Защо няма да гласувам за Васил Терзиев
Методий Иванов
Независимо какъв брой хора ще прочетат това, като жител и гласоподавател аз усещам нужда да изразя своето мнение по този въпрос. Това е едно от дребното прерогативи на демокрацията, което е налично и налично за всеки – свободата на словото. Това са моите съображения, с които не наемам никого. Не чакам нито утвърждение и похвали, нито ми пука, в случай че поради тях някой се обиди или ме изтрие от листата си с другари. За мен е значимо да ги споделя, с цел да не тежи на съвестта ми, че не съм го направил. Оттам нататък всеки има глава на раменете си и може да вземе осведомено решение.
Ще разделя аргументите на две групи, въз основа на техния темперамент.
Първата и по-важна група са
МОРАЛНИТЕ ПРИЧИНИ
1. Лъжата
Васил Терзиев неведнъж акцентира, че не бил получил нито стотинка от Държавна сигурност за стартирането и развиването на своя бизнес и „ в никакъв случай не е имало Държавна сигурност пари “, единствено че това не е правилно. За негова информация (понеже явно има някакви когнитивни компликации да го осмисли и приеме) даването на офиси, компютри, телефони и друга техника, бюра, счетоводно обслужване, административно обслужване и заплати на целия екип е директна финансова помощ. Това е една от тъжните характерности на „ Прехода “ - назовава се липса на еднакъв старт в бизнеса. Именно тази липса отличава потомците на „ нашите хора “, родени в червени пелени и имали за дрънкалки измислените ордени на всякакви обирачи на мандри, от масата елементарни бизнесмени, които в действителност са отделили от залъка си, с цел да могат да основат своите компании и да обезпечат сами всички гореизброени активи. По думите на различен от създателите - Светозар Георгиев, „ през 2002 година, когато Телерик стартира активност, ние нямахме задоволително средства, с цел да записваме лична компания, както и да поддържаме лично счетоводство, да имаме личен офис и така нататък “. Светозар Георгиев очевидно няма когнитивния проблем на Васил Терзиев и признава, че те са нямали нужните средства, надлежно са ги получили наготово от „ Кимкооп трейдинг “. Отричането на тази финансова помощ от страна на ченгесарската компания от военно-промишления комплекс, отдел на която години наред е била бъдещата компания „ Телерик “, е една грозна неистина в лицето на обществото, за която няма и не може да има нито опрощение, нито приемливост.
2. Премълчаването
Васил Терзиев скри от всички нас редица обстоятелства, свързани с него, фамилията му и компанията му при представянето на своята кандидатура. Всъщност, опита се да ги скрие, като комфортно ги премълчи, с вярата те да останат загадка. Но не би. Нека забележим част от тях.
Първо, Васил Терзиев сподели, че неговият дядо е бил ченге от Държавна сигурност, само че той не бил общувал с него в съзнателна възраст и нямал информация за делата му, и се опита да замаже проблема споделяйки, че нямал терзания от делата на родителите си, които били прелестни хора и го възпитали на възвишени полезности, единствено режимът бил неприятен и незаконен, само че те самите били изключение от него и били положителни. Това, което премълча тогава, е че братът на въпросния дядо, който също е шумкар и ченге от Държавна сигурност, е умрял десетина години по-късно и Терзиев е имал опцията свободно да поддържа връзка с него и да се осведоми добре за активността и на двамата. Премълча, че татко му, както и чичо му (сина на брата на дядо му) също са били ченгета от Държавна сигурност, които освен това са живи и той във всеки един миг може да поддържа връзка с тях, в случай че желае да научи повече за активността им. Премълча и че майка му е била ченге от Държавна сигурност, че е употребила привилегията да се изучи в чужбина и е направила кариера с помощта на обстоятелството, че е родственик на не на какъв да е, а на наследника на Тодор Живков на държавния и партийния връх - Петър Младенов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, един от ръководителите на Възродителния развой, свален от поста президент поради изявеното желание да се смажат с военна мощ демократичните протести), който също му се явява отдалечен чичо. Премълча, че татко му е работил в една от външнотърговските компании, основани от Държавна сигурност. Премълча, че обратно на изказванията му, в действителност има лесна законова опция да даде на обществеността досиетата на своите родственици – за задачата просто би трябвало да изиска пълномощие от татко си, чичо си и майка си. И в случай че не може да убеди своите най-близки хора да създадат нещо толкоз обикновено в полза на обществото, то по какъв начин можем да чакаме, че на следващия ден ще може да убеждава вложители, общинари, партии и сътрудници в правилността на своите хрумвания и решения за града ни?
Терзиев също премълча, че началото на компания „ Телерик “ е обвързвано тясно с компания, в която множеството от съдружниците са били ченгета от Държавна сигурност, и която при отделянето на „ Телерик “ е трансферирала към него обилни материални, финансови и човешки запаси, само че най-много пропусна да каже, че и след този миг негов сътрудник в съвета на шефовете на „ Телерик “ е траял да бъде Георги Георгиев, бащата на неговия другар Светозар - евентуално съдружникът на ченгетата от „ Кимкооп “ е бил страховит програмист, та се е наложило да остане притежател и в новата компания? Премълча и обстоятелството, че „ Телерик “ АД започва не като независима компания, а като дъщерно сдружение на „ Кимкооп Трейдинг “ ООД, което в действителност изяснява и наличието на Георгиев-старши в него чак до сполучливата му продажба. И като стана дума за „ Кимкооп “, в която Васил Терзиев е работил няколко години, той премълча и обстоятелството, че с изключение на разните ченгета от Държавна сигурност, измежду съдружниците в тази компания е бил и някогашният ръководител на Българска социалистическа партия Михаил Миков - евентуално и той е бил скъп кадър и можем да съжаляваме, че също не е траял кариерата си като съучастник в „ Телерик “.
Терзиев премълча също, че през 80-те е имал рядката привилегия да отиде да живее в Съединени американски щати и да учи в американско учебно заведение " И си припомних какъв брой хубаво и щастливо детство съм имал ". И до момента в който изяснява какъв брой мъчно било на родителите му през породената от ръководството на комунистите рецесия през 90-те, той премълчава обстоятелството, че макар компликациите, те въпреки всичко някак са съумели тъкмо тогава да му купят огромен апартамент в най-скъпия квартал в София, на улица „ Оборище “.
Васил Терзиев премълча и по какъв начин тъкмо е издигната кандидатурата му, както и за какво не се съгласи да се проведат предварителни избори с други надалеч по-подготвени фрагменти на партиите, които го поддържат - като Трайчо Трайков и Борис Бонев, да вземем за пример. Затова остана подозрението, че кандидатурата му е не просто издигната, а де факто е купена чрез великодушното спонсориране от негова страна на някои от тези партии в предишното. И както преди 10 години всички питахме упорито #Кой предложи Пеевски за началник на ДАНС (оказа се Мая Манолова), в този момент е редно някой да отговори #Кой в действителност предложи Терзиев за кмет?
Този човек премълча толкоз доста значими елементи за толкоз малко време, че е напряко удивително. Остава всеки от нас да реши освен това състояние какъв брой занапред му следва да премълчава, в случай че бъде позволен до ръководството на столицата ни, а благоприятни условия за това безспорно ще има – от подмолни сделки с олигархично-мафиотските структури и компании, близки до досегашната власт, през обгърнати в мъгла договаряния с вложители и подизпълнители, до връзките с другите групи в общинския съвет и с районните кметове, и кой знае какъв брой още благоприятни условия за неразбираеми дейности и решения, взимани на мрачно. А нали сякаш се борим за бистрота?
3. Арогантността
В цялото си досегашно държание и връзка Васил Терзиев излъчва надменност, пренебрежителност, касае се с пренебрежение към съперниците и критиците си и употребява жлъч по отношение на електората. Ще дам единствено няколко образеца – отношението му към казуса за неговата родова принадлежност към мрачната Държавна сигурност (щели да го изкарат отговорен за всичко от Освобождението до през днешния ден, да идели да питат Методи Андреев за родата му, операцията, че имало и положителни ченгета от Държавна сигурност, отводът да даде досиетата на роднините си, прикриването на обстоятелствата, ироничното му предложение да се сътвори музей на терора на комунистическия режим (в него ще има ли обособена зала „ Терзиеви “?). Терзиев с дейностите и думите си в действителност се подиграва на жертвите на тоталитарния режим. Той презира тези жертви, тъй като по този начин е теоретичен, и в това елементарно можем да се убедим от обстоятелствата - той не посети някой от концлагерите, с цел да отдаде респект и да се запознае с закононарушенията, осъществявани там; не сервира цветя на някой монумент на жертви на комунизма; не обърна внимание на откритите писма, апели и мненията на хората, потърпевши от този режим; не издигна в собствен приоритет премахването на омразния окупаторски паметник МОЧА (нито на някой от останалите сходни в столицата); не жигосах бранителите му, тяхната идеология, политика и дейности, и така нататък Терзиев по този начин и не отговори на апела на Христо Христов да разкрие досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност от фамилията му, общо 5 индивида (засега). Всъщност, удивителен е фактът, че неговото семейство действително е ръководело с години една трета от цялата репресивна машина на тоталитаризма - 2 от общо 6-те отдела на Държавна сигурност! Тук можем да прибавим, че в това време майка му, татко му и чичо му можеха сами да излязат и да дадат уточнения за своята активност, в случай че бяха доблестни хора и бяха правили в действителност някакви положителни неща. Само че всички ченгета от Държавна сигурност са мерзавци. Комунистическият режим е разгласен със закон за незаконен, надлежно всички негови деятели, функционери и изключително ръководители на репресивния уред на партията - Държавна сигурност, са нарушители по отношение на личния си народ. Тези нарушители са били най-близкото обграждане, фамилията на Васил Терзиев-младши, те са формирали неговия мироглед и морал. С тях той е чествал години наред 9-ти септември, което е било знаменателна дата за цялото семейство - благодарения на кървавия прелом неговите родственици са съумели да изпълзят от села и паланки и да се уредят на значими управителни постове в столицата, да получат хубави жилища (апартамент на " Гурко ", след това на " Оборище " ), а след тях и децата им, та чак до внуците, които да могат да се запишат на учебно заведение в Съединени американски щати, и които след това да не се мъчат да основат личен бизнес от нулата, а под крилото на Държавна сигурност. И до момента в който Терзиев на думи жигосва режима, той в същото време твърди, че нямал от какво да се срами от дейностите на роднините си, т.е. надлежно ги утвърждава. И не желае да разкрие досиетата им, с цел да се запознае и обществото с техните " величави " каузи. Тази двояка позиция оставя горчив усет и подозрения в искреността му във връзка с самия тоталитарен режим.
Арогантността е ясно забележима и при предпочетения от Терзиев вид за влизане в политиката - по мъчително познатия на обществото ни от времената на социализма " втори метод ", т.е. наготово, с помощта на връзките и парите си, с които финансира издигналите го партии. Той високомерно отхвърли да се възползва от естествения либерален път - публични и партийни разисквания на кандидатури, предварителни избори, оповестяване на стратегия и цели, тъй като е откърмен с концепцията, че на него всичко в този живот просто му се поставя " по право ", тъй като е " от нашите ". И напълно закономерно, Терзиев даже от билбордите си ни гледа с подигравка, пренебрежително. А София и софиянци имат потребност от обич, грижа и внимание – другото сме го виждали прекомерно дълго време.
Втората група можем да назовем
ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧНИ
1. Липсата на опит
Тук са неналичието на политически опит, неналичието на политическа или социална ангажираност допреди тази акция. Липсата на ясно декларирана позиция по политически и други въпроси, значими за обществото. Липсата на уместно обучение и знания по редица основни области от ръководството на града – инженерни науки, архитектура, строителство, градоустройство, обществени действия, просвета, екология, превоз, инфраструктура, енергетика и прочие Липсата на опит в обществената сфера, в ръководството на обществени финанси, в общинската работа. Липсата на задълбочени знания за проблемите на града.
2. Липсата на визия и хрумвания за развиването на столицата
Тук евентуално някои ще възразят и ще стартират да вадят предизборни опорки, само че дано поясня – лозунгите не са визия, нито заучените наизуст клишета, които Терзиев нервно ръси в предизборните студиа. София няма потребност от „ упоритост “, а от голям брой съответни решения на една голяма палитра от остри проблеми. И детските градини, колкото и да са значим и дълготраен проблем, който в действителност към този момент не търпи отсрочване, не са единствената дъвка, която да се подмятна на гласоподавателите – това е просто наложително заричане за всеки претендент, само че това не е визия. И София не е старт-ъп, а огромен и доста комплициран публичен организъм, който изисква извънредно добра подготовка и същински прагматични хрумвания за неговото ръководство, както и за подобряването на живота на жителите и гостите на града.
3. Липсата на директна и остра рецензия към предходното ръководство на Герб
Посочване на неговите характерности - корупция, несръчност, обири, дивотия, неистини и така нататък Въобще избягването на думите „ Герб “ и „ корупция “ в едно изречение е на процедура опит за игнориране на слона в стаята. Само че той е тук и всички ние го виждаме. Всички желаеме този голям, непоносим слон да се измете от града ни, а на отговорните за некадърното ръководство и прахосаните публични запаси да бъде потърсена отговорност. И в случаите на потвърдени нарушавания и закононарушения – да бъдат наказани, за което новата администрация най-малкото да спомага посредством разкриването на обстоятелства и документи, а не да мълчи. Това поражда големи подозрения за подмолна сделка от вида „ вие ни преотстъпвате града, ние си затваряме очите за кражбите и няма да ви тормозим “. Не такива схеми и сглобки чакаме да забележим от новата администрация на София.
4. Екипът му, с който той толкоз доста се хвали
В него обаче виждаме лица, които също са проблематични. Като Делян Георгиев, чиито татко също е бил ченге от Държавна сигурност, а самият той до неотдавна беше изтъкнат деятел и областен кмет от Българска социалистическа партия – това ли е образец за чистите експерти, които би трябвало да вкараме в общината? Или Андрей Зографски, чиято майка е видна македонистка от Скопие, плюеща постоянно по България, отричаща съществуването на българи в Северна Македония и съперник на евроинтеграцията на РСМ и доближаването на двете страни. Да, синът ѝ не е виновен за нейното държание и анти-българска активност, само че е задължен да изясни на обществото ни дали има същото мнение като майка си по тези значими за българите от двете страни на границата въпроси?
5. Липсата на някакви значими за обществото ни достижения на Терзиев, осъществени в годините след продажбата на „ Телерик “
Ще оставя на любопитните сами да намерят информация да вземем за пример за някой сполучлив „ екзит “ (значителна продажба на някоя от стотиците старт-ъп компании, финансирани от управлявания от него фонд " Илевън " ), или за резултатите от ангажираността му с дела за развиването на градската среда, с някакви политически интензивности, доброволчество или благотворителни начинания.
За това, че Терзиев има вяра в Глупостите на Петър Дънов и има харизма като на парче шперплат, няма смисъл да разясня.
В умозаключение ще кажа, че нещата са мъчително елементарни – в случай че изберем Терзиев, това ще е едно тотално изпиране на Държавна сигурност. На целият режим, на всички негови зверства, репресии, убийства. Ще е финален отвод от настояването за търсене на отговорност, от настояването за лустрация (да, тази гадна и толкоз неуместна дума!), от настояването за изясняване на цялостната историческа истина. От някаква правдивост в нашето съществуване, след толкоз години на премеждия. И за сметка на всичко това, след това към този момент всеки ще може да бъде определен на случаен държавен пост – и Тодор Славков, и Евгения Живкова, и всички облагодетелствани от незаконния комунистически режим ще са чисти и почтени, просто едни „ наши хора “.
Аз не искам това да се случва, по тази причина отделих време и старания да споделя мнението си по въпроса. Заради личната си съвест на жител и българин. Сега на ход сте вие и вашата съвест - в случай че я имате. Помислете добре от каква персона има потребност столицата ни за градоначалник - сходна на инж. Иван Иванов от златните години на София, или сходна на Тодор Живков и каскетите, които след 9-ти го осъдиха на гибел?
Независимо какъв брой хора ще прочетат това, като жител и гласоподавател аз усещам нужда да изразя своето мнение по този въпрос. Това е едно от дребното прерогативи на демокрацията, което е налично и налично за всеки – свободата на словото. Това са моите съображения, с които не наемам никого. Не чакам нито утвърждение и похвали, нито ми пука, в случай че поради тях някой се обиди или ме изтрие от листата си с другари. За мен е значимо да ги споделя, с цел да не тежи на съвестта ми, че не съм го направил. Оттам нататък всеки има глава на раменете си и може да вземе осведомено решение.
Ще разделя аргументите на две групи, въз основа на техния темперамент.
Първата и по-важна група са
МОРАЛНИТЕ ПРИЧИНИ
1. Лъжата
Васил Терзиев неведнъж акцентира, че не бил получил нито стотинка от Държавна сигурност за стартирането и развиването на своя бизнес и „ в никакъв случай не е имало Държавна сигурност пари “, единствено че това не е правилно. За негова информация (понеже явно има някакви когнитивни компликации да го осмисли и приеме) даването на офиси, компютри, телефони и друга техника, бюра, счетоводно обслужване, административно обслужване и заплати на целия екип е директна финансова помощ. Това е една от тъжните характерности на „ Прехода “ - назовава се липса на еднакъв старт в бизнеса. Именно тази липса отличава потомците на „ нашите хора “, родени в червени пелени и имали за дрънкалки измислените ордени на всякакви обирачи на мандри, от масата елементарни бизнесмени, които в действителност са отделили от залъка си, с цел да могат да основат своите компании и да обезпечат сами всички гореизброени активи. По думите на различен от създателите - Светозар Георгиев, „ през 2002 година, когато Телерик стартира активност, ние нямахме задоволително средства, с цел да записваме лична компания, както и да поддържаме лично счетоводство, да имаме личен офис и така нататък “. Светозар Георгиев очевидно няма когнитивния проблем на Васил Терзиев и признава, че те са нямали нужните средства, надлежно са ги получили наготово от „ Кимкооп трейдинг “. Отричането на тази финансова помощ от страна на ченгесарската компания от военно-промишления комплекс, отдел на която години наред е била бъдещата компания „ Телерик “, е една грозна неистина в лицето на обществото, за която няма и не може да има нито опрощение, нито приемливост.
2. Премълчаването
Васил Терзиев скри от всички нас редица обстоятелства, свързани с него, фамилията му и компанията му при представянето на своята кандидатура. Всъщност, опита се да ги скрие, като комфортно ги премълчи, с вярата те да останат загадка. Но не би. Нека забележим част от тях.
Първо, Васил Терзиев сподели, че неговият дядо е бил ченге от Държавна сигурност, само че той не бил общувал с него в съзнателна възраст и нямал информация за делата му, и се опита да замаже проблема споделяйки, че нямал терзания от делата на родителите си, които били прелестни хора и го възпитали на възвишени полезности, единствено режимът бил неприятен и незаконен, само че те самите били изключение от него и били положителни. Това, което премълча тогава, е че братът на въпросния дядо, който също е шумкар и ченге от Държавна сигурност, е умрял десетина години по-късно и Терзиев е имал опцията свободно да поддържа връзка с него и да се осведоми добре за активността и на двамата. Премълча, че татко му, както и чичо му (сина на брата на дядо му) също са били ченгета от Държавна сигурност, които освен това са живи и той във всеки един миг може да поддържа връзка с тях, в случай че желае да научи повече за активността им. Премълча и че майка му е била ченге от Държавна сигурност, че е употребила привилегията да се изучи в чужбина и е направила кариера с помощта на обстоятелството, че е родственик на не на какъв да е, а на наследника на Тодор Живков на държавния и партийния връх - Петър Младенов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, един от ръководителите на Възродителния развой, свален от поста президент поради изявеното желание да се смажат с военна мощ демократичните протести), който също му се явява отдалечен чичо. Премълча, че татко му е работил в една от външнотърговските компании, основани от Държавна сигурност. Премълча, че обратно на изказванията му, в действителност има лесна законова опция да даде на обществеността досиетата на своите родственици – за задачата просто би трябвало да изиска пълномощие от татко си, чичо си и майка си. И в случай че не може да убеди своите най-близки хора да създадат нещо толкоз обикновено в полза на обществото, то по какъв начин можем да чакаме, че на следващия ден ще може да убеждава вложители, общинари, партии и сътрудници в правилността на своите хрумвания и решения за града ни?
Терзиев също премълча, че началото на компания „ Телерик “ е обвързвано тясно с компания, в която множеството от съдружниците са били ченгета от Държавна сигурност, и която при отделянето на „ Телерик “ е трансферирала към него обилни материални, финансови и човешки запаси, само че най-много пропусна да каже, че и след този миг негов сътрудник в съвета на шефовете на „ Телерик “ е траял да бъде Георги Георгиев, бащата на неговия другар Светозар - евентуално съдружникът на ченгетата от „ Кимкооп “ е бил страховит програмист, та се е наложило да остане притежател и в новата компания? Премълча и обстоятелството, че „ Телерик “ АД започва не като независима компания, а като дъщерно сдружение на „ Кимкооп Трейдинг “ ООД, което в действителност изяснява и наличието на Георгиев-старши в него чак до сполучливата му продажба. И като стана дума за „ Кимкооп “, в която Васил Терзиев е работил няколко години, той премълча и обстоятелството, че с изключение на разните ченгета от Държавна сигурност, измежду съдружниците в тази компания е бил и някогашният ръководител на Българска социалистическа партия Михаил Миков - евентуално и той е бил скъп кадър и можем да съжаляваме, че също не е траял кариерата си като съучастник в „ Телерик “.
Терзиев премълча също, че през 80-те е имал рядката привилегия да отиде да живее в Съединени американски щати и да учи в американско учебно заведение " И си припомних какъв брой хубаво и щастливо детство съм имал ". И до момента в който изяснява какъв брой мъчно било на родителите му през породената от ръководството на комунистите рецесия през 90-те, той премълчава обстоятелството, че макар компликациите, те въпреки всичко някак са съумели тъкмо тогава да му купят огромен апартамент в най-скъпия квартал в София, на улица „ Оборище “.
Васил Терзиев премълча и по какъв начин тъкмо е издигната кандидатурата му, както и за какво не се съгласи да се проведат предварителни избори с други надалеч по-подготвени фрагменти на партиите, които го поддържат - като Трайчо Трайков и Борис Бонев, да вземем за пример. Затова остана подозрението, че кандидатурата му е не просто издигната, а де факто е купена чрез великодушното спонсориране от негова страна на някои от тези партии в предишното. И както преди 10 години всички питахме упорито #Кой предложи Пеевски за началник на ДАНС (оказа се Мая Манолова), в този момент е редно някой да отговори #Кой в действителност предложи Терзиев за кмет?
Този човек премълча толкоз доста значими елементи за толкоз малко време, че е напряко удивително. Остава всеки от нас да реши освен това състояние какъв брой занапред му следва да премълчава, в случай че бъде позволен до ръководството на столицата ни, а благоприятни условия за това безспорно ще има – от подмолни сделки с олигархично-мафиотските структури и компании, близки до досегашната власт, през обгърнати в мъгла договаряния с вложители и подизпълнители, до връзките с другите групи в общинския съвет и с районните кметове, и кой знае какъв брой още благоприятни условия за неразбираеми дейности и решения, взимани на мрачно. А нали сякаш се борим за бистрота?
3. Арогантността
В цялото си досегашно държание и връзка Васил Терзиев излъчва надменност, пренебрежителност, касае се с пренебрежение към съперниците и критиците си и употребява жлъч по отношение на електората. Ще дам единствено няколко образеца – отношението му към казуса за неговата родова принадлежност към мрачната Държавна сигурност (щели да го изкарат отговорен за всичко от Освобождението до през днешния ден, да идели да питат Методи Андреев за родата му, операцията, че имало и положителни ченгета от Държавна сигурност, отводът да даде досиетата на роднините си, прикриването на обстоятелствата, ироничното му предложение да се сътвори музей на терора на комунистическия режим (в него ще има ли обособена зала „ Терзиеви “?). Терзиев с дейностите и думите си в действителност се подиграва на жертвите на тоталитарния режим. Той презира тези жертви, тъй като по този начин е теоретичен, и в това елементарно можем да се убедим от обстоятелствата - той не посети някой от концлагерите, с цел да отдаде респект и да се запознае с закононарушенията, осъществявани там; не сервира цветя на някой монумент на жертви на комунизма; не обърна внимание на откритите писма, апели и мненията на хората, потърпевши от този режим; не издигна в собствен приоритет премахването на омразния окупаторски паметник МОЧА (нито на някой от останалите сходни в столицата); не жигосах бранителите му, тяхната идеология, политика и дейности, и така нататък Терзиев по този начин и не отговори на апела на Христо Христов да разкрие досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност от фамилията му, общо 5 индивида (засега). Всъщност, удивителен е фактът, че неговото семейство действително е ръководело с години една трета от цялата репресивна машина на тоталитаризма - 2 от общо 6-те отдела на Държавна сигурност! Тук можем да прибавим, че в това време майка му, татко му и чичо му можеха сами да излязат и да дадат уточнения за своята активност, в случай че бяха доблестни хора и бяха правили в действителност някакви положителни неща. Само че всички ченгета от Държавна сигурност са мерзавци. Комунистическият режим е разгласен със закон за незаконен, надлежно всички негови деятели, функционери и изключително ръководители на репресивния уред на партията - Държавна сигурност, са нарушители по отношение на личния си народ. Тези нарушители са били най-близкото обграждане, фамилията на Васил Терзиев-младши, те са формирали неговия мироглед и морал. С тях той е чествал години наред 9-ти септември, което е било знаменателна дата за цялото семейство - благодарения на кървавия прелом неговите родственици са съумели да изпълзят от села и паланки и да се уредят на значими управителни постове в столицата, да получат хубави жилища (апартамент на " Гурко ", след това на " Оборище " ), а след тях и децата им, та чак до внуците, които да могат да се запишат на учебно заведение в Съединени американски щати, и които след това да не се мъчат да основат личен бизнес от нулата, а под крилото на Държавна сигурност. И до момента в който Терзиев на думи жигосва режима, той в същото време твърди, че нямал от какво да се срами от дейностите на роднините си, т.е. надлежно ги утвърждава. И не желае да разкрие досиетата им, с цел да се запознае и обществото с техните " величави " каузи. Тази двояка позиция оставя горчив усет и подозрения в искреността му във връзка с самия тоталитарен режим.
Арогантността е ясно забележима и при предпочетения от Терзиев вид за влизане в политиката - по мъчително познатия на обществото ни от времената на социализма " втори метод ", т.е. наготово, с помощта на връзките и парите си, с които финансира издигналите го партии. Той високомерно отхвърли да се възползва от естествения либерален път - публични и партийни разисквания на кандидатури, предварителни избори, оповестяване на стратегия и цели, тъй като е откърмен с концепцията, че на него всичко в този живот просто му се поставя " по право ", тъй като е " от нашите ". И напълно закономерно, Терзиев даже от билбордите си ни гледа с подигравка, пренебрежително. А София и софиянци имат потребност от обич, грижа и внимание – другото сме го виждали прекомерно дълго време.
Втората група можем да назовем
ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧНИ
1. Липсата на опит
Тук са неналичието на политически опит, неналичието на политическа или социална ангажираност допреди тази акция. Липсата на ясно декларирана позиция по политически и други въпроси, значими за обществото. Липсата на уместно обучение и знания по редица основни области от ръководството на града – инженерни науки, архитектура, строителство, градоустройство, обществени действия, просвета, екология, превоз, инфраструктура, енергетика и прочие Липсата на опит в обществената сфера, в ръководството на обществени финанси, в общинската работа. Липсата на задълбочени знания за проблемите на града.
2. Липсата на визия и хрумвания за развиването на столицата
Тук евентуално някои ще възразят и ще стартират да вадят предизборни опорки, само че дано поясня – лозунгите не са визия, нито заучените наизуст клишета, които Терзиев нервно ръси в предизборните студиа. София няма потребност от „ упоритост “, а от голям брой съответни решения на една голяма палитра от остри проблеми. И детските градини, колкото и да са значим и дълготраен проблем, който в действителност към този момент не търпи отсрочване, не са единствената дъвка, която да се подмятна на гласоподавателите – това е просто наложително заричане за всеки претендент, само че това не е визия. И София не е старт-ъп, а огромен и доста комплициран публичен организъм, който изисква извънредно добра подготовка и същински прагматични хрумвания за неговото ръководство, както и за подобряването на живота на жителите и гостите на града.
3. Липсата на директна и остра рецензия към предходното ръководство на Герб
Посочване на неговите характерности - корупция, несръчност, обири, дивотия, неистини и така нататък Въобще избягването на думите „ Герб “ и „ корупция “ в едно изречение е на процедура опит за игнориране на слона в стаята. Само че той е тук и всички ние го виждаме. Всички желаеме този голям, непоносим слон да се измете от града ни, а на отговорните за некадърното ръководство и прахосаните публични запаси да бъде потърсена отговорност. И в случаите на потвърдени нарушавания и закононарушения – да бъдат наказани, за което новата администрация най-малкото да спомага посредством разкриването на обстоятелства и документи, а не да мълчи. Това поражда големи подозрения за подмолна сделка от вида „ вие ни преотстъпвате града, ние си затваряме очите за кражбите и няма да ви тормозим “. Не такива схеми и сглобки чакаме да забележим от новата администрация на София.
4. Екипът му, с който той толкоз доста се хвали
В него обаче виждаме лица, които също са проблематични. Като Делян Георгиев, чиито татко също е бил ченге от Държавна сигурност, а самият той до неотдавна беше изтъкнат деятел и областен кмет от Българска социалистическа партия – това ли е образец за чистите експерти, които би трябвало да вкараме в общината? Или Андрей Зографски, чиято майка е видна македонистка от Скопие, плюеща постоянно по България, отричаща съществуването на българи в Северна Македония и съперник на евроинтеграцията на РСМ и доближаването на двете страни. Да, синът ѝ не е виновен за нейното държание и анти-българска активност, само че е задължен да изясни на обществото ни дали има същото мнение като майка си по тези значими за българите от двете страни на границата въпроси?
5. Липсата на някакви значими за обществото ни достижения на Терзиев, осъществени в годините след продажбата на „ Телерик “
Ще оставя на любопитните сами да намерят информация да вземем за пример за някой сполучлив „ екзит “ (значителна продажба на някоя от стотиците старт-ъп компании, финансирани от управлявания от него фонд " Илевън " ), или за резултатите от ангажираността му с дела за развиването на градската среда, с някакви политически интензивности, доброволчество или благотворителни начинания.
За това, че Терзиев има вяра в Глупостите на Петър Дънов и има харизма като на парче шперплат, няма смисъл да разясня.
В умозаключение ще кажа, че нещата са мъчително елементарни – в случай че изберем Терзиев, това ще е едно тотално изпиране на Държавна сигурност. На целият режим, на всички негови зверства, репресии, убийства. Ще е финален отвод от настояването за търсене на отговорност, от настояването за лустрация (да, тази гадна и толкоз неуместна дума!), от настояването за изясняване на цялостната историческа истина. От някаква правдивост в нашето съществуване, след толкоз години на премеждия. И за сметка на всичко това, след това към този момент всеки ще може да бъде определен на случаен държавен пост – и Тодор Славков, и Евгения Живкова, и всички облагодетелствани от незаконния комунистически режим ще са чисти и почтени, просто едни „ наши хора “.
Аз не искам това да се случва, по тази причина отделих време и старания да споделя мнението си по въпроса. Заради личната си съвест на жител и българин. Сега на ход сте вие и вашата съвест - в случай че я имате. Помислете добре от каква персона има потребност столицата ни за градоначалник - сходна на инж. Иван Иванов от златните години на София, или сходна на Тодор Живков и каскетите, които след 9-ти го осъдиха на гибел?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ