от позиция на материалните средства, при тази обстановка, съветската войска да успее да се оправи на относително обичайно равнище, нейната организация и качеството на водачеството си оставят същите.
На доктринално ниво
е малко вероятно да настъпи качествена и бърза смяна,
без значение от горчивите уроци на досегашните провали. Нейните командири от стратегическо до тактическо равнище не могат да се трансформират в качествено отношение за малко време. Не си проличава до момента и съветските военни да вземат дейно поучения от практиката на бойното поле в Украйна. Те са научени да водят война по един метод и тромавата и централизирана военна организация надали ще се промени, тъй че да даде самодейност на младшите командири на място, което е значимо за реализиране на триумфи.
Не на последно място, надали ще се сработи добре на място, освен това за малко време, толкоз хетерогенна маса от " военнослужещи ", с друго равнище на подготовка и като цяло с ниска мотивация - военнослужещи на контракт (контрактници), изпратени по насила наборници, наемници от частните военни компании, от ден на ден пандизчии, принудително мобилизирани от окупираните територии мъже и от в този момент нататък - мобилизирани по насила запасни.
Предвид всичко това, колкото и гръмко да звучи думата готовност в този момент, тя надали ще донесе стремежи от Кремъл резултат - прекъсване на настъплението на украинските въоръжени сили и опазване на допустимо най-вече окупирани територии. Като най-малко Донбас и Крим.
Този ход, без значение че е съпроводен с подразбиращи се закани за ескалация посредством потребление и на нуклеарно оръжие, нито ще понижи решителността и готовността на Украйна да отвоюва всички свои територии, нито ще демотивира западните страни в поддръжката им за Киев. Даже в противен случай - занапред нататък Украйна ще получава още повече военна помощ от Запад. И от ден на ден ще желае такава от страните от НАТО и Европейски Съюз, откакто Путин към този момент разгласи готовност.
Следователно, " частичната готовност " ще бъде нов боен неуспех, единствена позитивна последица от която ще бъде, че ще направи невъзможна всеобщата готовност. Това го прави и стратегически неуспех. А отсам пътят към дългия разпад на Руската федерация е неминуем.
* Михаил Найденов е специалист по защита и национална сигурност, член на Атлантическия съвет на България.
Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя. Заглавието е на faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ