Михаела ме посреща с обезоръжаваща усмивка. Търсим къде да проведем

Михаела ме посреща с обезоръжаваща усмивка. Търсим къде да проведем нашия диалог - в заведение, на скамейка в парка, на слънце или на сянка. Няма искания. Свикнала е да не обръща внимание на дребните неудобства. Няма да чуете Михаела да приказва за пари и скъпи коли. Няма да видите нейни селфита от гръцките плажове. През лятото можете да я откриете в Африка – не на брега на океана, а в сърцето на континента – в Уганда.

На съвсем 10 000 километра от България, тя е намерила призванието си - да оказва помощ.

За Михаела това да помагаш е предопределение. © Личен списък
Кога се появи желанието да пътуваш и любовта ти към Африка?
Баща ми беше моряк и съм закърмена с концепцията за път. Сигурно от там идва. Мои другари пътуваха като мисионери в Африка и аз се заинтересувах от това. През годините това мое предпочитание узря, по този начин да се каже, започнах съществено да се възнамерявам за пътешестване до Африка.
Значи не е, тъй като си прочела впечатляваща книга?
Не бих споделила, че има съответна книга, която да ме е запалила по тази дестинация. Не е и Маугли, да изпреваря въпроса ти. Ха-ха!
Как ще се опишеш с три думи? Нещо от сорта на „ Мацката от Африка ”, да вземем за пример?! Аз постоянно се разказвам като " Джордж от джунглата " тъй като върша нелепости.

Ха-ха! Ако би трябвало да са три думи, то те може би са – любопитна, въодушевена, енергична.
Учила си в Лондон и по-късно заминаваш за Африка, по какъв начин се случи?
Завършила съм бакалавърска степен - маркетинг и бизнес администрация. После се върнах в България за известно време. В един миг концепцията за Африка просто узря. Една година прекарах в подготовка за това премеждие, проучвах, решавах, къде и за какво? Първоначално изборът беше сред Южна Африка и Уганда. Впоследствие разбрах и не ми хареса, че Южна Африка е много американизирана и се губи цялата концепция за африканско премеждие. Имаше и разновидности за Кения и Танзания, само че се стопирах на Уганда.
Имаше ли доста хора, които те разубеждаваха да отидеш? Твоите близки?
Моите родители не бяха очаровани от концепцията. Баща ми беше угрижен, тъй като беше пътувал като млад там и обстановката не е била доста спокойна. В целия регион е леко рисково. Но особено Уганда е релативно мирна страна. Засега не мога да кажа, че ми се е случвало нещо фрапантно, което да ме накара да не се върна там.

Образованието е едно от най-ценните неща, което можеш да предложиш на тези деца. © Личен списък
Повечето хора знаят ли въобще къде се намира Уганда?

Знаят, че е в Африка, само че нищо повече. Или пък имат онази клиширана визия за Африка. Смятат, че е страна на принуждение и войни. Пътувах и до Руанда и тази страна сега е една от най-мирните в Африка. След като преди 20 години са блъснали дъното, стигайки даже до геноцид - в този момент там е толкоз спокойно, че бяла жена може да се разхожда сама вечер по улиците на градовете в Руанда. Изключително чисто е. Забранени са даже найлоновите торбички.
Разби ли се най-малко до някаква степен твоето стереотипно мислене и отношение към Африка?
Така и не съумях да хвана загар, хаха.
Кой е отговорен Африка или ти?
Няма отговорни. Уганда е с доста мек климат. През юли и август там е много по-прохладно, в сравнение с тук. На доста по-висока надморска височина са и дано си кажем истината аз не отивам там поради времето.
Все отново климатът на Африка не е ли рисков?
Маларията е огромен фактор. Там няма и ваксини против нея. Задължително е да се одобряват антибиотици, които натоварват организма малко или доста. Аз даже изкарах лека форма на заболяването, само че нищо съществено. Също е извънредно значимо, когато работиш с деца, да се пазиш от хепатит.

Михаела в едно от учебните заведения в Уганда. © Личен списък
С какво тъкмо се занимаваш в Уганда?
В началото бях преподавател в класна стая. Преподавах британски и начална математика. Опитах се да основа някаква стратегия, само че когато си потегли няма кой да продължи работата ми. За благополучие постоянно има доброволци, които преподават ротационно, тъй че децата не остават без контрол.

Втората година се грижех за новородени. Сега към този момент ми се желае да слага началото на план, в който да има дълготрайни промени. Като че ли африканските деца живеят за мига, ясно им е, че всичко идва и си отива, не се привързват. Когато не са покрити обикновени потребности, всичко се трансформира във въпрос на оцеляване.
Как мислиш, българинът постоянно ли става доброволец?
Доброволчеството стана доста известно през последните години с помощта на разнообразни платформи. Хората са склонни да подаряват освен време и средства, само че и откровено да се заинтересуват от проблемите по света.
Кажи ни освен това за сдружението, в което участваш?
В „ Операция Плюшено мече ” работим с младежи в неравностойно състояние, както и с даровити деца като им предоставяме всичко належащо за тяхното развиване. Нашите бенефициенти са деца, останали без родителска грижа и такива, израснали в проблематични фамилии. Посещаваме разнообразни села и градове като постоянно присъединяване взимат до 150 наши доброволци.
Избирана си за „ Личност на годината ”.
За 2016-та година и да уточним, че става въпрос за Бургаски район. Това, което върша не е, с цел да получавам награди или потупване по рамото. Убедена съм, че това, което правя е предопределение и носи смяна. Разбира се, когато бъдеш оценен, възприятието е прелестно. Но никога, това не е задачата ми.
Има ли нещо, което би привнесла от Африка тук, в България?
Ние сме доста отрицателни. Постоянно се оплакваме какъв брой сме зле. Това, с което се сравняваш е от голямо значение. Когато се съпоставяме със Съединени американски щати или Северна Европа, е обикновено да си кажем, че сме зле. Сравнявайки се с Индия или която и да е страна от Третия свят, ние сме на едно доста по-високо равнище на развиване.

Това, което ми харесва на тези места е, че хората копнеят за обучение. Там е привилегия да вървиш на учебно заведение. Тук това не се осъзнава изцяло. Би ми се желало родителите да възпитават децата си в голяма обич към знанието.
Какво би споделила на хората, които ще прочетат нашия диалог?
Много хора търсят цялостен живот щастието безуспешно, тъй като гледат егоистично на света. В момента, в който видиш казусът на другия и по какъв начин може да му окажеш помощ, животът ти радикално се прекатурва и добива друго значение. Повярвайте ми! Всеки ден e една самобитна борба за оцеляване по тези ширини. © Личен списък
Разговорът ни завършва, а и слънцето става все по-горещо по този начин и не намерихме сянка за този „ африкански ” диалог.

„ Мукамба мулунджи-ми! ”, пожелава Михаела.

Изобщо не знам какво има поради. Казва, че е един тип прощаване на угандийски и значи „ Нека Бог бъде с теб! ”.

Разделяме се.

Аз се връщам в света на претъпканите рейсове, на тези даващи газ на алено и на тези, които просто не им пука.

А на Михаела сигурно й пука и е намерила щастието. Аз й повярвах.