Откъс от Огън и ярост. Белият дом на Тръмп отвътре, Майкъл Улф
Метаморфозата на Тръмп от смехотворен претендент в изразител на недоволните измежду популацията, в обещаващ номиниран, във вплел се в тъканта на времето новоизбран президент не го въодушеви да направи опит за трезва самокритика. След първичния потрес той завчас се пренастрои на вълна „ неизбежния президент “.
Един образец за ревизионизма му и за новата поза, която бе възприел като президент, бе най-ниската точка на акцията му – записът на изявлението с Били Буш.
Обяснението му в всекидневен диалог с другарски надъхан водещ от кабелната телевизия беше „ в действителност това не бях аз “.
Водещият призна, че не е заслужено някой да бъде характеризиран въз основа на единично събитие.
– Не – повтори Тръмп, – това не бях аз. Хора, които ги схващат тези неща, са ми казвали какъв брой е елементарно работата да бъде извъртяна по този начин, че да ти вкара в устата напълно непознат глас.
Той беше спечелилият и в този момент очакваше да бъде обект на поклонение и удивление. Убеден бе, че враждебните до този миг медии ще се трансфорат в ласкаещи.
Ала не щеш ли въпреки и победител, бе посрещан с смут и нападки от медиите, на които в предишното по протокол можеше да се разчита, че ще отрупат с несдържана респект новоизбрания президент, който и да бе той. (Въпросът с тези три милиона гласа срещу Тръмп бе към момента мъчителен и тематиката се избягваше.) За него бе напряко неразбираемо по какъв начин същите тези хора – т.е. медиите, – които го бяха подлагали на критика за изказванието му, че може да оспори изборния резултат, в този момент назоваха него нелегално определен.
Тръмп не беше политик, кадърен да разграничава подкрепящите и хулещите групи; той беше търговец и имаше потребност да реализира продажба.
– Аз завоювах. Победител съм, не съм губещ – повтаряше в учудване като мантра. Банън описваше Тръмп като елементарна машина. Бутонът за включване е цялостен с хвалби и ласкателства. Този за изключване е цялостен със клюки и клюки. Ласкателствата са мазни, рабски, изпълнени със суперлативи и нямащи нищо общо с действителността: еди-кой си е висш, необикновен, най и ултра, възвишен. Злословията бяха гневни, злобни, презрителни, заклеймяващи и дефинитивни като захлопването на желязна врата.
Ето каква бе по същността си комерсиалната природа на Тръмп. Стратегическото му разбиране бе, че няма причина да не се отрупва с несъразмерни хвалби перспективен клиент. А виж, когато той биваше отписан като покупател, нямаше причина да му се икономисват оскърбления и правосъдни искове. В края на краищата, щом не поддаваха на угодничене, можеше да поддадат на тормоз. Банън вярваше – може би с нереалистична самонадеяност, – че на Тръмп елементарно могат да му се натискат бутоните „ включване “ и „ изключване “.
На фона на смъртоносна борба кой ще отстъпи пръв – с демократите и с „ блатото “, – каквато Банън го насърчаваше да води, Тръмп можеше също по този начин да бъде ухажван. В прочут смисъл той най-вече от всичко искаше да бъде ухажван. Джеф Безос от „ Амазон “, притежателят на „ Уошингтън Поуст “, най-черното издание за Тръмп от многото му ненавистни в медийния свят, въпреки всичко си направи труда да реализира контакт освен с новоизбрания президент, само че и с щерка му Иванка. По време на предизборната акция Тръмп твърдеше, че на „ Амазон “ „ съумява да им се размине чудовищното укриване на налози “ и че в случай че бъде определен, „ ще има да патят “. И не щеш ли в този момент ненадейно Тръмп славословеше Безос като „ същински талант “. В „ Тръмп Тауър “ Илон Мъск възпламени Тръмп с концепцията новата администрация да го придружи в полета му до Марс и той я одобри с плевел възторг. Стивън Шуорцман, оглавяващ „ Блакстоун Груп “ – и другар на Къшнър, – предложи да провежда бизнес съвет за Тръмп, което той приветства. Ана Уинтур, основен редактор на американския „ Вог “ и кралица на стилната промишленост, се бе надявала да бъде назначена за американски дипломат в Обединеното кралство при ръководството на Обама и когато това не се случи, се обвърза тясно с Хилари Клинтън. Ето че в този момент Уинтур дойде в „ Тръмп Тауър “ (но пренебрежително отхвърли да извърши ритуала с почтителната походка) и със забележителна смелост се самопредложи пред Тръмп за „ негов “ дипломат в двора на английската кралица. Тръмп бе податлив да се позабавлява с тази концепция. („ За благополучие – сподели Банън – там нямаше химия. “)
На 14 декември в „ Тръмп Тауър “ дойде делегация на високо равнище от Силициевата котловина, с цел да се срещне с новоизбрания президент, макар че Тръмп нееднократно бе подлагал на критика високотехнологичната промишленост по време на предизборната си акция. По-късно същия следобяд Тръмп позвъни на Мърдок и той го попита по какъв начин е предходна срещата.
– О, прелестно, напряко прелестно – отвърна Тръмп. – Беше отлично. Тези хора в действителност имат потребност от помощта ми. Обама не е бил изключително благосклонен към тях, обременил ги е с прекалено много законови ограничавания. Ето един късмет да им окажа поддръжка.
– Доналд – рече Мърдок, – тия държаха Обама в дребния си джоб в продължение на осем години. Практически те ръководят администрацията. Не им би трябвало твоята помощ. – Да вземем един образец. Проблемът с визите вид Н-1В. Много са им нужни такива. Мърдок уточни, че възприемането на демократичен метод към визите вид Н-1В евентуално мъчно ще се съвмести с обещанията му на тематика имиграция. Но Тръмп нехаеше и увери Мърдок:
– Все ще го нагласим някак.
– Ама че шибан глупак – избъбри Мърдок и подвигна плещи, откакто диалогът бе завършил.
* * *
Десет дни преди встъпването в служба на Доналд Тръмп като четиресет и петия президент група млади негови чиновници – мъжете със наложителните костюми и вратовръзки, а дамите, съгласно желанията на Тръмп с високи ботуши, къси поли и дълги до раменете коси – гледаха на преносимите компютри в кабинетите, отредени за службата по прехода, прощалната тирада на президента Барак Обама.
– Господин Тръмп сподели, че в никакъв случай не е изслушвал цяла тирада на Обама – съобщи авторитетно един от младежите.
– Много са отегчителни – додаде различен.
Докато Обама се сбогуваше като президент, в постройката течеше подготовка за първата конференция на Тръмп, която щеше да се организира на идващия ден. Планът бе да се положат най-много старания да се покаже, че към спора на ползи с бизнеса на новоизбрания президент ще се подходи съществено и премислено.
До този миг схващането на Тръмп беше, че е бил определен таман поради този спор – поради деловите му умения, връзки, опит и марка, – не макар него и че е неуместно някой да си мисли по какъв начин би могъл да се освободи от бизнеса си, даже да би желал. Келиан Конуей рецитираше от името на Тръмп пред кореспонденти и пред всеки, подготвен да слуша, трогателна отбрана за това какви големи саможертви е направил към този момент.
След раздухване на пламъците по отношение на желанията му да пренебрегне разпоредбите за спор на ползи, в този момент малко театрално щеше да направи милосърден жест. Изправен във фоайето на „ Тръмп Тауър “ до маса с висока купчина папки и правни документи върху нея, президентът щеше да обрисува големите си старания да стори невъзможното, та да остане концентриран извънредно върху делата на нацията.
Но всичко това ненадейно се оказа непряк въпрос.
Демократическата партия бе наела „ Фюжън Джи Пи Ес “, опозиционна компания за следствия (основана от някогашни публицисти, тя предоставяше информация на частни клиенти). Тя пък на собствен ред през юни 2016 година бе наела Кристофър Стийл, някогашен английски разузнавач, да проверява неспирните хвалби на Тръмп за връзките му с Владимир Путин и естеството на контактите му с Кремъл. Със сведения, получени от съветски източници, доста от тях свързани с съветското разузнаване, Стийл сформира пагубен доклад – в този момент именуван „ досието “, – който навеждаше на догатки, че Тръмп е шантажиран от държавното управление на Путин. През септември Стийл организира брифинг пред кореспонденти от „ Ню Йорк Таймс “, „ Уошингтън Поуст “, „ Яху! Нюз “, „ Ню Йоркър “ и CNN. Всички се въздържаха да употребяват тази непотвърдена информация с нейния неразбираем генезис, още повече, че се отнасяше до малко евентуален победител в изборите.
Но в деня преди назначената конференция CNN изнесе детайлности по досието на Стийл. Почти незабавно по-късно „ Бъзфийд “ разгласява целия отчет – подробна вакханалия с държание доста надалеч от сдържаното.
В навечерието на встъпването на Тръмп в служба медиите, съсредоточени напълно върху всичко обвързвано с него, затръбиха за огромен скрит план. Теорията, ненадейно показана като съвсем евентуална, беше, че руснаците са вкарали Тръмп по време на негово посещаване в Москва в груба скица за изнудване, включваща проститутки и снимани с камера полови актове, излизащи оттатък рамките на естественото (включително „ златни душове “). Намекваният извод беше: компрометираният Тръмп е заговорничил с руснаците изборите да бъдат откраднати и той да бъде подложен в Белия дом като марионетка на Путин. Ако това беше истина, то тогава нацията се намираше в един от най-изключителните моменти в историята на демокрацията, на интернационалните връзки и на публицистиката.
Ако не беше истина – а бе мъчно да си представиш приблизително състояние, – тогава беше в поддръжка на възгледите на Тръмп (и на тези на Банън), че медиите в един прекомерно трагичен момент от историята на демокрацията са толкоз заслепени от ненавист и омерзение, по едно и също време в идеологически и личностен проект, към демократично определения лидер на нацията, че не биха се спрели пред нищо, с цел да го срутен. Марк Хемингуей от консервативния, само че анти-Тръмп „ Уийкли Стандард “ посочи новия абсурд с двама ненадеждни разказвачи, преобладаващи в американския публичен живот: новоизбраният президент говореше с малко информация и от време на време не се опираше на обстоятелства, а „ внушението, което медиите избраха да прокарват, е, че всичко, което той прави, по дифолт е противоконституционно или съставлява корист с власт “.
В следобеда на 11 януари тези две противоположни позиции се изправиха една против друга във фоайето на „ Тръмп Тауър “: политическият безбожник, основно настоящо лице в мрачен, само че сходен на буфонада скандал, режисиран от епохалния съперник на Америка, против медиите, стремящи се да станат глас на революционната навалица, опиянени от нравственост, непоколебима убеденост и теории на конспирацията. Всяка страна представляваше за другата напълно дискредитирана „ подправена “ версия на действителността.
Ако тези характерности по жанр припомнят похвата на комиксите, то тъкмо по този начин протече въпросната конференция. Първо Тръмп изнесе панегирик на самия себе си.
– Аз ще бъда най-големият основател на работни места, който Бог е сътворявал в миналото... После подхвана наболели проблеми.
– Ветерани, заболели от рак, не могат да се прегледат при доктор, до момента в който ракът не доближи терминалния етап...
Дойде ред на изумлението.
– Преди години бях в Русия във връзка състезанието „ Мис Вселена “, доста добре мина. На всички споделям да внимават, в случай че не желаят да се видят по малкия екран – на всяка крачка има камери. Но това е освен в Русия, а на всички места. Така че белким има човек, който има вяра на тази история? Впрочем изпитвам мощна уплаха към микроби, повярвайте ми. Последва отрицанието.
– Нямам покупко-продажби в Русия, нямам въобще договорка, която би могла да се подписа в Русия, тъй като стояхме настрана, също по този начин нямам и задължения към хора в Русия. Едно би трябвало да кажа... През уикенда ми бяха препоръчани два милиарда $ за договорка в Дубай и аз ги отхвърлих. Можех да не ги отхвърлям, тъй като, както знаете, като президент не се намирам в обстановка с спор на ползи. Не знаех за това допреди три месеца, само че е хубаво да се ползваш от нещо такова. Само че аз не диря полза. Имам уговорка като президент за неявяване на спор на ползи. Мога по едно и също време да си ръководя моя бизнес, както и държавните каузи, стига да желая. Не ми харесва по какъв начин наподобява това, само че при предпочитание имам право. Бих могъл да оглавявам организацията „ Тръмп “, една велика компания, а по едно и също време с това и страната, само че не желая да го върша.
Дойде директната офанзива от CNN, главния му съперник:
– Организацията ви е ужасна. Вашата организация е ужасна... Тихо... безшумно... без грубости... Недейте... Не, няма да ви задавам въпрос... Няма да ви задавам въпрос... Вие сте една подправена вест...
И в резюме:
– Поначало този отчет в никакъв случай не е бивало да се отпечатва, тъй като не коства и колкото похабената за него хартия. Казвам ви, това въобще не биваше да се случва. Двайсет и два милиона консуматори са наранени от китайски хакери. Така е, тъй като нямаме защита, тъй като ни ръководят хора, които не знаят какво вършат. Русия ще има по-голямо почитание към нас, когато страната ни бъде предвождана от мен. И освен Русия, а и Китай, който в този момент единствено ни употребява. Русия, Китай, Япония, Мексико, всички страни ще гледат с повече респект на нас, в сравнение с при предходни администрации... Новоизбраният президент освен намерено изрази дълбоките си огорчения, само че и даде ясно да се разбере по какъв начин фактът, че е определен за президент, по никакъв метод няма да промени нефилтрирания му, необуздан и емоционален коментар на понесените от него удари, на тематиките, които го нервират и гневят.
– Мисля, че той се оправи фантастично – отсъди Келиан Конуей след конференцията. – Но медиите няма да го кажат. За нищо на света.
Един образец за ревизионизма му и за новата поза, която бе възприел като президент, бе най-ниската точка на акцията му – записът на изявлението с Били Буш.
Обяснението му в всекидневен диалог с другарски надъхан водещ от кабелната телевизия беше „ в действителност това не бях аз “.
Водещият призна, че не е заслужено някой да бъде характеризиран въз основа на единично събитие.
– Не – повтори Тръмп, – това не бях аз. Хора, които ги схващат тези неща, са ми казвали какъв брой е елементарно работата да бъде извъртяна по този начин, че да ти вкара в устата напълно непознат глас.
Той беше спечелилият и в този момент очакваше да бъде обект на поклонение и удивление. Убеден бе, че враждебните до този миг медии ще се трансфорат в ласкаещи.
Ала не щеш ли въпреки и победител, бе посрещан с смут и нападки от медиите, на които в предишното по протокол можеше да се разчита, че ще отрупат с несдържана респект новоизбрания президент, който и да бе той. (Въпросът с тези три милиона гласа срещу Тръмп бе към момента мъчителен и тематиката се избягваше.) За него бе напряко неразбираемо по какъв начин същите тези хора – т.е. медиите, – които го бяха подлагали на критика за изказванието му, че може да оспори изборния резултат, в този момент назоваха него нелегално определен.
Тръмп не беше политик, кадърен да разграничава подкрепящите и хулещите групи; той беше търговец и имаше потребност да реализира продажба.
– Аз завоювах. Победител съм, не съм губещ – повтаряше в учудване като мантра. Банън описваше Тръмп като елементарна машина. Бутонът за включване е цялостен с хвалби и ласкателства. Този за изключване е цялостен със клюки и клюки. Ласкателствата са мазни, рабски, изпълнени със суперлативи и нямащи нищо общо с действителността: еди-кой си е висш, необикновен, най и ултра, възвишен. Злословията бяха гневни, злобни, презрителни, заклеймяващи и дефинитивни като захлопването на желязна врата.
Ето каква бе по същността си комерсиалната природа на Тръмп. Стратегическото му разбиране бе, че няма причина да не се отрупва с несъразмерни хвалби перспективен клиент. А виж, когато той биваше отписан като покупател, нямаше причина да му се икономисват оскърбления и правосъдни искове. В края на краищата, щом не поддаваха на угодничене, можеше да поддадат на тормоз. Банън вярваше – може би с нереалистична самонадеяност, – че на Тръмп елементарно могат да му се натискат бутоните „ включване “ и „ изключване “.
На фона на смъртоносна борба кой ще отстъпи пръв – с демократите и с „ блатото “, – каквато Банън го насърчаваше да води, Тръмп можеше също по този начин да бъде ухажван. В прочут смисъл той най-вече от всичко искаше да бъде ухажван. Джеф Безос от „ Амазон “, притежателят на „ Уошингтън Поуст “, най-черното издание за Тръмп от многото му ненавистни в медийния свят, въпреки всичко си направи труда да реализира контакт освен с новоизбрания президент, само че и с щерка му Иванка. По време на предизборната акция Тръмп твърдеше, че на „ Амазон “ „ съумява да им се размине чудовищното укриване на налози “ и че в случай че бъде определен, „ ще има да патят “. И не щеш ли в този момент ненадейно Тръмп славословеше Безос като „ същински талант “. В „ Тръмп Тауър “ Илон Мъск възпламени Тръмп с концепцията новата администрация да го придружи в полета му до Марс и той я одобри с плевел възторг. Стивън Шуорцман, оглавяващ „ Блакстоун Груп “ – и другар на Къшнър, – предложи да провежда бизнес съвет за Тръмп, което той приветства. Ана Уинтур, основен редактор на американския „ Вог “ и кралица на стилната промишленост, се бе надявала да бъде назначена за американски дипломат в Обединеното кралство при ръководството на Обама и когато това не се случи, се обвърза тясно с Хилари Клинтън. Ето че в този момент Уинтур дойде в „ Тръмп Тауър “ (но пренебрежително отхвърли да извърши ритуала с почтителната походка) и със забележителна смелост се самопредложи пред Тръмп за „ негов “ дипломат в двора на английската кралица. Тръмп бе податлив да се позабавлява с тази концепция. („ За благополучие – сподели Банън – там нямаше химия. “)
На 14 декември в „ Тръмп Тауър “ дойде делегация на високо равнище от Силициевата котловина, с цел да се срещне с новоизбрания президент, макар че Тръмп нееднократно бе подлагал на критика високотехнологичната промишленост по време на предизборната си акция. По-късно същия следобяд Тръмп позвъни на Мърдок и той го попита по какъв начин е предходна срещата.
– О, прелестно, напряко прелестно – отвърна Тръмп. – Беше отлично. Тези хора в действителност имат потребност от помощта ми. Обама не е бил изключително благосклонен към тях, обременил ги е с прекалено много законови ограничавания. Ето един късмет да им окажа поддръжка.
– Доналд – рече Мърдок, – тия държаха Обама в дребния си джоб в продължение на осем години. Практически те ръководят администрацията. Не им би трябвало твоята помощ. – Да вземем един образец. Проблемът с визите вид Н-1В. Много са им нужни такива. Мърдок уточни, че възприемането на демократичен метод към визите вид Н-1В евентуално мъчно ще се съвмести с обещанията му на тематика имиграция. Но Тръмп нехаеше и увери Мърдок:
– Все ще го нагласим някак.
– Ама че шибан глупак – избъбри Мърдок и подвигна плещи, откакто диалогът бе завършил.
* * *
Десет дни преди встъпването в служба на Доналд Тръмп като четиресет и петия президент група млади негови чиновници – мъжете със наложителните костюми и вратовръзки, а дамите, съгласно желанията на Тръмп с високи ботуши, къси поли и дълги до раменете коси – гледаха на преносимите компютри в кабинетите, отредени за службата по прехода, прощалната тирада на президента Барак Обама.
– Господин Тръмп сподели, че в никакъв случай не е изслушвал цяла тирада на Обама – съобщи авторитетно един от младежите.
– Много са отегчителни – додаде различен.
Докато Обама се сбогуваше като президент, в постройката течеше подготовка за първата конференция на Тръмп, която щеше да се организира на идващия ден. Планът бе да се положат най-много старания да се покаже, че към спора на ползи с бизнеса на новоизбрания президент ще се подходи съществено и премислено.
До този миг схващането на Тръмп беше, че е бил определен таман поради този спор – поради деловите му умения, връзки, опит и марка, – не макар него и че е неуместно някой да си мисли по какъв начин би могъл да се освободи от бизнеса си, даже да би желал. Келиан Конуей рецитираше от името на Тръмп пред кореспонденти и пред всеки, подготвен да слуша, трогателна отбрана за това какви големи саможертви е направил към този момент.
След раздухване на пламъците по отношение на желанията му да пренебрегне разпоредбите за спор на ползи, в този момент малко театрално щеше да направи милосърден жест. Изправен във фоайето на „ Тръмп Тауър “ до маса с висока купчина папки и правни документи върху нея, президентът щеше да обрисува големите си старания да стори невъзможното, та да остане концентриран извънредно върху делата на нацията.
Но всичко това ненадейно се оказа непряк въпрос.
Демократическата партия бе наела „ Фюжън Джи Пи Ес “, опозиционна компания за следствия (основана от някогашни публицисти, тя предоставяше информация на частни клиенти). Тя пък на собствен ред през юни 2016 година бе наела Кристофър Стийл, някогашен английски разузнавач, да проверява неспирните хвалби на Тръмп за връзките му с Владимир Путин и естеството на контактите му с Кремъл. Със сведения, получени от съветски източници, доста от тях свързани с съветското разузнаване, Стийл сформира пагубен доклад – в този момент именуван „ досието “, – който навеждаше на догатки, че Тръмп е шантажиран от държавното управление на Путин. През септември Стийл организира брифинг пред кореспонденти от „ Ню Йорк Таймс “, „ Уошингтън Поуст “, „ Яху! Нюз “, „ Ню Йоркър “ и CNN. Всички се въздържаха да употребяват тази непотвърдена информация с нейния неразбираем генезис, още повече, че се отнасяше до малко евентуален победител в изборите.
Но в деня преди назначената конференция CNN изнесе детайлности по досието на Стийл. Почти незабавно по-късно „ Бъзфийд “ разгласява целия отчет – подробна вакханалия с държание доста надалеч от сдържаното.
В навечерието на встъпването на Тръмп в служба медиите, съсредоточени напълно върху всичко обвързвано с него, затръбиха за огромен скрит план. Теорията, ненадейно показана като съвсем евентуална, беше, че руснаците са вкарали Тръмп по време на негово посещаване в Москва в груба скица за изнудване, включваща проститутки и снимани с камера полови актове, излизащи оттатък рамките на естественото (включително „ златни душове “). Намекваният извод беше: компрометираният Тръмп е заговорничил с руснаците изборите да бъдат откраднати и той да бъде подложен в Белия дом като марионетка на Путин. Ако това беше истина, то тогава нацията се намираше в един от най-изключителните моменти в историята на демокрацията, на интернационалните връзки и на публицистиката.
Ако не беше истина – а бе мъчно да си представиш приблизително състояние, – тогава беше в поддръжка на възгледите на Тръмп (и на тези на Банън), че медиите в един прекомерно трагичен момент от историята на демокрацията са толкоз заслепени от ненавист и омерзение, по едно и също време в идеологически и личностен проект, към демократично определения лидер на нацията, че не биха се спрели пред нищо, с цел да го срутен. Марк Хемингуей от консервативния, само че анти-Тръмп „ Уийкли Стандард “ посочи новия абсурд с двама ненадеждни разказвачи, преобладаващи в американския публичен живот: новоизбраният президент говореше с малко информация и от време на време не се опираше на обстоятелства, а „ внушението, което медиите избраха да прокарват, е, че всичко, което той прави, по дифолт е противоконституционно или съставлява корист с власт “.
В следобеда на 11 януари тези две противоположни позиции се изправиха една против друга във фоайето на „ Тръмп Тауър “: политическият безбожник, основно настоящо лице в мрачен, само че сходен на буфонада скандал, режисиран от епохалния съперник на Америка, против медиите, стремящи се да станат глас на революционната навалица, опиянени от нравственост, непоколебима убеденост и теории на конспирацията. Всяка страна представляваше за другата напълно дискредитирана „ подправена “ версия на действителността.
Ако тези характерности по жанр припомнят похвата на комиксите, то тъкмо по този начин протече въпросната конференция. Първо Тръмп изнесе панегирик на самия себе си.
– Аз ще бъда най-големият основател на работни места, който Бог е сътворявал в миналото... После подхвана наболели проблеми.
– Ветерани, заболели от рак, не могат да се прегледат при доктор, до момента в който ракът не доближи терминалния етап...
Дойде ред на изумлението.
– Преди години бях в Русия във връзка състезанието „ Мис Вселена “, доста добре мина. На всички споделям да внимават, в случай че не желаят да се видят по малкия екран – на всяка крачка има камери. Но това е освен в Русия, а на всички места. Така че белким има човек, който има вяра на тази история? Впрочем изпитвам мощна уплаха към микроби, повярвайте ми. Последва отрицанието.
– Нямам покупко-продажби в Русия, нямам въобще договорка, която би могла да се подписа в Русия, тъй като стояхме настрана, също по този начин нямам и задължения към хора в Русия. Едно би трябвало да кажа... През уикенда ми бяха препоръчани два милиарда $ за договорка в Дубай и аз ги отхвърлих. Можех да не ги отхвърлям, тъй като, както знаете, като президент не се намирам в обстановка с спор на ползи. Не знаех за това допреди три месеца, само че е хубаво да се ползваш от нещо такова. Само че аз не диря полза. Имам уговорка като президент за неявяване на спор на ползи. Мога по едно и също време да си ръководя моя бизнес, както и държавните каузи, стига да желая. Не ми харесва по какъв начин наподобява това, само че при предпочитание имам право. Бих могъл да оглавявам организацията „ Тръмп “, една велика компания, а по едно и също време с това и страната, само че не желая да го върша.
Дойде директната офанзива от CNN, главния му съперник:
– Организацията ви е ужасна. Вашата организация е ужасна... Тихо... безшумно... без грубости... Недейте... Не, няма да ви задавам въпрос... Няма да ви задавам въпрос... Вие сте една подправена вест...
И в резюме:
– Поначало този отчет в никакъв случай не е бивало да се отпечатва, тъй като не коства и колкото похабената за него хартия. Казвам ви, това въобще не биваше да се случва. Двайсет и два милиона консуматори са наранени от китайски хакери. Така е, тъй като нямаме защита, тъй като ни ръководят хора, които не знаят какво вършат. Русия ще има по-голямо почитание към нас, когато страната ни бъде предвождана от мен. И освен Русия, а и Китай, който в този момент единствено ни употребява. Русия, Китай, Япония, Мексико, всички страни ще гледат с повече респект на нас, в сравнение с при предходни администрации... Новоизбраният президент освен намерено изрази дълбоките си огорчения, само че и даде ясно да се разбере по какъв начин фактът, че е определен за президент, по никакъв метод няма да промени нефилтрирания му, необуздан и емоционален коментар на понесените от него удари, на тематиките, които го нервират и гневят.
– Мисля, че той се оправи фантастично – отсъди Келиан Конуей след конференцията. – Но медиите няма да го кажат. За нищо на света.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ