Помните ли я от Сървайвър? Скорпиънс са й били клиенти
Миглена Дерменджиева, по-известна като Меги Дерм, е родена на 4 юли 1974 година в Ямбол. Завършва съветската гимназия и отглежда добитък, буби, домати и други агрокултури. През лятната почивка работи в локалното Трудово кооперативно земеделско стопанство, като със извоюваните пари си купува облекла за учебно заведение.
От дребна прибира и се грижи за изхвърлени и ранени животни. На 18 година емигрира в Германия. Впоследствие развива верига нощни питейни заведения. Когато се завръща в България, основава благотворителна фондация " Добрите феи ". У нас стана по-известна с присъединяване си в " Сървайвър ". Вижте какво споделя Меги в изявление за " България Днес ".
- Миглена, за какво решихте да заминете в чужбина?
- През април 1992 година фамилията ми емигрира в Германия. Няколко месеца по-късно и аз ги последвах. Бяхме признати в бежански лагер в Халберщадт, само че там нямахме благоприятни условия за работа и живот и заминахме за Хамбург. Първоначално ни се постановяваше да живеем в транспортен съд за бежанци, ситуиран в река Елба. Стаите бяха обзаведени с двуетажни кревати за по 16 индивида.
В началото баща и батко си откриха работа в строителството, а аз и мама започнахме нископлатена работа като камериерки. След 2 години непосилен труд и проучване на немски започнах работа като началник на личния състав и уредник в реномирана гастрономна компания в Хамбург. Там получих стабилен опит в областта на ресторантъорството и шоубизнеса.
- Как успяхте да отворите толкоз доста нощни заведения в чужбина?
- Основах лична Интернационална организация за танцьори и танцьорки. Веднага след дебюта си в шоусредите получих атрактивно предложение за работа като шоумениджър във верига елитни питейни заведения в Германия и Швейцария. Бяха ми клиенти именитите " Скорпиънс ". Тази работа ми достави нужните контакти. Съумях да се възползвам от предоставената ми опция и моите шоупрограми се изпълняваха в доста заведения в цяла Германия, в Цюрих, на островите Майорка и Ибиса.
- Защо изоставихте добре устроения си живот в Германия и се върнахте в България?
- След дълги размисли и терзания взех решение да се завърна дефинитивно в родината си, с цел да се грижа за деца, лишени от наставнически грижи, и потърпевши животинки. Изкарах образования за приемен родител и скоро по-късно взех под крилото си първото ми приемно детенце - малко момиченце Гергана на още ненавършени 3 годинки. Грижих се за общо 6 приемни деца. Първите 5 години изцяло непринудено, без трудово заплащане и по-късно като професионален приемен родител. Духовна майка - кръстница съм на общо четири девойки - Йоана, Ангелина, Гергана и Карлена.
Години наред с изключение на за деца, лишени от наставнически грижи, се грижа за изхвърлени и потърпевши кучета и котки. Инициатор съм на митинги във връзка със отбрана на животните.
- И по този начин се стигна до осиновяването на сина ви Божидар?
- Освен бизнес дама, авантюрист и мечтател аз се усещам като покровител и настойник на нуждаещи се деца и бездомни животни. През 2000 година за първи път посетих дом " Здравец ", дом за деца, лишени от наставнически грижи, в село Победа, община Тунджа. Трогната и просълзена от орисите на изоставените дечица, станах непрекъснат донор и посетител на дома. Редовно носех на децата дарове, прекарвах време с тях, водих ги на ресторант с почерпка до насита, с стратегия от кукления спектакъл, с лотария, танци и игри. Към тях се присъединяваха и децата от дом " Юрий Гагарин " в Ямбол.
В дома в село Победа срещнах момченце на 3 годинки, което вечно остана в сърцето ми. Когато затвориха дома за сираци в селото, трансферираха детето в дом в Стара Загора, а аз започнах да се грижа за малчуганите от този дом. Всички те се трансфораха в мои дечица. Наричаха ме Кака Меги и до ден сегашен подкрепям контакт с доста от тях. Придружавах ги в първия образователен ден на учебно заведение, водих някои от тях на море, вземах ги на посетители вкъщи си в София, неразделно бях до тях по време на футболните шампионати сред тимове на деца, лишени от наставнически грижи.
По Коледа на 2006 година тригодишното момченце от вкъщи ме попита дали не желая да му стана майка. Това през днешния ден е синът ми Божидар, който гордо носи името ми Мигленов Дерменджиев. От тогава двамата сме неразделни!
- Как се справяте с толкоз доста неща?
- Не ми беше елементарно да съм по едно и също време бизнес дама, настойник на деца, лишени от наставнически грижи, избавител на изхвърлени кучета и котки и в същото време самотна майка с проблематично дете от дом, само че и за момент не скърбя за решението си. С времето посредством доста любов и работа - грижи, милувки, образование и персонален образец, Боби се трансформира в прелестно, възпитано и положително дете. Днес той е на 23 години. Учи за програмист, откакто приключи с отличие Софийската духовна семинария. На 18 септември тази година Боби се ожени за прелестно момиче, което аз обикнах още в мига, щом я видях. Те двамата не престават моята фамилия - Дерменджиеви.
- Освен за деца се грижите и за животни. Как се развива благотворителната ви фондация?
- Като ръководител на " Добрите феи " дружно с други неправителствени организации внесохме оферти за смяна на закона за отбрана на животните. С огромни старания успяхме да се преборим и през 2011 година са признати от Народното събрание по този начин мечтаните промени за инкриминиране на насилието към животни.
През 2015 година се реалокирах в родния си град Ямбол. Тогава посетих общинския подслон за безстопанствени животни към община Тунджа в село Роза. Разстроих се и се разгневих от неприятните условия на живот, които заварих. Проведох диалози със секретаря и кмета на община Тунджа. След показване на настоящата обстановка и предложение за безплатно непринудено съдействие получих за себе си и други доброволци от Фондация " Добрите феи " непрекъснат достъп до приюта за възстановяване изискванията на живот на изхвърлените животни. Тогава, като се изключи че храних кучетата, прибирах всички заболели или потърпевши при случай вкъщи си за лекуване. На някои от тях намирах стопани както у нас, по този начин и в Германия.
Мечтаех да основа подслон за безстопанствени животни по европейски стандарт, където кучетата да имат естествен метод на живот. През 2016 година кметът Георгиев ми даде документално заричане, че щом фондацията има регистриран подслон, общината ще отдаде активността за понижаване популацията на безстопанствените животни. Разчитайки на това, закупих селскостопански парцел и благодарение на доброволни донори построих и записах подслон за безстопанствени животни. От тогава насам минаха 6 години в празни обещания от кмета.
- С какво се занимавате сега?
- Приютът на Фондация " Добрите феи " работи с цялостен потенциал, без да имаме обещаното общинско финансиране, без държавно, европейско или от непознати организации финансиране. На самоиздръжка сме. Налага се да работя на две места и в същото време да приписвам стаи и студио в София чартърен, с цел да мога да се оправям с приюта. Сама шетам в приюта и храня животните. Разходите са големи, имайки поради, че ние не одобряваме просто бездомни кучета, а единствено тежко потърпевши или заболели животинки. Леченията постоянно не са по силите ни, защото главно аз и доброволецът Радостин Даскалов плащаме за тях. Благодарна съм, когато получаваме дарения от обособени лица, положителни и състрадателни хора, макар че те са извънредно незадоволителни.
- С друго занимавате ли се?
- Освен ангажираността ми към бездомни кучета и приемната грижа за деца, лишени от наставнически грижи, работя и като началник и координатор на Център за социална поддръжка за деца и фамилии в риск. В стихията съм си, когато работя на терен и действително оказвам помощ на деца и възрастни в потребност.
- Разкажете за присъединяване си в " Сървайвър ".
- Обожавам да се впускам в нови провокации и внезапно непринудено взех решение да вземам участие във втория сезон на " Сървайвър ". Моя бе паметната имитация " Сега ще оцеляваме, след това ще обясняваме! ", която вървеше в рекламите преди лъчение на предаването. Хрумна ми, когато ни се постановяваше да се топлим през нощта едни други, оставени без багаж и спомагателни облекла и без заслон на уединен залив. Наученото там по-късно доста ми оказа помощ в живота.
От дребна прибира и се грижи за изхвърлени и ранени животни. На 18 година емигрира в Германия. Впоследствие развива верига нощни питейни заведения. Когато се завръща в България, основава благотворителна фондация " Добрите феи ". У нас стана по-известна с присъединяване си в " Сървайвър ". Вижте какво споделя Меги в изявление за " България Днес ".
- Миглена, за какво решихте да заминете в чужбина?
- През април 1992 година фамилията ми емигрира в Германия. Няколко месеца по-късно и аз ги последвах. Бяхме признати в бежански лагер в Халберщадт, само че там нямахме благоприятни условия за работа и живот и заминахме за Хамбург. Първоначално ни се постановяваше да живеем в транспортен съд за бежанци, ситуиран в река Елба. Стаите бяха обзаведени с двуетажни кревати за по 16 индивида.
В началото баща и батко си откриха работа в строителството, а аз и мама започнахме нископлатена работа като камериерки. След 2 години непосилен труд и проучване на немски започнах работа като началник на личния състав и уредник в реномирана гастрономна компания в Хамбург. Там получих стабилен опит в областта на ресторантъорството и шоубизнеса.
- Как успяхте да отворите толкоз доста нощни заведения в чужбина?
- Основах лична Интернационална организация за танцьори и танцьорки. Веднага след дебюта си в шоусредите получих атрактивно предложение за работа като шоумениджър във верига елитни питейни заведения в Германия и Швейцария. Бяха ми клиенти именитите " Скорпиънс ". Тази работа ми достави нужните контакти. Съумях да се възползвам от предоставената ми опция и моите шоупрограми се изпълняваха в доста заведения в цяла Германия, в Цюрих, на островите Майорка и Ибиса.
- Защо изоставихте добре устроения си живот в Германия и се върнахте в България?
- След дълги размисли и терзания взех решение да се завърна дефинитивно в родината си, с цел да се грижа за деца, лишени от наставнически грижи, и потърпевши животинки. Изкарах образования за приемен родител и скоро по-късно взех под крилото си първото ми приемно детенце - малко момиченце Гергана на още ненавършени 3 годинки. Грижих се за общо 6 приемни деца. Първите 5 години изцяло непринудено, без трудово заплащане и по-късно като професионален приемен родител. Духовна майка - кръстница съм на общо четири девойки - Йоана, Ангелина, Гергана и Карлена.
Години наред с изключение на за деца, лишени от наставнически грижи, се грижа за изхвърлени и потърпевши кучета и котки. Инициатор съм на митинги във връзка със отбрана на животните.
- И по този начин се стигна до осиновяването на сина ви Божидар?
- Освен бизнес дама, авантюрист и мечтател аз се усещам като покровител и настойник на нуждаещи се деца и бездомни животни. През 2000 година за първи път посетих дом " Здравец ", дом за деца, лишени от наставнически грижи, в село Победа, община Тунджа. Трогната и просълзена от орисите на изоставените дечица, станах непрекъснат донор и посетител на дома. Редовно носех на децата дарове, прекарвах време с тях, водих ги на ресторант с почерпка до насита, с стратегия от кукления спектакъл, с лотария, танци и игри. Към тях се присъединяваха и децата от дом " Юрий Гагарин " в Ямбол.
В дома в село Победа срещнах момченце на 3 годинки, което вечно остана в сърцето ми. Когато затвориха дома за сираци в селото, трансферираха детето в дом в Стара Загора, а аз започнах да се грижа за малчуганите от този дом. Всички те се трансфораха в мои дечица. Наричаха ме Кака Меги и до ден сегашен подкрепям контакт с доста от тях. Придружавах ги в първия образователен ден на учебно заведение, водих някои от тях на море, вземах ги на посетители вкъщи си в София, неразделно бях до тях по време на футболните шампионати сред тимове на деца, лишени от наставнически грижи.
По Коледа на 2006 година тригодишното момченце от вкъщи ме попита дали не желая да му стана майка. Това през днешния ден е синът ми Божидар, който гордо носи името ми Мигленов Дерменджиев. От тогава двамата сме неразделни!
- Как се справяте с толкоз доста неща?
- Не ми беше елементарно да съм по едно и също време бизнес дама, настойник на деца, лишени от наставнически грижи, избавител на изхвърлени кучета и котки и в същото време самотна майка с проблематично дете от дом, само че и за момент не скърбя за решението си. С времето посредством доста любов и работа - грижи, милувки, образование и персонален образец, Боби се трансформира в прелестно, възпитано и положително дете. Днес той е на 23 години. Учи за програмист, откакто приключи с отличие Софийската духовна семинария. На 18 септември тази година Боби се ожени за прелестно момиче, което аз обикнах още в мига, щом я видях. Те двамата не престават моята фамилия - Дерменджиеви.
- Освен за деца се грижите и за животни. Как се развива благотворителната ви фондация?
- Като ръководител на " Добрите феи " дружно с други неправителствени организации внесохме оферти за смяна на закона за отбрана на животните. С огромни старания успяхме да се преборим и през 2011 година са признати от Народното събрание по този начин мечтаните промени за инкриминиране на насилието към животни.
През 2015 година се реалокирах в родния си град Ямбол. Тогава посетих общинския подслон за безстопанствени животни към община Тунджа в село Роза. Разстроих се и се разгневих от неприятните условия на живот, които заварих. Проведох диалози със секретаря и кмета на община Тунджа. След показване на настоящата обстановка и предложение за безплатно непринудено съдействие получих за себе си и други доброволци от Фондация " Добрите феи " непрекъснат достъп до приюта за възстановяване изискванията на живот на изхвърлените животни. Тогава, като се изключи че храних кучетата, прибирах всички заболели или потърпевши при случай вкъщи си за лекуване. На някои от тях намирах стопани както у нас, по този начин и в Германия.
Мечтаех да основа подслон за безстопанствени животни по европейски стандарт, където кучетата да имат естествен метод на живот. През 2016 година кметът Георгиев ми даде документално заричане, че щом фондацията има регистриран подслон, общината ще отдаде активността за понижаване популацията на безстопанствените животни. Разчитайки на това, закупих селскостопански парцел и благодарение на доброволни донори построих и записах подслон за безстопанствени животни. От тогава насам минаха 6 години в празни обещания от кмета.
- С какво се занимавате сега?
- Приютът на Фондация " Добрите феи " работи с цялостен потенциал, без да имаме обещаното общинско финансиране, без държавно, европейско или от непознати организации финансиране. На самоиздръжка сме. Налага се да работя на две места и в същото време да приписвам стаи и студио в София чартърен, с цел да мога да се оправям с приюта. Сама шетам в приюта и храня животните. Разходите са големи, имайки поради, че ние не одобряваме просто бездомни кучета, а единствено тежко потърпевши или заболели животинки. Леченията постоянно не са по силите ни, защото главно аз и доброволецът Радостин Даскалов плащаме за тях. Благодарна съм, когато получаваме дарения от обособени лица, положителни и състрадателни хора, макар че те са извънредно незадоволителни.
- С друго занимавате ли се?
- Освен ангажираността ми към бездомни кучета и приемната грижа за деца, лишени от наставнически грижи, работя и като началник и координатор на Център за социална поддръжка за деца и фамилии в риск. В стихията съм си, когато работя на терен и действително оказвам помощ на деца и възрастни в потребност.
- Разкажете за присъединяване си в " Сървайвър ".
- Обожавам да се впускам в нови провокации и внезапно непринудено взех решение да вземам участие във втория сезон на " Сървайвър ". Моя бе паметната имитация " Сега ще оцеляваме, след това ще обясняваме! ", която вървеше в рекламите преди лъчение на предаването. Хрумна ми, когато ни се постановяваше да се топлим през нощта едни други, оставени без багаж и спомагателни облекла и без заслон на уединен залив. Наученото там по-късно доста ми оказа помощ в живота.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ