Тайните на древните металурзи: Ето какво поставя началото на бронзовата епоха
М еталните сплави, които през днешния ден се употребяват във всичко - от смарт телефони до галактически кораби, са просто най-новите резултати от металургичната традиция, която се простира чак до бронзовата ера, когато са основани първите железни смеси. В днешно време добивът и обработката на метали е голяма промишленост, само че първите хора, които са се докоснали до тези блестящи материали, са употребявали единствено каменни принадлежности и съществени огнища , заяви IFl Science.
Първоначално единствените метали, с които са разполагали праисторическите ни предшественици, са били тези, които са се срещали в естествената си форма, т.е. можели са да се намерят като същински самородни парчета и не са били смесени с други детайли в скалите. Поради това не е било належащо да се извличат, а е можело да се получат посредством паниране в реките или главно копаене.
Най-ранните известни медни артефакти са на възраст към 8000 години, до момента в който предметите, направени от злато, стартират да се появяват в археологическите записи няколко хилядолетия по-късно. На този стадий от историята технологията, нужна за добиване на земно желязо, към момента е надалеч, макар че античните египтяни са съумели да изработят няколко предмета от метеоритно желязо, което е могло да бъде изковано в остриета като това, открито в гробницата на Тутанкамон.
Положението се усъвършенства преди към 5000 години, когато хората минават от каменната в медната ера, основно с помощта на появяването на топенето. Този развой включва нагряване на медни руди в каменни или керамични тигли, с цел да се отдели металът от примесите.
Макар че няма данни по какъв начин това е било реализирано за първи път, евентуално на някой античен оракул му е хрумнала концепцията да издухва въздух през кухи пръчки, с цел да увеличи температурата на пещта и да освободи разтопения метал. Незнайно за какво за този примитивен ковач въглеродът в дървото също е реагирал с кислорода в рудата, трансформирайки го във въглероден диоксид и освобождавайки медта, с която е бил обвързван.
По всичко проличава, че медта е била комфортен метал за работа и е разрешила основаването на нови принадлежности и оръжия, които са били доста по-добри от каменните си прародители. Важното е, че медта се втвърдявала при изчукване и даже можела да се претопява и отлива във форми за произвеждане на стандартизирани предмети.
Въпреки това медта можела да бъде доста усъвършенствана посредством смесването ѝ с калай, с цел да се получи сплав, наречена бронз. Тази железна примес освен е по-твърда от чистата мед при коване, само че и се топи при доста по-ниска температура, което улеснява процеса на леене.
Широкото потребление на тази примес от към 3000 година прочие н. е. слага началото на бронзовата ера - интервал, през който се основават голям брой разнообразни сплави, защото хората опитват с прибавянето на цинк и други метали към бронза. Този развой в никакъв случай не е спирал и продължава да дава началото на нови сплави с цяла гама от футуристични приложения.
Точно както тези модерни сплави ни оказват помощ да навлезем в галактическата епоха, софтуерният прогрес на бронзовата ера е улеснил разрастването на най-могъщите цивилизации в античния свят. И въпреки всичко емблематичната ера в последна сметка завършва, откакто хората схващат по какъв начин да топят желязо от скали, произвеждайки още по-полезен материал и поставяйки началото на желязната ера.
Първоначално античните огнища, употребявани за производството на желязо, не можели да доближат задоволително високи температури, с цел да разтопят метала. Затова първите ковачи трябвало да се задоволят с ковано желязо, което се получавало посредством обособяване от шлаката, получена в процеса на размразяване.
Смята се обаче, че някъде към 300 година прочие н. е. китайските металурзи изобретяват мех, който може да се употребява за основаване на огън, задоволително парещ, с цел да се разтопи желязото.
Колкото и да е занимателно, желязото в действителност не е толкоз твърдо, колкото бронза, и предметите, направени от този метал, нормално са били с по-ниско качество от легираните си прародители. Въпреки това производството на желязо е било доста по-евтино от това на бронз - значително заради обстоятелството, че то е доста по-разпространено от оловото - и по-късно е употребявано за основаването на стомана, която се трансформира в един от най-важните материали на актуалната ера.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Първоначално единствените метали, с които са разполагали праисторическите ни предшественици, са били тези, които са се срещали в естествената си форма, т.е. можели са да се намерят като същински самородни парчета и не са били смесени с други детайли в скалите. Поради това не е било належащо да се извличат, а е можело да се получат посредством паниране в реките или главно копаене.
Най-ранните известни медни артефакти са на възраст към 8000 години, до момента в който предметите, направени от злато, стартират да се появяват в археологическите записи няколко хилядолетия по-късно. На този стадий от историята технологията, нужна за добиване на земно желязо, към момента е надалеч, макар че античните египтяни са съумели да изработят няколко предмета от метеоритно желязо, което е могло да бъде изковано в остриета като това, открито в гробницата на Тутанкамон.
Положението се усъвършенства преди към 5000 години, когато хората минават от каменната в медната ера, основно с помощта на появяването на топенето. Този развой включва нагряване на медни руди в каменни или керамични тигли, с цел да се отдели металът от примесите.
Макар че няма данни по какъв начин това е било реализирано за първи път, евентуално на някой античен оракул му е хрумнала концепцията да издухва въздух през кухи пръчки, с цел да увеличи температурата на пещта и да освободи разтопения метал. Незнайно за какво за този примитивен ковач въглеродът в дървото също е реагирал с кислорода в рудата, трансформирайки го във въглероден диоксид и освобождавайки медта, с която е бил обвързван.
По всичко проличава, че медта е била комфортен метал за работа и е разрешила основаването на нови принадлежности и оръжия, които са били доста по-добри от каменните си прародители. Важното е, че медта се втвърдявала при изчукване и даже можела да се претопява и отлива във форми за произвеждане на стандартизирани предмети.
Въпреки това медта можела да бъде доста усъвършенствана посредством смесването ѝ с калай, с цел да се получи сплав, наречена бронз. Тази железна примес освен е по-твърда от чистата мед при коване, само че и се топи при доста по-ниска температура, което улеснява процеса на леене.
Широкото потребление на тази примес от към 3000 година прочие н. е. слага началото на бронзовата ера - интервал, през който се основават голям брой разнообразни сплави, защото хората опитват с прибавянето на цинк и други метали към бронза. Този развой в никакъв случай не е спирал и продължава да дава началото на нови сплави с цяла гама от футуристични приложения.
Точно както тези модерни сплави ни оказват помощ да навлезем в галактическата епоха, софтуерният прогрес на бронзовата ера е улеснил разрастването на най-могъщите цивилизации в античния свят. И въпреки всичко емблематичната ера в последна сметка завършва, откакто хората схващат по какъв начин да топят желязо от скали, произвеждайки още по-полезен материал и поставяйки началото на желязната ера.
Първоначално античните огнища, употребявани за производството на желязо, не можели да доближат задоволително високи температури, с цел да разтопят метала. Затова първите ковачи трябвало да се задоволят с ковано желязо, което се получавало посредством обособяване от шлаката, получена в процеса на размразяване.
Смята се обаче, че някъде към 300 година прочие н. е. китайските металурзи изобретяват мех, който може да се употребява за основаване на огън, задоволително парещ, с цел да се разтопи желязото.
Колкото и да е занимателно, желязото в действителност не е толкоз твърдо, колкото бронза, и предметите, направени от този метал, нормално са били с по-ниско качество от легираните си прародители. Въпреки това производството на желязо е било доста по-евтино от това на бронз - значително заради обстоятелството, че то е доста по-разпространено от оловото - и по-късно е употребявано за основаването на стомана, която се трансформира в един от най-важните материали на актуалната ера.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ