Метро системите са рентабилни и бързи. И докато някои от

Метро системите са рентабилни и бързи. И до момента в който някои от тях се открояват със своята акуратност, архитектура, непорочност, досегаемост и елементарно насочване, други изпъкват тъкмо с противоположното.

Именно по тази причина от The Richest сортират освен пет от най-хубавите, само че и пет от най-лошите метро мрежи по света. Да забележим кои са те, с цел да сме готови да не ги употребяваме, когато един ден още веднъж ще можем да пътуваме свободно по света.

Метрото на Лос Анджелис

То се смята за едно от най-лошите на света. Голям % от пътуващите го считат за дейно - от гледна на разноските, само че и за извънредно неефективно - във връзка с достъпа до значими дестинации.

На всичкото от горната страна, заради огромния брой трусове, които се случват в Лос Анджелис годишно, това метрото тук се смята за рисково.

Метрото на Ню Йорк

Ню Йорк разполага с най-голямата метро система в света, която работи непрекъснато през цялата година. Построена е през 1907 година, само че малко по-късно си печели и отрицателна популярност, като става известна като една от най-лошите метро мрежи в света.

Причините, заради които метрото на Ню Йорк има толкоз неприятна известност, са високият риск от плячкосване или нахлуване, неналичието на непорочност, непрекъснатите закъснения на влаковете, нарасналите цени на билетите, както и неприятният звук. Цялостната система е остаряла и се разпада доста постоянно, което е основна причина за забавянията и главният фактор за стрес на пътуващите.

Метрото на Сао Пауло

Точно както в Ню Йорк, по този начин и метрото в Сао Пауло се смята за рисково през нощта. В пиковите часове пък е толкоз препълнено, че не може да се диша.

Метро мрежата е и много дребна за подобен огромен град, а от позиция на разноските, пътуването с него се смята за много скъпо наслаждение. Въпреки това, доста туристи го избират за напредване из Сао Пауло.

Метрото на Минеаполис

Основните дефекти на това метро са неналичието на сигурност по избрани линии, неналичието на непорочност, неналичието на подобаващи услуги като предлагането на храни и питиета, както и неналичието на различни средства за превоз от метростанциите.

Местните поданици поучават да се употребяват рейсовете, а не метрото, макар че в последно време сигурността е усъвършенствана, за да се понижи престъпността и да се подсигурява сигурността на хората. Един от плюсовете на тази метро система е, че билетите не са толкоз скъпи.

Метрото на Токио

Смята се, че Токио има една от най-сложните метро системи в света. Сложността обаче не постоянно е гаранция за положително качество. Поне от това се оплакват туристите, които намират японското метро за доста объркващо и подвеждащо.

Те постоянно остават сюрпризирани, че би трябвало да платят спомагателна такса заради обстоятелството, че някои линии са частни. Билетите са много скъпи, а във влакчетата постоянно е доста препълнено, изключително заран и вечер. Много малко са и табелите с инструкции на британски език. А когато информацията на множеството спирки е на японски, пътуването може да се окаже същинско предизвикателство. /lifestyle.bg