Михаил Жванецки има известна миниатюра Дурочка“ (Глупачка), написана от него

Михаил Жванецки има известна миниатюра Дурочка“ (Глупачка), написана от него ...

Целта на президента на САЩ: Да сложи край на руската тематика и да не допусне изостряне на отношенията с Кремъл.


Михаил Жванецки има известна миниатюра „Дурочка“ (Глупачка), написана от него за Аркадий Райкин. В тази сцена Аркадий Исаакович, изпълняващ ролята на директор на завод, получава задачата да изготви помпи, които се нетърпение чакат в друг град, но при това така и не предоставили необходимото оборудване.

За да избегне отговорността за провала на държавната задача, което той при цялото си желание на може да изпълни, героят на Аркадий Райкин предлага на свой подчинен да „пуснат глупачката“: да се представят, че не разбират исканията на възмутения поръчител и настойчиво да повеждат разговора с него във всяка друга посока.

Създава се впечатление, че Доналд Тръмп и Рекс Тилърсън, изпълняващи заръката на Конгреса да подготвят списъка с граждани на Русия, тясно свързани с властта и получаващи изгода от взаимодействието си с нея, съзнателно се възползват от нехитрия бюрократичен метод, описан то Жванецки, пише украинският ежеседмичник „2000“. Вече самото публикуване на т.нар. „Кремълски списък“ 12 (!) минути преди изтичането на дадения от Конгреса шестмесечен срок говори, че администрацията на Тръмп се е стремяла единствено формално да изпълни възложените задължения. Нейната цел се заключва в това да не даде повод да бъде обвинявана в нежелание да изпълни закона, който Тръмп подписва единствено понеже не може да блокира повторното му приемане. Белият дом явно не е имал намерение да превръща списъка, подготвен от министерството на финансите на САЩ при съдействие с държавния секретар и на директора на националното разузнаване, в инструмент за оказване на натиск върху Кремъл.

Кремълският списък“ като повод за негодуване

Американските ведомства начело с Министерството на финансите съставиха списък с лица, спрямо които могат да се наложат санкции заради тясната им връзка с руските власти. В него бяха включени на практика всички високопоставени сътрудници на кремълската администрация (в т.ч. и нейните представители във федералните окръзи), водещи членове на правителството (сред които министрите на културата и на образованието), а също така председателите и на двете камари на парламента, силовите ведомства и на много държавни корпорации.

В списъка влязоха също така 96 известни предприемачи, които в някой период от своята дейност по един или друг начин са свързани с държавните структури (влизат в правителството, изпълняват държавни поръчки или се възползват от покровителството на представителите на руското ръководство). Честно казано, би ми се искало да разбера, съществуват ли в постсъветското пространство милиардери, които никога не са били свързани с върховната власт и не са се опирали на нейната поддръжка.

Но работата дори не е в отсъствието при подготовката на този „списък“ на каквито и да е разбираеми критерии относно лицата, които могат да бъдат тясно свързани с обкръжението на руския президент, а след това могат да повлияят на формирането на курса на Кремъл. Очевидно е, че на преписването на фамилиите от сайтовете на руските властни структури и прибавянето на част от руския списък на „Форбс“ е способен всеки гимназист, без да прибягва, подобно до американските ведомства, до помощта на експерти от различни страни. При това работата, за която на американските чиновници им бяха необходими 180 дни без няколко минути, на някой прилежен младеж би му отнела най-много половин час.

В резултат на това в „Кремълския списък“ се оказаха хора, които не само че не оказват влияние върху курса на руските власти, но и такива, които са критикували действията на Кремъл (например Михаил Фридман). Или дори и такива, принудени да напуснат Русия, опасявайки се от наказателно преследване (като Юрий Шефлер или, ако се възползваме от съвсем скорошни примери – братя Алексей и Дмитрий Ананиеви). При това в списъка няма нито една по-рано неизвестна фамилия. Това значи, че американските власти дори и не са се опитали да издирят подставени лица, на които често се преписват активи, принадлежащи на високопоставени чиновници.

През 2016 г. появата на подобни сведения за висшето ръководство на Русия в публичното пространство би било сметнато от експертите за признак, бе администрацията на Обама заплашва с конфискуване на активи, скрити в офшорки.

Но „Кремълският списък“ на администрацията на Тръмп говори, че тя не възнамерява да използва подобни инструменти за натиск. Представителите на Демократическата партия в конгреса вече изразиха възмущение от очевидно безсмисленото му съдържание, което никак не може да повлияе върху външнополитическото поведение на руските власти.

Но Тръмп с ловкост, непостижима дори и за героя на Аркадий Райкин, отклони разговора в друга посока. На 5 февруари той обвини демократите, че заемат предателска и неамериканска позиция, пречейки му да намали данъците и да засили икономиката.

Няколко дни по-рано (на практика веднага след публикуването на „Кремълския списък“) републиканецът Девин Нунес, конгресмен от Калифорния (навярно най-важният щат за демократите в електорално отношение), водещ комисията за разузнаване, публикува меморандум, съдържащ обвинения по адрес на Демократическата партия. Съгласно твърденията на Нунес (впрочем, убеден привърженик на Тръмп, влизащ в неговата група, която трябваше да проведе предаването на властта от демократите към републиканците), Националният комитет на Демократическата партия, за да предотврати избирането на Тръмп, заръчва на ФБР и на Министерството на правосъдието да установят наблюдение върху членове на избирателния му щаб. Демократите, разбира се, не успяват да оставят подобна публикация без отговор. В резултат сега при лидерите на двете водещи партии се е появила по-важна работа за вършене в сравнение с анализа на „Кремълския списък“.

Към какво се стреми Вашингтон

Въпреки това би било грешка да се смята, че цялата хитроумна комбинация е измислена от администрацията на САЩ изключително, за да укрепи позициите на Владимир Путин. Безспорно споразумението между Русия и ОПЕК за замразяването на обема на добив на „черно злато“ е извънредно изгодно за американските петролни магнати, чиито интереси са успешно защитавани от държавния секретар Рекс Тилърсън, бивш директор на ExxonMobil (неговата петролна корпорация успява петкратно да увеличи чистата си печалба за последното тримесечие на 2017 г., благодарение на данъчната реформа на Тръмп). След като Русия и Саудитска Арабия успяха да убедят мнозинството страни производителки на петрол да ограничат добива, цената на суровината марка „Брент“ се вдига почти до 70 долара, което отново прави привлекателни инвестициите по проектите по разработката на американските шистови находища.

Разбира се, заявленията , че администрацията на САЩ всъщност не планира да следи и замразява активи, фактически принадлежащи на руските олигарси и високопоставени чиновници (а именно така трябва да се разглежда публикацията на „Кремълския списък“ в настоящия му вид), ще засили положението на Владимир Путин.

Въпреки всичко, това трябва да се разглежда по-скоро като съпътстващ ефект. Основната цел на администрацията на Тръмп се състои в това колкото се може по-скоро да приключи с руската тематика. А за това е нужно да не допуска изостряне на отношенията с Кремъл, който разбира се, би бил принуден да реагира рязко, ако по неговите вътрешнополитически позиции се опитат да нанесат удар в разгара на избирателната кампания, която трябва да завърши с триумфално преизбиране на Путин.

Конфликтът, който би възникнал в резултат от поредното изостряне на руско-американските отношения би попречил на обкръжението на Тръмп да изведе на преден план вътрешноикономическата тематика. А това е единственото средство да се обясни на привържениците на Републиканската партия, че са взели правилен избор, подкрепяйки Тръмп през 2016 ж. Тръмп и в никой случай не трябва да се съмняват в своята способност да избират ефективни политици.

Работата е там, че сред избирателите на Републиканската партия, както показват социологическите проучвания, се засилва политическата апатия. Междувременно привържениците на демократите, чиято значителна част игнорира президентските избори, все по-често говори за своята готовност да отиде до избирателните секции.

Подобно положение може по най-неблагоприятен начин да окаже влияние на резултатите от изборите за част от Сената и Камарата на представителите, които ще преминат тази година. Днес сред избирателните, възнамеряващи да участват в предстоящите избори демократите изпреварват републиканците с около 5-7% (средно за страната). Съответно републиканците могат да загубят мнозинството си в двете камари на Конгреса. Това на свой ред може сериозно да повлияе върху решението на ръководството на Републиканската партия, кого трябва да подкрепи в борбата за номинация за президентските избори през 2020 г. И едва ли президент, дотолкова разочаровал избирателите от партията, че те да решат да игнорират изборите за Конгрес, ще бъде разглеждан като най-предпочитана кандидатура.

Затова и на републиканците, и на първо място Тръмп, е необходимо техните потенциални привърженици да получат колкото се може повече информация за доброто състояние на икономиката и колкото се може по-малко да слушат за Русия.

Как Москва се възползва от американския подарък

Каквото и да става там, Кремъл получава от министерството на финансите на САЩ истински подарък. По-точно наведнъж два. Скоро след публикуването на списъка, доказващ, че администрацията на САЩ не прави никаква разлика между активни привърженици на Путин , неговите критици и тези, които изобщо странят от политиката, министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин заяви, че страната му не възнамерява да въвеждат санкции против държавния дълг на Русия.

Това означава, че руската власт, поне докато цените на петрола остават относително високи, може да не се притеснява за стабилността на рублата.

Сега е очевидно, че опитът да се дистанцираш от властта няма да даде положителен резултат за тези влиятелни руски играчи, които биха рискували да заложат, че у Кремъл се е появила възможност да възстанови взаимодействието с най-големите предприемачи, живеещи зад граница. Разбира се, никой от тях, (с изключение на „патентования“ опозиционер Михаил Ходорковски) не внася сериозни средства в опозиционни политически и медийни проекти. Но при политическа криза мнозина от тях могат да подкрепят опозицията.

На 3 февруари руският бизнес-омбудсман Борис Титов, който като официален „кандидат от бизнеса“ участващ в президентските избори, проведе в Лондон среща със сънародници-бизнесмени, живеещи в Англия. Сред присъстващите имаше и такива с репутацията на открити опоненти на руската власт: например високопоставеният мениджър на „Алфа Груп“ Владимир Ашурков, подкрепящ Алексей Навални и бившият собственик на „Евросет“ Евгений Чичваркин. В резултат на срещите Титов подготви списък с предприемачи, които биха били готови да се върнат в Русия, ако им дадат гаранции за сигурността. На 4 февруари се появи съобщение, че списъкът е предаден на Путин.

Но основното за руските власти, разбира се, не са допълнителните гаранции за лоялността на представителите на бизнес-общността. Сега, когато може повече да не се страхува от сензационни разкрития и засилване на санкционния натиск, Кремъл може активно да използва външнополитическата тематика по време на избирателната кампания.

Първоначално се приемаше, че повишаването на избирателната активност ще се подпомогне от тематиката, свързана с присъединяването на Крим. Дори денят на гласуването бе назначен на 18 март (в този ден официално е обявено присъединяването на Крим в състава на Руската федерация). Въпреки това, кримската тематика на предизборната кампания остана на заден план през последните няколко месеца, което изглежда, се дължи на нежеланието на Кремъл отново да раздразва Вашингтон.

Сега руският президент ще има възможност да напомни на своите съграждани събитието, което е обявено за основното външнополитическо постижение на страната след рухването на СССР. Значително е, че след публикуването на "Кремълския списък" (на който, между другото, руското ръководство реши да не отговоря) руските медии съобщиха, че Путин може да гласува в Севастопол. Това, без съмнение, ще помогне на руските избиратели да си спомнят, благодарение на кого този град, а с него и целият полуостров Крим, се присъединиха към Русия.

Но най-важното е, че сега руското правителство няма нужда да дели големите собственици на лоялни и потенциално опасни, тъй като Вашингтон демонстрира нежелание да изтъква и насърчава потенциалните опозиционери по някакъв начин. Това означава, че след президентските избори Кремъл ще може да формира правителство, включващо представители на различни групировки около властта (и не само силовиците и техните съюзници, както изглеждаше преди). Това не само ще запази, но и ще укрепи баланса във властта и ще предотврати политическа криза, която заплашва да доведе до по-нататъшно укрепване на позициите на привидно всемогъщия Игор Сечин.

Напълно е възможно, че за подобни вътрешнополитически перспективи Русия е трябвало да заплати с някакви външнополитически отстъпки. Не случайно във Вашингтон малко преди публикуването на „Кремълския списък“ пристигнаха ръководителите на руските специални служби, свързани с международна активност – Службата за външно разузнаване, Главното разузнавателно управление и Федералната служба за сигурност ( за което сметна за необходимо да уведоми американската администрация).

Например, крайно внимателната реакция на Русия за турското нахлуване в Сирия (Едва ли може да се съмняваме в това, че Ердоган предварително е получил съгласието на Тръмп) говори за това, че Кремъл може и в други региони (в т. ч. и в Донбас) да прояви подобна сдържаност и „разбиране на ситуацията“.

Така, видимо, съвсем справедлив ще бъде изводът, че от желанието на Тръмп да „пусне глупачката“ в отношенията си с Конгреса, Кремъл навярно ще извлече немалка изгода.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Източник: pogled.info